Спорно решение на ВАС за допустимостта на исковата защита по чл.128, ал.2 АПК по случая „Златен век“
От формулировката на мотивите следва, че съдът приема, че разрешението за строеж на „Артекс“ не е изтекло
На 14 юли състав на Върховния административен съд (ВАС) се произнесе по допустимостта на исковата защита по чл.128, ал.2 АПК (решението виж тук). Разпоредбата предвижда, че „всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита“. Решението е по казуса на „Артекс Златен век“ – най-общо дружеството предяви иск, с който да се установи, че има законно право да строи, а разрешението за него е валидно до 5 септември 2030 г. или поне до 18 декември 2024 г. ВАС обаче въобще не разглежда кога изтича срокът на строеж на „Артекс“.
Според първоинстанционния административен съд (решението виж тук) и според няколко водещи правни специалисти, които са дали писмени становища (становището на проф. Хрусанов и проф. Костов виж тук, а на проф. Герджиков – тук), той изтича най-рано през 2024 г. За разлика от Административен съд София-град, ВАС прие, че исковата защита е недопустима, защото „Артекс“ имал друг способ за правна защита. Според състава на ВАС, тъй като течало производство пред ДНСК, „Артекс“ можел да се защитава в това административно производство. Tеза е много спорна.
По същото исково производство, но в във фазата на обезпечителното производство по предявения иск, друг състав на ВАС с Определение №8652 от 2021 г. изрично приема, че искът на „Артекс“ по чл.128, ал.2 АПК е допустим и липсва друг ред за правна защита: „Към настоящия момент също не се установява съществуването на друг процесуален ред за търсена съдебна защита с предявения иск“. Изправени сме пред противоречива съдебна практика на ВАС и то по идентичен въпрос.
Има един изключително важен аргумент защо исковата защита е допустима. Дори ако ДНСК издаде акт за спиране на строежа на “Златен век”, то съдебният контрол върху него би формирал сила на присъдено нещо, но не относно докога е валидно разрешението за строеж, т.е. не относно предмета на исковото производство, а само относно законосъобразността на евентуалното спиране на строежа по реда на чл. 224 от ЗУТ. В тази насока е и съдебната практика, в това число и тази на ВАС – безспорно е, че със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебния акт, но не и мотивите към него – р. №5089/27.04.2016 г. по адм. д. № 9923/2014 г., ІІІ отд. на ВАС. А в диспозитива единственото, което се казва, е, дали актът се потвърждава, ако е законосъобразен или дали се отменя изцяло или частично или се променя. Въобще няма как да се упомене докога е срокът на действие на разрешението за строеж. Поради това няма друг процесуален ред, по който „Артекс“ може да се защити и да има правна сигурност срещу неверни правни твърдения за срока на действие на разрешението за строеж.
В допълнение към това в административното производство страната може само да излага аргументи пред водещия производството орган, а той – в случая началникът на ДНСК, еднолично решава случая.
Неотдавна неправилно беше отменена разпоредба на АПК, че неучастието на страна в производството по вина на административния орган винаги е съществено процесуално нарушение. По аргумент на противното – неучастието на страната в производството по вина на административния орган вече по начало не се счита за съществено процесуално нарушение. По аргумент на по-силното основание още по-несъществено процесуално нарушение ще е, когато административният орган въобще не разгледа становището на страната. Каква е тази защита, която няма никакво значение при издаването на административния акт? Ами никаква – и това е правно отразено чрез промяна на АПК.
Нещо повече – ДНСК може да приеме всякакви срокове за разрешението на строеж – примерно, че то е изтекло преди 10 години или ще изтече след примерно 20 години. Бъдещата евентуална защита на „Артекс“ пред съда, ако въобще се издаде административен акт, ще бъде да обжалва акта на ДНСК и да иска да бъде отменен. В диспозитива съдът би могъл да постанови отмяната на акта, ако приеме, че е недействителен. В мотивите може да изложи аргументи за незаконосъобразност на приетия от ДНСК срок. Но съдът не е длъжен да обосновава какъв точно е срокът на разрешението за строеж. Може и да го направи, но само в мотивите и е вероятно да го направи, но не е длъжен, защото предметът на разглеждане е дали е законосъобразен актът, а не какъв е срокът. Исковата защита не цели вероятен резултат в мотивите, а установяване на конкретно правоотношение в диспозитива на съдебното решение, което се характеризира с точен срок на действие.
Достатъчна за мотивите на съдебното решение при обжалване на акта на ДНСК е обосновката, че срокът не е този, който е приела ДНСК или че срокът просто не е изтекъл, но без да се определя кога точно изтича. Това е резултат съвсем различен от този по исковата защита, където се иска да се установи точно кога изтича срокът. Ето защо при обжалване на акта въобще не е сигурно, че ще се получи защитата, която ще бъде получена при исковото производство.
