Разделянето на делото за САПАРД се оказа пагубно и според спецсъда
Изпратените от Германия материали за осъдените отдавна там двама за измами с еврофондове, били от друго дело и затова съдът не ги прие
Делото срещу Марио Николов и подсъдимите с него за източване на над 14,5 млн. лева от САПАРД е било изначално обречено на провал заради разделянето му. Това става ясно от мотивите на състава на Специализирания наказателен съд с председател Мария Кавракова, който в края на май м.г. оправда всички подсъдими.
Прокуратурата твърди, че Николов, съпругата му Марияна, Иван Иванов, Радмил Петров, Валентин Ангелов, Ана Шаркова, Лазарина Георгиева и Петя Хаджииванова са действали като престъпна група, която чрез документни престъпления е източвала милионите. Това ставало чрез закупуване на стари машини за месопреработка от Германия на завишени цени, които били представяни за нови и след това Николов и подсъдимите получавали субсидии за тях.
Делото има вече 10-годишна история и разделянето му на две – за източването и за прането на пари от програмата, от самото начало беше сочено като проблем за постигане на осъдителни присъди.
Процесът за източването на парите от САПАРД започна преди 10 години в Софийския градски съд (СГС ) и през 2010 г. Марио Николов беше осъден на 12 години затвор, а тежки присъди получиха и други от подсъдимите. Оправдани още тогава бяха Радмил Петров и Петя Хаджииванова, а пред Софийския апелативен съд (САС) след това прокуратурата не протестира техните присъди и те влязоха в сила. През 2012 г. САС отмени всички присъди по делото и го върна на прокуратурата, а в началото на 2014 г. обвинителният акт отново беше внесен, но вече в Специализирания наказателен съд.
От държавното обвинение още тогава признаха, че разделянето на делото на две не е бил добър тактически ход, но при повторното внасяне, вече в спецсъда, на обвинителния акт за източване на парите, прокуратурата нямаше друг ход. Тогава Марио Николов и обвиняемите с него се възползваха от правото си да поискат делото да бъде разгледано от съда или прекратено, тъй като бяха минали много над 2 години от повдигането на обвинения. Идеята на прокуратурата тогава вече беше да обедини двете дела, но това нямаше как да се случи навреме, тъй като все още се чакаше решение на Върховния касационен съд за възобновяване на процеса за прането на пари, по който САС беше оправдал всички подсъдими. В крайна сметка това дело приключи окончателно с оправдателни присъди.
Прехвърлянето на материали от едното към другото дело, изглежда обрича обвиненията и по двете производства на неуспех. На това мнение е и съставът на спецсъда, който в мотивите си посочва, че постановлението за разделяне е от самото начало на разследването през 2007 г.
„Начинът, по който това е сторено, включително с отделянето на оригинални материали, описани само като вид на документите и с отделянето на цели томове, с непосочени брой листи и документи карат настоящия орган да смята, че внесените пред него материали от прокурора страдат от изначален доказателствен дефицит“, пише в мотивите си съдия Кавракова.
Недоказана остава тезата на обвинението за „въртележка“, според която едни и същи стари машини са първоначално изнесени, а след това внесени в България и представени за нови. Съдът посочва, че доказателства има само за внесени машини, но не и че същите са били изнасяни преди това. Не е доказана и такава връзка между подсъдимите, от която да се направи извод, че Марио Николов е образувал и ръководил престъпна група. Категорично недоказана за съдебния състав остава и тезата, че внесените машини са на завишени цена.
„Категоричен дефицит на обвинението, според съда, е, че според изявленията на прокурора в обвинителния акт закупените стоки – машини, са със завишена стойност, като не е посочено от прокурора с колко се твърди, че е завишена стойността на всяка конкретна машина“, се казва в мотивите на съда, като се обяснява, че според експертизите, нито една от посочените по фактури цени, не е завишена.
