СЕС проверява хонорарите и реда за назначаване на особени представители по дела срещу потребители в България
Заради позиция на колегията в Бургас, съдът в Несебър пита дали може да замени особен представител със служебен адвокат
Механизмът, по който в България се назначават особени представители на потребителите по дела и се определя възнаграждението им, както и самите хонорари, съответстват ли на правото на Европейския съюз? Възможно ли е, за да бъдат защитени правата на потребителя, вместо особен представител, да му бъде определен служебен защитник?
Тези въпроси поставя Районният съд в Несебър пред Съда на Европейския съюз (СЕС) (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
400 лв. или 800 лв. за особен представител по дело за 137 лв.?
Поводът районният съд да се обърне към СЕС е дело на местното ВиК дружество срещу латвиец, който има апартамент в Несебър. Претенцията срещу мъжа е, че не си е плащал сметките за вода почти три години. Срещу него са предявени два иска – за 108,26 лв. главница и за 29,57 лв. лихва, т.е. общо за 137,83 лв.
Латвиецът не е бил намерен на адреса, на който е регистриран в България и затова трябва да му бъде назначен особен представител.
Чл. 47, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото и може да бъде и под минималния за съответния вид адвокатска работа, но не по-малко от една втора от него. Същевременно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване.
В случая има два иска – за главница и лихва, и за всеки от тях минималният хонорар е 400 лв.
Съдът в Несебър сочи, че има противоречива практика на Върховния касационен съд за това дали адвокатското възнаграждение трябва да се определи върху общата сума (определението виж тук) или за всеки иск по отделно (определението виж тук). Т.е. дали по случая с латвиеца особеният представител трябва да получи 400 лв. или 800 лв.
Въпросът дали хонорарът на особения представител трябва е 400 лв. или с 800 лв. се усложнява допълнително заради позицията на местната адвокатска колегия.
Писмото на адвокатската колегия в Бургас
В преюдициалното си запитване съдът в Несебър съобщава, че Бургаската адвокатска колегия – която определя особените представители по делата в региона, е изпратила писмо, в което изрично се противопоставя на правомощието на съда да намалява възнаграждението и да извършва преценка за фактическа и правна сложност на делото по чл. 47, ал. 6 от ГПК. „Излагат се различни аргументи и се набляга на обстоятелството, че органът не е съгласен да се определя възнаграждение, което е под минимума в Наредбата. С писмото се изисква от съда да „осмисли“ преценката си за фактическа и правна сложност на делото. На практика в писмото се застъпва становище, че от Съвета на адвокатска колегия Бургас не се одобрява определяне на възнаграждение под минимума по Наредбата и от съда се иска да преустанови определянето на такова, като се сочи, че при продължаване на тази практика, ще бъде ограничена възможността за определяне на адвокати от района – за особени представители на страни“, разказва българският съд.
И сочи, че в писмото, макар и не пряко изразена, се съдържа воля колегията да отказва да определя особени представители.
Рисковете за потребителите
„Съществува риск този орган – по свое усмотрение и най-вече защото не е доволен от определения размер на възнаграждението, да откаже да определи адвокат, което би поставило потребителя в изключително неблагоприятна позиция – без възможност да бъде защитаван ефективно в рамките на съдебен процес срещу него“, обяснява РС-Несебър.
Същевременно, ако искът бъде уважен, възнаграждението за особения представител ще бъде възложено в тежест на ответника потребител.
„Този въпрос е съществен във връзка с ефективната защита на потребителите, тъй като от една страна се дава възможност правата им да бъдат защитени надлежно в процеса (чрез участие на особен представител – адвокат), но от друга страна потребителят не е намерен и не е ясна позицията му по делото, не е ясно дали признава претенцията, или я оспорва. При подобен иск (за потребени количества вода) и при толкова ниска цена на исковете, за потребителя съществува реален риск (при неяснота на неговата позиция по спора) да бъде осъден да заплати (ако се окаже, че сумите по предявените искове се дължат) разноски, които само в частта относно заплатения депозит за особен представител надхвърлят цената на предявените искове с близо 6 пъти“, сочи РС-Несебър.
И заявява: „Наличието на този риск поставя настоящия съдебен състав пред въпроса дали разпоредбите на чл. 47, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 2004 г. съответстват на основен принцип на правото на ЕС, касаещ сфера, обхваната от това право, а именно правата на потребителите – установяване на ефективни правни средства, необходими за осигуряването на правна защита на потребителите“.
