ВСС указа кой да влиза в помощните атестационни комисии
Съдиите в Комисията за атестирането и конкурсите вече няма да се откъсват от работа. Съдия Мирослава Тодорова отново остана без атестация
В съставите на помощните атестационни комисии трябва да участват съдии, разглеждащи дела по материята, която се отнася до работата на оценявания магистрат. Ако някои съдилища изпитват затруднения да формират такъв състав, то поне двама от членовете на ПАК да разглеждат дела от същата материя като атестирания. При невъзможност и това да се изпълни, то тогава поне докладчикът в ПАК да разглежда същите дела. Такова указание към съдилищата прие днес Съдийската колегия.
Решението е провокирано от поставени от председатели на съдилища въпроси.
В тази връзка кадровиците дадоха и още няколко указания – в ПАК не трябва да влизат командировани магистрати, а само титуляри.
Освен това членовете на ПАК ще се избират на случаен принцип чрез предоставен от ВСС софтуер, с който в момента се определят съставите по дисциплинарните производства. За да се гарантира прозрачността на процедурата СК указа изборът на членове на ПАК да се осъществява от специална комисия към съответния съд.
Съдиите в Комисията за атестирането и конкурсите вече няма да се откъсват от работа
Членовете на Комисията за атестирането и конкурсите (КАК) към Съдийската колегия от професионалната квота вече няма да се откъсват от работа, а ще правораздават с намален процент натовареност. Освен това броят им се намалява от 18 на 10. Такива промени в правилата на комисията прие днес Съдийската колегия като влизат в сила от октомври, когато изтича мандатът на сегашната КАК.
Петима от членовете на новата комисия ще бъдат от професионалната квота и ще се избират от пленумите на Върховния касационен и Върховния административен съд, а другите петима ще са кадровици.
Предвижда се в КАК да влязат двама граждански и по един наказателен, търговски и административен съдия. Намаляването на броя на членовете е заради промените в Закона за съдебната власт, според които атестациите вече се поемат от помощни атестационни комисии по места.
Спорът на днешното заседание беше дали да се продължи сегашната практика и членовете на КАК от професионалната квота изцяло да се откъснат от съдийската си работа или да продължат да работят, но при намалена натовареност.
Председателят на КАК Красимир Шекерджиев застъпи тезата, че колегите му трябва да продължат да правораздават, защото обемът работа в комисията ще намалее и това ще позволи работа и в съда.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков заяви, че първоначално и той е бил на това мнение. Но е размислил по редица съображения. Най-напред правомощие на общото събрание и на пленумите е да се определя процента на натовареност и СК не може да каже при какъв трябва да работят членовете на КАК. А това може да доведе до неравнопоставеност – един съдия ще работи при един процент, а други при по-висок, например.
Наред с това, отбеляза Чолаков, така „обективно ще задраскаме кандидатите извън София“. Ако те ще продължат да правораздават, трябва да се види и как ще пътуват, какви ще са разходите за пътни и др. Трудно ще намерим хора да работят при тези условия, заяви Чолаков. Посочи и друго – членовете на КАК ще работят при 50% натовареност, а останалите 50 на сто ще се поемат от колегите им.
Атанаска Дишева обясни, че и сега СК на практика определя процента на натовареност – 0%, с решението съдиите да се откъснат от работа. Що се отнася до разходите за транспорт, тя отбеляза, че и в момента се плащат такива на членовете на КАК, които не са от София, както и наем и др.
Дишева каза още, че в момента Съдийската колегия трупа опит с провеждане на видеоконферентни заседания, което може да се използва и от КАК.
Тя напомни, че промените в ЗСВ през 2016 г. целяха със създаването на КАК да се даде възможност на съдии да атестират колегите си. Сега с помощните атестационни комисии това се запазва, но „мултиплицирането на ПАК-овете ще доведе до увеличаване на разходите за атестиране“, прогнозира Дишева.
