Служебното правителство огласи Закон за несъстоятелност на физическите лица
Физическо лице, което повече от 6 месеца не може да плати задължения за над 10 минимални работни заплати, да има право да поиска да бъде обявено в несъстоятелност. Това предвижда проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица (предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане), изготвен от министерствата на правосъдието и на иновациите и растежа, представен днес от министрите Крум Зарков и Александър Пулев.
Законопроектът е свързан с изпълнението на поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и е поредният, огласен от служебния кабинет, за да може работата по обсъждането им в Народното събрание без забавяне да започне при конституирането му.
С него се урежда т. нар. фалит на потребители, тъй като не засяга малките предприемачи и представителите на свободните професии. Тяхната несъстоятелност се предвижда да бъде уредена в Търговския закон (ТЗ). „Лекс“ вече е представял промените в ТЗ, с които се регламентира несъстоятелността на физическите лица-предприемачи – адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, архитекти, артисти, занаятчии (повече за тях виж тук), по които се работи още от последното правителство на Бойко Борисов, а бяха огласени за обсъждане от кабинета на Кирил Петков. Преди дни пък ги прие служебното правителство на Гълъб Донев.
„Служебното правителство предприе два различни подхода по сходни теми – несъстоятелността на дребните предприемачи и несъстоятелността на потребителите. Ако за потребителите, с които се занимава този законопроект, искаме да заличим една невъзможна житейска ситуация за длъжника, то за хората с икономическа активност имаме за цел тя да продължи, а не да приключи. За физическите лица-предприемачи трябва да се предложат по-класическите форми на търговска несъстоятелност, включително и стабилизиращи мерки. А за потребителите производството в много по-опростен вариант и е по-бързо“, обясни Зарков.
Както е известно, България остана единствената държава в ЕС, която няма законодателство за фалита на физически лица. Тя не е въвела и изискванията на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността (директива 2019/1023).
„Бездействието на институциите и нерешителността досега направи така, че длъжниците да не са защитени, а кредиторите не са удовлетворени, а ние рискуваме ЕК да ни накаже. Затова предлагаме законопроект, който следва традициите на българската правна система. Използвахме терминология, позната на доктрината, която да не създава проблеми, а бързо да стане част от решаването на такива“, обясни Крум Зарков.
Проектът на служебното правителство за фалита на физически лица залага първо на това, че изпадналият в неплатежоспособност гражданин сам решава дали да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. Т.е. това е негово право, а не задължение.
„Това са хора, които са били изправени пред житейско предизвикателство – болест, грешно решение, раздяла и на които системата в момента не дава втори шанс. Но това право на втори шанс е задължително да получат тези, които са добросъвестни. Те са изпаднали в неплатежоспособност поради събитие извън техните предвиждания и контрол, а понякога десетки години плащат лихви и неустойки и не могат да стигнат до главницата“, посочи министърът на правосъдието.
Кой е неплатежоспособен
Законопроектът предвижда, че неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.
Неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а такова е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Освен това неплатежоспособността ще се предполага и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.
А добросъвестен
За да се открие производство по несъстоятелност за някого, той трябва да е добросъвестен. Законопроектът предвижда, че е добросъвестен длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. За „явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника“ се приема задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други, е несъвместимо с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка.
Уредени са и серия от хипотези, които изключват добросъвестността. Една от тях е, ако през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не е упражнявал трудова или стопанска дейност по занятие, която да е източник на доходи и не търси активно работа. Недобросъвестен е и този, който се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца) през последните 5 години.
За да се започне процедура по несъстоятелност не е достатъчно длъжникът да е неплатежоспособен и добросъвестен – той трябва и да има достатъчно имущество, за да покрие разноските в производството и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.
Самото производство, подобно на несъстоятелността по ТЗ, се развива пред окръжния съд, на длъжника се назначава синдик, кредиторите предявяват вземанията си, съставя се списък на приетите вземания, формира се маса на несъстоятелността, която изключва несеквестируемото имущество, приема се план за погасяване на задълженията.
За разлика от търговската несъстоятелност, синдикът подпомага длъжника, а не го представлява. А след откриването на производството, длъжникът може да сключва сделки извън обичайното си всекидневие само със съгласието на синдика.
Какво се случва с вземанията
Проектът предвижда, че с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. А давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
От прекратяването на производството по несъстоятелност започва да тече нова давност – но тя е кратката 5-годишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Освен това се предвижда, че за вземанията в плана за погасяване, които подлежат на незабавно удовлетворяване, започва да тече нова давност от влизането в сила на плана, а ако изпълнението им е отсрочено или разсрочено – от настъпване на изискуемостта.