Българският съд изтъква, че чл. 47, ал. 6 ГПК му дава възможност да намали хонорара на особения представител с до ½ под минималния, но не е ясно дали и в този случай ще се ограничават рисковете за потребителя, тъй като и тогава той ще нахвърля цената на исковете близо 3 пъти. На това отгоре, заради твърдото противопоставяне на колегията в Бургас срещу намаляването на възнагражденията на особените представители, е налице и риск тя да откаже да определи адвокат по това дело. А това ще лиши потребителя от адекватни правни средства за защита.
„Това от своя страна би поставило съда в ситуация, при която следва да предприеме необходимите действия да осигури сам нужната защита на ответника“, пише РС-Несебър и допълва, че според практиката на СЕС съдът трябва да използва всички свои правомощия, като се вземат предвид цялото вътрешно право и като се приложат признатите от него методи за тълкуване, за да гарантира пълната ефективност на съответната директива и да се стигне до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел.
В случая съдът трябва да гарантира правата на потребител, но в българското законодателство не е предвиден ред как да действа, ако адвокатската колегия откаже да определи особен представител.
„Налице е неуреден в нормативния акт случай, който обаче може да възникне в практиката“, обяснява българският съд и сочи, че в ГПК има друг ред – за назначаване на служебен адвокат. „При този ред могат да бъдат избегнати противоречията, които възникват по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, когато възнаграждението се определя от един орган – съд, а адвокатът се определя от друг – адвокатски съвет. По този ред не съществува и риск за потребителя възнаграждението за адвокат да бъде възложено в негова тежест“, пише РС-Несебър.
Проблемът е, че служебен защитник по реда на Закона за правната помощ може да бъде определен само по молба на страната, а в случая с латвиеца това е невъзможно.
„Това поставя въпроса дали съдът има правомощие на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове и прилагайки директно съществени принципи на правото на Европейския съюз, както и на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на европейския съюз, с цел да гарантира в пълна степен правата на потребителя, да му предостави правна помощ и без негова молба по чл. 95, ал. 1 от ГПК“, обяснява районният съд.
Той формулира следните три въпроса до СЕС:
- Съответстват ли на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за целите на производства като главното – по предявен иск срещу потребител за заплащане на потребена вода на ниски стойности, нормите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, касаещи правилата за определяне възнаграждение на особен представител на ответника, при положение, че при неблагоприятен изход на делото със съдебното решение на потребителя се възлагат и разноските за особен представител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК?
- Съответства ли на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на европейския съюз определеният в чл. 47, ал. 6 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ механизъм за назначаване на особен представител в случай, че потребителят не може да бъде намерен на адреса, според който възнаграждението се определя от съда, включително и с дадена възможност да бъде определено под минималните размери, а определянето на особен представител е изцяло в прерогативите на друг орган – Съвета на Адвокатската колегия, който може по свое усмотрение и само защото не е съгласен с определения от съда размер на възнаграждението да откаже да определи особен представител?
- Разполага ли съдът с правомощието, прилагайки директно правото на Европейския съюз и по специално – разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на европейския съюз, при отказ да бъде определен адвокат за особен представител, да използва други механизми за гарантиране защита правата на потребителите в производството, които принципно не се прилагат в подобни случаи според законодателството на Република България, като например да предостави правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК, без такава да е поискана от потребителя?
46
Коментирайте
Интересно – в момента имам същият казус – хазяин не връща вещите на бивш наемател – проблемът е вечен, винаги става така.
Въпросът е – че има много ценна диплома – изваждането на нова като дубликат е свързано с невъзможности – учебен отдел, чуждестранна е.
Тоест – няма как без съдебно дело – в полиция вдигат рамене – няма вика обсебване. Хазяйката е възрастна и командва синът й и – в крайна сметка трябва да се платят пари, за да се обработи, а съдът й назначава особен представител.
Нека да направим разлика между служебния адвокат по граждански дела и особения представител на липсващия ответник. Служебният адвокат обективно има връзка със страната, знае фактите и позицията на клиента си и върши немалка работа. Служебният адвокат получава ниско възнаграждение по наредбата за заплащането на правната помощ. Особеният представител по презумпция изобщо няма представа за какаво иде реч по делото. Ответникът отсъства и няма как да бъде изградена защитна линия. Така основната функция на особения представител е да си иска пари и да обжала бланкетно, за да получи още пари. На практика се получава точно така. Възнаграждението на особения представител обаче… Покажи целия коментар »
Как се води дело срещу някого и му се назначава особен представител, без да е направена справка от съда, дали този „потребител“ е все още е жив?
При изготвяне на адресната справка винаги излизат данни дали потребителят е погинал.