Дори да се допусне невярното – че при обжалването на акта на ДНСК ще се получи със сигурност търсената защита по исков път, въобще не е сигурно, че ще се стигне до издаването на административен акт. Производството е започнало от административен орган – в случая ДНСК. Поради това няма как да настъпи мълчалив отказ при изтичане на инструктивните срокове за произнасяне – просто защото нищо не се отказва. Поради тази причина въобще може да не се стигне до издаване на акт. Според решението на ВАС докато трае административното производство, иск по чл.128, ал.2 АПК не може да се предяви. И това може да продължи неограничено време и гражданинът или организацията да не могат да се защитят. Но не това е целта на закона.
Освен това искът по чл.128, ал.2 АПК може да се предяви срещу няколко държавни органи или организации, за които административното право или правоотношение (в случая срокът на разрешението за строеж, т.е. правото да се строи) има значение. Исковият процес създава интерес и чрез много по-широкообхватната възможност за защита.
Производството пред административния орган може да има по-тесен обхват, което изключва да се привлекат всички заинтересовани от предмета на исковото дело. В случая ДНСК има за цел спиране на строежа, което означава, че примерно главният архитект не е заинтересована страна. Докато в едно исково производство и той може да бъде привлечен за участие в производството. Защото и за главния архитект на Столична община е от съществено значение какъв е срокът на разрешението за строеж. Дори само поради тази причина исковата защита би била допустима.
Решението на ВАС създава опасност до голяма степен чл.128, ал.2 АПК да се лиши от смисъл. Като няма административно производство – възниква въпросът какъв е правният интерес да се води такъв иск. Изявления в частни разговори ли? Или ако някой служител към органа каже нещо в медиите? Като има административно производство пред административен орган, ВАС приема, че няма интерес от иск. Тогава кога има интерес от иск по чл.128, ал.2 АПК? Сигурно ще се намерят няколко екзотични случая, но не това е целта на исковата защита.
В мотивите на решението на ВАС има и едно изречение, което така, както е формулирано, приема, че срокът на разрешението за строеж не е изтекъл. Не изключвам съставът да е имал предвид друго, чрез едно много сложно изречение, но в крайна сметка важно е написаното решение, което е ясно:
„ В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че за ищеца „Артекс Златен век“ ООД е налице правен интерес от установяване на съществуването на правото да извършва строително-монтажни работи, произтичащи от разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, което не е загубило правното си действие, както и правилно приема първоинстанционният съд.“
Маркираното почернено подчинено изречение се отнася за разрешението за строеж, защото „което“ е среден род, какъвто среден род е и „разрешението за строеж“. Изразът „както и правилно приема първоинстанционният съд“ граматически се отнася за предходното изречение. Така че ВАС приема, че първоинстанционният съд правилно е установил, че разрешението на строеж на „Артекс“ не е загубило правното си действие. Само да отбележа, че „Артекс“ в исковата си молба търси установяване на правоотношение, по което има точен срок за действие на правото да строи, а не само действащо към момента на административното производство право да строи. Последното би имало значение само в административното производство пред ДНСК.
Дали и къде трябва да се строят небостъргачи в София би следвало да се решава на законово и нормативно ниво. Дали това е решено правилно е съвсем друг въпрос. По него имаш много години, през които се бездействаше.
Но когато нещо е разрешено, би следвало да се зачита даденото право и да се осигури ред за ефективната му защита, защото правовата държава е най-важното качество на всяка цивилизована страна. А и никой не инвестира в неправова държава.
49
Коментирайте
Лустририрай е същото като лустрирай, ама в още по-повелителна форма. Съвсем точно си е казано!
„Дори ако ДНСК издаде акт за спиране на строежа на “Златен век”, то съдебният контрол върху него би формирал сила на присъдено нещо, но не относно докога е валидно разрешението за строеж, т.е. не относно предмета на исковото производство, а само относно законосъобразността на евентуалното спиране на строежа по реда на чл. 224 от ЗУТ. В тази насока е и съдебната практика, в това число и тази на ВАС – безспорно е, че със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебния акт, но не и мотивите към него – р. №5089/27.04.2016 г. по адм. д. № 9923/2014… Покажи целия коментар »
„По същото исково производство, но в във фазата на обезпечителното производство по предявения иск, друг състав на ВАС с Определение №8652 от 2021 г. изрично приема, че искът на „Артекс“ по чл.128, ал.2 АПК е допустим и липсва друг ред за правна защита: „Към настоящия момент също не се установява съществуването на друг процесуален ред за търсена съдебна защита с предявения иск“. Изправени сме пред противоречива съдебна практика на ВАС и то по идентичен въпрос.“
Че срокът за разрешението за строеж не е изтекъл има единодушни дтановища на проф. Хрусанов, проф. Герджиков, проф. Костов, проф. Русчев. Никой от тях няма да си играе с името си и да подпише неверни неща. А и четиримото заедно като са на едно мнение – това е много силна гаранция, че една правна теза е вярна. АССГ прие аргументите, че срокът не е изтекъл.
