Заради учителка от Пловдив
Съдът в Люксембург казва плаща ли се отпускът на незаконно уволнените
Казусът сблъска правителството и синдикат. Искат да го обсъждат на тристранка
Въпросите на районния съд в Хасково
- Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
- При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Има ли право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск незаконно уволненият за времето, в което не е бил на работа до възстановяването му от съда. По този въпрос ще се произнесе Съдът на Европейския съюз (СЕС) заради дело на учителка от Пловдив.
Уволнението на учителката
Жената работила близо 20 години като преподавател по музика в основно училище в Пловдив, когато през 2004 г. директорът я уволнил. Тя обжалвала и съдът признал уволнението ѝ за незаконно. Така на 10 октомври 2008 г. тя била възстановена на работа, а три дни по-късно договорът ѝ отново бил прекратен. Този път тя не обжалвала.
Завела обаче иск срещу училището за 7 125 лв. Сумата, която претендира, е обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлили иска ѝ, а Върховният касационен съд (ВКС) не допуснал делото до разглеждане.
В касационната си жалба учителката поставила пред ВКС въпроса дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение.
Върховните съдии обаче не са намерили в него основание делото да бъде допуснато за разглеждане пред тях, тъй като по този въпрос няма противоречива практика, напротив – тя е трайно установена и съдилищата в Пловдив са я съобразили, когато са отхвърлили иска ѝ.
Тогава учителката завежда дело за вреди срещу ВКС. И иска от върховния съд компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.
Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той решава да се обърне към Съда на ЕС.
Практиката на ВКС
Всъщност в определението, с което ВКС отказва да разгледа делото, той изрежда серия от решения на различни свои състави, в които се приема, че през периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа, служителят „не е престирал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск“. „А в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ“, посочва ВКС.
В много свои решения, постановени по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, ВКС застъпва и обосновава същата теза. В едно от тях заявява: „Времето от незаконното уволнение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение и без работникът да е работил. От това обаче не следва, че уволненият може да придобие права по отношение на лице, с което не го обвързва трудово правоотношение и това лице няма качеството работодател. Ако уволненият е работил при друг работодател и е придобил право на платен годишен отпуск, той може да претендира обезщетение от него, а ако не е работил по трудово правоотношение, той не е придобил право на отпуск по отношение на бившия си работодател и обезщетение не му се дължи“.
В друго посочва: „Създадената в чл. 354, ал. 1 КТ законова фикция, съгласно която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение е с оглед заличаване на неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение на всички права, относими към времето на трудов стаж – осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност и пр., но няма отношение към правото на платен годишен отпуск с оглед характера, смисъла и предназначението на това право. При възстановяване на работника на заеманата длъжност, платеният годишен отпуск се определя отново от времето на встъпването му с оглед периода на реално положен труд занапред“.
Застъпваното от върховните съдии виждане е, че работникът има право на обезщетение само за неизползван платен годишен отпуск, т.е. отпуск, на който е имал право, но не е ползвал реално. „Правото на реално ползуване на платения годишен отпуск следователно е обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово правоотношение, като размерът на полагащия се за съответната година платен годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази година време. При отмяна на уволнение по съдебен ред и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност работникът или служителят може да ползува реално платен годишен отпуск след заемане на длъжността по реда на чл. 345 КТ пропорционално на времето от датата на заемане на длъжността до края на съответната календарна година. Работникът или служителят обаче не би могъл да ползува платен годишен отпуск, определен пропорционално на периода от датата на уволнението до датата на неговата отмяна по съдебен ред. Този период действително се признава от законодателя за трудов стаж, но трудово правоотношение през този период не е съществувало, а реалното ползуване на платения годишен отпуск и правото да се получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е обусловено и се полага само за времето, през което правоотношението е съществувало“, пише ВКС в едно свое решение от 2010 г. (по гр. д. № 5153/2008 г.).
Запитването до Съда на ЕС
Съдът в Люксембург реално не се е произнасял по казус като този на учителката от Пловдив. В редица свои решения той е коментирал недопустимостта според правото на ЕС на лишаване на работник от обезщетение за неизползван отпуск, заради пенсиониране, продължително заболяване или под условие за действително положен труд за известен период от време (например поне 15 дни от месеца). При всички свои произнасяния съдът в Люксембург е тълкувал Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
Именно на чл. 7 от нея се позовава учителката. Разпоредбата гласи: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.
В нея учителката вижда основание да ѝ се плати за отпуска в периода на незаконното уволнение. И заявява, че ако ВКС е изпитвал съмнения за приложението на директивата, е трябвало да изпрати преюдициално запитване до Люксембург.
ВКС обаче заявява, че не е имал никакво основание да се обърне към Съда на ЕС, тъй като е нямал колебания по въпроса за обезщетението за отпуск на незаконно уволнените. Нещо повече, твърдят върховните съдии, чл. 7 от директивата в случая не е приложим.
