Според мотивите на съда
Сградата на „Алабин“, под която загинаха две момичета, е била пред срутване и не е паднала заради рязане на колони
Подсъдимите Георги Кирчев и Петър Петров не са самоубийци, за да дадат такова нареждане и да стоят там, пише СГС
Сградата на столичната ул. „Алабин“, която преди 12 години се срути и под нея загинаха две млади момичета, е била в аварийно състояние заради лошо проектиране, поради което е можела да падне във всеки момент и не е имало никакво рязане на носещи релси или колони, което да е наредено от собственика Георги Кирчев или от инженера Петър Петров, контролирал ремонта. Това би граничело със самоубийствени наклонности у двамата, а такива при тях няма. Показанията на основния свидетел на прокуратурата Николай Александров са отхвърлени, не само, защото той се отрече от тях, а и заради опровергаването им от всички други доказателства по делото.
Това става ясно от мотивите на съдия Величка Маринкова от Софийския градски съд (СГС), с които тя оправда преди два месеца и четиримата подсъдими по делото – собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място. Разследването обаче се проточи и делото на първа инстанция започна 10 години по-късно, след като веднъж дори беше прекратено по отношение на собственика Кирчев.
През цялото време прокуратурата разчиташе на показанията на работника Николай Александров, който пред майките на починалите момичета и техен близък каза, че минути преди да падне сградата, той и негови колеги са рязали релси и колони. Следват много разпити на Александров пред прокурори и пред съдия преди изобщо делото да стигне до съд, в които свидетелят многократно сменя показанията си. Първоначалната версия на Александров пред близък на жертвите е, че той сам по случайност останал жив, защото отишъл за кафе, докато други работници рязали носещи релси на сградата с флекс и машините останали под руините. Тази версия отпадна, защото флексове на бяха открити, а и пред майките на момичетата Александров след това казва, че е бил на мястото до последния момент и след като той и колегите му отрязали 3 носещи колони, работникът Слави казал всички да напуснат, защото сградата всеки момент ще падне. Тогава свидетелят твърдял, че собственикът Кирчев им наредил да слязат на първия етаж и да срежат петте колони на сградата, за което им платили по 50 лева повече.
В разпит пред първоначалния наблюдаващ прокурор Чавдар Ангелов пред 2007 г., Александров отрича всичко казано дотогава и твърди вече, че майката на Ченишева поискала от него да даде такива показания, като бил заплашен, но му била обещана и работа. След това е разпитан и пред съдия и само в този разпит сменя още няколко пъти показанията си – първо отрича в този ден изобщо да е работил на обекта, а само занесъл къртач и работникът Слави му казал да се махат, защото може да се случи нещо. Тогава Александров изведнъж признава, че по-рано „едни хора“ го инструктирали да отрече пред прокурор Ангелов първоначалните си показания, за което получил бутилка уиски. В същия разпит пред съдия вече казал, че нито той, нито работникът Слави са рязали колони, но такава задача имали други работници. Малко след това отново сменил версията си и решил да признае, че бил на обекта от сутринта и заедно със Слави къртили колони и първоначалните му показания били верни, но се страхувал. Накрая Александров е разпитан и в хода на делото, където отново променя показанията си и казва, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар.
В мотивите си съдът пише, че преразказва историята на всички показания на Александров, за да онагледи колко са непоследователни и противоречиви. Според СГС е логично в крайна сметка и Александров, и работникът Слави да отричат присъствие в сградата, защото би ги уличило в престъпление, но остава непонятна постоянната промяна в мотивите на свидетеля да твърди все различни неща.
В обобщение съдът приема, че Александров не е бил в сградата и се позовава на единствения свидетел, за когото безспорно е установено, че е бил в работещата там бригада, като подчертава, че този свидетел не е чувал и виждал никога Александров.
По делото е доказано още, че подсъдимият инженер Петър Петров е бил в сградата, след като всички работници са си тръгнали и той е свидетелствал, че не е имал никакво усещане за опасност, още по-малко сградата да е била напусната по спешност от всички. Съдът пише, че Петров е специалист, инженер-конструктор и не би останал вътре, а пръв би се махнал, ако е виждал опасност от срутване, след като сам уж е настоял да се разрушават носещи стени.
