Създаването на фигурата на прокурор, разследващ обвинител №1, може да е само временно решение на проблема с липсата на гаранции за ефективно разследване при съмнения, че главният прокурор е извършил престъпление. Това става ясно от огласената днес от Съвета на Европа серия от становища на шефа на дирекцията му „Човешки права“ Кристоф Поарел.

Те са по повод на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които управляващите внесоха в опит да изпълнят решението на съда в Страсбург по делото „Колеви“. По него България беше осъдена за липсата на ефективно разследване на убийството прокурора Николай Колев. А съдът констатира, че у нас въобще липсва механизъм, който да гарантира, че ще се проведе независимо разследване по случай, в който има съмнения, че е замесен главният прокурор. Така от години Съветът на Европа следи какво прави България и ѝ даде последен срок до март 2021 г.  да промени законодателството си така, че да гарантира независимо и ефективно разследване на обвинител №1.

Както е известно, на 3 декември 2020 г. депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти предложиха създаването на фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. Първоначалното им предложение беше той да се номинира от шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и да се избира с обикновено мнозинство от Пленума му за мандат от 7 години.

На 15 декември 2020 г. шефът на дирекцията „Човешки права“ на Съвета на Европа е изпратил писмо на българските власти, в което е направил предварителни коментари по законопроекта. Той е отбелязал като положителен факт, че в него се урежда, че независимост на решенията на този нов прокурор.

Но е подчертал, че предложените изменения в НПК и ЗСВ са недостатъчни, за да изпълнят изискванията за независимост на разследването срещу главния прокурор и на близки до него високопоставени обвинители.

Той е определил като риск за независимостта това, че само шестима членове на ПК на ВСС ще могат да предложат кандидат за специален прокурор и че 11-имата членове на тази колегия заедно с малък брой съдии (най-малко двама) ще са достатъчни, за да изберат разследващия прокурор. Освен това е отбелязал и че след края на мандата си този магистрат ще се върне на подчинение на главния прокурор. Изтъкнал е и че в законопроекта не се урежда независимо разследване на близки до главния прокурор високопоставени обвинители.

На 18 и 19 януари 2021 г. директорът по правата на човека е изпратил допълнителни предварителни коментари до българските власти.

В тях той изрично е заявил, че предложените изменения в НПК и ЗСВ също имат „уязвими точки“ и следователно заложеното в тях може да се разглежда само като временен механизъм.

За да бъде обаче надежден този временен механизъм, трябва да бъдат направени промени в няколко насоки. Те са формулирани по следния начин:

  • по-строг регламент за за назначаване и отчетност;
  • възможност този прокурор да разчита на разследващите от МВР
  • възможност той да стане съдия след края на мандата си
  • да му се възложи да води и разследвания, свързани с заместниците на главния прокурор
  • да има съдебен контрол над важни решения негови решения – над отказите за образуване на досъдебно производство
  • да има правила за заместване на специалния прокурор, ако временно е невъзможно да изпълнява функциите си
  • да има ясни правила за отстраняване на главния прокурор във всички ситуации

С публикуването днес на коментара на шефа на дирекцията по човешките права става ясно, че именно тези препоръки са следвали депутатите от ГЕРБ, когато преди дни на практика пренаписаха законопроекта си. Те предвидиха, че всеки сам ще може да се номинира за поста на разследващ главния прокурор, а това право ще имат не само членове на ПК на ВСС, а всички съдебни кадровици. Изборът ще става с мнозинство от 15 гласа от целия съвет, мандатът на новия прокурор ще е 5 години, след края му той ще може да стане съдия, ще разследва не само обвинител №1, но и заместниците му, а отказите му да образува досъдебно производство ще подлежат на съдебен контрол.

Препоръките на директора обаче не се изчерпват с това. Първо, той заявява, че назначаването и отчетността на специалния прокурор с обикновено или квалифицирано мнозинство от всички членове на ВСС изглежда не могат да осигурят достатъчна независимост. Т.е. и изборът с 15 гласа (обикновеното мнозинство е от 13 гласа), както е заложен във финалното предложение на депутатите, не гарантира независимостта на новия прокурор.

„Изключително важно е да се предвидят правила, които избягват риска членовете на Прокурорската колегия да могат да блокират назначаването или да формират силно ядро, което би могло, с подкрепата на ограничен брой членове на Съдийската колегия, да назначи специалния прокурор“, е заявил директорът. И е дал пример как може да бъде разрешен проблемът – избор с двойно мнозинство във ВСС (сформирано от една страна от обикновено мнозинство от членовете на Пленума на ВСС, а от друга от мнозинство от членовете на Съдийската колегия, които са избрани от съдии) или избор само от Съдийската колегия.

