Съдия Петър Сантиров вече не иска 100 000 лева от бившия следовател Петьо Петров и е осъден да му плаща
Апелативният съд увеличи обезщетението за Тенчо Попов на 40 000 лева
Съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд (СГС) се е отказал частично от иска си срещу бившия следовател Петьо Петров и затова е осъден да му плати разноски, показа проверка на „Лекс“.
След като беше оправдан в знаковото дело за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов, Сантиров заведе иск за 100 000 лева срещу Петров. Повече от 6 години обаче не стигнаха делото да приключи дори на първа инстанция, след като множество колеги на Сантиров се отведоха, а един дори го прекрати, преди миналата година апелативните съдии да отменят определението и да върнат делото за ново разглеждане.
Сега то е при съдия Любка Голакова, а на последното заседание през юни съдът е приел частичния отказ на Сантиров от иска срещу бившия следовател, като съдията вече претендира обезщетение от само 26 000 лева. При този ход на делото на Петров се полагат и разноски за останалата част от иска, която е 74 000 лева. От деловодната система на СГС е видно, че съдия Сантиров вече е осъден да плати на Петров 1480 лева.
Така, преди делото да приключи и да стане ясно дали изобщо магистратът ще получи обезщетение, той вече е осъден да плаща на ответника.
В началото на делото СГС беше допуснал и запори на имущество на Петров, които сега частично ще бъдат вдигнати, като и за тях Сантиров още тогава трябваше да внесе гаранция от 8000 лева.
Делото беше прекратено миналата година от съдия Голакова. В исковата молба на Сантиров се казваше, че той е претърпял вреди от докладна записка, която Петров е депозирал през 2010 г. до зам.-главния прокурор тогава Бойко Найденов, в която го набедил за подкупа, а след това и потвърдил това в хода на наказателното дело като свидетел.
Съдия Голакова беше преценила обаче, че искът на Сантиров е недопустим, защото е за действия, които Петров е извършил в кръга на работата си, за което се ползва с функционален имунитет, а пострадалият не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. В определението си тя беше написала, че и вредите, които Сантиров е посочил, са част от същите, които е претърпял от воденото дело и за които има отделен иск срещу прокуратурата.
Според апелативните съдии обаче няма значение за допустимостта на иска дали Петров е бил разследван за набеждаване, защото за източник на вредите е посочено противоправно поведение, а не извършено престъпление. САС отхвърли и тезата за функционалния имунитет на следователя, като подчерта, че в конкретния случай с изготвената докладната записка той не е разследвал престъпление, а е подал сигнал за извършено престъпление и за това не се ползва с имунитет. За сходните вреди по двете дела, апелативният съд обясни, че това е въпрос по същество и върна делото за ново разглеждане.
Висящо остава и производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), което Сантиров води срещу прокуратурата. По него той поиска рекордното обезщетение от 500 000 лева за неимуществени вреди и още около 40 000 лева обезщетения за пропуснати ползи от заплатите, които е щял да получи като съдия, ако не беше обвинен и отстранен от длъжност. На първа инстанция СГС му присъди 300 000 лева за страданията от делото и уважи иска му за имуществени вреди от почти 40 000 лева. След това апелативните съдии намалиха обезщетението на 200 000 лева, а това за имуществени вреди отхвърлиха изцяло. Делото стигна до Върховния касационен съд (ВКС), който го върна на втората инстанция за нова медицинска експертиза, която да покаже дали здравословно състояние на Сантиров се е влошило, за да може съдът да прецени дали обезщетението от 200 000 лева е справедливо.
Така, вече 6 години след краха на шумното дело за подкуп, което беше определено от ВКС като „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров, още не ясно дали и какви обезщетения ще получи Сантиров. Николай Цонев вече успя да осъди прокуратурата за 100 000 лева, а Тенчо Попов получи обезщетение от 20 000 лева и отделно осъди България в Страсбург за 14 000 евро.
Апелативният съд увеличи обезщетението за Тенчо Попов на 40 000 лева
В съда продължава и делото по ЗОДОВ, което Тенчо Попов води срещу прокуратурата. Миналата година Софийският градски съд (СГС) му присъди обезщетение от 20 000 лева, въпреки че искът му е за 60 000 лева.
Основният мотив на съдия Петя Алексиева беше, че още през 2016 г. Тенчо Попов и съпругата му Антония осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург да им плати 14 000 евро обезщетения – 10 000 евро за Попов и 4000 евро за Попова. Според ЕСПЧ с ареста и разследването срещу Попов, България е нарушила забраната за нечовешко и унизително отношение, презумпцията за невиновност и правото на личен живот.