„Това граничи със самоубийствени намерения, каквито не се установява да са налице при него. Подсъдимият Петров е напуснал спокойно сградата при това последен“, пише в мотивите на съда. Същото според съдия Маринкова важи и за собственика Кирчев, който като образован човек, макар и не специалист, би бил наясно какво ще се случи, ако се срежат металните греди на пода. „Ето защо и твърде нереално е да се приеме една подобна теза, която граничи със суицидни намерения, каквито не се установява да са били налице нито при подсъдимия Кирчев, нито при подсъдимия Петров“, мотивира се съдът. Освен това, нито един друг свидетел не е подкрепил версията за рязане на релси и колони, а относно твърденията за пълен камион с материали, за тях се установило, че те са се изсипали върху него при срутването.
Показанията на Николай Александров са опровергани най-вече от приетите от съда експертизи. Първоначално изготвеното експертно заключение за връзка на срутването с рязане на колони и събаряне на стени е отхвърлено от съда, който приема, че става дума за свободна интерпретация на показанията на Александров, „което е недопустимо и представлява „натаманяване” на показанията му на теорията, лансирана от вещите лица“.
Приетата от съда тройна строително-техническа експертиза заключва, че ако е имало рязане на подови елементи, които държат конструкцията, то сградата е щяла да падне на момента, тъй като ще липсват гредите, които я държат. Според вещите лица обаче в такъв случай срутването ще е навътре и от пода, а не отгоре надолу откъм южната фасадна стена. Очевидец на трагедията също е дал показания, е сградата е започнала да пада отгоре.
„Всъщност видно е, че дори за човек, който не е експерт, е повече от очевидно, че ако се срежат металните греди, които крепят подовата конструкция на сградата, то тя ще рухне внезапно, тъй като няма какво да крепи тази конструкция. Категорични по този въпрос бяха и експертите от тройната СТЕ, изготвена в съдебна фаза, които без никакво колебание посочиха, че ако това е станало, то този който е рязал въпросните греди не би имал възможността след това да даде показания по делото, тъй като би се озовал под руините на подовата конструкция на сградата“, пише съдът и допълва, че заключението е и житейски логично, и технически издържано.
Вещите лица и други, които са правили още една експертиза преди това, са заключили, че и без ремонтни работи в сградата е щяло да се стигне в един момент до авария, но никой не е можел да каже кога. Причина според тях е грешно проектиране и строителство на южната фасадна стена, а в годините сградата не била поддържана и в окаяно положение, поради което съдът е приел, че тя била вече в аварийно състояние. Експертите са заявили още, че дори да е имало премахване на две преградни стени, то нямало особено значение, защото те са били твърде тънки, а и нямали функция да държат фасадната стена. Според вещите лица извършваните тогава ремонтни работи в сградата биха могли единствено да спомогнат за настъпване на срутването, но не и да го причинят. Доказателство, че не непосредствените ремонтни дейности са причинили срутването, за съда е фактът, че сградата е паднала, когато работниците са си тръгнали. Конкретната причина за срутването обаче остава загадка, защото след инцидента сградата не е била огледана, а останките не са заснети от експерти на място, което е било разчистено излишно прибързано по заповед на тогавашния зам.-кмет на София Цветан Цветанов. По този повод СГС пише в мотивите си, че само в компетенциите на прокуратурата е да прецени дали е важно кой и защо е решил толкова бързо да бъдат почистени останките.
„Това е изцяло в компетентността на прокуратурата, която и ако не е предприела никакви мерки в тази насока за установяване на тези обстоятелства, значи е преценила, че това не е проблем и не следва да се дири има ли виновни за това или не, независимо че становището на всички по делото е едно и то е, че разчистването е било изключително прибързано и излишно и до голяма степен е предопределило невъзможността да бъде установена обективната /реалната/ причина за рухването на южната фасадна стена“, пише още съдът.
Въпреки това, съдът е обсъдил възможността да търси наказателна отговорност за причинена смърт по непредпазливост, тъй като собственикът Кирчев не е уведомил бившия Национален институт за паметниците на културата (НИПК) за окаяното състояние на сградата и така да се стигне евентуално до забрана за каквито и да е дейности в нея. Това според съда е бил само възможен сценарий, тъй като съответен специалист от института е давал оценка, а в писмо от НИПК през 2003 г. се казвало, че сградата е в относително добро конструктивно състояние, а и институтът не бил органът, който да обяви аварийното ѝ състояние.
