Съдия се усъмни в две разпоредби от НПК и ги изпрати на проверка в Люксембург
Разпоредбите от НПК, поставени под въпрос
ал. 2 Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
ал. 3 В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.
Чл. 384а, ал. 1 Когато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, е постигнато споразумение с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията, съдът отлага разглеждането на делото.
ал. 2 По постигнатото споразумение в 7-дневен срок от получаване на делото се произнася друг съдебен състав.
ал. 3 Съдебният състав по ал. 1 продължава разглеждането на делото след произнасянето по споразумението.
Група от 40 души, разпространявала наркотици – от марихуана, през кокаин и амфетамини, до хероин, е изправена пред съда. Един от членовете ѝ, ниско в йерархията, иска да сключи споразумение с прокуратурата. Така той ще си гарантира по-ниско наказание, най-вероятно условно, но в замяна на това ще свидетелства за дейността на престъпната организация. По закон обаче това е възможно да се случи само със съгласието на всички останали подсъдими и защитниците им.
Дали при възможността някой отвътре да свидетелства тези подсъдими биха дали подобно съгласие? А това, от своя страна, дава ли на обществото ефективна защита срещу разпространението на дрога? Дава ли ефективна защита и на желаещия да сключи споразумение подсъдим, при положение, че го поставя в зависимост от волята на съпроцесниците му?
Тези въпроси поставя пред Съда на Европейския съюз (СЕС) съдията от Софийския градски съд Иво Хинов, който е докладчик по делото с 40 подсъдими за разпространение на наркотици (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук). Доскоро той беше съдия в закрития вече Специализиран наказателен съд и още тогава е сезирал съда в Люксембург.
В основата на тази част от питането на съдията е чл. 384, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – разпоредбата, която поставя изискването, когато делото е в съдебна фаза, да може да се сключи споразумение с един подсъдим само със съгласието на останалите и защитниците им (виж карето).
В питането си до СЕС Хинов посочва, че при споразумението подсъдимият се признава за виновен, което означава, че признава и се разкайва за извършеното от него престъпление и заявява, че в бъдеще ще има правомерно поведение. Затова често се определя условно наказание, т.е. подсъдимият знае, че ако поднови престъпната си дейност, ще изтърпи не само наказанието за новото си деяние, но и това предмет на споразумението.
Освен това българският съдия подчертава, че след споразумението подсъдимият става свидетел и вече не може да отказва да дава показания и е длъжен да каже истината. „Това задължение е гарантирано по два начина. Първият е общият режим на чл.290 НК, който предвижда носене на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване (казване на неистина или затаяване на истина). Вторият е определянето на условно наказание, което би могло да се приведе в реално изпълнение, ако се установи, че лицето е лъжесвидетелствало, по реда на чл.68 НК“, изтъква той.
И сочи, че затова националният режим за сключване на споразумение е проява на имплементиране на чл.5 Рамково решение 2004/757 и чл.4 Рамково решение 2008/841.
Той действа успешно в досъдебната фаза. „Но този режим не може да действа в съдебната фаза – доколкото онези от подсъдимите, които се опасяват от показанията, които ПТ (подсъдимият по делото на Хинов – бел. ред.) може да даде като свидетел, не дават съгласие съдът да разгледа по същество сключеното споразумение между защитата му и прокуратурата. По този начин нормите на чл.5 от Рамково решение 2004/757 и чл.4 от Рамково решение 2008/841 се оказват изпразнени от своя полезен ефект. Възниква въпросът дали нормата на чл. 384, ал. З НПК е съвместима с целта на правната регулация в тези правни норми“, заявява съдията.
Затова поставя пред СЕС следните въпроси:
Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на ЕС, ще бъде ли съответен на чл.19 ал.1 изр.2 от ДЕС и на чл.47 ал.1 и ал.2 от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение.
Съответен ли е на чл.5 от Рамково решение 2004/757, на чл.4 от Рамково решение 2008/841, на чл.19 ал.1 изр.2 от ДЕС и на чл.52, вр. чл.47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници.
Питането не се ограничава само до тях, а поставя под съмнение съвместимостта с правото на ЕС на още една разпоредба от НПК – чл. 384а (виж карето).
Този сравнително нов текст в НПК предвижда, че по споразумението в съдебна фаза се произнася не съдът, който разглежда делото, а друг състав. Той беше разписан в НПК през 2017 г. Причината – у нас обичайната практика е в споразумението да се посочват не само имената и единният граждански номер на подсъдимия, който се признава за виновен, но и същите данни на сочените от прокуратурата за негови съучастници. „Така се оказва, че по един и същи начин се индивидуализират лицата, които се признават за виновни и тези, които не се признават за виновни. Следователно съдът, който одобрява това споразумение, взима становище относно вината и на онези подсъдими, които не се признават за виновни“, предава историята на разпоредбата Хинов. Така съдът няма как да одобри споразумение и продължи да разглежда делото срещу останалите подсъдими, защото ще е загубил своята обективност и безпристрастност. Ако го направи, делото ще започне отначало, а това води до забавяне и неефективност на наказателното преследване. Затова през 2017 г. е създаден чл. 384а НПК, който цели да разреши проблема, като предвижда по споразумението, сключено от един от няколко подсъдими, да се произнася друг съдебен състав
По делото на съдия Хинов, заради което той сезира СЕС, когато единият от подсъдимите пожелава да сключи споразумение, то е изпратено на друг състав на спецсъда, който обаче не го одобрява, заради несъгласието на останалите подсъдими. След това прокуратурата и този подсъдим оформят ново споразумение и настояват по него да се произнесе съставът на Хинов, а не да се изпраща на друг. Важният момент е, че в това второ споразумение не са посочени имената и ЕГН на подсъдимите, за които производството продължава.