Затова съдия Алексиева прие, че от справедливото според нея обезщетение от 40 000 лева, трябва да се приспадне присъдената от ЕСПЧ на Попов сума от 10 000 евро и така прокуратурата беше осъдена да му плати малко над 20 000 лева.
Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени решението на първата инстанция и присъди 40 000 лева на финансиста. Според САС няма основания да се приспадат 10 000 евро от обезщетението, защото делото в Страсбург няма връзка с производството по ЗОДОВ.
Апелативните съдии напомнят, че делото в ЕСПЧ е за унизително отношение при задържането на Попов, за липсата на ефективно разследване на полицейското насилие над него, нарушената презумпция за невиновност с изказванията на зам.-градския прокурор тогава Роман Василев и за нарушеното право на неприкосновеност на личния живот чрез разпространените кадри от ареста на Попов.
„Посочените нарушения не съставляват основание на предявения в настоящото производство иск, следователно присъденото от ЕСПЧ обезщетение е за други вреди, различни от процесните. Липсва основание за приспадане на обезщетението от 10000 евро от определения справедлив размер в настоящото производство“, пише съставът на САС с председател и докладчик Диана Коледжикова.
За да определи за справедливо точно обезщетението от 40 000 лева, САС подчертава, че Попов е финансов аналитик, консултант и преподавател – професии, за които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени. Затова и според съда незаконното обвинение за даване на подкуп има по-силно негативно отражение за Попов от общите случаи. САС приема още и че обвинението е злепоставило повече Попов, като напомня и решението на ВКС, в което се казваше, че делото срещу Попов, Цонев и Сантиров е започнало с провокация на Петьо Петров.
„Отчита се и начинът, по който е започнало наказателното производство – чрез провокация към даване на подкуп, инсценирана и проведена с участието на следователя Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение“, пише в заключение САС. Решението обаче не е окончателно и може да обжалвано пред ВКС.
До момента приключи единствено делото на Николай Цонев срещу прокуратурата, която беше осъдена да му плати 100 000 лева.
29
Коментирайте
Е, как ще се бориш срещу Петьо Петров? Той такива пипала е пуснал в съдебната система.
Голяма сага с това дело.
Да, много се проточи.
Защото Пепи Еврото продължава да коли и да беси в съдебната система – не Ви ли е ясно?!? 🙁
За съжаление сте напълно прав.
Корумпета!
Ама пълни. Всичко е пункт и пластика.
Да видим какво ще се случи в бъдеще. Странно е.
Странно е. Можеше да ги вземе тия пари. Защо така сега…
Даде на заден. Може да са му помогнали да размисли.
Голакова, това не е сериозно.
Никак даже!
Реформите са задължителни в съдебната система, това ми става ясно от казаното и прочетеното тук.
Пореден пример за лошо управляваната съдебна система и прокуратура.
Как може 6 години бе хора
Нищо ново под слънцето.
Емблематичен пример за уродливостта на Цацаратурата, понастоящем Гешевтурата. За престъпници, изпълняващи свински поръчки като Петьо Еврото, не само няма обвинения, но дори ги награждават, а обикновени хора, вкл. почтени магистрати, биват брутално репресирани.
Жалка картинка.
Какво общо има 6 годишния процес в съдебна фаза с прокуратурата?!
Колегата получи тежко заболяване вследствие от стреса и това всички в Съдебната палата го знаят. Да прекратиш делото е върховна наглост, Голакова
Познавайки сроковете, в които работи Голакова, може да има решение след около 10 години.
Подобни практики трябва да се прекратят
Този случай ще тежи завинаги на съвестта на корифея Николай Кокинов и на Бойко Найденов, че и на Борис Велчев. Позор за системата да орезили така хора. Дори и да си знаел, че са корумпета, ми направи го като хората, но всичко започнало от Еврака, някак ме съмнява
Абсолютно е така.
Доста странен ход, според мен, колкото и да беше поискал от Еврото, толкова щяха да му дадат.
Точно когато вятърът се обръща?! Санти меко казано пострада от това същество с валутен прякор, което трябва да лежи в затвора, а сигурно се пече на Карибите
Мен ако питате дори съмнителен ход.
За престъпници като Пепи Еврото – ПРИКРИВАтура, за други – ПОРЪЧКОратура! Гешев – позор, оставка и затвор!