По преюдициално запитване на САС
СЕС ще поправя български абсурд – шофирането с отнета книжка е и престъпление, и нарушение
Въпросите до СЕС
1. Принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?
2. В случай, че Съдът на ЕС отговори отрицателно на първия въпрос, какви са правомощията на националния съд, за да осигури ефективно приложение на принципите на правото на ЕС?
3. Наказанието лишаване от свобода до три години и глоба от 200 до 1000 лева съразмерно ли по смисъла на чл. 49, т. 3 ХОПЕС за престъплението управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство?
Шофирането с временно отнета книжка в България е и престъпление, и нарушение – допустимо ли е подобно правно положение? Отговорът на този въпрос се очаква от Съда на Европейския съюз (СЕС).
Състав на Софийския апелативен съд (САС) отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, защото не само че текстовете за деянието в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК) са напълно идентични, но и защото няма никакви критерии, по които да се степенува обществената опасност така, че МВР, прокуратурата и съдът да могат да преценят кога то е нарушение и кога престъпление.
А липсата на критерии води до противоречива съдебна практика.
Затова сега състав на САС, стъпвайки на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, пита съда в Люксембург: „Допуска ли национална правна уредба, която за едно и също деяние – управление на моторно превозно средство, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, предвижда едновременно административна и наказателна отговорност, без да има критерии, които да позволяват обективно разграничаване на двата вида отговорност?“ (всички въпроси виж в карето).
Всъщност това е поредният парадокс в българското законодателство, свързан с правилата за движение по пътищата, с който е сезиран СЕС. Преди около месец „Лекс“ разказа за друг сходен казус, който стигна до Люксембург със запитване на съда в Луковит – шофирането на кола, която не е регистрирана, според българското законодателство е и престъпление, и нарушение (повече за него можете да си припомните тук).
Сега САС установи проблем в две други разпоредби в ЗДвП и в НК. Според чл. 343в, ал. 3 от НК човек, който управлява автомобил в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка – временно отнета книжа, е заплашен с до три години затвор и глоба от 200 лв. до 1000 лв. Същевременно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда глоба от 100 лв. до 300 лв. за този, който шофира кола, след като свидетелството му за управление е временно отнето (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
Да шофираш до аптеката без книжка
През май 2018 г. полицията (на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП), отнема временно шофьорската книжка на мъж от Благоевград, защото не е платил наложените му глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата. Той така и не ги плаща.
Три месеца по-късно е спрян за проверка от КАТ, защото управляваният от него автомобил бил без включени светлини. И тогава полицията установява, че е водачът е с временно отнета книжка. Заради това му е съставен акт за административно нарушение, иззети са свидетелството за регистрацията на колата и регистрационните табели.
През ноември с.г. шефът на пътната полиция в Благоевград придвижил преписката към прокуратурата, защото според него в случая е извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. Шофьорът бил разпитан. Той признал вината си и казал, че откакто му е отнета книжката изпитва сериозни затруднения и лишения, тъй като работата му е свързана с управление на автомобил. А в деня, в който бил спрян, отивал до аптеката да купи лекарства на тежко болния си брат.
Година и три месеца след деянието прокурорът внесъл в съда предложение за освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на шофьора (по чл. 78а от НК).
Районният съд в Благоевград признал водача за виновен и му наложи 1000 лева глоба.
Окръжният съд в града обаче отменил решението и го оправдал, защото приел, че в случая не е извършено престъпление, а административно нарушение. Според ОС-Благоевград деянието е с ниска степен на обществена опасност, обвиняемият е семеен, работи, признава обстоятелствата и съжалява за извършеното, освен това не е и осъждан – няма наложено административно наказание, свързано с управлението на автомобил. Затова съдът на основание на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП го глобява с 300 лева.
Делото стига до САС, след като апелативният прокурор на София Радослав Димов иска неговото възобновяване, защото според него извършеното от водача е престъпление, а не нарушение.
Какъв е проблемът
Софийският апелативен съд обаче установява проблем, свързан с разпоредби от два закона у нас, които не съответстват на принципи и разпоредби на европейското право.
Съдът най-напред уточнява, че през 2006 г. Европейският парламент е приел Директива 2006/126/ЕО за свидетелства за управление на превозни средства, по силата на която държавите-членки имат предоставена компетентност да създават своя национална уредба в областта на наказателното и полицейско законодателство, която да предвижда наказателни или административнонаказателни мерки, свързани с отнемане или анулиране на правото на управление на моторно превозно средство.