ВАС въобще не е разглеждал срока – той твърди, че не била допустима защитата по чл.128, ал.2 АПК. Което според мен не е правилно – и в статията са изложени много разбираеми аргументи за това.
Герджиков участваше неприкрито в пиар акцията на Артекс. Последното нещо, което бих взел под внимание е неговото становище.
Мирише на едни подкупи към няколко застаряващи професори за да се спаси една милионна инвестиция на една вече компрометирана пред обществото фирма.
Големи разбирачи из форума, статията каква била, а някой ще ми каже ли кое не е вярно в нея. Зарежете го небостъргача, правото гледайте и ми кажете как се получава съдебно решение със срок на разрешението по друг начин. Не знаете, нали. Щото няма как. Хайде със здраве
В Китайю вече изкуствен интелект определя съдебния акт https://worldfreedomalliance.org/au/news/china-uses-ai-to-improve-courts-with-computers-correcting-perceived-human-errors-in-a-verdict-and-judges-forced-to-submit-a-written-explanation-to-the-machine-if-they-disagree/
Не мен ли ми се струва или всички статии в „Лекс“ по казуса „Златен век“ са в полза на една от страните по спора?
Шшшшш, сега всички разбраха….
Ами те са очевидно правно прави. Друг е въпросът дали законът трябваше да допуска да се строят небостъргачи.
Да живеят ГЕРБ и лобитата около тях… Сега ли Ви увря главата, че за 11 години ББ си е опекъл работата и с юридически средства. Правото не може да се чегърта с политически мотиви.
Дали са очевидно прави не знам, допускам, че наистина са прави и че държавата върши разни неща, само и само за да отговори на общественото недоволство и псоле да каже нещо от рода на „ние ги хващаме, те ги пускат“, т. е. съдът ни е крив, че е спазил закона. Въпросът е, че има много статии по въпроса, те са все в една посока и дори когато има произнасяне на ВАС в известен смисъл не в полза на въпросната страна по спора (актът на ВАС може и да не е правилен, ама щом го има, то колко е очевидно /именно… Покажи целия коментар »
Не мога да разбера защо Лекс дават трибуна на частни мнения по частни казуси, които не е задължително да са правилните – някакъв си кораб с чуждестранен флаг дали можело да му се установява кой е собственик в България, искът по 128 АПК на „Артекс“ и т.н. Вече почвам да си мисля едни определени неща, но ще ги спестя, за да не ме цензурират немедленно :))))
Тия от ВАС като че ли за първи път правораздават. Мнението на проф. Хрусанов е блестящо, дори и надхвърля самия законодателен анализ на съдиите.
Много странно решение.
И кое точно е блестящото в него, че не го намирам?
Професор е, презюмира се.
„По аргумент на противното – неучастието на страната в производството по вина на административния орган вече не се счита за съществено процесуално нарушение. По аргумент на по-силното основание още по-несъществено процесуално нарушение ще е, когато административният орган въобще не разгледа становището на страната.“ Това не е ли леко изхвръляне? Сякаш прозира едва забележима пристрастност на автора, който се опитва да аргументира тезата си за спорния характер на решението на съда. Как неучастието на страна по вина на органа е по-слабо основание от нейното включване в производството, в което обаче не е разгледано становището ѝ? Най-малкото лицето е било уведомено по… Покажи целия коментар »
Университетът, ако не друго поне учеше на едно- когато не си сигурен в нещо, по-добре замълчи, защото иначе незнанието ти може да лъсне. В конкретния случай не е невежество, а защита на субективна теза на всяка цена и понеже е решение на ВАС – го играем ва банк. По-кротко, винаги има начин да се обори една теза, но трябва да се търсят внимателно слабите ѝ места и обосновката да са насочи натам. Да се опитваш да докажеш тотална неправилност от страх, че може да има хора, които да не застанат зад позицията ти е погрешна стратегия. В политиката с настройването… Покажи целия коментар »
На мен пък съдийското самоуправление ми харесва!
Те пък – на ви сега!
Вие какво очаквате?
