Съдът в Люксембург:
Работникът не губи автоматично правото си на отпуск, защото не е поискал да го ползва
Наследниците на починал служител могат да искат от бившия му работодател обезщетение за неизползван отпуск
Наследниците на починал работник могат да искат от бившия му работодател обезщетение за неизползван отпуск
Наследниците на починал работник могат да искат финансово обезщетение от бившия му работодател за неизползван платен годишен отпуск. Това реши Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициални запитвания от Федералния трудов съд в Германия по казуси на две жени, чиито съпрузи са починали, а бившите им работодатели отказали да плащат обезщетения са неползваните им отпуски.
Съдът на ЕС вече се е произнасял, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск, но запитването е дали това е така и в конкретния случай, когато германското право изключва финансовото обезщетение да бъде част от наследствената маса. Съдът в Германия е посочил още, че целите на годишния отпуск са да може работникът да си почине и те не могат да бъдат постигнати, когато е починал.
Съдът в Люксембург потвърждава, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск и наследниците му могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск.
Ако националното право, в случая това на Германия, изключва такава възможност, наследниците могат да се позоват пряко на правото на ЕС, и то както срещу работодател от публичния сектор, така и срещу работодател от частния сектор, посочва съдът.
В решението се казва още, че правото на отпуск включва и заплащането на това време, както и обезщетение за неизползвания отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът подчертава, че финансовата част има строго имуществен характер и като такава не може да бъде изключена от имуществата, които се наследяват.
Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.
Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.
Казусите
Себастиан Кройзигер преминава подготвителен стаж към провинция Берлин за упражняването на юридически професии. През последните месеци от него той не ползва платен годишен отпуск. След като стажът приключва, Кройзигер иска да му се плати обезщетение за дните на неползван отпуск, но провинцията му отказва.
Другият казус, по който се произнася СЕС е на Тетсуи Шимицу, който е бил служител в института „Макс Планк“ и два месеца преди да бъде прекратен трудовия му договор бил приканен да ползва отпуска си. Той ползвал само два дни, а за останалите поискал парична компенсация. Работодателят му отказал.
Така две германски съдилища отправят преюдициално запитване до съда в Люксембург дали правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания платен годишен отпуск и загубата на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал съответната молба преди прекратяване на трудовото правоотношение. Те искат от СЕС да тълкува Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и Хартата на основните права на ЕС. Те предвиждат, че правото на всеки работник на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът
С днешните си решения СЕС приема, че правото на съюза не допуска работникът да загуби автоматично дните платен годишен отпуск, както и съответното си право на финансово обезщетение за неползвания отпуск само защото не е поискал да ползва такъв отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение.
„Тези права могат да се погасят само ако работодателят действително е осигурил на работника възможността, например чрез предоставяне на адекватна информация, да ползва своевременно въпросните дни отпуск, което работодателят трябва да докаже. Всъщност работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение. Поради това той може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, по-специално тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение“, заявява съдът.
Той обаче посочва, че ако работодателят е в състояние да приведе изискваните от него в това отношение доказателства, че служителят съзнателно и като е бил наясно с евентуалните последици от това, не е използвал платения си отпуск, след като му е била осигурена възможността за това, правото на съюза допуска загубата на това право. А в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, съответното и да не му бъде платено парично обезщетение за неползвания отпуск.
„Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.
5
Коментирайте
Дано това решение да го прочетат съдиите в България, които гледат трудови дела.
Добре, че е съдът в Люксембург, че да защити правата ни. Много частници не ти дават цялата отпуска, а на всичкото от горе и не изплащат остатъка.
Вижда ми се малко сложно да се докаже, че работникът е бил приканен да ползва отпуска си.
Адмирации за решението.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Определено решението бих го квалифицирал като справедливо, като не е никак тежко, доказването за това, че работникът/служителя не е бил приканен да ползва полагаемия му отпуск преди приключване на трудовото/служебното правоотношение, доколкото ако работодателят не представи писмен документ, доведен до знанието на работника/служителя посредством подписа на последния, то това означава, че не му е осигурена тази възможност. Донякъде съм съгласен, че съдът е длъжен да знае закона, в това число и решенията на СЕС, но нека не се лъжем, че и съдиите също са хора и е категорично невъзможно да знаят абсолютно всичко, за това не е никак лошо всяка… Покажи целия коментар »