Съдия оспори наредба на ВСС – с нея дописал критерии за оценка на магистратите
Мария Вранеску иска от Върховният административен съд да обяви за нищожен на текст от наредбата за конкурсите
Критерии за атестиране на съдия
Съдиите се атестират по две групи критерии – общи и специфични.
В първата влизат: правни познания и умения за прилагането им; умение за анализ на правнорелевантните факти; умение за оптимална организация на работата; експедитивност и дисциплинираност; спазване на правилата за етично поведение.
Специфичните критерии са: спазване на графика за провеждане на съдебни заседания; умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол; администриране на дела и жалби, подготовка за съдебно заседание; способност за мотивиране на актовете, обосноваване и анализ на доказателствата при съобразяване броя необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове; потвърдените обжалвани съдебни актове; отменените или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично, и основанията за това.
В наредбата за атестирането на съдиите детайлно са разписани елементите от проверката по тези критерии и, макар привидно някои от тях да приличат на критериите за преценка на качествата на магистратите, явяващи се в конкурси, има съществени разлики.
С наредбата за конкурсите се въвеждат критерии за оценяване на магистратите в конкурсите за повишаване, които не съществуват в Закона за съдебната власт (ЗСВ). С този основен аргумент Мария Вранеску от Софийския градски съд атакува във Върховния административен съд (ВАС) чл. 40 от наредбата.
Във въпросния текст се казва, че конкурсната комисия извършва комплексна преценка и анализ на всички данни от последното атестиране, проверките от по-горестоящите органи и от ИВСС, както и от кадровото досие на кандидатите. Като се посочва, че преценката за професионалните качества на съдиите в конкурса за повишаване се прави въз основа на два вида критерии. Първият е общ и се взима предвид следното: практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства; способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират.
Специфични критериите за съдии, изброени в наредбата, са: умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания; подготовка на съдебно заседание; умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.
Въз основа на тези данни конкурсната комисия поставя обща оценка, която представлява средноаритметично на оценките по двата критерия.
Според Мария Вранеску по този начин ВСС не е предвидил и уредил ред за провеждането на конкурсите, а е променил законовите критерии за преценка на качествата на магистратите.
„ВСС е създал и въвел нов начин на оценяване на кандидатите за повишение. Същият е комбинирал критериите, посочени в чл. 192 от ЗСВ по начин да се промени тяхната относителна значимост в общата оценка, въвел е допълнителни критерии, които законът предвижда да се съобразяват при атестирането, но не и при конкурса за повишаване“, пише в жалбата си Мария Вранеску.
Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ гласи: „Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж“.
Според Мария Вранеску така, както ЗСВ урежда критериите, означава всеки един от тях да има отделна и самостоятелна тежест в общата оценка. Следователно всеки критерий следва да се оцени отделно от комисията и накрая да се даде общата оценка, като средноаритметично число между оценките по отделните законови критерии, изтъква съдийката.
Нататък тя обяснява, че чл. 40, ал. 1 от наредбата измества тежестта на критериите като ги разделя на две отделни групи като оценяването се дава за всяка от тях, а после се пише една обща оценка, а не по всеки един от елементите.
„Изцяло в противоречие със законовата норма във втората група критерии ВСС въвежда нови такива, които по същество представляват част от критериите, които се изследват и съобразяват при атестирането на магистратите и следователно трябва да са част от „Резултатите от последното атестиране“, предвиден като първи критерий по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ (виж критериите за атестиране на съдия в карето – б.а.).
С тази подзаконова уредба оценките на магистратите се формират по начин, различен от предвидените в закона. Следователно уредбата, дадена в атакуваната норма на подзаконовия нормативен акт за оценяване кандидатите магистрати, участници в обявените конкурси за повишаване, се явява създадена в противоречие със законовата уредба“, твърди в жалбата си Мария Вранеску.
Тя обяснява, че чл. 40, ал. 1 от наредбата не може да допълва и изменя чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, а само да я конкретизира и уреди изчерпателно, без да я променя.
