Предюдициално запитване след преюдициалното запитване
Пълна неяснота: Как българският съд да изпълни решението на СЕС за полицейската регистрация
Въпросите на СГС
- Ще бъде ли спазено изискването за проверка за „абсолютна необходимост“ по чл.10 от Директива 2016/680, както е разтълкувана от Съда в т.133 от С-205/21, ако тя бъде извършена само въз основа на акта за привличане на лицето като обвиняем и на писмения му отказ да бъдат събрани неговите биометрични и генетични данни или е необходимо съдът да разполага с всички материали по делото, които съобразно националния закон му се предоставят при искане за разрешение за извършване на следствени действия, накърняващи правната сфера на физически лица, когато това искане е направено по наказателно дело.
- При положителен отговор – след като му е предоставено делото, съдът, в рамките на преценката за „абсолютна необходимост“ по чл.10 вр. чл.6 б.“а“ от Директива 2016/680, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в обвинението.
Преди по-малко от месец Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви за недопустимо поголовното събиране на ДНК и пръстови отпечатъци при полицейската регистрация в България. Той възложи на българските съдии да проверяват дали събирането на тези данни е „абсолютна необходимост“ във всеки случай, когато обвиняемият откаже да ги предостави доброволно, преди да разпоредят да бъдат иззети принудително. Но същевременно не видя проблем в това, че когато се произнасят за извършването на принудителна полицейска регистрация, съдиите не разполагат с доказателствата по наказателното дело (повече за решението на СЕС виж тук).
Възможно ли е обаче съдът да прецени налице ли е тази „абсолютна необходимост“, без да разполага делото – само въз основа на постановлението за привличане на обвиняем и отказа му да даде доброволно проба за ДНК и отпечатъци? А ако го получи, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението?
Тези въпроси поставя съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов пред съда в Люксембург (точната им формулировка виж в карето).
Преди две години именно той сезира СЕС за това, че в България всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. А ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, напълно формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци (повече за първото преюдициално запитване виж тук).
Съдия Хинов изтъква, че решението на СЕС по неговото питане поражда неяснота и иска тя да бъде изяснена от съдиите в Люксембург. По новите му въпроси вече е образувано дело С-80/2023 г.
Указанията в решението на СЕС
За да стане ясно защо българският съдия твърди, че изпълнението на решението на СЕС поражда въпроси, следва да се припомни какви указания даде съдът в Люксембург преди месец.
СЕС постанови: „Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“.
Той подчерта, че абсолютната необходимост да се събират ДНК и отпечатъци не може да се презумира от факта на привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. И посочи, че е възможно да има сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението и въпреки това, събирането на биометрични и генетични данни да не е необходимо за целите на конкретното наказателно производство.
„От друга страна, вероятността биометричните и генетичните данни за обвиняемия да са абсолютно необходими в рамките на други производства, различни от това, по което той е привлечен като обвиняем, може да се определи само с оглед на всички релевантни данни, каквито са по-специално естеството и тежестта на предполагаемото престъпление, в което е обвинен, конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната връзка на посоченото престъпление с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице“, заяви СЕС в т. 132 от решението си.
И даде указания на българския съд да провери дали националното право позволява да се прецени „абсолютната необходимост“ от събирането за целите на регистрацията им както на биометричните, така и на генетичните данни за съответния обвиняем. „По-конкретно, на това основание би следвало да може да провери дали естеството и тежестта на престъплението, за което е заподозряно съответното лице в наказателното производство по главното производство, или други релевантни фактори като посочените в точка 132 от настоящото решение могат да представляват обстоятелства, от които може да се установи такава „абсолютна необходимост“, посочи съдът в Люксембург (т.133 от решението).
След като възложи на българския съд тази проверка, СЕС обаче заяви, че не вижда проблем в това, че когато решава дали да разпореди принудително събиране на ДНК и отпечатъци, националният съд не разполага с наказателното дело. И постанови, че правото на ЕС „допуска национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни“.
