Съдът в Страсбург забрани на България да екстрадира грузинец в Иран, за да не го бичуват
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург забрани на България да екстрадира в Иран грузинец, тъй като там той може да бъде бичуван.
68-годишният грузинец е издирван от властите в Иран за съучастие в кражба на 50 000 евро от обменно бюро и през декември 2016 г. бил задържан на летището в София. През април 2017 г. градският съд разрешил екстрадирането му въпреки призивите на чужденеца, че там нямат закони и няма да получи защита.
„Те нямат закони и съдии, решават каквото си поискат. Можете ли да дадете овцете на вълците?“, казва грузинецът пред българския съд, който обаче се доверява на уверението на Иран, че мъжът ще бъде съден за кражба, за която е предвидено само от 6 месеца до 3 години затвор. Софийският апелативен съд също не е открил основания да откаже екстрадицията, включително и не намерил основания да приеме, че в Иран мъжът може да бъде подложен на изтезания или на унизително и нечовешко наказание. Мъжът е в Софийския затвор от задържането си, но предаването му е било замразено, докато приключи производството в Страсбург. В жалбата си до ЕСПЧ мъжът е посочил, че българските власти не са преценили риска от това да бъде малтретиран в Иран.
Съдът в Страсбург е направил справка за иранското законодателство, която потвърдила, че според чл. 656, параграф 4 от иранския наказателен кодекс, наказанието за кражба е от 6 месеца до 3 години затвор, но и до 74 удара с камшик. Според ЕСПЧ опасността мъжът да бъде бичуван при екстрадиция е реална, защото в Иран тези наказания са често явление. Съдът проучил и скорошна информация, която показва, че в редица случаи на кражби в Иран, изпълняваните наказания са именно бичуване.
За разлика от българските съдилища, ЕСПЧ изказва и опасения относно гаранциите на иранските власти. Те са пропуснали да посочат, че законодателството им допуска бичуване за кражба, а наскоро заявили в отговор на доклад на ООН, че смятат бичуването за легитимна форма на наказание, което „било тълкувано неправомерно от Запада като… унизително”.
„Всъщност Иран очевидно разглежда бичуването и други форми на телесно наказание като важен аспект от своя суверенитет и правна традиция“, се казва в решението на съда, в което подчертава, че трябва да се гледа много внимателно на уверенията на Иран, че не изтезава осъдени. В заключение ЕСПЧ посочва, че екстрадирането на грузинеца ще доведе до нарушение на конвенцията за правата на човека заради забраната за изтезания.
Задържаният до момента в Софийския затвор е поискал и обезщетение от 20 000 евро за страданието, което изпитва, докато чака да бъде екстрадиран, но съдът е приел, че установеното нарушение и спирането на процедурата е достатъчно справедлива компенсация.
7
Коментирайте
Изключителен провал за българския съд,че е постановил екстрадиране, без да се запознае с наказанието в дадената страна. Съдът става все по-голям проблем за правата на гражданите. Самозабравянето е тотално!
Много хуманно решение. Престанете с тези архаични съждения. В кой век живеете?
Съжденията на съда са едно на ръка. По-лошото е, че не са си „дочели текста до края“, където е регламентирано бичуването.
А защо не си го вземат в Страсбург. Там да си краде на воля. Тук се напълнихме с каква ли не измет.
Статистиката сочи, че по времето на хан Крум престъпността рязко е намаляла.
Факт! Статистическите данни от този период са завидно точни!
Изненадва ме как някои хора държат да се върнат (върнем?) в Средновековието или поне да се доближим до такива хубави страни като „съвременен“ Иран и Бруней…
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Българският съд е много интересна институция. Покрай мигрантската криза съдиите започнаха да се сблъскват с много дела, в които се коментират наказанията в държави от Близкия изток и Северна Африка. Най-честите случаи са свързани със статути на бежанци. И въпреки това родните магистрати масово не се научиха какви са наказанията в тези страни, масово са готови да екстрадират всеки за всичко. В Иран убиват християни. По техния НК. Българският съд обаче не иска да дава хуманитарен статут на такива хора и е готов да ги обрече на смърт. Не казвам, че един крадец не трябва да бъде наказан, но не… Покажи целия коментар »