Много правилна е тезата на авторката на статията. ВАС?
Йористи без топки интересуващи се само от себе си и собственото си благоденствие. Вече в преобладаващата си част – бързи пуцаджийки!
Е, това е крайният резултат – липсата на правосъдие. За „златните“, а за баба Гицка от село Гинци?
И от кога трима с титли са „източник на правото“???!!!
За сетен път се излагат.
Присъединете се към дискусията…
Само от снимката е видно, че тази сграда от бъдещето е абсолютно не съвместима с жилищната среда , в която стои като „спусната“ от небето и не на място. Изолирана е и не се вписва в останалия архитектурен ансамбъл от сгради. Така превръща пространството в поредния мишмаш, който се налага да търпим. Кой съгласува всичко това?
Никой! Обаче дават разрешение за строей срещу определена сума.
Интересна работа, Лекс са се разчевръстили и са публикували статия с стравнително подробен анализ, а не само сухо препредаване на факти от съдебна практика. Похвално, значи в редакцията все пак се полагат известни усилия в правилната посока. Не ми се иска да коментирам дали е имало съответно поощряване от страна на заинтересованото лице, което е доста състоятелна фирма. При всяко положение творческото начало трябва да се стимулира, лошото е, че обикновено хората го правят само срещу конкретно възнаграждение, което е и причината НПО-тата ( с външни инвестиции) и индустриалното лоби да имат такова влияние върху правораздаването у нас. P.S. В… Покажи целия коментар »
За правова държава говорим само, когато има ефекетивна защита! Така е!
За съжаление не винаги е така.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно… разбира се
А дали нарочно ВАС така или без да искат
Допадна ми синтактичния анализ на автора
Демек, ДНСК може да се прави каквото си иска
Ей… презастроиха София
Вече няма тротоари, по които да върви човек.
…заради случаи като този маса крупни инвеститори отказват да инвестират у нас
Добре де, ако съдът прецени, че им е изтекло разрешението за строеш, но Зматният век гордо стърчи в „Лозенец“, какво се случва? Продължава да стърчи, но никога не влиза в експлоатация, защото инвеститорът вече няма право да строи ли…
Докато „Артекс“ води всички тия дела, разрешението му за строеж и да е в сила, ще изтече
Те май си строят, не съм минавал скоро от там, но май драпат по строежа.
Този „Златен век“ ми е трън в очите, но в случая ВАС малко са се объркали
Безумно решение на ВАС!
Сефте.
Струва ми се, че в тази хипотеза съдът не може просто да се измъкне с висящо адм. производство. Разпоредбата изисква ищецът да не разполага с друг ред за защита. Когато се постановява недопустимост на иска е добре съдът да мотивира и да посочи на страната кой е наличният за нея ред за защита. Хайде, артексите съм сигурен, че си имат мастити адвокати, но да си представим някой дребен бизнесмен и ФЛ в тази ситуация. Човекът ще стои и ще се чеше и ще си вика – съдът каза, че имам какво да правя, но аз хабер си нямам какво.
Добра идея, защото аз нямам идея как да получиш решение с дата на изтичане на срока на разрешението в такъв случай.
Хаха, егати абсурда е този случай. Нон стоп ти казват, че можеш да строиш обаче докога само господ знае и ако речеш да питаш, ти казват- що питаш, кой ти е дал да питаш. Бая псувни харчи, ама сефте
Рибата се лови най-добре в мътна вода, как ще изнудваш, ако всичко е ясно, я по-добре да държим пълна мъгла, че да върви бизнеса. Така се прави корупция. А Столична община ги разбира тези работи
Не че не си прав за общината, ама тук става дума за съдебно решение, при това на върховен съд.
На това стърчило мястото му не е в „Лозенец“ обаче логиката в решението на ВАС е меко казано сбъркана. Ако това ще е логиката, направо да махат текста от АПК, ако е специално отношение към случая, тогава… е тогава това не е съдебно решение
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
А тук има плеяда от спорни решения на ВАдмС, с които съдът защити беззаконието. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/07/19/4371163_sudut_ostavi_evrolab_2011_na_granicata_s_turciia_pri/?ref=home_mainStory
Президентът да насрочи следващите избори да за за ВНС, което незабавно да закрие ВАдмС, защото е съд, опасен за правовия ред, законността и държавността.
Ояденияьт в привилегии съд си позволи да се самопостави над закона, и да нанесе мощен удар на законносттта. Държавата да отговори-със закриване, лустрация, уволнения без обезщетения.
В закона да се запише-стажът , положени като магистрат във ВАдмС се фингира като неположен, а трудовото възнаграждение се връща на бюджета, до суми , непогасени в давност, с лихвите!