Става ли КС „власт над властите“ и кой ще ни пази от пазачите – акценти от особеното мнение на двама съдии
В края на април Конституционният съд (КС) постанови решение, с което изостави серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в преобладаващата част от правната наука. Преди няколко дни то влезе в сила и като всяко тълкувателно решение на КС, на практика се превърна в част от самия Основен закон (пълния текст на решението виж тук).
С него КС най-общо обяви, че прогласените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от момента на приемането им, т.е. придаде обратно сила на решенията си. Обяви, че по заварени правоотношения и по висящи дела противоконституционният закон не се прилага. А решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие (повече за решението и за мотивите към него виж тук и тук).
Самият КС изтъкна в решението си, че то представлява еволюция в практиката му, като особено силно тя се вижда в изоставянето на приетото през 1995 г. от предходен негов състав виждане, че след като той „отмени“ промяна в закон, на нейно място се връщат старите разпоредби.
Новите тълкувания на Конституционния съд вече са задължителни за всички, но не се споделят от трима от членовете му. Съдиите Таня Райковска и Гроздан Илиев (двамата са бивши зам.-председатели на Върховния касационен съд) подписаха решението с общо особено мнение, а Георги Ангелов излезе с отделно (пълния текст на особеното мнение на Райковска и Илиев виж тук, a на Ангелов, който прави отделни бележки към решението – тук).
Опасенията и прогнозата на съдиите Райковска и Илиев
Райковска и Илиев излизат с общо мнение, в което не просто изразяват несъгласие с вижданията на мнозинството, но и виждат в решението път за превръщането на Конституционния съд във власт над властите. И поставят въпроса: „Кой ще ни пази от пазачите?“.
„Опасяваме се, че неограничената свобода за тълкуване на Конституцията от КС, която все по-уверено си проправя път в съдържанието на настоящото решение – разбирания, широко застъпвани в част от англосаксонската система (съдията е „всичко“ и „над всичко“), би превърнал КС в своеобразна нова, условно казано „власт над властите“ (връх в пирамидалната конструкция на властта), концентрирана в ограничения членски състав на конституционните съдии, и извън непосредствения контрол („сдържане“) от конституционния законодател“, пишат Таня Райковска и Гроздан Илиев.
И правят своеобразна прогноза, че ако продължи по пътя на еволютивното преосмисляне на вижданията си, но без обстойна мотивировка за това, КС може на практика да намери форма за заобикаляне на реда за изменение на Основния закон. Ето какво заявяват двамата конституционни съдии в особеното си мнение: „Част от този подход би се изразил в отричането, „преодоляването“ на съществуващата неизменна и трайна конституционна практика по важни и деликатни въпроси, която в най-скоро време, надяваме се да грешим, ще бъде отново поставена на „еволютивно преосмисляне“. Подобно тълкуване, накрая, би могло да се изрази и като удобна форма за заобикаляне на установения ред за изменение на Конституцията, когато очевидно липсва или е непостижим в обозримо бъдеще политически консенсус за това“.
Всъщност Райковска и Илиев не са съгласни с тълкуването на чл. 151, ал.2 от Конституцията, с което КС придаде обратна сила на решенията си, с които се обявяват за противоконституционни т. нар. закони във формален смисъл, решения на НС и укази на президента.
Питането на състава на ВКС
Двамата съдии изначално не са съгласни с допускането до разглеждане на питането на състав на Върховния касационен съд за това какви са правните последици от решенията на КС, с които се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие. То беше отправено от тримата върховни съдии, на които предстои да се произнесат по т. нар. дело „Царска Бистрица“. Това е четвъртият казус от сагата за т. нар. царски имоти, по който трябва да се произнесе ВКС, но едва сега върховни съдии решиха да поискат тълкуване от КС за това какви са последиците от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДС).
Според Райковска и Илиев отделен състав на върховен съд няма право да иска тълкуване на Конституцията, а само да сезира КС за противоконституционност на конкретен приложим по висящо пред него дело закон.
„Възприемайки различен и необоснован подход, и допускайки да се дава задължително абстрактно тълкуване на разпоредба от Конституцията по искане на състав на Върховен съд и то по повод конкретен съдебен казус, Конституционният съд се превръща в позитивен конституционен законодател“, пишат те. И изразяват опасения, че в конкретния случай се иска от КС да даде характеристика на конкретен закон – ЗОДС. Това не се случи в решението, в което не се и говори въобще за закон с еднократно действие, а се стъпва на понятието закон във формален смисъл.
Обратното действие на някои решения на КС
Двамата конституционни съдии критикуват различния подход на мнозинството към различните актове и това, че придаде обратно действие на решенията КС, когато се отнасят до закони във формален смисъл и действие за напред на тези, с които се „отменят“ „класически“ закони.
