Съдът в Страсбург прие казуса на Елена Йончева за „дело с въздействие“, ще го реши бързо
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие казуса на евродепутатката Елена Йончева за дело, което „може да има въздействие“ и обяви, че ще се произнесе по него във възможно най-кратки срокове.
Пред съда в Страсбург Йончева се оплака, че прокуратурата е нарушила спрямо нея презумпцията за невиновност, а обвинението срещу нея е използвано не за постигане на законови цели, а за да бъде злепоставена като народен представител от БСП, след това евродепутат, както и като разследващ журналист. В жалбата си тя се позовава на чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека. Разпоредбата гласи: „Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени“. Т.е. това е използването на законови средства за постигане на паралегални цели.
В основата на жалбата на Йончева до съда в Страсбург е прессъобщение на специализираната прокуратура от януари 2019 г. (пълния му текст виж тук), в което се дава подробна информация за привличането ѝ като обвиняема за пране на пари. Най-общо става дума за получени от нейна фирма 330 000 евро от КТБ. „Събраните доказателства са обосновали извод, че Елена Йончева е знаела за престъпния произход на средствата и че са предмет на длъжностно присвояване“, заявиха тогава от прокуратурата.
„Според обвинението в инкриминирания период от време (13 юни 2012 г. до 6 ноември 2014 г. – бел. ред.) Йончева в качеството си на длъжностно лице – управител на „Офроуд“ ООД, е получила по открити в „КТБ“ АД две банкови сметки сумата от 333 000 евро и е спомогнала да бъде преобразувано това имущество в лично, като е знаела, че то е придобито чрез престъпление – длъжностно присвояване. Деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като имуществото е в особено големи размери и представлява особено тежък случай“, се казва още в прессъобщението от 2019 г.
В жалбата си Йончева изтъква, че е абсурдно да се твърди, че към 2012 г., когато цялата държава с всичките ѝ регулатори не е подозирала, че се присвояват пари от КТБ, тя е „знаела за престъпния произход на средствата“, които е използвала за заснемането на документални филми. Пред съда в Страсбург тя и адвокатът ѝ Михаил Екимджиев сочат, че в случая има „паралегална цел“ – публично злепоставяне на Йончева като политик и журналист, както и компрометиране на журналистическите ѝ разкрития. В жалбата са цитирани множество коментари на политици от управляващата към онзи момент ГЕРБ, в които обвинението срещу нея се изтъква като аргумент за несъстоятелността на различни разкрития на Йончева срещу партията. И се заявява, че в случая има уникално съчетание на общ политически и правен контекст с конкретни факти, които обосновават нарушение на чл. 18 от конвенцията.
ЕСПЧ е приел, че ще продължи с разглеждането на оплакванията на Йончева за нарушаване на презумпцията за невиновност – с категоричния изказ в прессъобщението на специализираната прокуратура, както и по отношение на чл. 18 от конвенцията.
Нещо повече – съдът е уведомил българската държава и Йончева, че е определил случая като такъв с потенциално въздействие и ще го разгледа в съкратени срокове. Той е дал на правителството и жалбоподателката срок до 18 януари 2022 г. да отговорят на серия от въпроси – дали с прессъобщението на спецпрокуратурата е нарушена презумпцията за невиновност, дали Йончева е имала ефективно средство за защита и има ли нарушение на чл. 18 от ЕКПЧ. В този срок държавата трябва да каже и дали иска да сключи приятелско споразумение с Йончева.
Определянето на даден казус като такъв с въздействие е нова стратегия на съда в Страсбург. Той обяснява, че се „идентифицират потенциално добре обосновани дела с „въздействие“, които разглеждат ключови въпроси от значение за съответната държава или за системата на конвенцията като цяло и които изискват по-бързо разглеждане“.
Към март 2021 г. 650 от хилядите дела в ЕСПЧ са определени като такива с въздействие. Съдът обяснява, че те се идентифицират въз основа на гъвкави ръководни критерии. Например – приключването на делото може да доведе до промяна или изясняване на международното или вътрешното законодателство или практика; делото засяга морални или социални въпроси; делото се занимава с възникващ или по друг начин важен въпрос за правата на човека (повече виж тук).
15
Коментирайте
Тя, да! Обаче после ние ще палщаме заради червенодрешковците.
Все пак това дело засяга както морални, така и социални въпроси.
Прокуратурата защо не обвини всички кредитополучатели на КТБ през годините, че са знаели за престъпния произход на парите? А като говорим за медии, се сещам за Бареков, а като говорим за крупни суми ми идва на ум и за Пеевски, и т.н.
Йончева доста далавери на ГЕРБ изкара и изяде прокурорското дърво. Сега обаче държавата може и да се споразумее с нея, все пак нали Радев е на власт
Да, за това Борисов я обвини за парите.
Той обвинява другите, а себе си никога не гледа.
Прокуратурата използва обвиненията за саморазправа. Как може да знаеш, че Цветна Василев е крал като получава награди за банкер на годината?! Нелепа история, поне да бяха посочили, че е можела да предполага, а те директно – знание! Ашколсун!
Дано отново да не плащаме ние за БЕЗдействието на родната ни прикриватура.
Много крупна сума като средства е използвала за заснемането на документални филми!
Не ми изглежда чиста като сълза, ама да изчакаме решението първо.
Тази не я ли съдиха за кражба на марков крем от безмитен магазин?
Да, в Полша. Много нагло от нейна страна да говори за справедливост.
А бе галфони, не Елена Поптодорова, а Елена Йончева. Освен, че са комунистки и двете, нямат нищо общо 🙂
Сверете си часовниците, обаче, става въпрос за друга Елена.
https://dariknews.bg/novini/sviat/polskiiat-syd-prekrati-uslovno-deloto-sreshtu-elena-poptodorova-2127808
В пълното си право е. Смятам, че ще отсъдят в нейна полза.