Нещо повече СЕС дори обяви (т.100 от решението), че ако съдията разполага с доказателствата по делото, когато решава за принудителната полицейска регистрация на обвиняемия, това би могло да доведе до възпрепятстване на разследването (пълния текст на решението на СЕС виж тук).
А как може да бъдат изпълнени?
Преди да постави новите си въпроси към СЕС съдия Хинов прави две уточнения.
Първото е, че по време на разследванията се извършват серия от действия, които накърняват личната сфера – достъп до трафични данни, обиск, претърсване и изземване и тн. И напомня, че едно от тях е оглед на лице по чл.158 НПК, който може да включва и фотографиране, взимане на дактилоскопни отпечатъци и образец за ДНК профил. Всички тези действия обаче се извършват с разрешение на съда – предварително или последващо в случай на неотложност, като той разполага с делото и може да прегледа всички материали, за да прецени основателността им. Съдията от СГС изрежда и множеството други случаи, при които съдът получава делото от разследващите – мерки за неотклонение, отстраняване от длъжност, обезпечителни мерки и тн.
„Това, в практически аспект, е довело до затрудняване на същинското разследване – поради което е създадена специалната норма на чл.203 ал.5 НПК, съобразно която разследването по делото продължава дори и когато делото е изпратено в съда във връзка с мерки за процесуална принуда“, посочва той в запитването си.
И заявява: „Ако се касае за наказателно производство, то съобразно националния закон, съдебна практика и правна теория, не съществува нито практическо положение, нито теоретична идея, че – когато съдът се произнася по искане, касаещо засягане правата на физически лица – делото не следва да му се предоставя, за да не се възпрепятства наказателното разследване“. Хинов подчертава, че от националноправна гледна точка е абсурдно и да се приеме, че съдът би могъл да наруши тайната на разследването или да извърши каквото и да е друго, с което да му попречи.
Т.е. ако за нуждите на наказателния процес трябва да се изземат ДНК и пръстови отпечатъци на обвиняемия, това ще стане при процедурата за личен оглед, за одобряването на която съдията има пълен достъп до материалите по делото. Но тя е по НПК, а полицейската регистрация е по Закона за МВР.
Съдия Хинов изтъква, че причината да не се дава делото на съдията, когато трябва да се произнесе за принудителна полицейска регистрация, не е да не се пречи на разследването, а „защото българският законодател не е счел за нужно да възложи на съда да преценява дали обвинението е доказано, и дали събирането на биометрични и генетичните данни е необходимо“.
След като прави тези уточнения, българският съдия си поставя въпроса как може да изпълни указанията на СЕС да провери дали събирането на биометрични и генетични данни е абсолютно необходимо за обвиняемата, по неговото дело. Става дума за жена, обвинена за данъчни престъпления. И достига до извода, че ще може да извърши тази проверка само ако приложи правилата на НПК, а не на ЗМВР.
Но за да прецени съдът дали е необходимо вземане на ДНК и отпечатъци за нуждите на криминалистическа регистрация, следвайки процедурата в НПК за личен оглед, изисква да има достъп до делото. „Това предполага запитващата юрисдикция да приложи общия ред по НПК не само относно извършването и обхвата на проверките, посочени от Съда в т.132-133, но също така и относно достъпа до материалите по делото, след проучване на които да извърши тези проверки“, заявява съдия Хинов.
Той подчертава, че само въз основа на данните в постановлението за привличане не може да се направи ефективна преценка дали има „абсолютната необходимост“ за целите на полицейска регистрация да бъдат взети ДНК и отпечатъци.
„За да бъдат приложени реално указанията на Съда за естеството на дължимите проверки, запитващата юрисдикция се нуждае от възможността да се запознае с материалите по делото“, изтъква съдия Хинов, но пък СЕС обяви, че липсата на възможност съдията да се запознае с делото, когато преценява дали да разреши полицейската регистрация, съответства на Хартата на основните права на ЕС.
„Следователно е налице неяснота. От една страна Съдът е съгласен с националния законодател, че делото не бива да се предоставя на съда, откъдето е правомерна неговата невъзможност – поради непознаване на материалите по делото – да провери доказателствата, на които се основава обвинението (т.100-101). От друга страна, в т.132-133 Съдът възлага на запитващата юрисдикция серия проверки, които – според запитващата юрисдикция – не биха могли да бъдат направени по ефективен начин, ако съдът не разполага с делото“, констатира съдията от СГС.