„В това отношение съгласно постоянната практика на Съда на ЕС при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на законност и пропорционалност (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, С-255/14, EU::2015:475, т. 21 и цитираната съдебна практика и определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, С-707, непубликувано, EU:С:2018:574, т. 26) В частност предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели“, казва САС.
И уточнява, че директивата е била транспонирана в българското законодателство – в Закона за движение по пътищата и в различни наредби.
При все това възниква проблем с текстовете на чл. 343в от НК и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Първата разпоредба гласи: „Чл. 343в (1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
(2) Който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.
А чл. 177, ал. 1, т. 2 предвижда: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. този, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.
САС отбелязва, че чл. 177 от ЗДвП е приет през 1999 г., а първите две алинеи на чл. 343в от НК – през 1995 г. Проблемът обаче произтича от последната алинея на разпоредбата в НК, която е от от 2016 г.
„Характерното за уредбата до 2016 г. е, че е налице ясно и недвусмислено установено в закона съотношение на субсидиарност между наказателния и административнонаказателния закон.
Според чл. 343в, ал. 1 НК наказателната отговорност е за лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, т.е. налице е предварително наказване по административен ред, като задължителна предпоставка за наказателно обвинение по тази състав. Идентично е положението и с втория състав на престъплението – чл. 343в, ал. 2 НК, в който се предвижда наказателна отговорност на лице, което в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.
Следователно и в двата състава на чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 НК е налице недвусмислено разграничение между наказателната и административноказаталната отговорност чрез посочване на обективни критерии в наказателния закон. Освен това и в двата случая е налице субсидиарност на наказателната спрямо административнонаказателната отговорност. В този смисъл уредбата на чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 е в синхрон с принципите за законност и пропорционалност на престъплението и наказанието.
Не така стои въпросът с новия престъпен състав на чл. 343в, ал. 3 НК, който дублира съществуващия вече състав на административно нарушение“, изтъква САС.
Съдът търси отговор в мотивите на законодателя за промяна на чл. 343в, ал. 3 от НК, но не го намира. И затова посочва, че при два абсолютно идентични състава, които освен това съдържат формално изпълнително деяние, тъй като не е предвиден резултат или друг вид общественоопасни последици, не би могло да се разграничи в кои случаи деянието трябва да се третира като престъпление и в кои като административно нарушение. Според САС на практика по кой ред ще се търси отговорност зависи изцяло от полицията.
„В случая се касае за приемане на нов наказателен закон, чието прилагане би довело до нееднакво третиране на еднакви случаи, а това е в противоречие с принципа за равнопоставеност на гражданите, установен в чл. 6 от Конституцията на РБ и основните принципи на правото на Европейския съюз, като принципът на правната сигурност, защита на оправданите правни очаквания, принципът на пропорционалността. Всички тези принцип са обвързващи за България на основание чл. 6, параграф 3 от ДЕС. Те са част от правния ред на Съюза и служат за тълкуване освен нормите на правото на ЕК, но и за определяне на „законосъобразността” както на актовете на институциите, така и на държавите членки. Едновременното прилагане на съставите на престъплението и административното нарушение за едно и също деяние ще доведе до нееднаквото третиране на извършителите, доколкото спрямо тях ще бъде приложена различна по интензитет репресия в зависимост от волята на длъжностното лице по установяване на нарушението или прокурора“, изтъква САС.
И добавя, че в закона липсват и обективни елементи за разграничение на деянията, което противоречи на принципите за правната сигурност и оправданите правни очаквания.
„Липсата на съответствие, изведено от закона, между обществена опасност и престъпния характер на деянието, е в нарушение на чл. 49 Хартата за основните права на ЕС, който установява принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията и за пропорционалност, доколкото при едни и същи обстоятелство едно деяние може да бъде едновременно престъпление и административно нарушение, а това води до несъответствие между тежестта на деянието и строгостта на предвидената санкция“, посочва САС.
Какво казват СЕС и ЕСПЧ
Позовавайки се на практиката на СЕС и на Европейския съд по правата на човека, апелативният съд изтъква, че принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието изисква законът ясно да определи престъпленията и наказанията за тях. „Това условие е изпълнено, когато от редакцията на приложимата разпоредба и при нужда чрез тълкуването ѝ от съдилищата правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (вж. решение на ЕСПЧ по дело Coëme и др./Белгия, Recueil des arrêts et décisions 2000 VII, § 145)“, казва САС.
