СЕС не видя проблем в разрешенията за подслушване без мотиви, ако искането е достатъчно мотивирано
Практиката в България разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) да са под формата на предварително съставен текст без индивидуализирани мотиви и в тях само да се посочва, че са спазени изискванията на закона и срокът им на действие, не противоречи на правото на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС, но постави две съществени условия – първо, засегнатият да има право на достъп до искането за подслушването му и второ – то да е така мотивирано и обосновано, че от него да може да се извлекат причините, поради които съдът е преценил, че законовите изисквания са спазени (пълния текст на решението на СЕС виж тук).
Диспозитивът на решението на СЕС гласи: „Допуска национална практика, съгласно която съдебните актове, с които се разрешава използването на специални разузнавателни средства вследствие на мотивирано и подробно искане на наказателните органи, се изготвят под формата на предварително съставен текст, който не съдържа индивидуализирани мотиви, а само посочва, наред със срока на действие на разрешението, че са спазени изискванията, предвидени в цитираното в тези актове законодателство, стига точните причини, поради които компетентният съд е преценил, че предвид фактическите и правните обстоятелства на конкретния случай законовите изисквания са спазени, да могат лесно и недвусмислено да бъдат изведени при съвместен прочит на акта и на искането за разрешение, като след издаването на разрешението искането трябва да е достъпно за лицето, спрямо което е било разрешено използването на специални разузнавателни средства“.
Това решение идва година след като Европейският съд по правата на човека постанови фундаменталното си решение по отношение на специалните разузнавателни средства по делото „Екимджиев и други“. Съдът в Страсбург прие, че българските закони, които уреждат подслушването и следенето не са годни да гарантират, че намесата в правото на личен живот на гражданите е само доколкото е необходима в едно демократично общество. Нещо повече – ЕСПЧ констатира, че законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба (повече за него виж тук).
В това решение съдът в Страсбург (§313) заяви следното по отношение на мотивирането на разрешенията за подслушване: „…предоставянето на мотиви, дори и кратки, е единственият начин да се гарантира, че съдията, разглеждащ искането за използване на СРС, е прегледал надлежно искането и материалите, които го подкрепят, и наистина е насочил вниманието си към въпросите дали наблюдението би представлявало оправдана и пропорционална намеса в правата по член 8 на лицето(ата), срещу което (които) ще бъде насочено, и на всяко (всички) лице(а), което (които) има вероятност да бъде (ат) засегнато (и) от това. В България това е особено важно с оглед на твърдението на жалбоподателите, което изглежда потвърдено, наред с другото от някои неотдавнашни развития, че наказателното производство може да бъде образувано произволно и повърхностно, най-вече с цел да се даде възможност за поставяне на някого под наблюдение поради скрити мотиви“.
В днешното си решение СЕС отчита позицията на ЕСПЧ, че посочването на мотиви, макар и кратки, е съществена гаранция срещу неправомерното наблюдение. Но след това заявява следното: „Европейският съд по правата на човека все пак признава, по повод на две присъди на Специализирания наказателен съд, че липсата на индивидуализирани мотиви не може автоматично да доведе до извода, че издалият разрешението съд не е преценил правилно искането“.
Преюдициалното запитване, по което се произнесе днес СЕС, е на закрития вече Специализиран наказателен съд. Повод за него е дело за организирана престъпна група за каналджийство, в която влизат и служители на Граничната полиция на летището в София. Те са подсушвани и съдът трябва да прецени дали да признае СРС за доказателство, на което да основе присъдата си.
Ето как в преюдициалното запитване на СНС са описани дадените от председателя му разрешения за използване на СРС: „…в тези разрешения само се отбелязва, че изброените в тях законови норми са спазени, без да се посочват органът, подал исканията за подслушване на телефони, името и телефонният номер на всяко засегнато лице, конкретното престъпление или конкретните престъпления, визирани в чл. 172, ал. 2 от НПК и чл. 3, ал. 1 от ЗСРС, данните, даващи основание да се подозира извършването на едно или няколко от тези престъпления, или пък категориите лица и обекти по чл. 12 от ЗСРС, за които се разрешава използването на специални разузнавателни средства. Освен това в тези разрешения не са изложени аргументите на Специализираната прокуратура, сочещи в съответствие с чл. 172 от НПК и чл. 14 от ЗСРС невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин освен с подслушване на телефони, нито се уточнява с оглед на чл. 175 от НПК дали става въпрос за първоначално определяне на срок или за продължаване на срок и въз основа на коя хипотеза и с какви доводи е определен съответният срок“.
В решението си СЕС изтъква исканията за подслушване трябва да са мотивирани и подробни, като посочат разследваното престъпление, извършените при разследването действия и резултатите от тях, установъчните данни на визираните в искането лица или обекти, оперативните способи, които следва да се приложат, предвиденият за наблюдението срок и мотивите, които обосновават продължителността му, както и причините, поради които използването на тези средства е наложително за разследването.
„От правния режим на това производство се вижда, че съдът, който издава разрешението за използване на специални разузнавателни средства, се произнася въз основа на мотивирано и подробно искане, чието предвидено в закона съдържание трябва да му позволи да провери налице ли са предпоставките за даването на такова разрешение“, заявява СЕС.
И заключава, че след като съдът е проверил мотивите на това подробно искане и е преценил, че то е обосновано, „следва да се приеме, че подписвайки предварително съставен бланков текст, в който се посочва, че са спазени законовите изисквания, този съд е потвърдил мотивите на искането, като същевременно се е уверил, че са спазени законовите изисквания“.