И още веднъж подчертава, че СЕС е стигнал до извода, че е обосновано съдът да няма достъп до делото, възприемайки чуждо за българското право фактическо и правно положение – то да не се предоставя поради опасения, че това може да затрудни разследването.
„При условие, че такъв мотив за непредоставяне на делото на съда не съществува, както и при условие, че съответстващото тълкуване, което Съдът приканва запитващата юрисдикция да направи в т.133, предполага достъп до делото, то би следвало запитващата юрисдикция да може да изиска делото. …Поради което, преди да изиска делото, запитващата юрисдикция се нуждае от потвърждение от Съда, че по този начин няма да направи точно обратното на онова, което Съдът вече е казал в т.100-101. Защото, всъщност, е възможно Съдът, когато възлага в т.132-133 определени проверки, да има предвид те да бъдат извършени без запитващата юрисдикция да има достъп до материалите по делото, а само въз основа на Постановлението за привличане като обвиняем и Декларацията за отказ. Ако именно това е имал предвид Съдът, то тези проверки няма как да бъдат извършени“, заявява Хинов.
Той поставя пред СЕС и въпроса дали след като му бъде предоставено делото (ако съдът в Люксембург прецени, че именно така следва да се процедира), може да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението.
„Оттук би следвало да се приеме, че запитващата юрисдикция може да извърши и преценката дали обвинението е в достатъчна степен подкрепено от доказателства. Основанията за това са следните: Чл.6 б.“а“ от Директива 2016/680 поставя такова изискване като основополагащо, за да бъдат снети личните данни; Подобна преценка по националното право е рутинна, като се прилага във всички случаи по НПК, вкл и в производството по чл.158 НПК, което е най-близо до производството по чл.68 ал.5 изр.2 НПК“, пише съдия Хинов в преюдициалното си запитване.
52
Коментирайте
Явно на теб не ти е ясно и има случаи, в които е много „смутително“- даваш разрешение за принудителна крим.рег. само въз основа на един хвърчащ лист доставен от ОР и не ти дреме за нищо щото така е по-лесно, отколкото да провериш защо аджиба на този примерно младеж, който е направил инцидентно нещо нередно, за което полицаите са решили да го преследват наказателно ти трябва принудително да го регистрираш криминално и това ще му се отрази в голяма степен в бъдещето, щото тая рег. на практика не се заличава дори при оправдателна, недависимо от процедурите в ЗМВР за това.
Хвърчащият лист, както го наричате е постановление за привличане на обвиняем, което е предявено на лицето, често пъти ако е поискал и с участието на защитник. Прилага се и декларация, че отказва най-кратко казано данни за пол.регистрация. За Ваше сведение, пол.регистрация се заличава, но си има процедура, започваща по инициатива на заинтересован. Всичко това, не може да го научите по форумите, защото Право се завършва след 10 семестъра и няколко държавни изпита, а за да станете съдия трябва да издържите писмен и устен изпит. Така, че дерзайте и повече учете, за да знаете!
Както и да го наричаш пак си остава един хвърчащ лист и нищо друго…., пък ако ще и 10 защитника да са участвали, а иначе пол.рег., дори и след процедурата по ЗМВР, за която ти само си чел някъде не се „заличава“, а се запазва в друг инф.масив на полицията.
При всички положения полицията прекалява, при това е вече само това в центъра на новините – арести, патрулки и т.н. Не трябва без съдия – поне дежурен.
Дори при социализма нямаше такива – репресии по същество, професор Дерменджиев, административен процес, има същото отношение към произвола на администрациите.
Дано да се спрат – те впрочем и на РУП – дактилоскопите не им е приятно – както и да е. Смехотворни са.
Неяснота ли? Няма такава!Съдът казва просто, че няма пречка разрешаващият съд да се произнася и без да изследва доказателствата, Но това по никакъв начин не му забранява или иначе казано не означава, че тоди съд като разпорежда принудително изземване на генетични и биометрични данни не може да се произнесе за основателността на привличането на дадено лице като обвиняем на базата на събраните материали по преписката.