В случая става дума за чужд гражданин, и в нашите регистри няма да излезе нищо. Иначе съдът прави справки за актуалния адрес и за българските граждани излиза ако са починали.
И в София има една дребна душа , назначена за съдия , която срещу немалка заплата решава спорове за по 200 рева (но не приема по-ниска заплата за себе си заради това) , но проблем му е адвокатското възнаграждение. Има един минимум на вложен труд и правни знания , които са задължителни независимо от цената на иска. Това има предвид и Наредбата. А хонорарът ще се определя според исковете. Просто си гледайте диспозитивите.
Като напишеш в определението – иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ГПК, с цена – 137,83 лв., вместо – за 108,26 лв. главница и за 29,57 лв. лихва, спокойно си определяш възнаграждение за особен представител по чл.47, ал.8 от ГПК от 200 лв. и нямаш никакви проблеми, нито с адвокатската колегия в Бургас, нито с адвокатите. Същото е и с исковете на Топлофикация, ЕВН, телекомите, банките и кредитните институции.
Чл.2, ал. 5 НМРАВ е свинщина. Не може на 100 лв. главница и 20 лв. лихва минималното възнаграждение да ти е 800 лв. Не подценявам ничий труд, но все пак трябва да има някакъв разум в тоя процес.
Прав е колегата, който подозира В и К в схема за продажба на имота евтинко на наш човек. Не знам каква я мислят някои чужденци с имотите си тук, но имам особено представителство за имоти в София, които висят вече на четвърта/пета публична продан. Замислям се вече дали да не се пробвам чрез подставено лице, но съм наясно че ЧСИ-то играе с когото трябва. Колкото до хонорара, похвално е че местната адвокатска колегия реагира единно, пък онези да си питат СЕС, каквото искат.
Направо да правят отделно бюро за служебна защита към съда, като в някои щати. Да сложат няколко човека на заплатка, и те като латерни ще повтарят по граждански дела – „оспорвам иска по основание и размер, няма да соча нови доказателства“. Хем ще минават евтинко, хем съдиите доволни.
Не е адекватно с тези спорове – има и спорове за задържани от хазяин вещи – много чест случай, не е само за вода и т.н., какво ще струва една кафеварка – ама си ти трябва.
Според мен – трябва да се поемат от бюджета изцяло и едва – някога – да се плащат от страните – нормално е да има правосъдие – а не разочарование.
Да, всичко от бюджета, и сметкити за вода, за на могат тия хора да си живеят необезпокоявано. Такива са хиляди измамници, които искат да живеят за чужда сметка. Аз пък се чудя, зящо трябва да ги мислят тия дето не си плащат сметките. Нека да си плати и сметките и хонорарите и всички лихви, защо трябва да го жалят като некоректен длъжник? Въобще не мога разбера, защо тия длъжници имат толкова права, безкрайно много, затова живеят за сметка на чектните потребители.
Аз пък досега си мислех, че процесуалните действия, било на страната на ишеца или ответника, са едни и същи при иск за 1 лв. и иск за 1000 лв. Ама съда като казва, че не е така, тогава при иск за 130 лв. главница и 13 лв. /примерно/ морат. лихва, като ще намалява хонорара по справедливост, да очаква от адвоката за този хонорар да го удостои с една снизходителна адвокатска усмивка. Аман от търсачи на слава и сензации, загинаха да я атакуват тая наредба 1/04 г. тия завистници в черните тоги. Колега е написал по-долу за адвокатите в началото на… Покажи целия коментар »
Пожелавам Ви творчески успехи, ама съм водил дела за 1 пералня – верно – разведената ми клиентка си струваше разходките – но не е в женкарството заплащането.
Мъничките хора са по-важни от всички – но какво да кажем.
Да нямаш хуманизъм като юрист – това е тъпо.
Неслучайно навремето се процедираше, първо – прочиташ – „Андрешко“, след това ставаш – цербер.
Или поне – някой фейлетон за съдии, литературата е един прозорец към други светоусещания, не може само с камшика.
Наблюдавам младоците, адвокати – особени представители по делата и на моменти се чудя – кое ги мотивира да са така нахъсени, че чак и да обжалват, и да пишат едни отговори по 10 страници, с хиляда доказателствени искания, и скачат в съдебна зала, пъддържат, оспорват ?! Абе прочети си ГПК-то, там пише – ти си на разноски на ищеца, ако ищеца не ти плати, ти щеше да го гледаш това дело през крив макарон, какво му чупиш хатъра ? Пусни там с три реда, не се занимавай сам и не занимавай съда с глупости… А то – искат ми тука… Покажи целия коментар »
Възможно е да е било така – но – в момента е напрегнат момента – имал съм като адвокат дела, тамън го спечелиш и – се почнат разни увъртания.
