Съдийската колегия без позиция за коментарите на Пламен Георгиев по дело срещу Цветан Василев
Съдийската колегия не успя да вземе решение дали да излезе с позиция за коментарите на председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев по дело в Софийския градски съд, по което е страна. Съдия Катерина Енчева от СГС, на чиито доклад е дело за конфискация срещу Цветан Василев, отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург по казуса.
В последващи медийни изяви Георгиев заяви, че е изненадан от отправеното запитване, заради което делото е спряно. Той изреди серия от факти, които го смущават и изрази опасение, че това ще доведе до „замразяване“ и на други дела за отнемане на имуществото. После от Съюза на съдиите писаха на Европейската комисия, председателката на парламента Цвета Караянчева и членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, че с коментарите си Георгиев недопустимо се е намесил в работата на съда. Последва ново изявление от шефа на антикорупционната комисия под формата на писмо-отговор до институциите, сезирани от съсловната организация. В него Георгиев заявява, че изразил позицията и си не се е месил в работата на съда. Накрая последва и реакция на СГС, от която става ясно, нито една страна не е искала отправяне на преюдициално запитване, а това е решил съдът, както и че няма забавяне, защото делото е тежко и размяната на книжа е продължила дълго и т.н.
На днешното заседание на Съдийската колегия въпросът за коментарите на Пламен Георгиев беше повдигнат от председателя на ВКС Лозан Панов, който беше внесъл за разглеждане не само неговите писма, но и тези на ССБ и СГС, както и самото определение на съда.
Предложението колегията да излезе с позиция по случая не събра необходимото мнозинство. Гласовете се разделиха 6 на 6 – половината бяха да има становище, а другата половина – че писмата на Съюза на съдиите и на Пламен Георгиев трябва да бъдат приети за сведение.
Членовете на ВСС, които подкрепиха предложението Съдийската колегия да излезе с позиция, бяха Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова, Севдалин Мавров, Боряна Димитрова, Олга Керелска и председателят на ВКС Лозан Панов. Срещу това бяха Вероника Имова, Боян Магдалинчев, Драгомир Кояджиков, Боян Новански, Стефан Гроздев и председателят на ВАС Георги Чолаков.
Дебатът се фокусира върху няколко аспекта – дали коментарите на Пламен Георгиев представляват накърняване на независимостта на съда и отделния съдия или той е проявил „държавническа загриженост“, а ВСС трябва да се въздържа от становища по висящ спор.
Атанаска Дишева застъпи мнението, че позиция трябва да има, тя дори е закъсняла, според нея. Напомни, че Съдийската колегия вече веднъж е реагирала – за случая от Бургас, когато журналисти излязоха на протест срещу решение на районния съд, с което техен колега бе признат за виновен по дело за клевета.
„Макар фактите да са различни, същественото е едно и също – прави се опит за вмешателство в работата на съда по висящо дело. В медийните изяви на Пламен Георгиев аз съзирам внушения относно професионални и етични качества на съдия, включително за постановяване на пристрастен съдебен акт, обслужване на интересите на една от страните и несвоевременно произнасяне на съда“, заяви Дишева.
Цитира и практика на съда в Люксембург при какви условия се отправят преюдициални запитвания и че това става едва след изясняване на всички факти по делото, за да се избегне повторно запитване със същите въпроси. А в случая говорим за обемисто дело, каза тя.
По отношение на възражението на Георгиев, че преюдициалното запитване идва две години след внасяне на иска в съда, Дишева попита какво би било твърдението за несвоевременност на питането, ако делото беше стигнало до ВКС и той беше решил да се обърне към СЕС. Тя определи изказването на Георгиев в тази част за несъстоятелно.
А дали директивата намира приложение в случая или не, ще реши СЕС, заяви още Дишева. Каза, че съдът в Люксембург може да не допусне въпросите и тогава за какво забавяне ще се говори. Определи като недопустими използваните от Георгиев квалификации като „лъжа“ и неверни“ по отношение на съдебния акт на СГС. Същото каза и за твърденията, че преюдициалното запитване възпроизвежда становище на една от страните.
