Из особените мнения за Истанбулската конвенция
Решението на КС е услуга за политиците от всички цветове
Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие.
Това заявяват в особеното си мнение конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов. И казват, че дори при най-добросъвестен прочит на мотивите на решението не може да бъде открита ясна и недвусмислена констатация, че определена разпоредба на Конвенцията е несъвместима с определен принцип или конкретно предписание на Конституцията.
Те упрекват колегите си, че са създали несъществуващото понятие „половата бинарност“ и подчертават, че тезата на мнозинството, че биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол е неотносима към проверка за конституционност на конвенцията. „Повод за тревога е, че мотивите на Конституционния съд могат да се ползват като ръководни принципи и извън предмета на конкретното дело. Затова, при липсата на конституционно определение, изразяваме несъгласие с тясното и схоластичното разбиране за разделението на хората по пол като базирано единствено и само върху външно изразените първични и вторични полови белези. Като навсякъде по света, и у нас в България също се раждат хора с неопределена, неясно изразена биологична принадлежност, които не носят отговорност за това, което природата им е отредила. Във връзка с тази обективно съществуваща реалност актуални са въпросите дали такива хора подлежат на защита срещу дискриминация по полов признак, към кой от двата пола следва да бъдат причислени и кой да има решаващата дума за това. Проблематиката в това отношение е твърде сложна, за да може да бъде решена с две-три изолирани и твърде повърхностни констатации“, пишат Ненков и Ангелов.
Двамата са остро критични към решението на мнозинството и поставят въпроси на съдиите, които са подкрепили решението:
„Дали мнозинството би се съгласило, че биологично обективно съществуващите индивиди с неопределени или смесени полови белези („интерсексуални“ – хермафродити, кастрати), за разлика от включените в статистически доминиращото мнозинство с ясно изразена сексуалност, не разполагат със защита срещу дискриминация по признака „пол“?, питат те.
И продължават: „Дали същото се отнася и за лицата, чиито социален или психологически профил е различен от съответния профил на хората от мнозинството?“.
Верните отговори на поставените въпроси не могат да бъдат достигнати, без да бъде съобразявана и най-обикновената човечност, наречена в Преамбюла на Конституцията със също привнесената в българския език дума „хуманизъм“ като обозначение на една от най-висшите конституционни ценности, казват двамата съдии. И подчертават, че всички различия, за които говорят, попадат под защитата на чл. 6, ал. 2 от конституцията.
Според тях общественият дебат по повод ратификацията на конвенцията се е развил като „нечестен, манипулативен политически проект за привличане на електорат на фона на показна защита на традиционния морал и националните традиции на българина“.
„Приемаме, че основното, естественото предназначение на човека е да продължи своя род и че възпроизводството трябва да става в общуване между мъже и жени. По принцип не одобряваме вулгарното и демонстративно показване на интимния сексуален живот на хората пред широка публика. По тези въпроси обаче Конвенцията въобще не взема отношение. Затова тя не може да бъде квалифицирана нито като консервативна, нито като либерална. Нейният фокус е друг, а именно – борбата с насилието“, подчертават Ненков и Ангелов.
И напомнят на колегите си, че дори при консервативни, клерикални и тоталитарни управления винаги има отделни индивиди от единия биологичен пол с прояви, достигащи в крайната си форма до хомосексуализъм, които обществото е оценявало като типични за другия пол. „Такива хора българският народ обикновено нарича „женчовци“ и съответно – „мъжкарани“. Нека си припомним, че сред тях е имало популярни актьори и певци, добри лекари, всепризнати юристи, елитни спортисти и т.н. За добро или за лошо това явление съпътства човешкото общество от началото на неговото съществуване. Опитите да бъде забранено със закон винаги са се проваляли“, пише в особеното им мнение.
Двамата конституционни съдии обясняват, че в това отношение Истанбулската конвенция не възприема това като положително или отрицателно явление, а просто констатира обективната истина – че такива хора има. „Международният акт единствено застава на позицията, че реакция под формата на физическо и психическо насилие над човешки същества е абсолютно неприемлива в общества, които считат себе си за цивилизовани“, заявяват те.
Най-тежкият упрек, който отправят в особеното си мнение, е, че решението на мнозинството в КС е услуга за политиците. Ето какво пишат Румен Ненков и Георги Ангелов: „Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за „чиста и свята република“. Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство“.
И заключават, че е твърде жалко, че „самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.“.
Филип Димитров: Джендър идеология, екофашизъм, феминистонацистка – са понятия без правна стойност
Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията – да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак и да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи. Пише в особеното си мнение Филип Димитров.
Но заявява, че първото опасение е неоснователно, защото според чл.46, ал.1 от конституцията бракът е съюз между мъж и жена, а промените в основния закон не стават чрез конвенции.
Според него второто опасение има основания. „Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция“, заявява обаче той.
И подчертава: „Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност“.
