С 2:1 гласа ВКС реши:

Съдията от Варна Светлозар Георгиев е въздействал на прокурорка, но няма престъпление

Магистратът окончателно е оправдан, а според съдия Валя Рушанова и формално не е извършил престъпление

Денислав Цонев 27 април 2018, 14:35 3422 4

Окръжният съдия от Варна Светлозар Георгиев е окончателно оправдан по делото за оказан натиск над прокурор Здравка Задгорска да прекрати разследване срещу бивш полицай, който е негов приятел.

Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като остави в сила решението на Софийския апелативен съд, показа проверка на „Лекс“. Така Георгиев е оправдан и на три инстанции, тъй като Софийският градски съд го обяви за невинен през април м.г. От решението на ВКС става ясно обаче, че според мнозинството в състава, формално Георгиев е въздействал на прокурорката, но е оправдан, защото деянието се явява малозначително и затова не е престъпно. Това виждане са застъпили председателят на състава на ВКС Николай Дърмонски и докладчикът по делото Румен Петров. На особено мнение пък е била съдия Валя Рушанова, защото според нея деянието на Георгиев е изначално несъставомерно.

Според обвинението Георгиев се срещнал с прокурор Задгорска на 2 декември 2016 г. и опитал да я склони да прекрати делото срещу бившия полицай Николай Добрев, с когото съдията бил близък. Разследването било за забравена върху тавана на кола ловна пушка. Добрев паркирал автомобила пред дома си, извадил пушката, но я забравил там и се сетил след 7 часа, когато оръжието вече липсвало. На сутринта се обадил в полицията, но пушката вече била предадена от случайно минаващ мъж, който я видял върху колата.

Според прокуратурата Георгиев търсил четири пъти Задгорска, за да я убеждава да не вкарва делото в съда. На 2 декември тя му се обадила, че може да се видят и той я поканил в кабинета си на кафе.

„Кажи сега с кво, с кво мога да ти услужа?“, казала прокурор Задгорска, а разговорът им бил записан със специални разузнавателни средства (СРС), прилагани по това време срещу Георгиев. Те пък са във връзка с подаден сигнал срещу него в ДАНС от окръжната прокурорка от Варна Виолета Радева, че е поел ангажимент да помогне на подсъдимия за рекет и побой лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки. Георгиев беше съдия по делото срещу Марешки, но се отведе от него, след като започна разследването за натиск над Задгорска.

Разследващите не събрали доказателства за ангажимент на Георгиев към Марешки, но попаднали на разговорите му със Засгорска. В кабинета той започнал да ѝ обяснява за случилото се с бившия полицай и забравената му пушка.

„Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече“, казал Георгиев, а Задгорска отговорила, че ще погледне делото и повече не се срещали. В крайна сметка тя внесла делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, а Районният съд във Варна е приложил чл. 78а от НК и е наложил на Добрев глоба от 1000 лева, с което процесът приключил окончателно.

Член девет отвсякъде

Според чл. 9, ал 2 от Наказателния кодекс не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Текстът се явява ключов за делото, тъй като от една страна, Георгиев е подсъдим, защото опитал да склони прокурорка да го приложи за негов близък, а от друга, мнозинството на ВКС го прилага, за да не накаже в крайна сметка съдията.

В решението съдиите Дармонски и Петров пишат, че вмененото на Георгиев престъпление е формално, тоест, за да е съставомерно, не е нужно прокурор Задгорска да се е съгласила да помогне на разследвания. Според мнозинството от ВКС с репликата на Георгиев е осъществено мотивационно въздействие върху психиката на прокурорката. Съдът приема, че той ѝ е внушавал да възприеме предложен от него изход от делото, макар и той да е напълно възможен и законен. В решението се припомня, че инициативата за срещата е била на Георгиев, като той не поддържал лични или професионални контакти със Задгорска преди или след този случай.

Съдът разграничава и двете изречения на подсъдимия за помагането на Добрев и констатацията: „Ти ще си прецениш вече“, като посочва, че Георгиев сам е осъзнал, че е преминал не само укоримата граница на етичното поведение на българските магистрати, но е осъществил и наказуемо деяние.

„Наред с гореизложеното мнозинството от касационния състав счита, че извършеното от Георгиев деяние разкрива толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 пр.2 от НК. Макар и да осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 289, пр.2 от НК, като очертава типичните особености на общественоопасното деяние, то е засегнало съвсем незначително обществените отношения, които са обект на защита. На първо място самият интензитет на оказаното въздействие е изключително нисък. Буквално веднага – още със следващата реплика, подсъдимият е засвидетелствал уважение и респект към правомощието на свидетелката да вземе своето решение по вътрешно убеждение“ се казва в решението на мнозинството от ВКС, с което макар и с различни мотиви, оправдателната присъда на Георгиев остава в сила.

В мотивите на първоинстанционната присъда съдия Тони Гетов беше обърнал внимание, че използваните СРС-та срещу Георгиев са резултат от сигнал на прокурор Радева и то във връзка с дело, по което той е съдия, а тя е наблюдаващ прокурор. Според СГС това е смущаващ факт, показващ, че прокурор може да предизвика контрол и репресия срещу съдия по дело, в което участват двамата. Оказа се, че в хода на разследването срещу Георгиев са били разпитани прокурорът и съдията по делото за забравената пушка, като са били питани защо делото не е гледано по общия ред и защо не бил подаден протест.

Случаят с подслушването на Георгиев е свързан и с последвалото отстраняване на Георги Гатев от Бюрото за контрол на СРС. Поводът беше, че Гатев е съдействал на трима обвиняеми да подадат заявления дали са подслушвани законно и един от тези обвиняеми беше именно Георгиев.

„Въпреки проведеното щателно разследване, което в някои моменти, както е приел първоинстанционният съд, съдържа проявления на форми за упражняване на натиск върху разпитаните по делото като свидетели магистрати, по делото не са установени други реплики или действия, осъществени от подсъдимия, които да имат връзка с решаването на въпросното дело“, пише още в решението на ВКС.

В особеното си мнение, с което мотивира несъставомерност на деянието, съдия Валя Рушанова казва, че склоняването е въздействие върху волята и вътрешното убеждение на длъжностното лице (в случая прокурор Задгорска), а по делото е установено, че Георгиев не е знаел какво е убеждението ѝ, за да ѝ въздейства. Според съдия Рушанова предложеното от Георгиев разрешение на делото с пушката за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК е било възможно и законосъобразно. Тя приема и че подсъдимият колегиално е предложил на Задгорска законна алтернатива, която тя така или иначе е трябвало да обмисли.

„В заключение считам, че конкретното изражение на казаното от подсъдимия в разговора със свидетелката Задгорска не позволява несъмнен извод за осъществено престъпление по чл. 289 от НК, тъй като то не притежава характеристиките на склоняване към нарушение на служебни задължения, а представлява професионална позиция относно възможно и законосъобразно развитие на наказателното производство, водено срещу Николай Добрев. Това пък от своя страна означава, че тази позиция не е насочена към „нарушаване на служебните задължения”, тъй като законосъобразното изпълнение на служебните задължения включва и обмислянето на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК“, пише в особеното си мнение съдия Рушанова.

Светлозар Георгиев