И заключи, че СК на ВСС задължително трябва да изрази становище.
Цветинка Пашкунова застъпи същата позиция. Позовавайки се на чл. 16 от ЗСВ, тя напомни на колегите си, че са призвани да отстояват независимостта на съда и на отделния съдия.
„Недопустимо ми се струва при упражняване на правомощия на съд в рамките на закона, съдията да бъде обект на нападки чрез медии и страни по делото, с внушения на зависимост, обвързаност и некомпетентност“, каза Пашкунова. Припомни и друго, че в момента във ВКС е висящо тълкувателно дело №4 от 2016 г., което съдържа подобни въпроси за гражданската конфискация. Пашкунова призова колегите си да изразят несъгласие с подобно вмешателство в работата на СГС.
Боян Магдалинчев застъпи различна позиция. Първо посочи, че магистратите са в правото си да преценят служебно или по искане на страните дали да отправят преюдициално запитване и никой няма право да ги критикува и да прави квалификации по отношение на съдията, който е взел такова решение. После цитира чл. 212 от ЗСВ, с който се налага забрана на съдията, прокурора, следователя и съдебния заседател да взимат отношение по висящи производства или по дела, които не са им възложени.
Магдалинчев каза, че е почел писмото на Пламен Георгиев и не съзира опит за въздействие. „Пламен Георгиев е страна по делото. Като такъв, а не в длъжностното си качество той взима отношение по този въпрос. Не може да спрем страна по делото да коментира. Не са налице предпоставки за декларации“, заяви той.
Атанаска Дишева отговори, че Георгиев не действа в лично качество. „Той, освен физическо лице, е председател на специализиран държавен орган и именно като такъв е страна по делото, той се изказва като председател на комисията“, обясни Дишева.
Тук тя напомни и за друга част от медийните изяви на Георгиев, а именно когато казва, че се надява други съдии да не спират сега висящи производства за гражданска конфискация, за да чакат СЕС. „Това е изключително смущаващо, смисълът на решенията на СЕС е да се постигне единно прилагане на правото на ЕС. Решението по преюдициалното запитване и посоченото в него тълкуване е задължително не само за питащия, не само за България, а за всички други съдии в ЕС“, посочи Дишева. И допълни: „Това искане с внушение и настояване от страна на Пламен Георгиев ми се струва следващ опит за накърняване на независимостта на съдебната система. Засяга се независимостта на всички съдии, които в момента разглеждат такива дела и които ще разглеждат такива – да не отправят преюдициални запитвания“. Заключи и че ако някоя държава не се съобрази с тълкувателно решение на СЕС, това би могло да доведе до образуване на производство срещу тази страна и да последват санкции.
„Случаят е фрапиращ, за да си позволим да мълчим или просто да приемем материалите за сведение. Обвиненията и внушенията са изречени. Фактът, че ние дълго мълчахме не може да послужи за наше извинение за несвоевременна реакция“, каза Дишева.
Боян Магдалинчев специално уточни, че според ГПК при отправяне на преюдициално запитване се спира само конкретното производство, а не всички дела. И отправи следния призив: „Апелирам към съдиите колкото е възможно повече запитвания да отправят, да не се притесняват от когото и да е, че може да засегнат нечии други интереси“.
Накрая каза да не се преекспонира толкова изявлението на Пламен Георгиев, „да му търсят отговорност органите, които го назначиха“.
„Ако смятате, че даването на методически указания към съда от новосъздаден орган трябва да бъде възприето, тогава приемете материалите за сведение. Ако считате, че трябва да защитим един съдия за това, че, видите ли, е дръзнал да отправи преюдициално запитване, тогава да излезем с позиция. Ако не реагираме сега, да не се сърдим след това, когато подобно говорене продължи. Съдът е арбитър, той не е страна“, каза на свой ред Лозан Панов.