С 11 гласа „за“ и 3 „против“ Съдийската колегия подкрепи идеята членовете на КАК от професионалната квота да не се откъсват от работа, а да им бъде определена до 50% натовареност.
Съдия Мирослава Тодорова отново остана без оценка от атестацията
Вече повече от година съдия Мирослава Тодорова не може да получи оценка от атестацията. Съдийската колегия не може да вземе решение, защото кадровиците не могат да постигнат съгласие каква да бъде оценката – много добра или добра. И макар да има и решение на Върховния административен съд по казуса, който през 2019 г. указа на СК, че трябва да определи оценка на съдията, това продължава да бъде ябълката на раздора в колегията.
След произнасянето на ВАС почти във всеки дневен ред на Съдийската колегия фигурира точка за определяне на оценка на съдия Тодорова. Но разделението в СК на ВСС не позволява да се вземе решение.
КАК предлага тя да получи оценка много добра – 94 точки. Боян Новански пък предложи да ѝ бъдат намалени точките по два критерия – за срочност и за експедитивност и дисциплинираност и така Мирослава Тодорова да получи оценка добра – 89 точки.
За да бъде атестацията одобрена, са необходими поне 8 гласа в подкрепа на едното или другото предложение. Но постигането на това мнозинство се оказва невъзможно за колегията.
Затова днес, когато за пореден път Съдийската колегия трябваше да гласува атестацията на Тодорова, Красимир Шекерджиев предложи да ѝ бъде определена оценка „много добра – 91 точки“.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов на свой ред заяви, че един магистрат не заслужава такова отношение. Той посочи, че липсата на атестация препятства възможността за кариерното му развитие и показва отношение към него – не само на този състав на ВСС, но и на предходните два.
„Проблемите на съдия Тодорова не са от днес, а от момента, в който зае принципна позиция. Трудно ми е да приема, че е случайно и точно нейните лични данни да изтекоха от Инспектората към ВСС. Тя заслужава да получи атестация. Не си спомням друг такъв случай – заради разпределението на гласовете един магистрат да не може да получи атестация. Досега сме правили предложения, връщали сме на КАК, но все някога магистратът получава атестация. Точно за съдия Мирослава Тодорова съвсем не е случайно да не получава възможност за оценка“, заяви Панов.
Драгомир Кояджиков видя в думите на шефа на ВКС лозунги и говорене на едро. „Това е поредното Ви изказване, което няма съдържание. Вие като гласувате за определен брой точки, не казвате нито дума за забавата при писане на делата. После решавате, че има отношение. Няма никакво отношение. Защо не подкрепяте предложението на Новански. Винаги може да се говори с лозунги и високопарни глупости. На миналото заседание слушах 10 часа, все едно имаме класен ръководител, който ни казва какво сме написали, как изглеждало нашето предложение“, заяви Кояджиков.
Той направи друго предложение. По думите му било по-справедливо по критерия „Експедитивност и срочност“ точките на съдия Тодорова да се увеличат с една и общата да стане „добра – 90 точки“.
Лозан Панов му отговори, че няма смисъл да повтаря аргументите на КАК така, както Кояджиков не повтаря мотивите на Боян Новански за по-ниската оценка. И добави, че няма как да сравнява професионалните качества на съдия Тодорова с магистрати, които в момента са във ВСС.
Атанаска Дишева на свой ред попита Кояджиков по кой критерий предлага завишаване, защото няма такъв като цитирания от него „експедитивност и срочност“.
„Става дума за критерий №4, където пише „експедитивност и дисциплинираност“ – там се отнемат точки, при положение че някой не изпълнява служебните си задължения и системно изготвя своите актове извън двумесечните и тримесечните срокове“, поясни Кояджиков.
