Първоинстанционният, а не Върховният административен съд (ВАС), да извършва проверката на редовността на касационната жалба или протест. Такава промяна в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) предлагат председателката на правната комисия Анна Александрова и колегата ѝ от ГЕРБ Красимир Ципов (пълния текст на законопроекта виж тук).

В момента проверката за редовността на жалбите се извършва от зам.-председателите и председателите на отделения във ВАС. „По този начин обаче, последните бяха натоварени с огромна административна тежест, която им пречи да изпълняват същинските им задължения във Върховния административен съд“, обясняват Александрова и Ципов.

Затова те предлагат да бъде пренаписан чл. 213а АПК и първоинстанционният съд, постановил акта, който се обжалва, да проверява редовността на жалбата.

„Ако те не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му“, предвижда предложената разпоредба.

Ако касационната жалба е редовна, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор. Едва след изпращането на отговора или на изтичането на срока, делото ще се изпраща във ВАС.

Председателят на ВАС, заместниците му и председателите на отделения ще осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността на жалба. Като в нова ал. 6 на чл. 213а АПК се предвижда, че ако бъдат открити пропуски при произнасянето на съда по редовността или по направени преди изпращането на делото искания за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, за предоставяне на правна помощ, както и по искания по чл. 166 АПК и чл. 167 АПК, делото се връща на първата инстанция. „Ако тези пропуски се открият в течение на вече образувано производството, съдията-докладчик процедира по същия начин“, предвижда проектът.

Ако пък бъде установено някое от основанията по чл. 215 АПК – за оставяне на жалбата без разглеждане, производството по делото се прекратява.

Актовете и на административните съдилища, и на ВАС за оставяне на жалбата без разглеждане подлежат на обжалване и за това не се дължи държавна такса, предвижда още законопроектът. По тези дела може да се присъждат разноски, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им.

В мотивите си двамата депутати сочат, че този модел на администриране на жалбите не е нов за българската правораздавателна система, тъй като действа от десетилетия в общите съдилища.

„С предложените изменения се разрешава и един много съществен проблем, който съществува – ангажирането на процесуална защита по нередовни жалби. Съгласно сега действащата нормативна уредба, след като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор. След подаването на отговора или след изтичането на срока по чл. 213а, ал. 1 делото се изпраща на Върховния административен съд, където се осъществява проверка за редовността на жалбата и съответно се дават указания за отстраняването на нередовности, В случай на неотстраняване на констатирани нередовности, жалбата се оставя без разглеждане. По този начин ответните страни по една нередовна жалба осъществяват процесуална защита, което на този етап от производството създава за тях една излишна тежест, както финансова, така и логистична. В този смисъл промените в Административнопроцесуалния кодекс ще дадат възможност на първоинстанционния съд първо да даде указания за констатираните нередовности на жалбата, което ще спести на насрещните страни усилията по ангажиране на процесуална защита на този етап от производството. Едва след евентуалното отстраняване на нередовностите, съдът ще изпраща преписи на насрещните страни, за ангажиране на защита по една вече приета за редовна жалба“, обясняват Александрова и Ципов.

21
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Съгласен
Съгласен
18 януари 2021 10:51
Гост

Е не може да му се отрече на Чолаков, че всичко каквото реши го прокара. ВСИЧКО! Нали никой не е толкова наивен да си мисли, че му пука на някой в НС кой администрира кас. жалба?

ала бала
ала бала
17 януари 2021 13:16
Гост

Макар, че по принцип съм против, съд от който се жалваш, да проверява редовността на жалба – той има стремеж да твърди че е постановил правилно решение, и така ще търси начин да блокира жалбата. Но за съжаление, така е и по ГПК. Върховните гледат максимално да се освободят от работа, и прехвърлят своите задължения на долустоящите съдилища. В което няма много смисъл, понеже после пак ще трябва да следят дали жалбата е редовна

ала бала
ала бала
17 януари 2021 13:03
Гост

е нали и по ГПК е така, кво само дращите те, бе илитерати

доход от прип одписване на частни жалби
доход от прип одписване на частни жалби
16 януари 2021 9:23
Гост

А ако първонистанционния съд върне жалбата, частната жалба на гражданина трябва да е прип одписана от адвокат. Дори и гражданинът сам да си е написал качествена жалба. Тоест се реализира паразитен доход от адвокат от нищонеправене-адвокатът може да полага подпис, дори и да не разбира от дадената материя-например ако иде рече за ЗУТ, и не носи никаква отговорност за качеството на жалбата. Ако върху меню на пицария сложа заглавие Частна жалба пак ще се намери кой да я приподпише.

ала бала
ала бала
17 януари 2021 13:00
Гост

и да не я върне,пак трябва,илитерат

до 17 януари 2021 13:00
до 17 януари 2021 13:00
18 януари 2021 4:19
Гост

Ти неумен ли си! Нали с промените ще трябва двойно приподписване на жалбата, и после на частната жалба. Ама това сложно ли е за тебе?

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 19:05
Гост

Голем кеф. Герберастираните върховни административни дърти кютюци няма да се занимават с глупости, местните административни съдилища ще им решават проблемите. И то по партийна линия. А че ще се пишат два пъти повече документи между инстанциите, това е плюс- натовареност, много бачкаме.

Пич
Пич
15 януари 2021 18:04
Гост

Като видях името на Ципов веднага ми стана ясно, че става въпрос за лобизъм и за нищо друго.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 18:03
Гост

Дано тази конюктурна промяна се отрази поне малко на бързината на процеса.

Lionda99
Lionda99
15 януари 2021 18:48
Гост

Няма.

Анонимен
Анонимен
16 януари 2021 9:24
Гост

Ще го забави. Ще се връщат жаби, това е бъде обжалвано, и ще стане една дълга и продължителна. Промяната е излиишна. Заплатите във ВАдмС по 4-5-6000 лв са достатъчни, и няма какво да се търси облекчаване на работатат. на който му е трудно-да напусне, кандидати за ВАдмС-бол.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 17:53
Гост

Вместо да се оправи електронното връчване и да се понагласи като в ГПК, те ще си разтоварват шефчетата на отделения. Винаги с мисъл за народа!

Timtom
Timtom
15 януари 2021 18:01
Гост

Е, айде сега, това е разумно, макар да съм много мнителен към проектите на изпроводяк.

Спондж
Спондж
15 януари 2021 17:53
Гост

Ами разбира се, те първоинстанционните изобщо си нямат работа…

3333
3333
15 януари 2021 18:03
Гост

Логично е и това също да е част от работата им.

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 18:05
Гост

Да, да, разбира се, защото сегашната им е малко.

Джанго
Джанго
15 януари 2021 17:51
Гост

Явно ще им мине зора на ВАС, ама да видим след това дали ще спрат да насрочват дела за след година-две.

Vivan
Vivan
15 януари 2021 17:45
Гост

Kaто няма проблем с жалбата, не виждам какво толкова натоварва ВАС, а пък като има, делото пак може да отива при тях.

12345
12345
15 януари 2021 17:45
Гост

И на глухите и на слепите е ясно, че този законопроект е писан във ВАС, за да си оправят за последно бакии преди да са разпуснали парламента. От там нататък, ще се научат „малките“ и ще се действа, няма проблем

Адвокат
Адвокат
15 януари 2021 17:49
Гост

Значи в АПК като за последно могат да ровичкат, а в Изборния кодекс – не.

тъй, тъй
тъй, тъй
15 януари 2021 17:42
Гост

Откриват топлата вода от гражданския в административния процес 🙂