От решение на ВАС става ясно
Съдия оправдава забавянето на делата си с години с некомпетентни служители
Никола Попов от СРС бе уволнен не само за неизписване на дела, но и защото не ходел на работа със седмици
Съдия оправдава забавянето с години на над 250 свои дела с неподготвени и необучени деловодители и съдебни секретари. Това стана ясно от решение на Върховния административен съд (ВАС) по делото за уволнението на Никола Попов от Софийския районен съд (СРС).
Тричленният състав на ВАС с председател Румяна Папазова, Николай Гунчев (докладчик) и Сибила Симеонова, потвърди дисциплинарното наказание на Попов, което беше наложено от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на 25 април 2017 г.
В мотивите си ВАС казва, че бързината на движението на делата е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Добавя, че макар сроковете в процесуалните закони да са инструктивни, тяхното неспазване и закъснелите действия на съда правят тази защита неефикасна, което може да доведе до неправомерно нарушаване на правата на гражданите. Това на свой ред рефлектира цялостно върху престижа на съдебната власт и влияе отрицателно върху интегритета ѝ, аргументира се съдът.
Дисциплинарното производство срещу Попов беше образувано през февруари 2016 г. по предложение на председателя на СРС. Причината – той имал 255 забавени дела, все искови граждански производства, някои от които с около две години.
През март 2017 г. следва ново предложение от шефа на СРС за наказание на Попов, този път за нарушение на трудовата дисциплина. Оказва се, че в периода от 18 декември 2015 г. до 28 януари 2016 г. Попов въобще не се явил на работа, без да има уважителна причина за това, нито е бил в отпуск, нито в болничен.
Месец по-късно ръководителят на СРС внася трето предложение за наказание на същия съдия, отново за нарушение на трудовата дисциплина. Попов пак не отишъл на работа, без да посочи уважителни причини, което довело до неспазване на утвърдения график за дежурство. Освен това в периода на отсъствието му Попов е трябвало да се яви по дело, чиято дата била предварително фиксирана от делегиращ съд.
Трите предложения са събрани в едно дисциплинарно производство. Никола Попов не се явил на нито едно от проведените общо четири заседания по него, не е представил писмено становище по нито едно от предложенията, не е ангажирал и адвокат.
Така на 25 април 2017 г. Съдийската колегия на ВСС разглежда казуса и единодушно взема решение за неговото уволнение заради тежките нарушения, които приема, че е извършил.
Никола Попов обаче обжалва пред Върховния административен съд. От решението стават ясни и част от аргументите му. Той твърди, че делата са били забавени от него, защото: не са му били своевременно осигурени компетентни съдебни секретари и деловодители към момента на назначаването им; те не са били и обучени за тази работа; нямало случайност при разпределението на делата; натовареността била неравномерна според сложността и естеството на делата. Всичко това довело и до забавянето на неговите дела.
По време на делото става ясно, че при проверка на Инспектората към ВСС е установено, че към края на 2014 г. Никола Попов е имал 904 несвършени граждански дела, което било много повече от колегите му. Заради това през 2015 г. той е бил изключен от разпределение на нови дела, за да може да приключи висящите. Или поне част от тях. Отделно 200 новообразувани заповедни производства, които са били на доклад на Попов, са били прехвърлени на негов колега.
Близо два месеца след като е бил изключен от разпределение, Никола Попов се произнесъл само с едно определение, едно разпореждане и едно решение. Нещо повече, въпреки предоставената му възможност да изготви индивидуален план на работата си, за да приключи повече дела, той не сторил това.
Въз основа на тези данни тричленният състав на ВАС отхвърля жалбата на Попов като излага пространни мотиви защо е важно делата да се разглеждат в разумни срокове. „Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основния принцип в гражданското съдопроизводство за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Бързината е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни – тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита“, изтъква в мотивите си ВАС.
Съдът казва още, че действително поставеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност. Но той може да е лишен от смисъл или значително да е увредил правнозначимите права или законни интереси на страните по делото. „Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения акт, е посочил в чл. 13 от ГПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумен според настоящия съдебен състав е срокът, който позволява извършването на действието, за което е предназначен, в определените му рамки, с нормални усилия и мобилизация. В случая Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е отчела конкуренцията между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването им в разумен срок“, пише ВАС.
Нещо повече, в случая е налице не само неспазване на сроковете, но и системност на това нарушение, казва още тричленният състав. При Никола Попов има забавяне на много дела, някои от които с две години, което се определя като фрапиращо. Посочва се неговата пасивност за продължителни периоди от време – той не само не предприема действия, за да намали броя на висящите дела, но и отсъства от работа, от дежурства, не се явява за провеждане на открито съдебно заседание, като цяло не изпълнява служебните си задължения.
„Укоримостта на поведението произтича от неприемливото бездействие на съдия Попов с години да не изписва съдебни актове по обявени за решаване дела и да ограничава по този начин правото на съдебна защита на гражданите, което рефлектира цялостно върху престижа на съдебната власт, която и без друго се определя от обществото като тромава и бавна. С нежеланието си да спазва процесуалните срокове съдия Попов накърнява и престижа както на своето име като професионалист, така и на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Няма съмнение, че в обществото се укорява тромавото правосъдие и тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж, а неоспоримо и законите права и интереси на страните в съдебните производства“, изтъква ВАС.
Тричленният състав приема твърденията на Попов за неоснователни, неотносими, а някои и за голословни по отношение на липсата на обучени съдебни служители, неравномерното натоварване и нарушение на случайното разпределение на делата.
„Високата натовареност на този съд спрямо останалите районни съдилища е безспорен факт, но в конкретния случай не може да оправдае дисциплинарните простъпки с оглед продължителния период на неизпълнение на служебното задължение за постановяване на съдебни решения в разумен срок, още по-малко неявяването на съдията на работа и неизпълнение на останалите задължения, които не са свързани с изписване на съдебни актове, а касаят движението на делата и разглеждането в открито заседание на възложени такива, което явно и обективно показва какво е било субективното отношение на съдията към вменените му по закон служебни задължения“, заключава ВАС.
Никола Попов е обжалвал решението пред петчленен състав на съда, чака се произнасянето му.
11
Коментирайте
В статията си пише, че точно административният ръководител е предложил съдията за уволнение. От това, какво повече искате да направи?
а когато председатели на съдилищата отказват да образуват дела и инспектората ги защитава; какъв е реда на защита?!!! ……….
Или когато председатели на съдилища изземват всички дела на един съдия и после главният инспектор се опитва да ги спаси. На това какво му вика и как един съдия може да се защити?
Деловодната система в СРС е пeрфектна-има възможност за всеки магистрат да се коригира процента на делата за месец, или за по-голям период и дори той да бъде изключен от разпределение въобще.
Едно е ясно- няма начин гражданите да очакват адекватно правосъдие от магистрат, чиито дела за годината са кажи – речи колкото календарните дни в нея.
Огромната натовареност на колегите провокира непрекъснати проверки, вместо предприемане на мерки за решаване на проблема.
Ако точно този колега ти е докладчик по дело, а ти ищец-друга песен ще пееш.
За два месеца-едно определение, едно разпореждане и едно решение. Не си дава зор човека.
Сигурно некадърните деловодители и съдебни секретари са виновни да не ходи на работа.
при мен деловодители и администратори от съдилищата /ВАС и АС-Враца/ се разпореждат, заплашват и определат ……..
А как и защо административният ръководител на СРС е допуснал такова дълговременна отсъствие на подчинен съдия без основание? Това е поредното доказателство за своеволията в съдебната ни система.