Атанаска Дишева заяви, че неслучайно пита, защото критерий №3 е „Умение за оптимална организация за работа“, където по принцип се отнемат точки за забавяне. А в критерий №4 пък се отчитат наложените дисциплинарни наказания. Дишева напомни, че през атестирания период съдия Тодорова е имала само едно наложено дисциплинарно наказание, останалите са били изтърпени и заличени. И призова колегите си да не отнемат точки по два критерия за едно и също нещо, защото това означава двойно наказване.
Боян Магдалинчев на свой ред се съгласи с Панов за това, че не е нормално един съдия да няма оценка повече от година и го призова да направи компромис и да подкрепи предложението на Кояджиков.
Цветинка Пашкунова обаче възрази срещу този своеобразен призив. „Съгласна съм, че трябва да приемем атестация на съдия Мирослава Тодорова. Но имам сериозни резерви към това, че атестацията трябва да бъде резултат от компромис само и само, за да има такава“, каза Пашкунова. И добави, че оценката трябва по един обективен начин за отразява работата на съдията. Пашкунова напомни, че в атестационната комисия са участвали двама вече върховни съдии – Мина Топузова и Петя Рушанова и те са изложили много обосновани и изчерпателни мотиви за забавите на Мирослава Тодорова, съобразена е и квалификацията и компетентността ѝ, които са оценени максимално. По думите на Пашкунова атестацията отразява обективно работата на съдия Тодорова. „Не може да правим компромис само и само да получи оценка, която ние не споделяме“, заключи Цветинка Пашкунова.
Боян Новански пък постави друга тема за размисъл – дали не трябва да се направи сравнение на практиката на СК при гласуване на оценката от атестацията на съдиите. Той даде за пример случай със съдия от СРС, на когото са били отнети много точки заради драстични забавяния и е получил ниска оценка. А в случая със съдия Тодорова, която той не познавал, но изпитвал „дълбок респект към нейния адвокат – Даниела Доковска“, да се определи много добра оценка също за просрочия и при наложени наказания.
Атанаска Дишева прегърна идеята, но след като беше направено уточнението, че Новански не предлага такова сравнение, самата тя го направи. Идеята ѝ беше експертите към КАК да извършат анализ на практиката на СК по гласуването на оценките по двата спорни критерия на извършените до момента атестации.
Предложението не беше прието, за него гласуваха шестима кадровици, а седем бяха против.
А после започна гласуването по четирите различни предложения за определяне на оценка на съдия Тодорова.
Първото – 94 точки и много добра атестация, беше подкрепено от шестима членове на СК.
Второто – 91 точки и отново много добра атестация – получи три гласа.
Третото – 90 точки и добра атестация беше подкрепено от трима кадровици.
Четвъртото – 89 точки и пак добра атестация получи най-много гласове, общо 7, но отново недостатъчно, за да има валидно решение.
17
Коментирайте
Направо размаза с аргументи Новански и Кояджиков.
Е, хайде сега, и други освен вас са гледали заседанието- такова размазване е само в мокрите сънища на Дишева, която очевидно сама си пише коментарите тук.
Колко разумен може да е един ненормалник? Принципно питам.
Напълно подкрепям Красимир Шекерджиев. Не е добре за един магистрат да се откъсва продължително време от работата си, а и в КАК вече не са толкова натоварени.
Да, обаче Чолаков не е на това мнение. И има резон, тъй като възниква проблем с пътуването.
Броят им се намалява от 18 на 10, защото няма желаещи.
Е, как ще има? Работата не е особено приятна. А и се създават условия за субективизъм, което е крайно неприятно.
категорично смятам, че сами хората могат да си преценят кога ще пътуват за работа…
Е те сами не са ли си сметнали как ще пътуват?
По въздух и вода 🙂 Нали им се поемат разходите. Какво толкоз?
Еми като не са в София или от който град трябва да са за да работят как наистина ще пътуват?
Успех в работата им
Добри решения
Има баланс. Добре е. Щом ще има и 5 кадровици
Добри решения
Не може да се оставя неразвнопоставеност. Не е редно
Атанаска Дишева както винаги прави разумни предложения. Поздравления!