През 2019 г. съдът в Люксембург (в решение по дело С-492/18 РРU) изтъква, че целта на гаранциите на свободата, закрепени както в член 6 от Хартата, така и в член 5 от ЕКПЧ, по-специално се изразява в защитата от произвол: „Следователно, за да съответства на тази цел, изпълнението на мярка за лишаване от свобода трябва в частност да е лишено от всякакъв елемент на недобросъвестност или измама от страна на властите…. правото му на свобода, то е обвързано със спазването на стриктни гаранции, а именно наличието на правно основание, което да го обосновава, като това правно основание трябва да отговаря на изисквания за яснота, предвидимост и достъпност, за да се избегне всякакъв риск от произвол“.
В решение по делото Medvedyev v. France пък Голямата камара на ЕСПЧ посочва, че стандартът за законност „изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.
С тези мотиви САС отправя преюдициално запитване до съда в Люксембург.
26
Коментирайте
Трябва да се направи разпоредба за хипотезата , когато шофьорската книжка на нарушителя е отнета, поради шофиране в нетрезво състояние, тогава това обстоятелство ще е квалифициран състав на престъпление и на административно нарушение т.е ще има кумулиране на отговорности, но по-тежко за нарушителя.
Всички тези запитвания показват, че нашите съдии не стават за нищо.
Верно ли само съдиите са виновни? А дали за тая каша не са виновни законодателите и разните „експерти“, непрекъснато изменящи НК и ЗДвП с популистки поводи, без да питат преди това магистратите,а?
И по въпросите на 345 и на 343в се вижда едно неразбиране на функциите на съда. Нима в анд-тата съда да няма правомощия да прекрати и изпрати като намери че извършеното е престъпление на прокурора? Обективните критерии и за едното и за другото е обществената опасност. Друг е въпроса че съда иска да му е смляно и поднесено със сламка, за да може без да се напъва да мисли просто да каже 1+1 е 2. Да ама няма уредба която да обхване всеки конкретен казус. Затова са избрани за магистрати да преценят всички обстоятелства. Иначе тоя чл.9, ал.2 трябва да… Покажи целия коментар »
Поредният български абсурд.
Добре, че са СЕС да им приплакваме периодично.
Браво на съдията Калпакчиев!
Ама значи, това обществената опасност като разграничителен критерий, за нищо я нямате 🙂
Между другото подобен проблем съществува и другаде, вкл. чл. 355 НК (нарушение на противоепидемичните мерки).
Стандартът за законност „изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.
Ето това трябва да стои закачено във всяка магистратска стая и в Народното събрание!
Хубаво е, че нашите съдилища се сещат да отправят преюдициални запитвания, но още по-хубаво би било и да се съобразяват с тях.
Кажете ми, понеже не съм юрист или от съдебната система, как се обучават съдиите на нова практика? Някой отговаря ли те да поддържат квалификацията си, подобно на лекарите?
Четене му е майката. Но не на всички им се отдава.
Съществува институция, наречена Национален институт на правосъдието – http://nij.bg, но обученията не са задължителни. Има и механизъм на атестация -ако започнат да им отменят много актове, не ги повишават.
Еее, може ли в кризата да се отнема такъв благодат за полицая. Едно е да поискаш пари срещу опрощаване на престъпление, друго е за нарушение.
Сега без малко да сътворят същото с нерегламентирания обществен транспорт и споделеното пътуване. А за историята с потребителския кредит е същото. За герберите това е modus operandi
Ееееййй, дори излизането на Дани Ръбъл не промени нещата към по-добро 🙂
И защо трябва пак да опираме до Люксембург/Страсбург, защо все да чакаме отвън „да ни оправят“. Аман от тия пишман-юристи в парламента
Защото в парламента ще свършат нещо, ако им каже само главният прокурор. А не върви съдия да отправя предложение до главния прокурор, който да го отнесе до парламента. Булгаристан!
Добре, че сме ние с голямата ни простотия да им създаваме работата, че иначе само с отвлечени казуси се занимават.
Не ги мисли. Те си имат достатъчно работа.
Всъщност я да възложим на СЕС един цялостен преглед на българското законодателство, че да се оправят най-сетне нещата. Ще опатка 90% от творчеството на мислителите от ГЕРБ през последните 10 години
А Върховният административен съд ще се засрами ли от своята високомерна практика и пренебрегването на практиката на СЕС
Поредните законодателни недомислици, които показват качеството в НС
Пълна излагация.
Добре, че са двете институции в Люксембург и Страсбург, че да разберем и ние, българите, какво е истинско правосъдие.
Алелуйя, последните пет новини в лекс не са свързани с герберасткия ковид.