Последици за длъжника
Длъжникът предлага към молбата за откриване на производството план за погасяване, такъв план може да предложи и всеки от кредиторите или синдикът. Планът се приема от кредиторите и се одобрява от съда. Ако не се стигне до план или той не бъде изпълнен, се преминава към осребряване на имуществото.
Основният стимул за гражданина да поиска да бъде обявен в несъстоятелност е, че след 3 години задълженията му се погасяват.
Законопроектът предвижда, че задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Като трябва да бъдат изпълнени три кумулативни условия:
- длъжникът е заплатил разноските в производството по несъстоятелност;
- да е удовлетворил поне частично включените в утвърдения от съда списък на приетите вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността;
- да не са налице основания за недобросъвестност на длъжника.
А що се отнася до тези, за които съдът е отказал да открие производство по несъстоятелност, защото нямат достатъчно имущество за покриване на разноските и за частично удовлетворение на кредиторите, задълженията им се погасяват с изтичане на 10-годишен срок от влизането в сила на решението на съда, с което е констатирана неплатежоспобността на длъжника.
Трябва да се подчертае, че има пет вида задължения, които не се погасяват с изтичането на три години. И след това длъжникът трябва да продължи да плаща вземанията, обезпечени с ипотека, глобите и имуществените санкции, които са му наложени, както и задълженията си, възникнали от непозволено увреждане, издръжка и възникналите след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.
Затова след като изтекат три години от приемането на погасителния план производството по несъстоятелност не се прекратява, ако масата на несъстоятелността не е изчерпана – защото то ще продължи за удовлетворяването на тези непогасени вземания.
30
Коментирайте
– Щом има фирмен фалит, ще има и граждански. -Съдебната система е свръхфинансирана, и при това положение, трябва да бъде допълнително натоварена, а не облекчавана! Не може изсипване на несметни пари, без реципрочно драстично увеличаване на натовареността. А и ако на съдия му е трудно-може да напусне, кандидати на конкурсите са стотици за едно място, конкретно за София. -Няма въпрос дали да се въведе, след като България е в ЕС. -Предложения проект не е оптимален, но все пак е база за дискусия. Не мисля,че ще е крайния вариант. Считам,че личния фалит трябва да има далеч по-либерална уредба, например длъжник може… Покажи целия коментар »
Дългът на пенсионера за парно ще се погаси с 10-годишна абсолютна давност, ако през това време не му ги събере съдебният изпълнител. А и никой не го кара да ползва парно. Продава си апартамента с парното и си купува друг без парно. Даже трябва да отпадне несеквестируемостта на единствено жилище, защото в европейските държави много малко хора имат собствени жилища и огромната част живеят под наем. Като не може да си плаща парното, продават му апартамента, събират си задълженията и с остатъка си купува жилище без парно… Просто е и ефективно.
Като не може да си плаща парното-не го ползва, а предложението да си продава апартамента е безумие. Като не може да плаща парно-обявява фалит, и дългът изчезва, след въвеждане на личния фалит-така както фирмени дългове се зануляват за секунда, след фалит.Проблемът е,че и да не ползваш парно идват сметки, все едно си ползвал. В ЕС непоискана услуга не се заплаща! Съветът да си продадеш жилището е върховна тъпотия-най-малкото защото продажба на жилището за разноски изяжда -10-15 процента от стойността му, още толкова са разноските при покупка на ново жилище. Тоест тристаен апартамент става на двустаен,без да ти остават никакви пари.… Покажи целия коментар »
Чак пък за секунди да се заличават дълговете… Няма такова нещо. Процедурата е дълга, сложна и скъпа. И не си заслужава такъв разход на пари, време и магистратски труд за някакви мизерни дългове. Способът за решаване на проблема с вечните длъжници чрез абсолютната давност, която вече е уредена в закона, е много по-добър. Всичко е пределно ясно и просто – изтича срокът и дългът се погасява. И не ми обяснявай как не се ползвало парното.с изключени радиатори. Едно е да живееш в блок, в който всички комшии наоколо те топлят /с парно/, а друго е да си отвсякъде със студени… Покажи целия коментар »
А ще има ли съответстваща на чл. 722 ТЗ разпоредба – напр. окръжния съд постановява евтаназия на неплатежоспособния длъжник от РЗИ по постоянния му адрес при изчерпване на масата?
Абе ти да не си учил в УНСС?
А, не, природно съм си прост.
