Съдия изпрати в Люксембург шест въпроса за бързите кредити – за допълнителните услуги, ГПР и разноските по делата
Шест въпросa за кредитите, ключови за защитата на потребителите, постави Софийският районен съд (СРС) на Съда на Европейския съюз (пълния текст на определението виж тук). Те са свързани с т. нар. допълнителни услуги, които фирмите за бързи кредити предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване, както и с годишния процент на разходите (ГПР) и с разпределението на разноските при констатиране на неравноправна клауза в договора за кредит.
Вземаш 5000 лв., връщаш 12 500 лв.
Съдията Димитър Демирев от СРС е сезирал съда в Люксембург заради дело на жена срещу фирма за бързи кредити. През 2019 г. тя сключила договор за потребителски кредит от 5000 лв., който било предвидено да изплати с 36 месечни вноски по 347 лв. ГПР по кредита бил 49,02.
Към задълженията били включени и плащания за две допълнителни услуги. Първата се нарича „Фаст“ и струва 1250 лв. Тя дава право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Втората се нарича „Флекси“ и дава право на промяна на погасителния план с допълнително споразумение (в точно определени хипотези като неработоспособност, прекратен трудов договор, неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат на бедствие, смърт на лице, участващо с доходите си в домакинство). Тази допълнителна услуга струва на потребителя 2500 лв.
Двете услуги са включени в погасителния план като компонент по договора и с тях общото задължение по кредита става 12 515 лв.
Жената е предявила отрицателен установителен иск срещу фирмата за бързи кредити и иска съдът да установи, че не дължи 3765 лв. лихви и 1250 лв. и 2500 лв. за двете допълнителни услуги. Тя твърди, че клаузите от договора, установяващи задължение за годишен лихвен процент, ГПР и възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни. Сочи противоречие с добрите нрави и с чл. 10а, ал. 2 ЗПК (Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита). Длъжницата изтъква, че допълнителните услуги са част от възнаграждение по договора и е следвало да се включат в ГПР. Като не са, на практика се заобикаля ограничението за максимален размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК (Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения). Т.е. допълнителните услуги са прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималният допустим по закон ГПР. И това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Фирмата за бързи кредити изтъква, че допълнителните услуги са избрани от ищцата и не са задължително условие за сключването на договора за кредит. Освен това сочи, че жената се е възползвала от приоритетното разглеждане и изплащане на кредита и от възможността за отлагане на вноски.
Какво се включва в ГПР и какви са последиците
Така пред СРС стои въпросът за действителността на договора за кредит и най-вече на клаузите за допълнителни услуги – дали са действие по управление на кредита и дали е следвало да бъдат включени в ГПР по него. Ако е така, това влече недействителност на договора и ще се дължи само чистата стойност на кредита.
Съдия Демирев посочва, че на първо място възниква въпросът как се определя ГПР по договор за потребителски кредит, тъй като според ЗПК договор за потребителски кредит, при който ако не е посочен ГПР е нищожен и по него потребителят дължи връщане само на получената сума, без лихви и разноски.
„По дело С-448/17 EOS KSI Slovensko Съдът на Европейския съюз е дал тълкуване, че неясният начин на формулиране на клаузата относно размера на ГПР не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 2 Директива 93/13/ЕИО и следователно съдът не следва да прилага такива клаузи. В националното право (чл. 22 във връзка с чл. 23 ЗПК) се предвижда санкция, за която Съдът на Европейския съюз следва да прецени дали е адекватна, съответно непропорционална по смисъла на чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО“, обяснява СРС. И напомня, че ако се докаже, че с допълнителните услуги се цели избягването на ограничението за ГПР, а те реално са свързани с управлението на кредита, това ще означава, че целият договор е недействителен и ще се дължи връщане само на главницата.