Въпрос на компетентност и желание да работа !
Крайно време е да се допълни чл 267 от ДФЕС с клауза за санкциониране при прекомерна и необоснована употреба на преюдициални механизъм!
С тези въпроси върху въпросите оставя правоприлагането в ступор!
Докато излезе ново решение след година/две какво правим -суспендирате цялото законодателство за неопределено време!
И докато пита и пак разпитва други съдии без никакви нормативни пречки изследват и изискват всички относими материали, за да преценят има ли основания за привличане на лицето като обвиняем за конкретното престъпление, а не се произнасят механично и бланкетно!
Много ясно, че нищо и досега не пречи на съда да изиска и оцени всички доказателства преди да издаде разрешение – въпрос на воля за действие или пък удобно оставане в пасивна позиция!
Недоумение будят критиките в коментарите по адрес на съдия Хинов, че отправял преюдициални запитвания. Имайки предвид колко назад сме в хармонизацията на националното ни законодателство с това на ЕС и това, че огромна част от българските власти работят в условията на социалистически автоматизъм и изобщо не ги е еня за задължителната практика на СЕС, аз не виждам лошо в смелостта на някои съдии да питат и да не се имат за богопомазани, или още повече, богоравни. Отделен въпрос е разбира се, че българските „органи на реда“ обичайно прилагат в работата си принципите на Гестапо и когато неминуемо се стигне до… Покажи целия коментар »
Съдията е съдия, за да правораздава, да решава правни спорове, да защитава хората – пострадали и престъпници, да отмерва и да въздава справедливост. Не да хармонизира правото и да не решава десетки години делата си, по които изтича давността. Това е наказателен съд, а не училище, НИП или каквото там си мисли специалистът по преюдициални.
Трябва нещо да се синхронизира, има недомислици още – не заради друго, поради остарели социални норми, едвам си пробиват правила на демократична основа.
Говорим не за друго – не е въпрос, че имаме социалистическо наследство и т.н. Просто от време на време се налага промяна в подхода.
Няма значение всъщност и с отпечатъци и без отпечатъци. Виждал съм досие на автомобилист – 1976 го държат още на отчет, че е превишил скорост, неправилно изпреварване на баира село Локорско, посока Село Смрадликово, с личен мотоциклет, „Балкан“.
Недопустимо е поголовното събиране на ДНК и пръстови отпечатъци.
На мен не ми пречи. Съвестта ми е чиста.
А при разкриване на престъпления с неизвестен извършител, с коя база данни ще се сравнява, ако не първо с кримин.контингент. Когато кацнете на някое летище и Ви искат биометрични данни от пръст, а даже и от двете ръце на някой места, давате ли или се връщате, без да влезете в чуждата държава. Тогава искат ли Ви съгласието, а СЕС произнесъл ли се е за охраняване на тези права и свободи. Двулични лицемери, прилагащи правото според държавата, с двоен аршин. Страшни съдии, няма що, ако не са бланките, на които работят няма и мотиви да излагат. Затова се получи последното недоразумение… Покажи целия коментар »
Отвратен съм, защото всеки – дори и най-невинният попада в регистър.
Впрочем крупна сталинска организация имаме все още.
Всичко се следи, всичко се обработва от някакви служби, всичко се знае.
То няма лошо – ама – как да кажа, то по-добре да не казвам.
Хинов толкова години е съдия, ама на хартия. Дупе трябва за тази работа, защото от толкова запитвания, делата му са спрени и дълги години чакат онези объркани хора от СЕС да им кажат какво да правят. От скоро време СЕС само глупости пишат, то не бе мисли за биометрични данни, то не бе уведомяване на подслушвания, за който се прилага СРС, то не бе избирателно съхраняване на трафични данни, само за лица, за които има данни за престъпление! Стига сте питали СЕС, че и те се замаяха от въпросите на Хинов и още един „змей“ от РС.
