Семейството на убития прокурор Николай Колев осъди прокуратурата за 27 000 лева
Обезщетението е заради обвинението, че той е бил помагач в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева
Семейството на убития висш прокурор Николай Колев осъди прокуратурата да им изплати обезщетения за общо 27 000 лева. Това е решил на първа инстанция Софийският градски съд (СГС) по заведен иск от вдовицата на Николай Колев – Нанка и децата им Георги и Христина, показа проверка на „Лекс“.
Обезщетенията са заради понесени от семейството неимуществени вреди от това, че Колев беше обвиняем по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. То приключи окончателно едва през 2015 г. и стана пословичен пример за бавно правосъдие, след като се проточи 15 години. В крайна сметка оправдани по него бяха Димитринка Атанасова, бившият ѝ съпруг Пламен Калайджиев и Орлин Аврамов.
Калайджиев вече осъди прокуратурата да му плати 30 000 лева обезщетение за незаконното обвинение, а Атанасова още чака решението на Върховния касационен съд, след като на две инстанции ѝ бяха присъдени само 10 000 лева, докато тя иска близо половин милион.
Адвокатката беше убита преди 20 години и в началото на разследването прокурорът Николай Колев е обвиняем като помагач на тримата извършители, защото ги бил съветвал как да извършат убийството. По онова време обаче обвиненията срещу Колев валят едно след друго и през 2001 г. той дори е незаконно задържан, а срещу него са повдигнати общо 6 обвинения, повечето от които за притежание на оръжие, боеприпаси и наркотици.
Атаките срещу него започнаха, след като той влезе в конфликт с тогавашния главен прокурор Никола Филчев и публично обяви, че той нарежда противозаконни действия на подчинените си и е наложил авторитарен стил на управление. По същото време пък бившият депутат Едвин Сугарев пише в писмо до Висшия съдебен съвет, че Филчев е убил ямболската адвокатка.
Обвиненията срещу Колев отпадат, след като заповедта за уволнението му е отменена, тъй като се ползва с имунитет за наказателно преследване. През декември 2002 г. Николай Колев беше разстрелян пред дома си с 8 куршума, а извършителите така и не бяха открити.
Семейството му заведе пословичното дело „Колеви срещу България“ в Страсбург, по което Европейският съд по правата на човека реши, че разследването на убийството на Колев не е водено безпристрастно, а в България няма как да бъде проведено обективно разследване срещу главния прокурор. И до днес решението на съда не е изпълнено и в България продължават споровете как трябва да стане това.
На Колеви бяха присъдени обезщетения от 30 000 евро. Междувременно, през 2008 г. семейството на убития магистрат заведе и спечели дело срещу прокуратурата заради незаконния арест на Колев, воденото тогава дело срещу него и проведените претърсвания и изземвания.
След като оправдателната присъда по делото за убийството на ямболската адвокатка влиза в сила, Колеви завеждат и последното дело срещу прокуратурата, което е за обезщетения за общо 100 000 лева. В началото на тази година съдия Стилияна Григорова от СГС решава, че справедливото обезщетение за Нанка Колева е 15 000 лева, а за сина ѝ Георги – 10 000 лева. Според СГС по делото не са събрани конкретни доказателства за претърпените вреди на дъщеря ѝ Христина от воденото дело срещу баща ѝ. Съдът обаче ѝ присъжда 2000 лева обезщетение, тъй като приема, че в такива случаи вредите са неизбежни, свързани с неминуема обида, безсилие и притеснения от свързването на името на баща ѝ с извършено умишлено убийство.
За Нанка и Георги Колеви обаче СГС се съгласява, животът им е бил силно негативно повлиян в последните 15 години от делото, което е свързвало Николай Колев с тежкото убийство.
„До приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда те са търпели вреди от опетненото име на всеки от тях като родственик на помагач в извършване на най-тежкото умишлено престъпление. Значителна част от колегите и приятелите на Нанка Колева и Георги Колев са се отдръпнали от тях. Принудителната социалната изолация, в която са изпаднали е довела и до поведенчески промени, свързани със затвореност и нежелание за общуване“, се казва в решението на съда. В него съдия Григорова пише още, че с поддържаното толкова години обвинение, прокуратурата е дала поводи за непрекъснати коментари, свързани с участието на Колев в убийството.
„Към мъката от настъпилата на 28.12.2002 г. смърт на техния съпруг и баща се е насложило и чувството на безсилие пред поддържаните обвинения в убийство с участие на Николай Колев“, казва още съдът.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
15
Коментирайте
Жалко, че истинският виновник за това престъпление не може да бъде осъден, защото е невменяем.
Човекът е разстрелян пред дома си с 8 куршума, а все още не са открити извършителите! Пълна пародия. Срам за правосъдието!
До кога Европейският съд по правата на човека ще ни оправя бакиите? Тук доста често правосъдието ни е или бавно, или неадекватно.
Не че нещо, обаче Димитринка Атанасова много е вдигнала летвата.
Добре бе а някой поинтересува ли се защо толкова бавно се случват нещата ?
Съдебна система в България – такова нещо няма. Това е пародия. 15 години да се точи. Аз да питам нещо промени ли се? Сега по-бързо ли се разрешават случайте?
Тия пари ще ги плаща данъкоплатеца. И така става, като имаме неадекватни органи. Едни отпечатъци не могат да вземат, като хората, а обвиненията са напудрени и скалъпени.
Мафията управляваше по това време. Ясно е, че няма да се намери виновен, а сега ще се изплащат само пари на хората.
Не е нормално 15 години да продължава едно дело. Иначе е ясно, че онези времена са били тегави. 2000 та година. Продължават си убисйтва и какво ли не. Трагедия бе. Няма държава, но няма и мафия. Както казваше Боби Цанков – няма мафия тука. Тука има едни хора, които стрелят други хора и им завземат територията. Мафията предполага организация, а тука е анархия.
Как е възможно едно дело да се точи 15 години не разбирам. Как е възможно? И то не е кой знае какво дело. И накрая пак не се знае кой е виновен и кой не. Няма и да се разбере. Всичко станало между 89-та и 2005-та да кажем условно, си остава скрито. Това са смутните години на прехода. Те са си тъмни направо де.
Ясно – става въпрос за онези смутни времена, когато държава нямаше, а имаше някакви лапета с анцузи, които се стреляха на лягане и на ставане.
Като нямаме защита на свидетелите така ще е. Сега държавата ще плаща обезщетения, а най-важното е, че човека вече го няма, та и 20 милиона да им дадат пак е все тая. Разбирате ли? Все тая !
Ами вижте какво. В България няма работеща програма за защита на свидетелите.
Именно за това трябва да се променят нещата. Ако някой е спокоен, че няма да му се случи нищо, при положение, че свидетелства, нещата ще изглеждат съвсем различно.
Браво и повече такива да има, да бъде, само от вън ще ни оправят, нашата кочина е непоправима, с рима… 🙁 ТИКВОН е на власт…аман!