„В българското законодателство липсва регламентация, която да съдържа изричен отговор на този въпрос, а съществуващата нормативна уредба не дава възможност за категоричното му и недвусмислено разрешение“, пише съдия Петър Вунов от районния съд в Хасково в преюдициалното си запитване. И обяснява, че съобразявайки това и фактът, че СЕС не се е произнасял по тези въпроси, за него „възниква съмнение в съвместимостта на релевантната национална съдебна практика с член 7 от Директива 2003/88/EО и се поражда опасение, че тя може да противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването и приложението на тази разпоредба с оглед сходното положение на незаконно уволнените и възстановени впоследствие на работа работници, за периода от уволнението до възстановяването им, с други лица, които не са полагали труд по независещи от волята им причини през време, което се зачита за трудов стаж“ (Пълният текст на преюдициалното запитване).
Сблъсък между правителството и синдикат
Правителството вече изрази позицията си по делото. То предлага на Съда на ЕС да отговори на съдия Вунов, че чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство и практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и впоследствие възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до възстановяването му на работа и съответно при последващо прекратяване на трудовото правоотношение няма право на финансово обезщетение.
Срещу позицията на правителство остро реагираха от КНСБ. „Управляващите трябва да си припомнят, че който сее вятър, ще жъне бури и че социалната среда не е блато, та да „джапаш в него с ботуши в името на нечии егоистични интереси“, заяви вицепрезидентът Чавдар Христов.
И допълни: „Спopeд Koдeĸca нa тpyдa eднo лицe пpидoбивa пpaвo нa плaтeн гoдишeн oтпycĸ, ĸoгaтo e нaтpyпaлo нe пo-мaлĸo oт 8 мeceцa тpyдoв cтaж. Щoм имaш тpyдoв cтaж, ти ce пpизнaвa пpaвoтo нa oтпycĸ и ти ce тpyпa oтпycĸ – вceĸи мeceц пo ден, два, зa дa cтигне, в paмĸитe нa гoдинa, минимaлнaтa 20-днeвнa пpoдължитeлнocт нa плaтeния гoдишeн oтпycĸ“.
Според Чавдар Христов на фона на кризата за работна сила, бизнесът е променил отношението си към уволнението, но определи позицията на правителството по делото в Люксембург като враждебна към пазара на труда.
От КНСБ настояват тя да не се изпраща до Съда на Европейския съюз и да бъде обсъдена в спешен порядък със социалните партньори.
Като от синдиката правят сравнение с правото на жената, която е в майчинство, да ползва и годишен отпуск. „Отдавна има съпротива у бизнеса, че по време на майчинство, жената не би следвало да има право на платен годишен отпуск. Никой не отчита, че Конституцията възлага на родителите отговорността за отглеждането и възпитанието им до определена възраст. Щом държавата следи през различни закони това, не е ли работа по заръка на държавата?“, попита Чавдар Христов.
6
Коментирайте
чавдар христов го мислех за читав юрист, как може да сравняваш незаконно уволнен с жена по майчинство. в единия случай не е имало правоотношение, в другия то съществува и не може да се ползва платеният отпуск. това, че има фикция по отношение на стажа, не означава, че я има и за отпуска. а и напълно подкрепям становището по-долу за неоснователно обогатяване
няма никаква логика да се плаща за отпуск, защото се изплащат заплатите за целия период на незаконното уволнение. т.е. да се плаща и отпуск би било неонователно обогатвяване
абсолютно сте прав, колега, не разбирам хасковският съд какво не разбира на чл. 7 от директивата, от какво тълкуване се нуждае, като всичко е ясно и разпоредбата е неотносима. явно някой се прави на интересен
Тази г-жа по пеене къде намери основание в директивата за плащане на отпуска?! Доста ще се изненадам, ако СЕС каже, че трябва да се плаща. От друга страна, това ще подейства дисциплиниращо на работодателите, защото са още един пари, които ще дължат при отмяна на уволнението. Интересно!
Като се има пред вид, че последиците след отмяна на незаконно уволнение са както, ако трудовият договор не би бил прекратен, то и ползването на платен отпуск е налично за периода на уволнението право. При завръщането трябва да го ползваш. Ако пак те уволнят, трябва да го платят. Към този довод следва да се добави и факта, че дължимото обезщетение, което съдът присъжда, изобщо не компенсира загубения доход от заплати през годините, през които се чака резултата от дело за отмяна на уволнението. Нещо повече, категорична е практиката на нашите съдилища и, че не е допустимо за периода, извън шестмесечното… Покажи целия коментар »
Няма правна логика да се изплаща и отпускът. Предполагам, че скоро съдиите в Страсбург ще потвърдят това. Иначе тъжно за българските учители и действителност.Всеки лев за тях е важен.