Нещо повече, според жалбоподателката, ВСС е нарушил Закона за нормативните актове, като не е спазил чл. 194г от ЗСВ, според който редът за провеждане на конкурси и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на съвета.
Според Вранеску под „ред“ трябва да се разбира процедура и начин на организация на провеждането на конкурсите, а не допълнителни критерии, по които да се оценяват магистратите.
С тези аргументи тя иска Върховният административен съд да обяви за нищожен чл. 40 от наредбата или да го отмени като незаконосъобразен.
С определение от 27 май тричленен състав на ВАС е допуснал жалбата за разглеждане като делото е насрочено за октомври. Същевременно ще бъде публикувано обявление в Държавен вестник и всеки, който е заинтересован, може да се включи в него.
Мария Вранеску участва в конкурса за повишаване в Гражданската колегия на Върховния касационен съд, където бяха обявени три места за заемане. Документи подадоха 34 магистрати, един се отказа, друг не беше допуснат и така комисията извърши класирането на останалите 32-ма съдии. Мария Вранеску е класирана на 23-то място.
Пред ВАС тя оспорва и решението на Съдийската колегия, с което бяха назначени трима души на свободните три места. Казусът все още е висящ.
11
Коментирайте
Едва ли има по-голяма простотия от конкурсите в съдебната система . Винаги някой обжалва , обжалването се спира заради друго обжалване и нещата продължават с години . Според мен моделът трябва да е съвсем друг за ВКС – избори с тайно гласуване от самите съдии във ВКС и никакво обжалване . Смешни ставаме…не всеки има капацитет за ВКС , колкото и да има желание .
Това е още по-неприемливо. Във ВКС има лобита и си „изтеглят“ „правилните“ кандидати, така че нищо справеливо няма да има. И в командироването е същото. Съдия с 5 години стаж в съответната материя е командирован във ВКС.
Не съм съгласна. В закона най-общо са описани критериите, по които се преценяват качествата на магистратите в конкурсите за повишаване. В наредбата на свой ред те са развити, а не са добавени нови. Все пак когато се каже, че се преценява работата по представените дела, трябва да се регламентира как точно ще се извършва тази преценка. Освен това критериите в атестирането са съвсем различни от тези за конкурсите. Нима когато един съдия иска да бъде повишен, конкурсната комисия посещава съдебни заседания, разговаря с адм. ръководители и т.н. Не го прави. Взима тези данни от атестацията. Така че за мен чл.… Покажи целия коментар »
Може би оспорването й е свързано с участието й в конкурса за повишаване в Гражданската колегия на ВКС.
Естествено. Ако ВАС обяви за нищожен чл. 40 от наредбата или го отмени като незаконосъобразен, тя ще е по-напред в класирането.
И по-напред да е в класирането, във ВКС няма да я вземат. Каквито и да са „наредбите“ и комисиите. И това се знае много добре. Очевидно целта е да се протака във времето конкурсната процедура, колкото се може повече.
Много топло.
Всичко се прави с цел заведеното от нея дело срещу конкурса за ВКС – ГК да бъде спряно докато приключи делото за Наредбата – по примера с десетките спрени дела по вече отменения § 6. По този начин срокът за прилагане на чл. 193, ал. 6 ЗСВ за тези под линия от същия конкурс, измежду които е и тя, ще се продължи почти до края на мандата на този ВСС.
Найс, а….
Преди няколко години, когато в един избор получи 0 гласа пак подаде жалба и след това я оттегли като случайно или не кацна в ТО. Та и сега същото. Според мен не е нито за ВКС, нито за САС.
Наредбата на ВСС в случая е в разрез с нормативната уредба, което е недопустимо.
Така ли? Ма имаш ли някакви юридически аргументи или си пишеш по направление?!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Много си е точно написаното от ВСС, те само детайлизират законовата разпоредба. А това, че магистратите сами водят дела срещу собствената си система като обжалват за щяло и нещяло, щеше да е смешно, ако не беше тъжно