Да не говорим по колко пъти коства усилия да се ходи напред-назад, аз обожавам трайните резултати.
Това – съдия да ти напише решението – то да устои на времето и т.н. – зависи, но толкова заспал ответник – не е реално просто.
Но това е обширна дъвка.
Впрочем – съдиите си имат безплатни кабинети и всякакви удобства, а адвокатите опъваме на свободна практика, хи-хи. Кой как се уреди.
Моля, не пишете неверни работи! Преди 1989 година нямаше служебни защитници! Аз съм адвокат от 1977 година и продължавам да работя! Има и други колеги, които помнят какво е било преди 1989 година! Най-малкото погледнете от кога е въведена тази защита и тогава пишете!
!!!
Решението ще бъде интересно.
Ако намерите на улицата зъб, не можете да го продадете и за лев. Но за да ви го поправи зъболекар, ще ви вземе хиляди. Така и ниският размер на иска не означава, че за него не се полага голям адвокатски труд. Заплатата на съдията също не е вързана към стойността на разглежданите дела. Второ, идеята да се прехвърлят на държавата разходите на некоректните длъжници чрез заплащането им от НБПП е очевидно несправедлива от гледна точка на добросъвестните данъкоплатци. Трето, това не решава и проблема с упорството на адвокатския съвет. Той, като види, че се назначава служебен адвокат по ниската тарифа,… Покажи целия коментар »
Държавата има пари за адвокати, а – няма проблем да отправи запитване към списък от адвокати – които са се съгласили предварително да играят – „про боно“, с всички отговорности – обаче. Тоест – да се назначат безплатни адвокати, без много взаимни разплащания. Спънка са тези 400 лева – не е проблем за ВиК, но за друг е проблем. Само да не опре до глупави разрешения – но си е проблем с укрити длъжници, навремето просто им праскаха обява в „ДВ“ и айде – да е гледал. Не знам – може би – просто трябва в такива случаи да се… Покажи целия коментар »
То пък служебният защитник много ще ти свърши работа.
Не го бъркай със служебен адвокат.
Проблема е, че съдебен адрес може да се посочи само по вече заведено дело. Което е проблем за живеещите извън страната , и често срещу тях се водят дела, за които не знаят. А може лесно да се реши проблема, като при регистрация по настоящ или постоянен адрес посочваш и съдебен адрес. То би трябвало и системата за сигурно електронно връчване да свърши работа, ама съдилищата не я ползват.
И аз мисля, че задължително трябва да се посочва съдебен адрес за призоваване-при свободното движение на хора, трябва да има отговорност за ставащото по постоянния адрес и получаване на писма, призовки, известия за данъци и т.н. Много е просто, но не зная защо не се възприема! И тогава ще се спестят много разправии! А по конкретния случай: защо В и К е завел две дела, а не едно за главница и разноски? Не е сигурен в първото дело ли? Така юрисконсулта, който е на заплата ще поиска два пъти заплащане на разноски, но за него няма и дума във възмущенията!… Покажи целия коментар »
Тук изглежда има някакъв конфликт между адвокатите в Несебър и съдията. От една страна, АК не може да отказва назначаването на осообен представител, ако назначеният не иска да работи за толкова пари, може да се откаже. Друг ще поеме работата. От друга страна е странно,че съдията се е загрижил за интереса на ищеца /който ще авансира възнаграждението на особения представител/ и за ответника /който ще го дължи/. Противоречи на диспозитивното начало намесата на съда в размера на адвокатското възнаграждение. В крайна сметка адвокатът не може и не бива да работи за без пари, така няма да е мотивиран да защитава… Покажи целия коментар »
Латвиецът по-добре бързо да си плати, че нещата излизат извън контрол. Все пак сумата не е голяма, по-добре 130 лв., вместо още 400 или 800 лв.
Ей, ненаяли се тия адвокати, бре. Никакъв срам, само грухтят
Всеки има право на достойно заплащане за труда си и именно затова преценката за размера на възнаграждението е оставена на съда, за да не се стига до подобен казус. Но идеята за защита по ЗПП не е никак лоша! Друг е въпросът дали на НБПП ще му стигнат парите, ако се назначават адвокатите на потребители… Интересно!
Потресена съм от поведението на бургаската колегия. Да заплашват съда, че не може да изпълни законовите си правомощия, щото видите ли няма да определят особен представител. Отвратително поведение
Какво очакваш – каквито са във ВАдС, такива са и по места
Още повече, че по потребителските дела съдът служебно следи за потребителската защита, а казусите с неплатена вода са просто елементарни.
За някого.
Но моля ви се … предлагам шефът Ви, когато възлага някаква задача да изпълните, то задължително и да намали заплащането ви с 1/2 …
Не забравяйте, че:
1. Адвокатът не е на заплата и няма сигурни доходи.
2. Дори делото да е за 100 лева материален интерес, може да се окаже и сложно за водене поради 1001 причини.
3. И понеже адвокатът няма шеф на главата, не може съдът да му намали хонорара.
Предлагам тогава и на съдията да му се намали заплата с 1/2 защото делото не е сложно, а?
Ще подскочи до тавана колегата магистрат.
Забравяте, че законът е дал тази възможност на съда да намали възнаграждението с 1/2. А вие не забравяйте, че по тези дела, при оспорване на особения представител, длъжникът се натоварва с много ненужни разходи- експертизи, два хонорара за двете инстанции и тези 137 лв. накрая стават /800 за първата, 800 за втората и 300 лв. експертиза/, т.е.2000 лв. Това защита ли е на потребителя или забатачване на потребителя? Т.е. ние не осигуряваме защита на лицето , което действително има нужда от такава, а работа на адвокатите.
Изцяло съгласна! А колко пъти може да се отложи това дело, защото вещото лице може да не даде в срок заключението си,и адвокатът трябва да отделя време допълнително?! А защо на вещото лице не се намалява възнаграждението по тази причина?А защо на юрисконсулта трябва да се заплаща труда, след като той получава трудово възнаграждение по трудов договор? А защо за съдията това се брои за брой дело и получава не само своето възнаграждение, а и допълнително в края на годината? А защо Ви К не го отнесе в загуби, след като сумата е много малка и накрая ще бъде несъбираема?… Покажи целия коментар »
Изключително нагло поведение.
Станете адвокат, заплащайте кантора, закони / които често се сменят, изменят и допълват/, ходете на курсове, за да опреснявате знанията, които сте придобили срещу 5 години следване на свои разноски, оборудвайте кантора със съвременни технически средства, които искат непрекъсната поддръжка, купувайте консумативи, бъдете търпелив да изслушвате гражданите и да откликвате, заплащайте без пазарлък дори труда на необразованите …-моята препоръка към всички, които омаловажават труда на адвоката!
Тази вода латвиецът сигурно щеше да си я плати, ако беше в България, да му праснеш 800 кинта за особен представител е мамата си трака. Браво на колегата от Несебър за питането
Ами така е, правосъдието е скъпа работа. Като не си е плащал сметките, ще плаща после и високите хонорари.
Всъщност, щом не са го намерили да плати 100 лева, как ще го намерят за 1000?
Точно така, но никой не се сеща, аз ако съм на ВиК-то, ако имат нормални юристи, няма да се разправям, защото като авансират възнаграждението на особения представител, след това ще пият една студена вода, опа, за да си съберат разноските от латвиеца. Какво ще направят – ще му изнесат апартамента на публична продан ли?
А защо не, очевидно е, че е ваканционен, а не несеквестируемо имущество. Това си е практиката по Черноморието.
Хахахаха, замислих се .. и те (ВиК) точно това искат. С делото за дребни пари, практически заобикалят забраната по чл.411, ал.2, т.5 от ГПК съдът НЯМА да издаде заповед за изпълнение. На база съдебното решение на втора инстанция се снабдяват директно с Изпълнителен лист по чл.408 от ГПК И така от 129 лева практически дългът след двете инстанции (защото трета няма да има!) може да е набъбнал до към 3 или 4 хиляди лева. ЧСИ-то също ще е длъжен да назначи особен представител, пак за смета от имуществото на длъжника. После имота се купува от търг от „наш“ човек и… Покажи целия коментар »
Много лесно, има имот в България, който ще бъде продаден за тези смешни пари. Хич няма и да го търсят. Както става с таксите за поддръжка и управление.
Пълен абсурд е това и до него водят такива дела за по стотина лева.
Всъщност проблемът стои сериозно по делата на ВиК. И идва от техните юрисконсулти, които хем водят дела за по 100 лв., хем искат намаляване на възнагражденията на особените представители. Не си представям въобще как си събират и вземанията. Бил съм особен представител на ответник по такова дело с определено възнаграждение в размер на 300 лв. при цена на иска 140 лв. Звучи абсурдно. В същото време имаше искане от ищеца за техническа и счетоводна експертиза, както и разпит на свидетел по делегация. Все пак ищецът трябва да докаже, че има вземане и размера му. Съдът назначи комплексна експертиза с възнаграждение… Покажи целия коментар »