Просто е да вземат да спрат милицията да творят глупости и после парламента като гумен печат да ги потвърждава като законови норми. Съответно и тоя СЕС да не надхвърля своите правомощия и да се меси неправомерно в националните законодателства . далече са от Лисабонския договор, така и според проф. Ат. Семов- Конституционен съдия. От толкова безразборно и безконтролни източници на право като МВР и СЕС човек вече не знае и се обърква какво точно и кой го иска . За какво ни тогава Парламента и КС щом СЕС казва всичко аман. Та правилно е да не се допуска безразборно събиране… Покажи целия коментар »
Да ползвам темата за да питам-за малко офтопик-може ли да ми посочите нотариус в София, който да направи заверка на подпис на документ без ноториален интерес, и по възможност: -В кантората му да не се крещи. Щото има една истеричка, която така крещи на гражданите, а те мълчат като пионерчета-нали зависят, крещи се повече и от кантора на ноторен ЧСИ в идеалния център-крясъците там са из целия бул. В. понякога се чуват… Същата вресла крещеше и на много наперен адвокат-и то пред граждани, но когато той правеше сделка очевидно за личен имот-тая крещи, той мълчи, щото всеки се тревожи да… Покажи целия коментар »
отгоре да се чете-документ без материален интерес
Милена Георгиева – Аксаков, на гърба на Руската гимназия, няма да ви върнат, всеки ден приема – като има нулев проблем, паркинг – Народното събрание.
Благодаря!
Като прецени, да си изиска делото, никой няма да откаже да му го прати.
Защо трябва постоянно да се прави на интересен и да пита за щяло и нещяло. Като толкова не му е ясно и не ги разбира нещата, да не е ставал съдия. В крайна сметка СЕС не е създаден да обслужва персонално желанията на един човек.
Ще ти го изпрати оперативният ама друг път. Действително има проблем с масовото пол.рег. Да направят, че съдът дал разрешението, при оправдателна и прекратяване служебно да инициира и следи за заличаване на регистрацията. Друг е въпросът доколко реално се заличава тя…?!
Точно така, все той пита СЕС, все той не разбрал…..Като не знае как да прилагаса ясни законите, знтачи няма елементарна юридическа мисъл и не е за съдия!…
Разбрал, неразбрал, човекът иначе има самочувствие върховен съдия да става, да търси кусурите на другите и да се произнася като последна инстанция. Пази боже!
Не ти трябва делото и материалите по него. Достатъчно е да имаш твърденията за обвинението и обяснение какво точно налага събирането на данните. Например ако е някакво данъчно престъпление, където такива не са нужни, а се иска просто ей така заради едната регистрация, не ти трябват никакви материали, за да откажеш. Ако е някакво изнасилване например, пак не ти трябва делото – не трябва да проверяваш дали твърденията, че има достатъчно данни, че лицето е извършило престъплението е вярно, а ги приемаш и гледаш само има ли обосновка за необходимостта от събиране на генетичните данни, както и при кражба –… Покажи целия коментар »
Проблемът е в това, че регистрацията не е прищевка на полицаите, а задължение по Наредбата за полицейската регистрация. А в нея е предвидено регистрация за всяко умишлено престъпление от общ характер. Ако служителят не изпълни наредбата, формално не изпълнява заповед и извършва дисциплинарно нарушение. Ние служителите на МВР не сме садисти /както ни описвате/, та да изпитваме удоволствие от полицейската регистрация.
За полицаите това е единственото удовлетворение – те направят на маймуна, както и да е – ние пък тях не ги мразим, толкова си могат.
Ами съдебната охрана – държат се все едно си престъпник, да не е летището, както и да е.
Дори в магазините са накачулили охранители, общо взето – сме пазени отвсякъде.
Това е подигравка със хората – за извършено нарушение, под каквато и да е форма те влачат до живот.
ЩАЗИ няма да загине.
Хинов едно дело не е решил от преюдициални запитвания.
Това дело е на трупчета от десет години.
Май само Иванчева посмя да реши, защото имаше нещо друго.
Умно момче, но не става за съдия.
