Тълкувателно решение на ВКС
Собственикът дължи за парно, ако партидата не е прехвърлена на наемателя
Договорът на етажната собственост с „Топлофикация“ не се прекратява по силата на закона, ако повече от половината радиатори в сградата са изключени, реши още Гражданската колегия
Собственикът на апартамент под наем дължи за парно, освен ако партидата не е прехвърлена на наемателя и тогава той ще бъде търсен от „Топлофикация“ за сметките. Това следва от тълкувателно решение, постановено от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по дело №2/2017 г.
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената ѝ“, гласи тълкуването на върховните съдии.
Решението е прието единодушно, като Общото събрание на Гражданската колегия е председателствано от шефа на ВКС Лозан Панов.
В тълкувателното решение първо се казва, че в Закона за енергетиката (чл. 153, ал. 1) като клиенти на топлинна енергия за битови нужди са посочени собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху имота и че те дължат цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор.
„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие“, обясняват върховните съдии.
В решението си те пишат, че договорът между това трето лице – наемателят, и „Топлофикация“ подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. „При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди“, заявява ВКС.
Тълкувателното решение обяснява и каква е съдбата на първоначалния договор за продажба на топлинна енергия. „В зависимост от постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и собственика, респективно носителя на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, в първоначално сключения договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при сключване на такъв последващ договор с ползвател на договорно основание, първоначалният договор или се прекратява през времетраенето на последващия договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или титуляра на вещното право на ползване може да е уговорена като такава при встъпване в дълг (чл. 101 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният и последващ длъжници ще отговарят солидарно, или като такава при заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният длъжник се освобождава от отговорност. Ако е договорено нещо различно, то следва да бъде зачетено при прилагане на принципа за договорна свобода“, пише в него.
И се обяснява, че след прекратяване на договора между „Топлофикация“ и наемателя, което може да бъде установено със закриване на партидата на последния, дружеството ще продължи да продава на собственика на имота.
Специално в решението е обсъдена хипотезата на бивши съпрузи съсобственици на имот, който се ползва само от единия. Върховните съдии посочват, че след решението за развода между двамата възниква наемно правоотношение. Ако ползващият имота съпруг прехвърли партидата за парно на свое име, ще плаща само той, но ако не го направи, двамата, като съсобственици, ще дължат на „Топлофикация“.
В тълкувателното си решение ВКС отговори и на друг въпрос, който възниква при отношенията между потребителите и „Топлофикация“. Какво става, когато повече от 50% от радиаторите са изключени и енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голяма от тази за отопление на имотите. Според Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването в този случай топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата, като им каже колко са изключените радиатори, кога ще извърши обследване на инсталациите и какво ще е прогнозното разпределение. Потребителите пък имат един месец, за да дадат становище по мерките, които им предлагат от „Топлофикация“. Наредбата (чл. 78, ал. 7) казва, че когато клиентите не заявят писмено становището си в срок, дружеството има право да прекрати топлоснабдяването.
ВКС постанови, че това прекратяване не става по силата на закона. „За да бъде постигнат ефектът на прекратяването, това право следва да бъде упражнено чрез отправяне на волеизявление, което да достигне до насрещната страна по договора“, се посочва в решението. В него се напомня, че етажната собственост може да вземе решение да прекрати отношенията си с „Топлофикация“ с квалифицирано мнозинство от 2/3.
Освен това в него се казва, че ако топлопреносното предприятие не е изпълнило задължението си да уведоми клиентите си, че повече от половината от топлинната им енергия отива за сградна инсталация, те пак ще дължат цената за нея.
Диспозитивът на решението гласи: „В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация“.
6
Коментирайте
Няма по-сбъркани върховни съдии от тези на РБ, а всъщност са Европейски съдии.Но не знаят, че не мога да тълкуват по този именно начин-следва да правят преюдициално запитване до Люксембург.Е, господа-процедурата по чл.258 ЗФЕС не ни „мърда“повече-не сте Европейски, нито сте върховни-народа Български ви уволни днес.
Независимо, че национален съдъбен орган е направил преюдициално запитване относно „сградна инсталация“, и всъщност всички съдебни производства следва да бъдат спрени до получаването на отговора, за да бъдат решени делата ЕДНАКВО в целия ЕС,вие се произнасяте – жалко, много жалко-когато Суверена каже, че сте уволнени, то винаги става…вие сте срама на РБ…
Напълно подкрапям решението. Така „Топлофикация “ ще може да си събира неплатените вноски от недобросъвестните клиенти.
Аз лично съм дала апартамент под наем. За това всеки месец през зимния период, когато си получавам наема искам бележка от наемателя ми за платена топлоенергия, за да се застраховам.
Естествено. Оплетоха си кошницата здраво.
„Топлофикация“ са едни големи кожодери. Надписват яко сметки. Доволен съм, че има много спечелени дела срещу тях.
Да напиша „ама че смешка“се налага почти всеки път, когято чета „творенията „на ЕВКС, но не се знае още-може и пък да се поправят.Госпожи и господа, да кога ще заблуждавате Суверена с активни избирателни права-та Вие не сте избрани от него, но като го лъжете, пак сте в немощ?!Няма никакви договори сключени между отделният гражданин и т.н.топлопреносното дружество, което НЕ ПРОИЗВЕЖДА топлоенергия, а само я доставя и то по изградена и заплатена от самите граждани инсталационна мрежа.Тоест, гражданите са платили и всъщност, чрез общините , са собственици.Тази мрежа е предоставена на ТОВА дружество срещу престация, платима на общината/ако не е,… Покажи целия коментар »