Разследване на въоръжен грабеж е прекратено по давност след над 22 години

Спор за собственост върху имот пък е с продължителност над 19 години, показва проверка на ИВСС

Lex News 11 май 2018, 14:45 2411 4

Досъдебно производство за въоръжен грабеж на движима вещ с особено големи размери е прекратено 22 години, 4 месеца и 6 дни след образуването му поради изтичане на абсолютната давност. Гражданско дело за възстановяване на собственост върху имот в София пък е приключило за 19 години, 9 месеца и 5 дни. Това са най-дълго продължилите производства, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е установил при проверка на 128 заявления на граждани за забавени дела, извършена в периода от 1 януари до 31 март 2018 година.

От тези 128 заявления за основателни са приети 91. От тях 38 са по наказателни дела и 53 – по граждански, търговски и административни, съобщиха от пресслужбата на ИВСС.

Делото за въоръжения грабеж на движима вещ в особено големи размери е било образувано през февруари 1995 година. То е било срещу неизвестен извършител. През юни 2017 г. е било прекратено заради изтичане на абсолютната давност.

От ИВСС установили, че пет месеца след образуването му делото е било спряно за цели 21 години, 6 месеца и 21 дни. Причината – не е бил установен извършителят на престъплението. За тези пет месеца са били извършени следствени действия за разкриването на престъплението, но извършителят така и си останал неизвестен.

„До прекомерната продължителност на производството се е стигнало поради поведението на разследващите органи и наблюдаващите прокурори, които не са организирали и провели разследването по начин, който да осигури приключването на делото в разумен срок.

Прокуратурата не е проявила необходимата активност по ръководство и надзор върху разследването, спазвайки разпоредбите на чл. 196 и чл. 197 от НПК. Забавянето е обусловено и от действията на следствените органи, които едва през ноември 2007 г., близо 12 години и 9 месеца след образуването на досъдебното производство, след разпореждане на наблюдаващия прокурор са възложили активизирането на оперативно-издирвателните мероприятия по разкриване и установяване на извършителите на престъпното деяние“, се казва в съобщението от ИВСС.

От март 2008 г. до 31 януари 2017 г. от районното полицейско управление в Ихтиман периодично са изпращали справки до окръжната прокуратура в София за резултатите от издирването, но от тях станало ясно, че извършителят не е установен.

Гражданското дело за спор за собственост върху имот започнало в началото на 1998 г., когато брат и сестра предявяват в СРС иск. В него иск те твърдят, че на основание на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от тяхната наследодателка е одържавен недвижим имот в София. Двамата настояват съдът да обяви извършената през 1968 г. продажба на имота на трети лица за нищожна и да им бъде възстановена собствеността върху него.

През май 1998 г. СРС прекратява делото. Съдът приема, че то е образувано по недопустима искова претенция. От тогава до октомври 2017 г. съдилищата са разглеждали и са се произнасяли по частна жалба срещу прекратяването и по молба за възстановяване на срока на обжалване, подадени от един от ищците.

Съществено е, че в продължителни периоди не са извършвани никакви процесуални действия, отбелязват от ИВСС. И обясняват, че през юни 2001 г. СРС е разпоредил преписи от частната жалба срещу прекратяването на делото да бъдат връчени на останалите страни. До март 2010 г. обаче не били извършвани никакви процесуални действия. Съдът е бездействал и в периода юли 2010 – май 2013 г., констатира инспекторатът.

„Между март и юли 2010 г. съдът е постановил две разпореждания за връчване на препис от частната жалба на ответниците, но такъв не е връчен. След второто разпореждане дори няма данни да им е изпращан. След май 2013 г. СРС е извършвал процесуални действия по връчване на частната жалба, но те са били епизодични и непоследователни. Едва през септември 2015 г. съдът е приел съобщенията до ответниците за редовно връчени на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК (отменен)“, уточнява ИВСС.

Заключението му е, че всичко това е забавило приключването на производството с повече от 14 години и 3 месеца. Предявените искове не са били разгледани по същество, а производството, което е било висящо повече от 19 години пред една съдебна инстанция, е прекратено.