„Следователно следва да се отговори на въпроса дали неточното посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на посочване на такъв процент. Оттук възниква и обуславящият въпрос дали уговорените като тези по настоящото производство възнаграждения за „допълнителни услуги“ (включени при подписване на договора към първоначалния погасителен план и изцяло свързани с начина на погасяване на кредита, а не на получаване на някакви различни други стоки или блага, различни от предоставената парична престация), като възможностите за разсрочване на вноски и намаляването им не са автоматични, а се изисква съгласие на кредитора, представляват разходи, които следва да се включат във формулата за изчисляване на ГПР в съответствие с на чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО“, пише съдия Демирев.
И посочва, че е необходимо тълкуване дали в случая плащане на такива възнаграждения представлява „основен предмет“ на свързан договор с договора за кредит, или допълнително условие, съответно допълнителен разход по договора за кредит.
След това в преюдициалното запитване се поставя въпросът за разпределението на отговорността за разноски при констатирана от съда неравноправна клауза в договора за кредит. Питането цели да изясни приложимостта на тълкуването, дадено от СЕС в решението му от 16 юли 2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 (пълния му текст виж тук). В него съдът в Люксембург заяви: „Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи“.
Както „Лекс“ писа, след постановяването на това решение на СЕС съдебната практика у нас се раздели във виждането си дали от него следва, че по искове на потребители по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на облагите, получени от кредитор въз основа на неравноправна клауза, трябва да се прилага общото правило на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Т.е. дали решението означава, че когато искът на потребителя е уважен по основание, но не в пълния му размер, не трябва да му се възлагат разноски. Едва преди месец състав на Върховния касационен съд се произнесе по такъв казус и прие, че когато потребител предяви иск за връщане на платеното от него заради призната за неравноправна клауза в договора с кредитора и той бъде частично уважен, не му се възлагат разноски за отхвърлената част от иска (повече за различните виждания в практиката и решението на ВКС виж тук).
Сега СРС пита СЕС дали даденото от него тълкуване по съединени дела С-224/19 и С-259/19 „следва да се прилага в случаите на практическа невъзможност или прекомерна трудност в упражняване правата на потребителите по конкретизиране размера на претенцията за връщане на плащания по неравноправна клауза или във всички случаи, включително когато е налице неравноправна клауза, която не се отразява на размера на претенцията изцяло или частично, не е свързана пряко с предмета на делото, съответно на задължението спрямо кредитора“.
Така съдия Демирев формулира следните шест въпроса до съда в Люксембург:
- Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?
- Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?
- Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?
- Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/1 З/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?
- Следва ли чл. 3, пар. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО във връзка е т. 1, буква „о“ от приложението да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна?
- Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на: 1) частичното уважаване на претенция за недължимост на суми вследствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза; 2) практическа невъзможност или прекомерна трудност в упражняване правата на потребителите по конкретизиране размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправната клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично, или не е свързана пряко е предмета на делото?
29
Коментирайте
Не е лошо, че пита. Съдилища масово приемат, че възнаграждение по договора за допълнителни услуги( на Профил кредит) , не се включват про формиране на ГПР, защото възнаграждението не било по основния договор. По този начин кредитора заобикаля закона.
Бъдете благодарни, че има и такива съдии, а не които си създават собствена практика за да угодят на определен човек и после другите се чудят как да оборят тази практика. Много ясно, че трябва да се синхронизира с европейското право след като сме се разписали и приели.Адмирации за съдията!
Ей, като започнат да питат така за елементарни неща… Пращя ги яко недействителни тези договори по чл.22, вр. с чл.11, т.10 от ЗПК, и не ми трябва да питам никого. Друг е въпросът, че точно тази крадлива фирма за бързи кредити редовно обжалва и глупаците от ОС се опитват да умуват по въпроса – нещо, което не им се отдава, прилагайки чл.19, ал.5 от ЗПК, и им дават някой друг лев лихви отгоре…
Да си жив. Такива съдии ни трябват.