Олга Керелска също застъпи мнението, че трябва да има реакцияр като поясни, че не трябва да се влиза толкова по съществото на преюдициалното запитване. Важните обстоятелства, според нея, са други. Става дума за висящо дело, съдията постановява акт – определение, една от страните прави коментар по акта, тази страна по ГПК се води равнопоставена на другата по делото, но има специално качество – има властнически правомощия. Това променя всичко, каза Керелска.
Вероника Имова обаче не се съгласи. Според нея ВСС не може да се намесва и да взема отношение към „две непримирими позиции в един висящ процес“. И уточни, че едната страна е държавен орган, другата – физически лица.
„В становищата на г-н Пламен Георгиев виждам не намеса в органите на съдебната власт, а виждам една огромна загриженост за това какъв ще бъде резултатът от тези чудовищни констатации, които всеки от нас знае, дори децата в България, за състоянието на банката. Тази загриженост на г-н Пламен Георгиев аз оценявам като едно държавническо поведение към въпроси, свързани с неговите правомощия. Той не се опитва да въздейства върху съда, а се опитва да изрази пред обществото и като страна публично своята загриженост към това дело“, заяви Имова.
И продължи, че според нея, Георгиев изразява и личната си позиция по това доколко и дали е било допустимо едно такова искане. „Обществото чака реални резултати, а не декларации. Не е работа на ВСС да се занимава със спор между страни по дело, със становища и независимости. Не е вярно, че има недопустимо накърняване на независимостта на конкретния съдия. Не виждам така ние да упражняваме функциите си като висш орган на съдебната власт, тъй като не виждам по никакъв начин в изявлението на г-н Георгиев посегателство върху независимостта на съдебната власт“, каза Имова.
Севдалин Мавров обаче призова колегите си да бъдат последователни и да изразят позиция. „Имаме отправени внушения към българския съд, което е недопустимо“, каза той.
Цветинка Пашкунова напълно се съгласи с него. „В случая с Бургас също ставаше дума за висящ правен спор, там също атаките бяха от страна в съответното производство. Нещата не са по-различни. Действително акцентът трябва да бъде поставен на това, че държавен орган държи уважение на българския съд, да се съобразява с това, че, атакувайки решение на български съд, той удря държавността. Ние не се намесваме в правораздавателата дейност, нито по правилността на акта“, заяви тя. И заключи: „Както трябва да бъде оставен държавният орган в лицето на антикорупционната комисия да изпълнява служебните си задължени, така ние трябва да гарантираме спокойствието на съда по вътрешно убеждение и закон да упражнява своята дейност“.
Според Имова обаче случаят в Бургас е различен, защото тогава имало масирана медийна атака. Не означава, че при всеки висящ спор трябва да излизаме с декларации, твърди тя.
Атанаска Дишева съзря в изказването на Имова становище относно правилния изход от казуса с КТБ и определи това като повече от опасно.
„Както имаме загриженост към органите на държавните власт, нека да бъдем толкова загрижени и към магистратите, които правораздават в една такава обстановка“, вметна Лозан Панов.
В крайна сметка Съдийската колегия не успя да вземе решение дали да разкритикува Пламен Георгиев или не.
5
Коментирайте
I tova delo ]e se proto4i mnogo za syjalenie.
Много е удобно да имаш становище само когато ти изнася
Голям пожар около това изказване! Пламен Георгиев просто изрази мнение, с което между другото и аз съм съгласен.
То на Лозан Панов нали всичко му е в ред във ВКС, та тръгнал да оправя чуждите проблеми.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Както трябва да бъде оставен държавният орган в лицето на антикорупционната комисия да изпълнява служебните си задължени, така ние трябва да гарантираме спокойствието на съда по вътрешно убеждение и закон да упражнява своята дейност – Цветинка Пашкунова.
Ето с това няма как да не се съглася.