Не разбрах съдията Хинов защо постоянно се позовава на чл.158 НПК- „Освидетелстване“, след като за вземане на сравнителни образци (вкл. ДНК и пръстови отпечатъци) си има разпоредба -чл.146 НПК.
По моему СЕС е смесил изземването на генетичен и биометричен материал в наказателния процес с това за нуждите на криминалистичната регистрация. Затова се е получил подобен противоречив резултат.
Той Хинов това е опитал деликатно да им каже. Кефи ме този човек, така се прави, настоява се и не се оставят нещата!
Нищо не е смесвал, едното се отнася до главното производство, където може да се събират данни без съда да има достъп до доказателствата, ако процедурата нагоре гарантира справедлив процес, а във втория случай преценката за „абсолютна необходимост“ е нужна само „в рамките на други производства, различни от това, по което той е привлечен като обвиняем“, така , че спор няма.
Виж решението на СЕС – въобще не е разбрал защо се събират образците
Мене въобще не ме интересува какво е разбрал или искал да каже СЕС, а какво е написал в решението си, което се „отделя“ от авторите и заживява самостоятелно в правния мир в момента, в който е обнародвано. Да са мислили навреме кое как да формулират, защото се очаква техни колеги да го четат и да се позовават на него занапред. За мене поне няма неяснота или поне не толкова голяма, колкото гласи гръмкото заглавие.
Какво да кажем? Нон сенс, а тук нямаме идея как да вземем ноу хау
Абе както и да го погледнеш има драма
Що за малоумна статия?
Олее, живи да ги ожалим.
Време е да станем нормална държава в Европа, а не протекторат на Киргизтан!
Е какво неясно има?
Неясното е как допускат съдии с такъв капацитет в СГС, да беше питал и това, че отговорът щеше да е по-интересен. Само се излагаме пред европейците с подобни тъпи запитвания, баси.
Я не ги оправдавайте! Я не ги оправдавайте, хей, вие от ЛЕКС!
„Съдия Хинов изтъква, че причината да не се дава делото на съдията, когато трябва да се произнесе за принудителна полицейска регистрация, не е да не се пречи на разследването, а „защото българският законодател не е счел за нужно да възложи на съда да преценява дали обвинението е доказано, и дали събирането на биометрични и генетичните данни е необходимо“.“ Какво излиза от цялата статия накрая, ами изглежда някои се опитва да прескочи българския законодател с подобни преюдициални запитвания до СЕС, от когото се иска да тълкува вече обсъдени от него норми по изгоден/разбираем за магистрата начин, но съобразявайки се не толкова… Покажи целия коментар »
„е абсурдно и да се приеме, че съдът би могъл да наруши тайната на разследването“
Тц.
Не е абсурдно
Аз проблем е прилагането на решението на СЕС нямам. За мен е абсолютно достатъчно,че лицето е привлечено в качеството на обвиняем. Освен това, според изхода от нак.произвидство по заявление на лицето и заверен препис от влязъл в сила съд.акт се заличава полиц.регистрация. не виждам на Хинов, какъв му е проблема и какви точно права и свободи на обвиняемите се засягат с полиц.регистрация.
Ти нямаш, Ама тука явно имат
Точно проблемът със заличаването е сериозен- издават документ, че е заличена рег., но на практика винаги остава в инф.масиви на МВР. Има не малко случай от практиката хора със заличена рег. при случайна проверка и справка да им казват, че имат рег. точно за престъплението по което са оправдани.
Люксембургските каламбури очаквано доведоха до такъв нон-сенс. Покъртително е упорството на съдията да пита до откат.
Хахахахаха как как? Люксембургските каламбури. Бахаххахаахах. А тук сме меката на правосъдието нали? САЩ и ЕС се учат от България?
На кого не е ясно – на този, написал статията, на всички безделници, които пишат по форумите, на незавършили или незапочнали юридическо образование! Всичко си е ясно и нак.съдии знаем как се прилага чл.68 ЗМВР – няма нищо смутители и притеснително. Чудя се само, когато ИВСС проверява, какви са становищата за работата и срочността на непрекъснато питащия СЕС съдия, каква е атестацията му по критерия за прилагане на мат.закон!