„Точно заради това съдът прие, че макар и в случая подсъдимият Кирчев да не е изпълнил тези изисквания на ЗПКМ, няма как да се установи по категоричен начин, че това негово неправомерно поведение е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Същото важи и за другите подсъдими, които не са имали никакви задължения по ЗПКМ за съгласуване на извършените в сградата дейности и за уведомяване на НИПК за състоянието на сградата“, пише СГС.
Накрая съдът подчертава, че обвинението, повдигнато на собственика на сградата за причинена смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие (чл. 123, ал.1 от НК), е било изначално несъстоятелно. Това е било заявено и от състав на Софийския апелативен съд, който се е произнасял преди 3 години по повод на отменено прекратяване на делото, като в определението било записано, че само ръководните функции на Кирчев във фирмата собственик на сградата, не са достатъчни, за да му се търси отговорност по точно този текст от Наказателния кодекс. Това можело да стане, ако фирмата се занимава със строителство и дейността ѝ представлява източник на опасност, какъвто не е конкретният случай, тъй като фирмата на Кирчев е наемала други дружества, извършвали ремонтите. Според СГС, апелативните съдии са дали и други указания на наблюдаващия прокурор, които той обаче вероятно не ги е разбрал и затова не е повдигнал адекватно обвинение на Кирчев. В мотивите си съдът обяснява, че това би било обвинение по следващата алинея 2 на чл. 123 от НК (Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява), но то би имало значение, ако се установи, че Кирчев е давал указания за разрушаване на тухлени стени, както твърди свидетелят Николай Александров, но това не е било доказано.
„Застъпената от прокурора по време на пледоариите позиция, че не работниците на подсъдимия Антонов, а трети лица са извършвали след тях дейности, водещи до засягане и разрушаване на конструктивни елементи в сградата, не следва изобщо да бъде коментирана, тъй като такива факти в обвинителния акт няма изложени, нито има изменение на обвинението спрямо подсъдимите във връзка с подобни твърдения. Те обаче само още по-силно сочат неувереността и на прокурора в поддържаната от него обвинителна теза, тъй като очевидно и той не смята, че реално извършените в сградата дейности са такива, които могат обективно да доведат до настъпване на съставомерния резултат, поради което и дири други причини за това, но за съжаление твърде неуспешно“, пише в заключение съдът.
Присъдата не е окончателна и прокурор Милко Момчев каза още след прочитането ѝ, че щя е протестира пред Софийския апелативен съд.
8
Коментирайте
Обикновено – когато се прави ремонт на такова оживено място – се слагат някакви подпорни стени. Впрочем – мърлящината е национален спорт. Искали са бързо да приключат обекта и от това е станало всичко. Може би десетки хора си отидоха по този нелеп начин – неукрепени изкопни ями, лошо направени скелета, всякакви такива неща. Евтино и бързо – това е причината за аварията. Сега ги реабилитират, а този съдия – дано да съзнава какво направи с това оневиняване. Но за себе си е права – в крайна сметка историята е забатачена. Но пък – все пак е удовлетворително, че са… Покажи целия коментар »
След толкова години разследване, дела и т.н. как е възможно да няма виновни? Все природата и божия гняв ли ще обвиняваме? Пълен абсурд.
Този пълен идиот Александров провали цялото дело и постигането на справедливост за двете жертви.
И какво излезна на края, че прокурорът е неадекватен.
Със сигурност има и други сгради в аварийно състояние. Кой ще отговаря, ако се срутят?
А какво стана със свидетелят, който отхвърли показанията си?
Има нещо гнило в показанията на Николай Александров. Жалко, че даде надежда на близките на загиналите момичета.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
„…което е било разчистено излишно прибързано по заповед на тогавашния зам.-кмет на София Цветан Цветанов.“ Не, габонци. Разчистването е по разпореждане на Румен Петков, Асен Гагаузов и Емел Етем, министри по това време. Разпореждането на зам кмета е резултат от дълга процедура, описана в мотивите: „По това време св.С.П. бил председател на Управителния Съвет на дружество Г.АД, което се занимавало със строителство. Същият бил повикан от тогавашния министър на вътрешните работи- Р.П., от А.Г.- министър на МРРБ и от Е.Е.- министър по това време на държавната политика при бедствия и аварии, които поискали съдействие от него във връзка с разчистването… Покажи целия коментар »