Според застаналите на особено мнение Конституцията е пределно ясна, когато (в чл. 151, ал. 2) регламентира, че „актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила“. Те заявяват, че в случая става дума за всички актове – били те закони във формален или в материален смисъл, с еднократно или многократно действие, и КС не може да има различен подход. „Не можем да се съгласим с извода за различния темпорален ефект на решение на КС, според характера на юридическия акт на съответния орган – нормативен или ненормативен, нито ни убеждават аргументите, изложени в мотивите на решението“, пишат Райковска и Илиев.
Те изследват обсъжданията във Великото Народно събрание и заявяват, че не може да се направи извод за това, че когато е приеман чл. 151, ал. 2 в Конституцията с разпоредбата са визирани само актове от нормативен характер. „Нито чрез анализ би се достигнало до убеждението, че конституционният законодател, отчитайки многообразието и богатото проявление на правото, е предоставил на преценката на Конституционния съд сам да определя, според характера и вида на оспорвания в конституционното производство правен акт, какво правно действие да придаде на своето решение, с което установява противоконституционността му, в случаите по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията“, пише в особеното мнение.
В него двамата съдии цитират решение от 2013 г., в което самият КС е определил текста на чл. 151, ал. 2 като ясен. И заявяват: „Съществуването на диаметрално противоположни „люшкания“ в конституционната практика – от „ясен“ текст на чл. 151, ал. 2 от Конституцията (цитираното к. д. № 17/2013 г. по-горе), до нуждаещ се от конкретизиране и доразвитие текст – отново чл.151, ал.2, изр. трето (както е в определението по допускане на искането), при времева разлика по-малко от 7 години между двете различни разбирания – незначителен от историческа гледна точка период, но което е по-същественото – без изключително подробна аргументация за мотивите, налагащи възприемане на настъпилата промяна (коя е тя в крайна сметка в този кратък исторически отрязък) и при неизменност в редакцията на конституционния текст, не се отразява положително върху дейността на КС и отслабва убедителността, и въздействието на постановените от него актове“.
Райковска и Илиев виждат в този подход на мнозинството в КС даване на „предимството на принципа за правната сигурност при неконституционност на нормативни актове и обратно, принципа на справедливостта при противоконституционност на ненормативни актове“. И заявяват: „Изключителна грижа на конституционния законодател, когато определя какъв да бъде ефекта от решенията на КС е да помири (да заеме балансирана, а не изключваща позиция) относно постулата за правна сигурност и изискването за справедливост по най-щадящ за основните права на гражданите начин, без от това да следва, че тези функции могат да се делегират на Конституционния съд, който ако все пак се заеме с тяхното разрешаване, би навлязъл в чужда сфера на компетентност“.
Те отхвърлят един от основните мотиви на мнозинството в КС, за да възприеме този диференциран подход. Той е, че ако не се придаде обратно действие на решенията му в някои случаи, те ще останат празна декларация без правни последици.
Според Райковска и Илиев постигането на ефективен контрол за конституционност е легитимна цел, но не е допустимо тя да бъде постигната с всякакви средства. „Социално значимата ценност – върховенството на Конституцията не може да се постига чрез всякакви средства, а простото позоваване на такава ценност и необходимостта от постигането ѝ, не придават автоматично качеството легитимност на използваните средства, съгласно известната максима „целта оправдава средствата“, защото самите средства следва да са съответни на принципа на правовата държава, т.е. на разпоредбите на Конституцията. Не намираме, че възприетото разширително тълкуване е легитимно средство, защото само по себе си то съставлява, противоречащо на установения правния ред, дописване на Конституцията“, пишат те. И добавят: „Опитът да се обоснове някаква „свръх сила“ на решенията на КС, посредством ново радикално, различаващо се от досегашното разбиране за тяхното действие, защото съществували опасения, че в противен случай решенията на КС биха били недостатъчно ефективни, съставлява излишна и правно неоправдана максималистична забежка. Проблемът с ефективността на правните актове не бива и не следва да се преекспонира, в това число идеализира, особено по отношение на решенията на КС, който не е част от съдебната система. Тежестта на актовете на КС е въпрос предимно на авторитет, а не толкова и само на власт.
Във връзка с това е показателно, че правните уредби на наднационални юрисдикции с признат световен авторитет познават фигурата на т. нар. „ограничено“ по обхват въздействие на постановяваните актове, при което самото констатиране на нарушението е достатъчно, за да се приеме, че функциите и целите на осъществената правораздавателна дейност са постигнати в максимална степен и достатъчно ефективно, без да е необходимо да се присъждат обезщетения или предприемат други допълнителни мерки срещу държавата.“
За решенията на КС
В особеното си мнение двамата съдии отделят специално внимание на принципния въпрос за правната сила на решенията на КС. И специално подчертават разликите между тях и едно съдебно решение.
