Съдийската колегия не наказа съдия Мирослава Тодорова
Нито едно от трите предложения за налагане на различни санкции не събра мнозинство. ВСС реши да обявява публично крайния резултат от дисциплинарките срещу съдии
ВСС публично ще обявява крайния резултат от дисциплинарките срещу съдии
Съдийската колегия публично на заседание ще оповестява влезлите в сила съдебни актове по дисциплинарни производства срещу магистрати – и когато решението за налагане на наказание е отменено, и когато е потвърдено. Това реши днес кадровият орган, като единодушно подкрепи предложението на дисциплинарната комисия.
То е въз основа на искане на съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд по повод окончателното решение на петчленен състав на Върховния административен съд, който отмени наложено му наказание „забележка“.
Днес председателят на дисциплинарната комисия Атанаска Дишева обясни, че в момента ВСС обявява на две места окончателните решения на съда – в регистъра на производствата и като решение на ресорната комисия.
Според нея обаче е удачно и публично на заседания на Съдийската колегия да се обявява крайният резултат на дисциплинарните производства. С 13 гласа „за“ членовете на СК подкрепиха идеята.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не наказа съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд.
До това се стигна, след като членовете на колегията не успяха да съберат необходимото мнозинство от 8 гласа за нито едно от предложенията за наказание.
В подкрепа на предложението за понижаване в длъжност за срок от една година гласуваха шестима кадровици – Драгомир Кояджиков, Боян Новански, Боян Магдалинчев, Вероника Имова, Стефан Гроздев и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков. Останалите седем кадровици бяха против. На заседанието не присъства Красимир Шекерджиев.
„За“ понижаване в ранг за една година гласуваха петима души – Имова, Магдалинчев, Чолаков, Новански и Гроздев. Осем кадровици бяха против.
Четирима членове на ВСС гласуваха в подкрепа на предложението за наказание „забележка“ – председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова. Останалите бяха против.
А по отношение на предложението на дисциплинарния състав съдия Мирослава Тодорова да бъде наказана с 10% намаляване на заплатата за 6 месеца, гласуването е било проведено на 26 февруари, като в подкрепа на него са били четирима души, другите са били против.
Така в крайна сметка се стигна до това Съдийската колегия да не накаже съдия Тодорова.
Дисциплинарното производство срещу нея беше образувано на 6 декември 2016 г., след проверка на Инспектората към ВСС по сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров.
Сигналът беше във връзка с искане на прокуратурата за разкриване на банкова тайна. Производството е било по реда на Закона за кредитните институции. Съдът трябва да се произнесе в 24-часов срок. Искането на държавното обвинение е постъпило на 21 ноември 2015 г., а съдия Тодорова се е произнесла на 17 декември с.г.
Инспекторатът към ВСС обаче реши да ревизира цялостната дейност на Мирослава Тодорова в Софийския районен съд, където тя беше понижена за две години след наложено друго наказание. Според доклада на ИВСС тя е имала забави по дела и заради това поиска съдийката отново да бъде наказана.
Предложението на дисциплинарния състав трябваше да бъде разгледано от Съдийската колегия на 26 февруари тази година. Тогава пред кадровиците застана адвокат Даниела Доковска, за да изложи защитната теза на съдия Тодорова, която представлява. Но по време на дебатите председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков предложи по-тежко наказание за съдийката – или понижаване в ранг, или понижаване в длъжност, а при това положение, според ЗСВ, магистратът има право писмено или устно да даде разяснения.
На 5 март съдия Тодорова се яви пред СК на ВСС и изложи своята теза, която беше публикувана в „Съдийски вестник“.
Пред кадровиците тя е заявила, че предложението за по-тежко наказание не обслужва целите на дисциплинарното санкциониране, защото е лишено от резон. И е изброила защо според нея е така.
Най-напред става дума за ревизия по сигнал на главния прокурор, че се е произнесла извън срока по предварителна проверка, която е продължила протекла година и 8 месеца и не е установила престъпление.
Освен това се предлага да бъде наказан съдия, който е работил в двете най-натоварени съдилища по това време (СРС и СГС), при лошо административно обезпечение и който е приключил за две години 1076 дела, написал е към приключването на дисциплинарката 988, и е продължил да разглежда при пълна натовареност дела в СГС.
Предложението за наказание идва пет години след началото на проверявания период, две години и 11 месеца след края му през април 2016 г., две години и четири месеца след началото на образуваното дисциплинарно производство. С други думи, принудата се е отдалечила прекомерно от своето основание и от пригодността да постигне целения ефект, е казала съдия Тодорова.
И още – наказанието се предлага, въпреки че до този момент Съдийската колегия е налагала наказание „забележка“ за по-голям брой просрочени дела, без да е изяснено дали са сравними дори само като количество решените дела за еднакви периоди. И то при положение, че в повечето от случаите, използвани за сравнение, става въпрос за прибягване към наказание, след като е имало управленски актове на подкрепа на съдията – бил спиране от разпределение на нови дела и т.н.
Във възражението си пред СК на ВСС съдия Тодорова е казала още, че при осъществяване на всяка санкция органите са длъжни да съобразяват законоустановените цели на наказанието и да го направят убедително, за да не изглежда като акт на саморазправа. Ако санкцията е несправедлива, т.е. ако е лишена от резон, наказанието е лишено и от социална ефективност и поражда единствено озлобление, е заявила съдийката.
И добавила: „Наказването на съдия, за да бъде защитен авторитетът на правосъдието и независимостта на съда, не следва да оставя впечатлението, че формалното основание на санкцията е привиден претекст, за да се постигне саморазправа и, съобразно терминологията на ЕСПЧ, смразяващ ефект спрямо всички останали съдии“. Наказание, което не помага на активно работещия съдия да се справи с голямата натовареност, не постига нито една законоустановена цел, заключава съдия Тодорова.
На 5 март обаче кадровиците не обсъдиха наказанието ѝ, а отложиха дебата най-напред за 26 март, а после за 2 април, по молба на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Причината дискусията да не се проведе в началото на март беше мисията на евроексперти във връзка с докладите от напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, с които трябваше да се срещнат членове на СК на ВСС, заради което кворумът на заседанието щеше да „падне“.
7
Коментирайте
това ми прилича на божествена справедливост – понеже искаха да пресолят манджата, сега от едно справедливо по моему наказание – и нищо
Нищо, да! Справедливо ли е?
Напълно съм съгласен, че в случая чрез наказанието не се не постига нито една законоустановена цел.
Така ще е, като не могат да стигнат до единогласие. Тодорова си е в нарушение от всякъде.
Лошото административно обезпечение и натовареността в случая въобще не я оправдават.
решавал ли си някога 1000 наказателни дела за две години, че да говориш такива неща? истината е, че тодорова трябваше д абъде наказана, но с намаляване на заплатата, не повече, защото не м0жеш да мотаеш толкова искане за разкриване на банкова тайна. просто не може!
Наистина наказанията има смисъл само, когато са съотносими към нарушението. В случая можеха поне да забележка или дори понижаване на заплатата да наложат. Все пак е факт, че е бавила дела и искане за разкриване на банкова тайна. Оттам насетне по-високите наказания наистина са безсмислени в случая.