По отношение на въпроса дали машините са стари, съдът подчертава, че изискванията за предоставяне на пари по предприсъединителните програми са били ясни – пари не се отпускат за закупуване на оборудване втора употреба. Т.е. напълно допустимо е машините да са произведени отдавна, но никога да не са използвани. Затова според съда, прокуратурата трябвало да докаже, „не дали въпросните машини са нови, а отрицателният факт, че машините вече са били употребявани“.
„Машините биха могли принципно да бъдат новопроизведени, нововнесени, новодоставени или само технологично нови. В Наредба № 16/18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е заложено само изискването те вече веднъж да не са били употребявани, като няма изискване машините да са нови като оборудване, както твърди обвинителят. Никъде няма изискване в нормативната уредба и за технологична новост на машините, затова е обективно възможно по програмата да се спонсорира инвестиция на произведено в предходен момент оборудване, което не е влизало в употреба“, пише още в мотивите.
Съдът не е установил още координираност и съгласуваност на действията на подсъдимите, нито предварителен изработен план. От доказателствата по делото можело да се направи извод само, че те са кандидатствали по програма САПАРД пред Държавен фонд „Земеделие“ и впоследствие са сключили договори за финансиране.
През последните години почти всяка информация за „аферата САПАРД“ в България се представя и в сравнение с едно паралелно разследване в Германия. Именно след работата на немските власти и по сигнал от ОЛАФ през 2006 г., разследване срещу Марио Николов започва и у нас. Само две години по-късно обаче Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт бяха осъдени за участие в международна схема за измами с еврофондове. От Германия изпращат информация до българските власти за комуникациите на Райзахер и Енгелхарт, като посочените имена от България са на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Става дума за изпращани имейли, в които е уговаряната продажбата на машините. В България обаче делото е разделено на две, като информацията от Германия е приложена по производството за пране на пари, в което пък имената на Петров и Хаджииванова отсъстват.
Спецсъдът е опитал да разпита чрез видеоконферентна връзка Енгелхарт, но той е отказал и затова по делото са присъединени показанията му по делегация, когато процесът още беше в градския съд. Той разменял имейли с Николов, Петров и Шаркова, като отговарял за изготвянето на фактурите и спедицията. Енгелхарт попитал шефа си Разйзахер, защо във фактурите се пишели завишени цени, но той му отговарял само, че се е консултирал с адвокат и с данъчен съветник. Енгелхарт говори за една фактура от 2002 г. за близо 813 000 евро, която трябвало да бъде платена от свързаната с делото птицекланица „Чубра“. Той твърди тогава, че всички машини били употребявани с изключение на една нова с офертна цена от 143 000 евро.
Райзахер също е отказал разпит пред спецсъда и са ползвани показанията му по делегация от 2008 г. Той разказва също за контактите си с Николов и за продажбата на новата машина, която обаче продал за над 323 000 евро при над два пъти по-ниска офертна цена. В показанията си Райзахер казва още, че Николов му давал цените на машините и предлагал всеки път завишаването да бъде със сходен процент. Той се съгласявал, за да не се развали сделката и не знаел, че ще се получават субсидии по САПАРД.
В мотивите си спецсъдът посочва, че с изключение на закупената нова машина, останалите нямали нищо общо с тези, които са предмет на инвестиция от птицекланицата по сключения договор с фонд „Земеделие“. Според съда единствените доказателства, че Николов се е познавал с някой от подсъдимите Шаркова, Петров и Хаджииванова по това време, са само в показанията на двамата германци.
Относно доказателствата от обиски и изземвания от следовател в Аугсбург, съдът казва, че това е законосъобразно решение, но по делото, по което Райзахер и Енгелхарт са осъдени и тези действия на разследващите не са извършени по трансферираното производство.