„Всъщност, както посочва Европейската комисия в писменото си становище, би било изкуствено да се изисква разрешението за използване на специални разузнавателни средства да съдържа конкретни и подробни мотиви, когато в съответствие с националното законодателство искането, с оглед на което се дава това разрешение, вече съдържа такива мотиви“, пише съдът в Люксембург.
Затова той изтъква, че е от съществено значение подслушваният да има достъп и до искането и до разрешението за използване на СРС спрямо него, за да може недвусмислено да разбере, чрез съвместен прочит на двата документа точните причини, поради които е дадено това разрешение с оглед на фактическите и правните обстоятелства по конкретния случай в основата на искането, като от този съвместен прочит задължително трябва да личи и срокът на действие на разрешението.
„Когато в разрешаващия акт просто се посочва, както е в случая, срокът на действие на разрешението и се твърди, че цитираните в него законови норми са спазени, от първостепенно значение е искането ясно да излага цялата необходима информация, за да могат както съответното лице, така и съдът, който трябва да провери законосъобразно ли е даденото разрешение, да разберат, че само въз основа на тази информация издалият разрешението съд, възприемайки съдържащите се в искането мотиви, е стигнал до извода, че са спазени всички законови изисквания.
Ако съвместният прочит на искането и на последващото разрешение не позволява лесно и еднозначно да се разберат мотивите за това разрешение, тогава би следвало да се констатира, че задължението за мотивиране, произтичащо от член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, тълкуван във връзка с член 47, втора алинея от Хартата, не е изпълнено“, заявява СЕС.
Следва да се напомни, че през 2020 г. Конституционният съд постанови тълкувателно решение, в което заяви, че съдебните актове задължително трябва да са мотивирани. „Конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове ще е изпълнено, когато са известни съображенията, въз основа на които се издава съответният съдебен акт, като определянето на структурата и задължителното съдържание на мотивите е от компетентността на законодателя, а техният обем, разбираемост, изчерпателност и детайлизация са въпрос на съдебна практика“, посочи КС (повече за решението му виж тук).
27
Коментирайте
Тогава и по мярката за неотклонение задържане под стража в ДП, съдът с бланково определение да се произнася. А може ли….И да има бланка при изменението и в подписка, пар.гаранция, домашен арест – всичко на бланки. Като на Вендинг машини за напитки и храни, натискаш бутона и хоп – Бланка!
Тотално объркване в СЕС – Директива 2002/58 не е приложима към специалните разузнавателни средства, а към електронната комуникация, трафик на данни, уредени в българския ЗЕС.
Така става когато докладчика е професор по гражданско право. Уважение към този 74 годишен поляк, с дисертация на тема „Правото срещу намесата в човешкото размножаване“, но объркването е тотално. Цитираният Регламент ЕС 2016/679 в т.6 от Решението също не е относим към запитването. Защо не са реагирали в производството пред СЕС българската запитваща юрисдикция, адвокатите на подслушваните и т.н ?
За какво тогава ще се разрешава СРС, след като ще е достъпно да лицето, идеята не е ли подслушваният да не знае, иначе няма да се достигне до нищо, като знае, че го подслушват. Ако е верен преводът, тези от СЕС изтрещяха напълно. Накрая ще ни задължат да се извиняваме на обвиняемите в присъдата, че ги признаваме за виновни и ги наказваме. На къде отива този свят!
Е щом лицето ще се уведомява, че срещу него има искане за СРС, то за какво СРС говорим
Уведомява се надлежно, лицето по отношение на което, ще се прилага СРС.
Ако е верен, превода тези надминават секви висоти!
После СРС то било тайно средство. Иска подкуп, разрешават СРС и уведомяват, че ще го следят, слушат и ще му дадат маркирани пари.
Г-Хинов от сега нататък като дава разрешение за СРС едновременно с това ще изпраща уведомление до лицето
Екимджията шъ съ напий от мъка. Неочаквано гадно решение за него.
Ами! Ще мълчи като комунист и по- точно като бивш прокурор. На такива като него вяра да нямаш!
Май нещо не си разбрал – ще се напие от радост
Да ги подслушват. Мен защи не ме подслушват.
Защото миже би си им.безинтересен.
За мен СРС-тата са доказателство, на което съдът да основе присъдата си.
Е, хубава работа! Сега ще си подслушват който и когато пожелаят.
Глупостите на Хинов- добре, че СЕС не му върза…
Тръпна да видя как ще се формулират мотивите, които да са обосновани, че съда желае да се ползва СРС.
И защо така? Сега ще започне едно масово подслушване. Времената май се менят, менят се и принципите.
Любопитно ми е ще се случи ли
Те ченгесарите у нас, като си набележат някой и не се церемонят много да му спазват правата.
Страшна работа. Да видим ще спазват ли тези две условия у нас, защото ме съмнява
Иначе ни чакат глоби.
По цял свят си подслушват който и както намерят за добре. Всичко е след 2001 година, след атентатите в САЩ. Решиха, че с оглед безопасност и превенция на тероризма ще се подслушват всички. И така сега се подслушват всякакви държавни служители за съвсем различни неща от тероризъм
Глупости.
Чакай ти в България да има европейско правосъдие и право
Да да, много ги интересува в България. По времето на Цветан Цветанов се подслушваха всички до девето коляно
Е какви проблеми може да има
Ми няма проблеми
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Докладчикът е ползвал бланка на др.решение – за достъп до трафични данни. Те в Европа така работят – на бланки. Всичко е бланково и формално. Бюрокрация и чиновници, това са европ.институции, а ние се прехласваме по тях!