Затова съдията се пита дали ще трябва да се отведе от разглеждането на делото, ако одобри така оформено споразумение.
Иво Хинов излага позицията си, че като не се посочват имена и ЕГН на останалите подсъдими се спазва презумпцията за невинността им. „В конкретния случай, съобразно преценката на запитващата юрисдикция, за разглеждане по същество на споразумението, сключено от ПТ и за одобряването му, не е необходимо да се посочват трите имена и единен граждански номер на останалите подсъдими, срещу които наказателното производство продължава. Достатъчно е само да се посочи техният брой. Също така съществува възможност съдът да предложи промени в съдържанието на това споразумение, като се посочи действителния им брой и така да се отстрани евентуална фактическа грешка“, пише той до съда в Люксембург. И сочи, че според него няма да е нужно да се отведе от разглеждането на делото, но се нуждае от изрично потвърждаване от СЕС.
Затова поставя следния въпрос: „Необходимо ли е съобразно чл.47 ал.2 от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие, че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им?“.
28
Коментирайте
Разпоредбата на чл.384, ал.3 НПК си е действаща от преди Хинов да е съдия и не е изменяна до сега. Същото се отнася и до възможността подс.с одобрено споразумение да се разпитва като свид., все пак тогава е под нак.отговорност за лъжесвидет. Нова е разпоредбата на пл.384а НПК, но това, кой съд.състав ще се произнася по спораз. за някой подсъдим, няма никакво значение за продължаване след това на как.произв.за другите подсъдими пред друг състав. Същото се отнася и ако не се одобри споразумението. Правоприлагането е сложна дейност, особено в България. Не прилича на съдии с толкова стаж като Хинов да… Покажи целия коментар »
Тоя къде е спал, да е сключил споразумение на досъдебна фаза, там изискване за съгласие от останалите обвиняеми и защитата няма. Пък и прокуратурата е по щедра, ако свидетелските показания им вържат обвинението. Сега ще си играем на запитвания, и хоп – изтекъл давностен срок.
Ако не е Хинов ще е Цариградска от Луковит
Е, Хинов до сега не е ли имал такива случаи в Спец. В РС с лопата да ги ринеш, решаваме си делата и прилагаме закона, такъв, какъвто е. Действително е сложно при съучастието, особено когато става въпрос за съизвършители, защото след като единият се признае за виновен и се накаже със споразумението, другите подсъдими се оказват невиновни. По тази причина, аз лично не вписвам имена на съучастниците, защото по отношение на тях производството продължава и действа презумция за невиновност, а и по този начин не се предубеждава съда по отношение на тях. В крайна сметка, според действащия НПК, друг съд.състав… Покажи целия коментар »
Хинов е съдия, който впечатлява, адмирации! Ако въпросното дело беше при друг, досега да не е отхвърлена дори 1/100-тна от работата по него. Директно го е казал, че ВКС мълчи по предложението за ТР. Защо ли?!
Ами защото в закона ясно е казано, че в съдебната фаза се иска съгласието на всички страни.
Айде сега спирайте всички п-ва, по които един от подсъдимите иска с-ние, а другите не дават съгласие.
Тая работа се прави по друг начин и пречката я няма, ама си иска мааааалко акълец.
Как се прави?
Поредната нормативна неуредица.
Не виждам защо може да свидетелства само със съгласието на всички останали подсъдими и защитниците им.
Българският наказателен процес става само за вторични суровини.
Цитат : „Така се оказва, че по един и същи начин се индивидуализират лицата, които се признават за виновни и тези, които не се признават за виновни. Следователно съдът, който одобрява това споразумение, взима становище относно вината и на онези подсъдими, които не се признават за виновни“, предава историята на разпоредбата Хинов
Обаче никакво становище не взема по вината на другите подсъдими, само защото ги е споменал – съдия да съм глупости да пиша, заплата да вземам, зарязвам Солунската митница
Практиката на ВКС е противоречива по въпроса дали изискването за съгласие в действителност се отнася до другите подсъдими или само до страните, различни от конкретния подсъдим и неговите защитници, имайки предвид това чий правен интерес се засяга от споразумението. Поне според мен интересът от това подсъдимият да не стане после свидетел не е правен интерес, т. е. не е защитен от правото.
Трябва да призная пред всички. Преди 10 години бях зависим от анорексия и химикали гей. Никлй не ме уважаваше. Отвращавах всеки. Сега съм трениран, към 95 кг само мусколи, не употребявам никакви химикали, а поради вида си дори мачовци, които не обичат гей, правят бизнес с мен. Не подозират. Възползвам се от плиткоумието им, че мразят гей и работя с тях, вземам им парите за моя бизнас. Заслужават го.
Дори нямам идея как ще се случи.
Да, нека ЕС ни даде светлина.
Както винаги.
Хора, хей хора, според данни на МВР на ден залавят по 50 човека употребили дрога и качили се да шофират. Егати държавата. Няма кой да ги хваща дори, ние се чудим за присъдите
Е защо има изобщо толкова много наркотици на улицата? Полицията какво прави?
Нищо. Или си затварчт очите.
Ами не, за мен обществото няма адекватна защита от дрога.
Не се ли пазиш ти… Чакай някой да го направи.
Чакаме решението
Нямаме друг избор.
Има ли въпрос, веднага в Европа пращаме
А къде другаде?
Моите поздравления за съдията.