За недоволниците от личния фалит-да питам-що не сте недоволни от съществуващия вече десетки години(почти 30) фирмен фалит. Особено -магическия текст на чл. 739 ал 2 ТЗ-текстът, чрез който действително се зануляват колосални фирмени дългове. Значи фирмен фалит може да има, и пред нас-след фалита на КТЛ видяхме как милиарди левове дълг се занулиха, а граждански фалит за зануляване на няколко хиляди лева дълг не може да има? А схемата при КТБ беше-банката отпускаше кредити(в някои случаи по по 50 млн лева), на фирми с мижав капитал при нулево обезпечение, и имущество-счупен стол и счупена офис маса и неработещ принтер, тези… Покажи целия коментар »
Служебните недоразумения нямат пълномощия да предлагат закони.
Но щенията на Радев са за пРезидентска република. Насилени са.
Отбелязваме 10 години от кончината на доайена на гражданскоправната наука в Република България, основател на Юридическия факултет при ЮЗУ и един от най-добрите български търговски адвокати – ПРОФ. Д. Ю. Н. ТРАЯН ЛЯЛЕВ (1930 – 2012) – български юрист, учен, адвокат, професор по Гражданско и семейно право. Проф. Лялев е роден на 11 август 1930 г. в гр. Петрич. През 1953 г. завършва „Право“ в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Съдия в Петрич през 50-те г. Завършва редовна аспирантура в БАН през 50-те с научен ръководител: Акад. Любен Василев. През 1971-ва година става професор по гражданско право.
Проф. Траян Лялев е специализирал гражданско право в Сорбоната, Франция и пръв пренася френските практики на правото в България. В периода 1967 – 2009 г. изнася лекции по „Гражданско право – обща част“, „Облигационно право“, „Вещно право“ и „Търговско право“ в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ и ЮЗУ ,,Неофит Рилски“. От 1991 г. до смъртта си е адвокат.
Проф. Лялев беше един от стълбовете на гражданскоправната катедра в ЮЗУ ,,Неофит Рилски“. Той бе страшилище за студентите заради строгостта си и дългите списъци със слаби оценки. Той нито веднъж не се притесни от изненадващите визити на репортери на „Струма“ по време на изпитите му по Търговско право – 1 и 2 част, на които винаги залите бяха препълнени със студенти, много от които се явяваха за 15-ти и 16-ти път.
Имаше един виц:
-Колко изкара при Лялев?
-Ем, тройка, братле!
-Еее, не можа ли за повече?
-Ем, братле, реших да си оставя пари и за море.:))))
На т’ва копаленце, ако не му се дадеше подкуп нямаше никога да те пусне
Андрешко ликува! България върви напред, защитава неумеещите да организират финансите си и финансово неграмотните, вместо да увеличава общото благосъстояние!
Благодарим, Круме Байдънов, благодарим ти ЕС!
Момко-богаташите могат да фалират фирмите си, а дълговете на богатите са на името на фирмите им. Само по случая КТБ 4 милиарда лева фирмени дългове бяха занулени-банката е отпуснала кредити на фирми, парите са усвоени, а после-фирмите фалирани, тоест парите няма да бъдат върнати никога, те са при лицето зад фирмите. Щом богаташите могат да фалират, и не плащат дългове-пред нас се случи, ще може и бедния!
Това обаче въобще не помага на хората, които нямат достатъчно имущество за покриване на разноските.
Еееех, Майчето Манолова колко ли се кахъри сега…Колко труд хвърли да брани бедните и онеправдани, а накрая докопа колкото да вземе супсидийка.
СуБсидийка
Този законопроект показва, че тъпотията с 10-годишната давност беше напълно безсмислена за добросъвестните и опасна за оборота, но кой да слуша тогава. Калайджиев беше пуснал много хубава статия тогава, но бъдещите стари управляващи не искаха да четат
E, Чукча не е читател…
Въобще не се учудвам, че България е единствената държава в ЕС, която няма законодателство за фалита на физически лица.
И пак ЕС ще ни глобява. Тъжна гледка.
Крум Зарков да вземе да напусне потъващия кораб на Корнелия и да помисли за друго политическо бъдеще.
Дали ако се състави експертно правителство, това момче ще приеме да остане министър на правосъдието? Рядко интелигентен и подготвен човек за нашата политика
Ще се види как са нещата, като се прочетат текстовете, макар тук ми се струва основното е представено. Само се чудя онези чугунени глави в НС дали ще се навият да го разгледат след като идват от служебните.
То да беше само една невъзможната житейска ситуация…
Много адекватен проект. Браво!
Още повече при тази инфлация.
Тъжна гледка.
Въведената 10-годишна абсолютна давност е напълно достатъчна мярка за защита на т. нар. вечни длъжници, а тази глупост с личния фалит е абсолютно безсмислена. Има твърде много фактори и предпоставки, които трябва да се преценяват от съда, а това води до субективизъм и липса на възможност за обективен контрол. Ще се увеличи доста натоварването на съдебната система и това ще се отрази върху бързината и качеството при решаването на останалите спорове.