Съдийската колегия ще реагира на публикации срещу съдии от СРС и АСНС, но следващата седмица

Lex News 08 май 2018, 13:25 обновена на 08 май 17:00 1901 4

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет реши, че ще излезе с принципно становище във връзка с публикации в две медии, в които се отправят квалификации към определени съдии, а една от тях използва обидни изрази, по думите на членове на съвета, по адрес на конкретен магистрат. Против това беше само Боян Новански.

Какъв ще бъде текстът на становището ще стане ясно на следващото заседание на Съдийската колегия на 15 май.

ВСС беше сезиран от Софийския районен съд по повод публикации в интернет сайт, който е бил осъден за уронване на доброто име на историка Емил Джасим.

Освен това съветът беше сезиран и от Съюза на съдиите, който на свой ред излезе с две становища – едното е в защита на съдията от СРС, постановил решението, с което е осъден сайта по тъжба на Емил Джасим, а второто е във връзка с разгледана от тричленен състав на Апелативния специализиран наказателен съд мярка за неотклонение на чужденец за реекспорт на лекарства.

И този път мненията на членовете на съвета се разминаха. Една част от тях бяха на позицията, че становище трябва да има. Други поискаха да се изработи модел на поведение на ВСС с конкретни принципни критерии във връзка с бъдещи подобни публикации. Трети предложиха създаването на медийна комисия, в която да влязат членове на съвета с отличен изказ, които да подготвят материали за становища. Четвърти поискаха да има една принципна позиция и край. Пети пък бяха на мнение, че трябва да се направи разделение между двете публикации като за изнесеното в едната да се извърши проверка (става дума за казуса в апелативиня спецсъд – б.а.). Стигна се дори до предложения за законодателни промени, с които да се предвидят имуществени санкции за медиите, които не спазват Етичния кодекс на българските медии и не го припознават.

Дискусията започна с думите на председателя на ВКС Лозан Панов, че по недопустим начин се атакуват съдии. Според него тенденцията да се обругават магистрати съществува и се развива „по един арогантен начин“. По думите му не е редно те да бъдат оставени да реагират по единично, а трябва реакция от ВСС.

Цветинка Пашкунова също застъпи позицията, че реакция трябва да има. „Ние не искаме да ограничим свободата на словото, нека медиите изразяват отношението си към един или друг съдебен акт, но чрез факти, а не срещу магистрати, чрез интервениране в личния им живот. Cъдиитe ca нapeчeни „нaй-гoлeмитe нeгoдници“. He мoжe тaĸa дa ce aтaĸyвa инcтитyция, пpизвaнa дa пpилaгa зaĸoнa и дa e нocитeл нa зaĸoннocттa. Това за мен е удар срещу държавността, подобни нападки неминуемо се отразяват върху работата на съдебната власт“, заяви Пашкунова.

Даниела Марчева също изрази мнението, че подобни публикации нарушават независимостта на съдебната власт. „Но за да изнамерим маркери как една или друга публикация нарушава съдебната независимост, трябва да кажем какво представлява тя“, заяви Марчева. Поясни, че никъде не е намерила ясна и точна дефиниция, такава можела да се изведе от един доклад на Венецианската комисия, в който обаче не се говорело за медийни публикации.

Марчева цитира британския премиер Тереза Мей, която по повод материал във в. „Дейли Мейл“, в който се отправяли тежки квалификации към трима върховни съдии, казала, че не харесва тона, но това е демокрацията. Веднага след това Марчева направи уточнението, че не защитава публикациите, напротив. В тази връзка предложи колегията да създаде медийна комисия, която да систематизира публикациите, да им прави анализ и при необходимост да дава конкретни предложения. Според Марчева в комисията трябва да влязат хора с ясен изказ и каза кои според нея са те – Боряна Димитрова, Красимир Шекерджиев и Вероника Имова. Предложи също така ВСС да сезира Съвета за електронни медии.