А не Ви ли е хрумнало, че причината за запитването е точно практиката на контролиращия Ви ОС? Щом има противоречива практика, значи може би не са толкова елементарни. Освен това в директивата за потребителските кредити има едни правила за пропорционалност на националните санкции, които, ако се окаже, че не спазваме с подхода за „пращяне“, водят до засягане на правото на кредитора на собственост, и до евентуална отговорност на държавата за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕСПЧ, които накаря ще плащаме всички от данъците си? Не е зле да не забравяме, че независимо от дадените ни правомощия… Покажи целия коментар »
Това са кожодери, а не нормални кредитори. Така че ЕСПЧ не е опция за тях… Слагат си всякакви допълнителни пакети, неустойки и такси, всички имащи характер на скрито договорно възнаграждение и включени в погасителния план изначално. Та тези, същите, не разбират от нищо друго освен от рязане с голямата секира. Лично на мен разяснения не са ми нужни. Имам глава на раменете и мога да мисля с нея, както и да поемам отговорност, за да решавам делата по справедливост, без значение какво е „компетентното“ становище на т. нар. горна инстанция, често четяща закона, като дяволът Евангелието – в полза на… Покажи целия коментар »
И т. нар. разходи за допълнителни услуги трябва да се включват в ГПР, но те реално не са никакви разходи на заемодателя за никакви услуги, а са скрито договорно възнаграждение. И това е така, тъй като няма еквивалентност на т. нар. услуга и уговорената цена за нея. След като са скрита договорна лихва, очевидно се касае за заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК от една страна, а от друга – ГПР умишлено е посочен от кредитора в рамките на допустимия %, с което въвежда в заблуждение потребителя, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така че договорът… Покажи целия коментар »
„Гледам, че питащият е от СРС, а съм чел актове на СГС точно в посочения от мен смисъл.“
Конкретен акт на СГС?
Любопитен съм на каква база се определя липсата на еквивалентност.
Според мен гостът „Пфуу“ пращи като адвокат, а не като съдия. Неправилно сте го разбрали. 😉
Това е така и не мога да разбера защо не се прави разлика между ГПР и максималната стойност, визирана в чл. 19, Ал. 4 ЗПК и възнаградителната лихва. Дори и да не надвишава максималния размер по ЗПК ГПР, не означава, че размера на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави. Това някой съдии го изключват,което според мен е абсурдно.
Фирмите за бързи кредити са функция на СИВАТА ИКОНОМИКА! Когато тя се сведе до минимум, тогава и те ще престанат да съществуват!
В случая по повечето /да не кажа – по всички/ въпроси съдът не е нужно „да пита“ в Люксембург. Регламентите и транспонираните директиви си имат пряко действие, а у нас имаме достатъчно закони, за да може един национален съдия да се оправи сам, без да губи време да разпитва нагоре-надолу. А ако имахме нормални управляващи, които мислят и за друго, освен за това, как да фалшифицират следващите избори и какво да откопчат лично и каква чужда натовска поръчка даизпълнят, досега щяхме да имаме и законово регламентирана отговорност за подобни клаузи в общите условия или в самите индивидуални договори, които не… Покажи целия коментар »
Много точно! Не виждам нуждата от това питане.
Нуждата е, че ако се отговори утвърдително, т.е. че тези уговорки противоречат на разума на директивата, ще пазднат рязко делата, понеже националните съдилища приемат точно това, но фирмите за бързи кредити продължават да сключват такива договори и да водят дела срещу длъжниците. А, има и едно питане пак до Люксембург за ГПР, ама решението им е мнооого уклончиво, как се преценявало във всеки случай и само ако потребителят установи, че неправилно изчисления ГПР е довел да сключването накредита, тогава клаузата била неравноправна. Явно колегата се опитва да ги принуди да кажат в прав текст, а не с недомлъвки като в… Покажи целия коментар »
И тук има ВКС, който трябва да се вземе в ръце и да набие канчетата с едно ТР на неконтролируемите въззиви, защото като напишат отдолу едно „не подлежи на обжалване“ и се мислят за много ербап…
То и ВКС пишат едни актове, които нямат логика и в противоречие на закона 🙂 и вместо да поставят уеднаквяване на практиката техните актове създават повече неясноти.
