Съдия от аферата „Приморско“ осъди ВСС за 1300 лева
Съдия Деница Урумова осъди Висшия съдебен съвет (ВСС) за 1000 лева обезщетение и 299.87 лева лихва за претърпени морални вреди покрай аферата „Приморско“.
Делото ѝ е по Закона за отговорността на държавата и общини за вреди (ЗОДОВ), а окончателното решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е от 17 януари 2019 г.
Преди девет години се появиха информации в медиите, според които роднини на магистрати са получили право на строеж в Приморско като нуждаещи се. В аферата бяха замесени имената на съдиите от ВАС Андрей Икономов, Панайот Генков и Николай Урумов, дъщерята на последния – Деница Урумова (към онзи момент беше младши съдия в Благоевград) и Анна Пенгезова – дъщеря на Веселин Пенгезов (тогава председател на Софийския апелативен съд).
Висшият съдебен съвет образува дисциплинарни производства срещу петимата, като на тримата върховни съдии им беше наложено наказание „намаляване на възнаграждението с 25% за две години“, а Пенгезов беше освободен като ръководител.
Деница Урумова беше наказана най-тежко – с уволнение.
Нейният случай беше следният. През 2007 г. като жител на Приморско с жилищни нужди тя получила право на строеж. При кандидатстването за правото на строеж Урумова посочила, че с още четирима души живее под един покрив. Общината ѝ отпуснала имот, който се намира на носа Боруна в Приморско.
Към онзи момент Деница Урумова не е била магистрат. Тя влезе в системата в средата на 2009 г. като вписа имота в декларацията си пред Сметната палата.
На 8 март 2011 г. ВСС я уволни с 13 гласа „за“, 6 „против“ и двама „въздържали се“, въпреки че дисциплинарният състав беше предложил намаляване на заплатата с 20 на сто за две години.
Върховният административен съд обаче отмени наказанията на всички споменати в аферата магистрати.
На 7 юни 2012 г. ВСС възстанови Урумова на длъжността младши съдия в ОС-Благоевград. В момента тя е съдия в Софийския районен съд.
През 2015 г. тя подава иск по ЗОДОВ срещу ВСС като иска обезщетение за претърпени от нея вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно решение за уволнението ѝ.
Деница Урумова претендира за следното:
- 13 353.96 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизплатено трудово възнаграждение за времето, през което е била без работа, както и 4004.43 лв. лихва;
- 3200 лв. за имуществени вреди за неизплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2010 и 2011 г. и лихва в размер на 500 лева;
- 3000 лв. заради неизплатени суми за облекло за годините 2011-а и 2012-а, както и лихва от 500 лева;
- 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – заради понесените от нея „хули, обиди и клевети от ежедневни публикации на информация в пресата, което е довело до нарушено духовно равновесие, нервен срив и е рефлектирало отрицателно на общуването ѝ с познати, близки, приятели и колеги, както и върху отношението на обществото срещу нея“, ведно с 6000 лева лихва за периода от 16 май 2012 г. до предявяването на иска – 24 април 2015 г.
Състав на Административен съд София-град обаче отхвърля по-голяма част от претенциите и уважава само частично иска за претърпени неимуществени вреди, като ѝ присъжда 1000 лева обезщетение с 299.87 лева лихва.
Делото стига до Върховния административен съд. Тричленен състав с председател Юлия Раева и членове Юлиян Киров и Владимир Първанов (докладчик) потвърждава първоинстанционното решение.
Върховните магистрати отбелязват, че за да е налице отговорност на администрацията по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ (текстът, по който е искът на Урумова) е необходимо да са налице предвидените от законодателя следните задължителни елементи: отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт; действие или бездействие на административен орган; настъпили вреди, както и да се установи наличието на причинно-следствена връзка между отменения акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице и настъпилите и претендирани за обезщетяване вреди.
ВАС напомня, че според чл. 8 от същия нормативен акт, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага.
Случаят с Деница Урумова е точно такъв. Тя е била обезщетена по чл. 226 от Закона за съдебната власт, според който незаконно уволнените магистрати получават до 6 брутни заплати обезщетение след възстановяването им на длъжност. След като се е върнала в съда, Урумова е получила 9 235.80 лева.
„При наличието на този специален ред е недопустимо търсенето и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ“, казва ВАС.