И връщайки се на проблема, който преодолява мнозинството, придавайки им обратна сила, когато се „отменят“ закони във формалния смисъл, за да не са решенията на КС удар в празно пространство, Райковска и Илиев заявяват: „Вярно е, че житейската логика, поддържаща доверието на гражданите в правосъдието в широк смисъл е, че нарушението не само следва да се констатира, но и да се отстранят неговите противоправни последици. Но за разлика от класическите правораздавателни решения на съдилищата, следва да се отчитат и особеностите на решенията на КС, които по волята на конституционния законодател действат само занапред и не могат да пререшат пряко спорнияслучай. Затова и в чл. 22, ал. 4 от Закон за Конституционен съд изрично се подчертава, че това трябва да направи органът, издал противоконституционния акт“. Двамата конституционни съдии обясняват, че КС само установява противоконституционността на акта, а този който го е издал – парламентът или президентът, отстранява последиците от него.
Към тълкуване на Конституцията да се подхожда внимателно и отговорно
„Даването на задължително абстрактно тълкуване на конституционен текст поставя Конституционния съд твърде близко до конституционния законодател и вероятно тъкмо поради това към него (тълкуването) в теоретичен план се подхожда твърде предпазливо“, пишат Райковска и Илиев.
И обясняват, че ако КС контролира Народното събрание, никой не упражнява последващ контрол и преценка за аргументите в решенията на самия съд. „Така основателно се поставя въпроса: „Кой ще пази пазачите“ на Конституцията и не е ли налице очевидно нарушаване в баланса (равнопоставеността) на властите“, заявяват двамата конституционни съдии.
Те изразяват опасението, че КС може да се превърне във власт над властите.
Затова специално подчертават: „Конституционният съд е конституционно установен негативен законодател, тъй като неговите решения за обявяване за противоконституционни на определени законови разпоредби имат като ефект безусловното им извеждане от българския правен ред. А по отношение на възможността за абстрактно нормативно тълкуване на конституционни разпоредби той би могъл, ако не се вмести в рамките на установеното от Конституцията, да се превърне от негативен в позитивен законодател, при това конституционен законодател, който може да определя смисъла и обема на установените с конституционните разпоредби правни норми“.
25
Коментирайте
Абсолютно правилна и конституционна позиция на Илиев и Райковска. Но хомосексуализмът е проникнал навсякъде, а това решение е резултат от „некои особености“ на доспатското педи Борис Велчев.
Мотивите на приетото решение не са еволюционни, а чисто политически обслужващи моментната конюнктура на властта. Доводите и изводите в особеното мнение са правно издържани.
Мамин Дебелянчо по всичко личи превзема и този съд. Намаляха истинските съдии като за сметка на това съставът на КС се попълни с политически назначения, които гледат не върховенството на закона, а на КОЙ да угодят с решението си. Цацаров председател, а Барни Ръбъл докладчик – това би била еманация на задкулисието и глупостта, която цари вече и там. Проф. Живко Сталев сигурно се върти в гроба…
с две думи,тези с Особеното мение правят една голяма штакла на Баце, да ги забележи че са му верни
Иззета материална компетентност. Това мога да кажа.
Срам за тези съдии, които са положили подписите си под това решение и са формирали мнозинство.
Решението на КС от 4 юни 1998 е в интерес на нашите конституционни права.
Да, ама връщат земите на Сакскобургите.
Райковска и Илиев са напълно прави. Ако ае допусне КС да е власт над властите, то кой ще контролира самия него.
Големи глупости
Циркове по съдилища и ВКС и КС и сякакви със съкращения. Пичовско е. Боричкания по време на пандемия
Ако повече се вслушвахте в конституцията щяхме да сме правовв държава.
Ние си се вслушваме. Обаче много често се случва някой да наруши правата ни.
Като онзи нормотворец Ананиев с неговите заповеди.
Конституцията е за да се прилага, но сякаш нямаме никакво уважение към нея?
Присъединявам се към мнението на колегите
Аз съм доволен и смятам, че се вдига много шум за нищо
Ами няма кой да ни пази. Е няма бе. Няма.
все сме чели ом, ама от тук лъха на тежък разкол.
A бе колеги, прилагайте конституцията. Не търсете винаги опора в ПЕС, то невинаги ви върши работа. Имаме основен закон в тази държава, не го оставяйте да издъхне. Може да звучи малко пресилено, но ако всеки съдия в тази държава при противоречие на приложимия закон прилагаше конституцията, щяхме да имаме и по-активен КС и по смирен законодател. Със здраве!
С едно нещо категорично не мога да се съглася с това мнение и то категорично – няма никаква логика състав на върховен съд да не може да иска тълкуване на Конституцията! Това си е част от вътрешните борби във ВКС и Т. Райковска и Г. Илиев да не забравяме идват тъкмо от там.
Е как вътрешни борби бе. Те така добре се разбират. хахаха
Минало бешело време. Когато председател не беше Панов.
Когато КС излезе с това решение коментирах тук, че то се дължи на младите в съда, сега виждаме ретроградност, обвита в правни доводи. Нима за тези двама членове на съда, които цял живот са били съдии, при това и върховни, както ни се напомня е допустимо едно решение на КС да няма никакъв ефект и да е гола декларация? Не мога да се сългася.
Не можеш, но аз пък не мога да приема конст. съд да дописва конституцията. Браво на колегите
so…
https://xn--12clam1a5anocac0ih9a9hd9ed4cme4vsg8a.com/