Виждайки създаването на новата фигура само като временно решение, шефът на дирекцията по човешките права, предлага мандатът му да е само 3 години, за да може в близко бъдеще да се въведе „по-постоянен механизъм за разследване“.

Отвъд това временно решение директорът заявява, че е изключително важно скоро да се направят реформи, които да позволят създаването на напълно независим и ефективен механизъм за разследване. Като тук той сочи като необходимо изпълнението на препоръките на Венецианската комисия за състава на самия ВСС и на колегиите му. Последното становище на Венецианската комисия беше по проекта за нова Конституция, с който се предвиждаше ликвидиране на ВСС в този му вид и създаване на два отделни съвета – на съдиите и на прокурорите. В него комисията направи препоръки, които са относими и към сегашната структура на ВСС. Първата е поне половината от местата в съдийския съвет/колегия да са на съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт. Втората – членове на прокурорския съвет/колегия от парламентарната квота да нямат настоящи или бъдещи йерархични връзки с главния прокурор и да представляват други юридически професии.

Освен това шефът на дирекцията по човешките права предлага на българските власти да обмислят съвсем друг механизъм за разследване на главния прокурор – от съдия. Като сочи, че може да има списък от съдии, които ad hoc  да бъдат назначавани за прокурори по разследването срещу обвинител №1.

18
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:29
Гост

Добре е ,че започва да се говори за ясни правила за отстраняване на главния прокурор.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:18
Гост

Представяте ли си Гешев да стане съдия след края на мандата си?

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:19
Гост

Ужас! Това е абсурдно.

П.Л
П.Л
25 януари 2021 16:10
Гост

Никой не го и предлага. Става дума за специалният прокурор, който ще разследва Гешев.

Но вместо да си правим временно решение, което не отговаря напълно на изискванията, по-добре да въведем направо предложения в края на статията избор измежду други юристи.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:12
Гост

Въобще не ме учудва фактът, че у нас липсва механизъм, който да гарантира, че ще се проведе независимо разследване по случай, в който има съмнения, че е замесен главният прокурор.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:06
Гост

Гаранции за ефективно разследване ще има тогава когато сменят главният прокурор.

Flarken
Flarken
25 януари 2021 13:30
Гост

Не вярвам на политиците ни

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 14:54
Гост

И с право. Те така си постлаха.

Temelko
Temelko
25 януари 2021 13:29
Гост

Европа има право, но наще глави няма да направят нищо

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 14:58
Гост

Е, за това ще отнасяме глобите профилактично.

Cerkov
Cerkov
25 януари 2021 13:24
Гост

Те са по повод на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които управляващите внесоха в опит да изпълнят решението на съда в Страсбург по делото „Колеви“. По него България беше осъдена за липсата на ефективно разследване на убийството прокурора Николай Колев. А съдът констатира, че у нас въобще липсва механизъм, който да гарантира, че ще се проведе независимо разследване по случай, в който има съмнения, че е замесен главният прокурор. Така от години Съветът на Европа следи какво прави България и ѝ даде последен срок до март 2021 г. да промени законодателството си така, че да гарантира… Покажи целия коментар »

Ристевски
Ристевски
25 януари 2021 13:20
Гост

А толкова ли е трудно да не се чудим кое е най-добре, а да вземем за пример Европа и норманите страни и както е направено там да се приложи и тук.

Димитриев
Димитриев
25 януари 2021 13:21
Гост

Да де ама идеята в Европа е всяка позиция да е в полза за народа. Тук идеята е всяка позиция да е в полза на управляващите.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 13:20
Гост

Съвета на Европа щом ти казва нещо, къде ще ходиш да не слушаш

Севделина D.
Севделина D.
25 януари 2021 13:21
Гост

Ей вироглав народ бе. Ти му викаш да се ваксинира за да спре разпространението на вируса, той вика – Ааа няма, то няма вирус, няма да се ваксинирам. Все нещо не ви е угодно на вас българите. Племе смотано. Срам ме е, че съм част от тоя народ!!!Дебел и ограничен.

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 13:18
Гост

А според мен има нужда някой да го следи какви глупости прави

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 15:10
Гост

Как не си подаде оставката този наглец!

Анонимен
Анонимен
25 януари 2021 13:18
Гост

Изобщо няма смисъл от таква позиция