„Откъде точно са иззети множеството документи е неясно, като е неясно и какви следствени действия са извършени, от кого и дали конкретните действия са извършени законосъобразно. На следващо място, няма никакви доказателства, че приложените копия на имейли, подписани от R. P., P. H., A.S. и M. N., изхождат от пощенски кутии с адреси *@*.bg и *@*.bg. Тези пощенски кутии са в България и от доказателствата по делото не е установено нито от кого са регистрирани, нито от кого са ползвани, а още по-малко, че някои от подсъдимите е изпращал и-мейли с въпросното съдържание. Иззетото съдържание на пощенските кутии в България е незаконосъобразно осъществено без необходимия разрешителен режим от съда, доколкото разрешението на съда е за адрес, а не би могло да се тълкува разширително“, пише в мотивите на съда, в които е допълнено, че дори и да беше законосъобразно, претърсването на пощенските кутии, то в тях нямало нищо, относимо към предмета на делото.
Когато през май 2007 г. германските власти отправят молба за трансфер на наказателно дело за съвместна измама със субсидии, която е приета, в нея са описани конкретните участия в престъпни действия на Хаджииванова, Петров, Шаркова и Николов. Материалите за българите са изпратени у нас и в тях има множество доказателства от обиски и кореспонденция между участниците, като е пояснено, че срещу двамата германски граждани се води отделно производство. Спецсъдът обаче пише, че ги цени само като писмени материали, защото били събрани по делото срещу Райзахер и Енгелхарт, а не по приетото за трансфер производство и няма как да бъде проверено откъде и как точно са събрани. По същата логика, спецсъдът приема и обясненията на Райзахаер пред съдия в Аугсбург само като писмено доказателство. В тях той казва, че още през 2001 г. се е договорил с Николов за закупуване на машини втора употреба, които е огледал в Шумен, като тогава се е договорил и да продаде на Николов свои машини. Според уговореното това следвало да стане в една данъчна година и при извършената взаимна продажба, покупната и продажната цена трябвало да се изравнят.
„Съдът намира, че същите се явяват годен доказателствен източник, в качеството им на писмени доказателства, но отразените в тях обстоятелства нямат същата доказателствена стойност каквито биха имали, ако можеха да се прочетат и присъединят към доказателствената съвкупност, по-посочения по горе процесуален ред“, пише съдът и казва, че обясненията на Райзахер остават непроверени, а и той не бил длъжен да казва истината. В заключение в мотивите пише, че дори и да има подозрения за съпричастност на Николов с дейността на двамата германци, които са били осъдени, то доказателствата не са достатъчно.
Прокуратурата обаче твърди, че Николов е давал указания на Петров, Шаркова и Хаджииванова да водят комуникацията и да подават документи към САПАРД с невярно съдържание. „Само мимоходом Съдът ще отбележи, че подаване на документи с невярно съдържание по своята същност не представлява престъпление по чл.212 НК“, допълва съдът и подчертава разликата между диспозитивните и свидетелстващи документи и защо диспозитивните не могат да са с невярно съдържание.
За финал съдия Кавракова пояснява, че оправдателната присъда за Радмил Петров и Петя Хаджииванова е била предопределена. След като двамата са били оправдани на първа инстанция през 2010 г., прокуратурата не е протестирала присъдите им и те са влезли в сила. Въпреки това, апелативният съд след това е отменил всички присъди, включително оправдателните и е върнал делото на прокуратурата. Според спецсъда, в случая има законова забрана за влошаване положението на подсъдимите, които в случая са били оправдани, а последните им обвинения са били процесуално недопустими.
И това обаче няма да са финалните акорди на превърналото се в пример за бавно правосъдие дело, наблюдавано през годините и от Брюксел. Прокуратурата вече е изготвила протеста си и делото е изпратено в Апелативния специализиран наказателен съд.
4
Коментирайте
Интересно – и любимците от спецсъда порязаха прокуратурата…
А кой раздели делото, питам аз
То е ясно – прокуратурата. Тя съсипа делото
Тримата анонимни отгоре един и същи анонимен ли са или трима различни? Или двама?