Той намира за напълно правилни и изводите на АССГ, с които са отхвърлени претенциите на съдийката за допълнителното материално стимулиране и за парите за облекло.
„При определяне на размера на ДМС се взема предвид конкретният принос на всеки магистрат и отчетените от него резултати за съответната година, както и отработеното през календарната година време. Това материално стимулиране няма задължителен характер и не може да се приеме като обстоятелство, което настъпва сигурно и неотменимо в края през всяка календарна година. Изплащането на тези суми не е бъдещо сигурно събитие и не може да бъде прието като сигурно настъпила за ищцата през процесния период вреда, подлежаща на възстановяване“, посочват върховните съдии.
И обясняват, че през 2010 г. и 2011 г. Урумова не е изпълнявала функциите на съдия и заради това не ѝ се дължат и пари за облекло. Целта на изплащането на тези целеви средства е магистратите да имат подходяща визия при изпълнение на служебните си задължения, посочва ВАС. Освен това Деница Урумова е получила част от парите за облекло за 2011 г., става ясно от решението.
Същевременно Върховният административен съд отбелязва, че безспорно е установено, че в резултат на уволнението си Деница Урумова е търпяла негативни усещания, които са повлияли на нейното физическо и психическо състояние. И отбелязва, че при определяне на размера на обезщетението АССГ е взел предвид интензитетът на тези негативни усещания, предизвикани пряко от решението на ВСС, и продължителността им. И се съгласява с първата инстанция, че 1000 лева е справедлива и достатъчна компенсация.
„Не се отрича фактът, че лицето е било подложено на медиен интерес, който не винаги е бил с положителна насоченост. Поведението на журналистите, отразили факта на налагане на дисциплинарно наказание на лицето, а и воденото преди това дисциплинарно производство не може да се приеме като основание за присъждане на обезщетение в резултат на незаконосъобразен административен акт. С оглед гарантираната от закона гласност, всеки журналист има право на собствена преценка на обстоятелствата, които счете за общественозначими и важни и има свободата да изрази това си мнение пред съответната аудитория. Той би могъл да носи отговорност за поведението си във връзка с конкретно направено изявление или конкретно изразено становище. Това негово поведение по никакъв начин не може да ангажира отговорност на административния орган, пред когото се е развило дисциплинарно производство и е издал отменения като незаконосъобразен административен акт. Фактът, че администрацията е дала гласност на установени в хода на проверката факти или на взетото решение за налагане на наказание, не води след себе си извод за незаконосъобразно действие, което да може да доведе до настъпване на вреди за конкретно лице, в случая Урумова. Липсва забрана за разгласяване на решенията на ВСС, както и за ограничение на неговите членове да формулират собствено становище по всеки един от въпросите, касаещи дейността му. Това поведение на всеки един от членовете на ВСС води след себе си възможност за евентуално ангажиране на неговата отговорност, но не и на административния орган като цяло“, посочват още върховните съдии.
Според тях правилно АССГ е изчислил и размерът на лихвата върху присъденото обезщетение. Тя е 299.87 лева и е за периода от датата на отмяна на уволнението ѝ до датата на завеждане на исковата ѝ молба.
Решението на ВАС е окончателно.
8
Коментирайте
За душевното й равновесие не зная до колко е наранено. Но моралното й липсва със сигурност.
Пази, Боже, сляпо да прогледа.
Е, може ли да искаш пари за дрехи, че и лихви птгоре на всичкото!
Освен да спазва закона, всеки магистрат трябва да е и морален, иначе как ще съди постъпките и деянията на другите? Тук не виждам морал.
И след всичко това Урумова си остава със скъпото място на брега на морето, взето като нуждаеща се. Сега този парцел е поне 10 пъти по-скъп.
Нагла…
Това, че упреците са към нея, вместо към некадърниците, заради които ще се бръкнем в джоба като данъкопратци, е национална диагноза. Е, как да не е прав проф.Христов, че сме народ от 80% дебили?!
Та да се върнем в началото – истина ли е било, че неоснователно се е заявила като „крайно нуждаеща се“ ? Ама то понеже мама и тате са я забъркали в тази каша, та сега те я оправиха – все пак при тати и бати съдии какво решение да се очаква?
А трябваше останалите участници да накажат по-строго, защото те при неморалните си действия са били действащи магистрати, респ. адвокати…. срам срам срам…..