Според Филип Димитров не съществува никакво основание – поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българския основен закон.
Шестте точки на Константин Пенчев
В своето особено мнение конституционният съдия Константин Пенчев е формулирал шест пункта, по които отхвърля решението на мнозинството, че Истанбулската конвенция не съответства на основния закон.
И подчертава, че съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали тя да бъде ратифицирана, но общественото мнение не може да влияе върху правната преценка за съответствието ѝ с конституцията.
Ето какви са шестте възражения на Пенчев:
- В чл.3, б. „в“ е определено понятието пол, валидно само за целите на Конвенцията, като „ социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.“ Понятието социална роля на пола вече е възприето в нашето законодателство. В Закона за равнопоставеност на жените и мъжете пар.1 т.1 от Допълнителна разпоредба е посочено, че „ мъжете и жените са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол.“ В същия закон като принцип на държавната политика по равнопоставеност на мъжете и жените в чл.2, т.5 е посочен „преодоляване на стереотипите, основани на пола“.
- Очевидно целта на Конвенцията, както и на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, е защита на свободата на всеки индивид, мъж или жена, да определя своето поведение, независимо от установените в определено време и в определено общество стереотипи за социалните роли на мъжа и жената, без да се поставя под каквото и да било съмнение разбирането за биологичната същност на пола.
- Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Конвенцията също не създава ново понятие за пол, различно от биологичния. Съгласно тази разпоредба мерките за защита на жертвите ,предвидени в Конвенцията, следва да се прилагат без каквато и да било дискриминация, на основание изброените в текста признаци. Неоснователни са опасенията в мотивите на решението, че понятията като „социален пол“ и „идентичност, основана на пола“ въвеждат нови критерии за пол, различни от биологичните , което освен, че нарушава чл.6, ал.2 от Конституцията, би довело и до правен хаос, несъответстващ на правовата държава.
- В спорния текст са изброени и други признаци, извън посочените по-горе, на основание на които дискриминацията е недопустима- например възраст, здравословно състояние, увреждания, сексуална ориентация . Тези признаци също както и признаците „социален пол“ и „идентичност, основана на пола“ не присъстват в разпоредбата на чл.6, ал.2 от Конституцията. Някои от тях /възраст, здравословно състояние, увреждания, сексуална ориентация/, се използват и в действащото законодателство- чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, чл.15 от Закона за борба с трафика на хора, чл.3 от Закона за социалното подпомагане, чл.2 от Закона за насърчаване на заетостта, чл.75, ал.5, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, чл.8 , ал.3 от Кодекса на труда, чл.231, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и др.
- Тези признаци попадат в общия, конституционно установен в чл.6, ал.2 , признак, „лично положение“ и обогатяват неговото съдържание. Признакът лично положение включва физическите, психическите и интелектуалните специфики на отделния човек, както и всеки друг значим, траен и същностен за личността белег. Този признак няма еднозначно, изначално определено обективно съдържание. Уврежданията, възрастта, здравословното състояние и сексуалната ориентация са белези на личното положение. Очевидно е, че съдържанието на този признак подлежи на допълване и обогатяване в процеса на обществено развитие. Считам, че идентичността , основана на пола, като част от психическите специфики на индивида, също е белег на личното положение.
- Следователно и разпоредбата на чл.4, пар.3 от Конвенцията не влага в понятието пол друг смисъл извън биологичния. Тя посочва нови същностни за личността белези, които се включват в признака „лично положение“, изключващ дискриминацията при осъществяване мерките на защита по Конвенцията.
7
Коментирайте
Адмирации за смелостта на четиримата магистрати с особени мнения. Показаха на колегите си, че на такъв пост трябва да отстояват мнението си, а не да угодничат на политиците. Между другото идва време за смяна на четирима конституционни съдии.
Впечатляващи мотиви, г-н Димитров.
Така се изолираме от общността в Европа и това е съществен минус за нас.
Пълни глупости! Ще ходим по свирката на Европа. Ние сме правова държава със свои закони. Абсолютно съм съгласен с решението на КС.
Тесногръд минувач…
Абсолютно подкрепям особените мнения. Решението си беше чисто измъкване отсърана ма КС.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
АМИ, ето какво-това беше.Това е обществен дебат, който не се състоя по вина на ГЕРБ-те искаха чрез „насилие“да кажат на народа на РБ, че сите сме Европейци.Но така не става. Защото не става с насилие.Е, сега ето какво : различните уж мнения са единни в едно-конвенцията не противоречи на НИЧИЯ Конституция от ДЧ на ЕС, но някои понятия в нея, така, както са „преведени“И внушени ни от политиците, са неприемливо интерпретирани.Това, обаче, са само фрази без смисъл.Другото е важно: различните становища са богатството на нацията Българска.И всичките са значими.Е чак сега можем да започнем дебата-защото разбрахме, че тази конвенция Е… Покажи целия коментар »