Винаги съм смятал, че фирмите за бързи кредити трябва да се забранят.
Тези са абсолютни бирници. Едно време е имало такива, сега пак има.
За мен направо трябва да се закрият тези фирми или да се сведе правомощието им до статут на банка, която не печели чак толков много от даването на едни мърляви 3000 лева кредит. Тогава няма да има смисъл да съществуват и сами ще се закрият.
Абе не е само това. Давам пример от живота ми. Изплатих кредита на майка ми, след смъртта и. Имаше към 250 лв към Изикредит. Платих ги и момичето вика: „готово“ и нищо повече. Питам я всичко ли е изплатено? Получавам отговор „да“. Повтарям – тоест нищо повече не се дължи по този кредит? Получавам отговор „не“. Казвам – а някаква бележка няма ли да ми дадете? „Ааа то всичко се отразява в системата ми. Казвам, че искам някаква бележка да ми напише, че кредита е изплатен. Тя с негодувание ми написа някаква хвърчаща бележка, че кредита е изплатен. Не помня… Покажи целия коментар »
Класика. Не бе, няма какво да се коментира, тези са повече от нахални. А обажданията по телефон да притискат гражданите, които им дължат пари да ги коментираме ли? хайде плащайте, че ще стане лошо. Какво значи, че ще стане лошо? А да ви пусна едно дело за тормоз? Тогава верно ще стане лошо ама за вас.
И въпреки нелоялните пракитки прави впечатление, че се нароиха в последните години доста подобни фирми, които отпускат бързи кредити. Преди беше ИзиКредит. Сега има и някакво Мъни плюс, както и други. Не им знам имената на всички. Не искам и да проверявам в нета за имена, защото после тъпите кукита ще почнат да ме спамят с обяви на различни фирми за бързи кредити, а аз слава Богу не искам такъв.
Мъни плюс е на СГГруп, направиха пари от колекторството и разширяват бизнеса. Друг е въпроса , че много хора вземат кредити поради единствената причина, че им ги дават. После се започва с рева. А вземането на кредит трябва да се предшества от внимателен анализ дали ти е изгодно, и ще можеш ли да го платиш.
Ми да наемат повече хора за да смогват със заявленията за искане на кредит бе. Не да изискват толкова много пари за да ти разгледат заявлението по-бързо. Ама тогава ще трябва да дават повече пари за заплати, нали? А и да не забравяме, че вероятно това е абсолютна лъжа. Надали са чак толкова претоварени.
Това са глупости. Как така „приоритетно разглеждане“. Хайде моля ви. Нали ги гледам по офисите, че се чудят какво да правят. Имам един до блока. По цял ден джасат кафета. Нямат какво да правят, но видиш ли трябвало приоритетно да се разгледа кредита. Тоест да си платиш още 1000 + лева. Това са измишльотини за да вземат повече пари. Иначе умишлено се мотаят по един месец с разглеждането на заявката.
Ако ги питаш ще ти кажат, че едва ли не всеки човек в страната иска кредит не от банка, а от фирма за бързи кредити. Пълни глупости.
Единственият шанс да се постигне някаква нормална практика сред тези фирми е ако ги е страх от съда. Защото иначе са изключително нагли
Дано им свият сърмите на фирмите за бързи кредити
По-лошото е друго! Вместо сам да отговори на въпроса /относително ясен според мен/, съдията ходи да пита какво мислят в Люксембург. И се почва едно премятане на Директиви и Резолюции, за които малцина дори са чували. За съжаление, правната несигурност става все по-голяма и прикрита зад актове със спорен нормативен характер!