„Трябва да излизаме със становище, когато е налице недопустимо посегателство върху съдебната система. Това е не само наше право, но и задължение – да защитаваме и гарантираме съдийската независимост. За себе си нямам съмнение какво означава съдийска независимост. Имаме Конституция, ЗСВ, има съдебна практика, която съдържа определение или достатъчно идентификатори на това какво представлява съдийската независимост“, каза на свой ред Атанаска Дишева.

Тя посочи, че би имало накърняване на свободата на словото, ако се ограничаваше излагането на факти от страна на ВСС. И добави, че е необходимо и допустимо коментиране на съдебен акт, което да съдържа факти и правни аргументи.

Но в случаите имало интерпретации. Не се прави правен анализ защо съдебният акт не съответства на закона, а се коментира личността на съдията, което надминава всякакви гаранции на допустимост, изтъкна Дишева.

Красимир Шекерджиев пък изрази недоумението си от това, което прави ВСС. Ако се обсъжда дали да има становище – това е редно, възможно и необходимо, заяви той. Напомни обаче, че кадровият орган има комуникационна стратегия, както и план за действие при кризи. „Имаме разписани стъпки кой какво прави. Ние тичаме след случилото се, някой някъде чете публикации, след което ни сезира, после това влиза в Съдийската колегия, ние вземаме или не вземаме решение. Не може да тичаме след вятъра, не трябва да бъдем подбутвани, подсещани да вземем отношение след една или друга публикация. Какво щеше да стане, ако СРС не беше внесъл сигнал? Никой нямаше да обели дума на тази маса. Нека направим нещо така, щото поемаме инициативата, да имаме медийна политика. Съгласен съм да вземем позиция, но да не го правим на парче“, заяви Шекерджиев.

Той добави, че медиите имат Етичен кодекс и специално с едната публикация, с която е атакувана съдията от СРС Силвия Хазърбасанова, са нарушени почти всички разпоредби на точка първа от него. Призова да бъде изработено принципно становище, а не във връзка с конкретни публикации.

Цветинка Пашкунова реши да внесе яснота. Посочи, че според комуникационната си стратегия ВСС е длъжен институционално да подкрепя магистратите по повод лични нападки, атаки към определен магистрат или към съда като цяло. „Колегите имат нужда от институционална подкрепа, включително и с примера, който се даде за Великобритания. Тогава председателят на Върховния съд излезе със становище и защити съдиите, които са участвали в решение във връзка с Брекзит“, заяви Пашкунова.

Според Марчева обаче комуникационната стратегия е написана с претенциозни думи без смисъл. По думите ѝ няма да е достатъчна мярка, ако се отправи призив за спазване на добрия тон. „Аз бих посъветвала колежката да заведе дело срещу тях“, заяви тя.

Лозан Панов отново взе думата. Той се обяви срещу предложението за създаване на медийна комисия. „Ако искаш да не решиш някой проблем, създай комисия. Ако искаме да участваме във възпитаването на обществото да уважават съдиите, нека участваме със становище по конкретния случай“, заяви той.

Драгомир Кояджиков пък посочи, че не вижда как публикациите са накърнили независимостта на съда. Той призова, ако ще се приема нещо, да е декларация, в която се казва, че ВСС не харесва агресията и нецензурните думи по отношение на действащи магистрати. „Да не губим от същественото си време – днес в Бургас, утре в СГС, после в СРС… да има принципна декларация, поводите не трябва да имат значение за нас. Иначе ще отделяме часове, ще се занимаваме. Една декларация веднъж и завинаги“, заключи той.

„Ние говорим за много важен въпрос за съдебната система, не мога да се съглася, че този дебат е губене на време. Темата е важна, въпросът за независимостта е основополагащ. Тя е един от стълбовете на правовата държава. Приемането на становище по принцип е хубава идея, но не е достатъчно. Конкретното засягане се осъществява с всяко конкретно действие. Във втория случай (за съдията от СРС – б.а.) е налице изключително арогантно засягане на личността на съдия, и, ако твърдим, че няма засягане на независимостта, не знам в какъв друг случай бихме признали, че има. Подобно оклеветяване, обиждане на съдията вероятно ще въздейства на последващи актове или такава е била целта на публикацията?“, отговори Атанаска Дишева.

Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова попитаха тогава дали ВСС ще излиза с декларация по всеки случай.

Според Вероника Имова реакцията не трябва да бъде на парче, а принципна. Тя беше категорична, че съдиите трябва да бъдат защитени, когато са нарушени авторитетът и независимостта на съдебната власт. „Ho тpябвa дa cмe дocтaтъчнo ĸoмпeтeнтни и peшитeлни пpи oчepтaвaнe нa ĸpитepиитe ĸoгa тoвa e нaлицe. Πpeдлoжeниeтo ми e BCC дa излeзe oт фopмaлизмa и нeзнaчeщитe нищo фpaзи в ĸoмуниĸaциoннaтa cтpaтeгия, дa cмe пo-ĸoнĸpeтни и пpocвeтeни“, каза тя. И пpизова останалите да прочетат повече от практиката на ЕСПЧ, където се дават примери, от които пък ВСС може да извлече критерии за модел на поведение при подобни ситуации. Тя изрази позицията, че кадровият орган трябва да изработи принципна институционална харта, в която да разграничи случаите, в които се накърнява авторитетът на съдията и на системата и в които това не се прави.

„Haли знaeтe ĸaĸ изглeждaмe oтcтpaни? Имaмe ĸoнĸpeтни пoвoди, a paзcъждaвaмe зa изpaбoтвaнe нa ĸpитepии, дopи и xapтa. He гo нaпpaвиxмe зa Бypгac, нитo пpи oтĸaзa дa peaгиpaмe нa изявлeния нa пpeдcтaвитeл нa дъpжaвнaтa влacт (председателят на КПКОНПИ – б.а.). Извинявaйтe, звyчи нecepиoзнo. Aĸo нaшaтa peaĸция днec e дa oбмиcлямe xapтa или пpaвилa, знaчи дeйcтвaмe пo paзличeн нaчин, cпopeд cлyчaя. Beднъж peaгиpaxмe c дeĸлapaция, втopия път изoбщo нe peaгиpaxмe, ceгa щe пpaвим пpaвилa или xapтa! Πpиĸaнвaм ви дa изpaзим oтнoшeниe ĸъм ĸoнĸpeтнитe cлyчaи“, заяви Панов.

Имова се съгласи с него и добави, че ВСС трябва да има принципен механизъм, по който да реагира на всеки следващ случай.

А Даниела Марчева пък предложи да се предвидят имуществени санкции за медиите, които не спазват етичния кодекс и не го припознават.

Севдалин Мавров на свой ред каза, че всички те са се клели да бъдат независими и ако не се чувстват такива, няма как да са. Той предложи да се разделят двете публикации. За тази, която се отнася до съдиите от апелативния спецсъд, да се направи проверка дали там е бил спазен принципът на случайното разпределение и т.н., предложи Мавров. Заключи обаче, че ВСС трябва да отстоява независимостта. А Шекерджиев поиска да има две отделни становища за двете публикации, но това не бе прието.

Олга Керелска призова колегите си да обърнат внимание на някои изрази, използвани в публикацията за апелативния спецсъд. Даде следния пример – „първи оправдателен състав“.

По думите ѝ действително става въпрос за кампания срещу съдебната власт. „Критиката трябва да почива на фактите, не да бъде повод за засягане на човешкото достойнство на съдиите, не да се изхожда с цел смачкване на престижа на съдебната власт. Ако ние не вземем становище, абдикираме и се скриваме от наши основни задължения“, заяви Олга Керелска.

И допълни: „Не е нормално съдии да се срамуват къде работят. Защо мълчим по този въпрос? Кой ще измие лицето на българските съдии? В искови молби се говори за съдийски свини, корумпирани говеда. Грешките в съдебната система трябва да се изчистят по нормалния начин, не с обругаване“.

В крайна сметка ВСС реши да излезе със становище, което ще бъде обсъдено на редовното заседание на колегията следващия вторник, защото идеята за извънредно такова беше отхвърлена. Освен това въпросната позиция ще бъде изготвена от групата за кризисен пиар, в която влизат представляващият ВСС Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова.