Съдът на Европейския съюз (СЕС) сложи край на преобладаващата практика на административните съдилища автоматично да прекратяват делата срещу подзаконови нормативни актове, щом издателят им ги измени (пълния текст на решението виж тук). Тя позволява на изпълнителната и местната власт да си играят на своеобразно надлъгване с гражданите и бизнеса, които оспорват пред съда техни наредби.

В момента се случва следното – обжалваш незаконен правилник или наредба, печелиш делото на първа инстанция и преди да стигне до втората, властта променя оспорения акт. Съдът прекратява делото, тъй като приема, че вече нямаш правен интерес – атакуваното от теб не съществува, а той няма как да се произнесе по нормативен акт, който вече не действа. Направената по време на висящото дело промяна в оспорената наредба или правилник може на практика да не променя съществено смисъла му, но прави надлъгването успешно, защото делото е прекратено.

Проблемът се поставя още по-остро откакто с последните изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се даде възможност на гражданите и бизнеса да търсят обезщетения за действието на незаконни наредби. Т.е. гражданите и бизнесът се нуждаят от акт на съда, с който подзаконовият нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, за да могат да търсят обезщетение за вредите, които им е причинил. Съдът обаче прекратява делото и такова произнасяне няма.

Днес СЕС заяви, че това не може да се случва автоматично. „Принципът на ефективност по Хартата на основните права не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което – когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред – се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид“, прие съдът в Люксембург.

Произнасянето на СЕС в този смисъл задължава ВАС да обърне практиката си и да не прекратява автоматично делата. Както е известно, тя е мотивирана с виждането, застъпвано в множество решения на петчленни състави на ВАС, че изменението на оспорен нормативен административен акт е равнозначно на оттеглянето му. В тях се приема, че след като подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (съгласно чл. 195, ал. 1 АПК), то първоинстанционното решение, с което той е обявен за незаконосъобразен, след изменението на разпоредбите – предмет на спора, е недопустимо.

Решението на съда в Люксембург обаче отваря вратата за произнасяне на административните съдии, с което оспореният (същевременно изменен) подзаконов нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, въпреки изменението му, но без да се постановява отмяната му. Това най-малкото ще позволи на гражданите и бизнеса, които са увредени от приложението му, да заведат дела по ЗОДОВ.

В решението си днес СЕС припомня, че принципът на ефективна съдебна защита по Хартата не изисква въвеждането на самостоятелно правно средство за защита, което да има за основен предмет оспорване на съответствието на национални разпоредби с правните норми на съюза, стига да съществува способ за правна защита, който дава възможност инцидентно да се осигури зачитането на правата, които правните субекти черпят от правото на съюза.

Съдът сочи, че уредбата в България като цяло съответства на принципа на равностойност, но заявява, че отмяната на национална разпоредба с последваща норма няма същото правно действие като отмяната ѝ по съдебен ред, поради което съществуват хипотези, при които може да е нарушен принципът на ефективност.

„Ако се приеме, че е отпаднал предметът на оспорване и повече няма основание за произнасяне в случай на отмяна/изменение на оспорваната разпоредба с последваща норма, без съответният правен субект да има възможност да докаже, че въпреки тази отмяна/изменение с последваща норма той продължава да има интерес от отмяната по съдебен ред, то това може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на този правен субект от правото на Съюза (още повече когато отмяната/изменението е в напреднал стадий на съдебното производство, както е в разглеждания случай)“, заявява СЕС.

В решението специално се коментира тезата, застъпвана от някои съдии, че тъй като няма пречка контролът за законосъобразност на подзаконовия акт да се извърши инцидентно, при предявяване на иск по ЗОДОВ, това гарантира правата на гражданите.

„Съдът обръща специално внимание на обстоятелство, че този извод не се променя от наличието на възможност незаконосъобразността на съответната национална разпоредба да се установи от съда, разглеждащ иска за обезщетение за вреди, тъй като е възможно да произтекат процесуални пречки и затруднения във връзка с разходите, продължителността и правилата за представителство, а правните субекти трябва да имат възможност да изберат онзи способ за съдебна защита, за който считат, че съответства в най-голяма степен на целите им, и в който ще вложат своите средства“, съобщават от пресслужбата на СЕС.

Преюдициалното запиване, по което сега се произнася СЕС, е на съдия Луиза Христова от Административен съд София-град (АССГ). Както „Лекс“ писа, тя реши да сезира съда в Люксембург заради дело на гражданин, оспорил Методиката за дялово разпределение, чието дело е прекратено заради междувременни промени в нея, който предяви иск от 300 лв. срещу ВАС за „разочарование, гняв и обида от върховните съдии“ (повече можете да си припомните тук).

29
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Проскубания бухал
Проскубания бухал
24 ноември 2022 17:53
Гост

Очаквани решение, начи СЕС като цяло е антидържавна институция.
Иначе не може да се подкрепи поведение на административен орган, който се възползва по леко подмолен начин от правомощията си, за да избегне евентуално дължимо обезщетение по ЗОДОВ.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 16:04
Гост
Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 23:07
Гост

Това е преводът. Често у нас преводите именно създават проблеми.

Хахахах
Хахахах
24 ноември 2022 15:02
Гост

Дело C‑289/21
Прочетете доводите на Върховния административен съд за недопустимост на преюдициалното запитване … от А. Адамова-Петкова, Т. Куцарова-Христова и М. Семов – ПОЗОР !!!

Чаках това решение …
Е, сега министрите ще видят кон боб яде ли … особено на самозабравилите се в МОСВ …

ПОЗДРАВЛЕНИЯ за съдия Луиза Христова от Административен съд София-град (АССГ)
Шапки долу !!!

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 15:51
Гост

Не само министрите.
Ами общините?
Редова практика бе за тях в наредбите за определяне на местни данъци и такси, напр., да включват незаконосъобразни разпоредби. При подадена жалба или протест ги отменят или изменят. Делата се прекратяват и те отново проиемат … същото. Според ВАС делата се прекратяват, защото … ами защото според АПК административният орган следвало да уреди последиците … Какво ще уреди, като дори нямаме констатирана незаконосъобразност?!

Къде четем
Къде четем
24 ноември 2022 20:05
Гост

Къде си ги чел, защото ги няма качени никъде,в т.ч. и на сайта на СЕС?!… освен ако не си адвоката на ищеца по делото и сега плюеш по другата страна. А ако си чел някога нещо,ще знаеш,че много често СЕС не допуска такива запитвания. В случая супер,че е допуснал и самият СЕС поставя повече въпроси,отколкото разрешава.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 14:28
Гост

Много ясно, че не може. Задължително е жалбата/протестът да се гледат и тогава по същество и да се установи, дали има нарушения, за да може увредените лица после да търсят обезщетения завреди. Колкото и да настоява за обратното ВАС, справедливостта изискваше да не се прекратяват такива дела. Добре че има и съдилища „навън“, че да има и справедливост по някои въпроси.
Защо „практиката на административните съдилища“?
Ако обичате – нека сме честни – това бе наложена практика от ВАС. Защото актовете на административните съдилища подлежат на институционен контрол и съдиите се съобразяват именно спрактиката на ВАС. Вкл. и по тези дела!

Лозан
Лозан
24 ноември 2022 12:43
Гост

Интересен обрат на нещата.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 12:32
Гост

Отмяната на подзаконов нормативен акт от съд имала действие с обратна сила? Май повече въпроси дойдоха, отколкото отговори.

Anonimen
Anonimen
24 ноември 2022 12:44
Гост

Така се оказва в крайна сметка

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 13:57
Гост

Нищо такова не откривам, съдът просто счита, че ищецът запазва интереса си независимо от отмяната на съответната норма. Kакто е посочено, става въпрос за самостоятелен интерес нормата да бъде обявена за незаконосъобразна, а не да бъде отменена.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 14:30
Гост

Не четеш, май. Не става въпрос за „отмяна“, а за установяване на незаконосъобразност.
„Решението на съда в Люксембург обаче отваря вратата за произнасяне на административните съдии, с което оспореният (същевременно изменен) подзаконов нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, въпреки изменението му, но без да се постановява отмяната му. „

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 15:00
Гост

Аз чета първоизточника, а не интерпретацията му тук. Предлагам ти същото. Както и на останалите, впрочем. Има известни съществени разлики.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 15:54
Гост

И какво прочете от „първоизточника“?
Може ли линк и цитат на това, което имаш предвид, преди да обсъдим и превода?
Защото, в аванс да посоча, терминологията „отмяна“, „обезсилване“, „прогласяване на нищожност“, и „установяване на незаконосъобразност“ май нямат същия аналог в терминологията на СЕС.
Дай да видим какво точно имаш предвид.

Данчо Стоянов
Данчо Стоянов
30 ноември 2022 8:54
Гост

Спокойно. подкарали сме ги и ще докараме нещата докрай. Март месец е делото за прогласяване на нищожност на решението на 5 чл. състав на ВАС. ще има продължение дори и с определение. Да практикатана СЕС е доста по-различна от нашата, но пък е в интерес на гражданите.

Дааам
Дааам
24 ноември 2022 12:16
Гост

СЕС, та СЕС! Аман от тоя нищоправещ измислен съд!

Кики
Кики
24 ноември 2022 12:45
Гост

Освен да ни осъжда, нищо друго не прави.

Челингирова
Челингирова
24 ноември 2022 12:02
Гост

Много досадна практика от една страна на политиците, които се наричат „законотворци“ и от друга на съда.

Niki
Niki
24 ноември 2022 12:47
Гост

Такива закони сътворяват, че после трябва да се променят.

Ненков
Ненков
24 ноември 2022 11:59
Гост

Чрез съда беше начинът да се контролира нелепата и безумна работа на политиците. Те си правят промени и изменения в законите, които да обслужват техните фирми. Това е практика още от преди 15 години. В резултат на изменения, които да обслужват техните фирми обаче страдат много други, които не са фирми на политици. Това си е отделно и нелоялна конкуренция, но както и да е. За депутата фирмата е на жена му, а той фиктивно се е развел с нея и реално няма фирма човека, която да обслужва през Парламента. И като някой възруптае в съда и те променят малко… Покажи целия коментар »

Манолов
Манолов
24 ноември 2022 12:03
Гост

Да, това го знам и аз от много години. Изменения и поправки на закони до девето коляно. Явно само за тях си е важно да ги има тези изменения за да им дръпнат фирмите

Лазар
Лазар
24 ноември 2022 12:47
Гост

Лобистки промени отвсякъде.

Ненков
Ненков
24 ноември 2022 12:04
Гост

Така е

Кинева
Кинева
24 ноември 2022 11:57
Гост

Но да видим дали ще се промени нещо. Защото ме съмнява.

Пепова
Пепова
24 ноември 2022 11:56
Гост

Крайно досадно поведение от страна на властите

Щиляна
Щиляна
24 ноември 2022 11:56
Гост

Това надлъгване определено трябва да спре

Dilqna
Dilqna
24 ноември 2022 11:56
Гост

Това си е практика. Държавата така прави често. Надлъгване

Цветанка
Цветанка
24 ноември 2022 11:53
Гост

Логично е да не може

Нина
Нина
24 ноември 2022 12:04
Гост

Логично е, но дали ще се случи е друга тема