Четирима конституционни съдии предричат
Пълен нормативен хаос след решението на КС за отстраняването на магистрати от длъжност
Пълен нормативен хаос ще настъпи след като Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата в Закона за съдебната власт, според която обвиняеми магистрати автоматично се отстраняват от длъжност.
Прогнозата е на четиримата конституционни съдии – Георги Ангелов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов, които подписаха решението с особено мнение.
Изводът им се основава на Тълкувателно решение №22 от 1995 г. на КС, според което, когато „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. „Лекс“ още миналата седмица съобщи за решението на КС и за проблемите, до които води това тълкуването от предишен негов състав, направено преди повече от 20 години. Едва днес обаче бяха огласени решението и особеното мнение.
На 21 февруари т.г. Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Разпоредбата гласи: „В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство“.
Сега се връща старата редакция на ал. 1 на чл. 230 от ЗСВ: „Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата“.
Наред с това КС отмени само препратката към ал. 1 в чл. 230 ал. 2 ЗСВ, а не целия текст, както искаше Върховният касационен съд, по чието сезиране беше образувано делото. Текстът от ЗСВ гласи: „Когато, извън случаите по ал. 1, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение“.
В тази връзка четиримата конституционни съдии, подписали решението с особено мнение, изтъкват, че с възстановяване на редакцията преди изменението в ЗСВ от ноември 2017 г. и отказът на мнозинството да обяви за противоконституционна и ал. 2 на чл. 230 от съдебния закон не е налице ясна и безпротиворечива нормативна уредба на временното отстраняване на магистрати от длъжност.
„По-конкретно, ще е налице вътрешно противоречие по въпроса, ще може ли съответната колегия на ВСС да отстранява от длъжност при обвинение за непредпазливо престъпление. Според старата ал. 1 – не, тъй като отстраняването се следва само при обвинение за умишлено престъпление от общ характер, а според ал. 2 в редакцията към ДВ, бр. 90 от 2017 г.- да, тъй като разпоредбата изисква само обвинение за престъпление от общ характер. Несъвместими са двете разпоредби и по въпроса относно възможността колегията на ВСС да извършва преценка за необходимостта от временно отстраняване на магистрата при обвинение в умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбата на ал. 1 в редакция към ДВ, бр. 65 от 2017 г. предвижда в тази хипотеза автоматично отстраняване на лицето от длъжност, докато според ал. 2 в редакцията към ДВ, бр. 90 от 2017 г. колегията „може” да го отстрани, т.е. въпросът е в дискреционната й компетентност.
Като резултат, отхвърлянето на искането за обявяване на ал. 2 за противоконституционна, в съчетание с обявената противоконституционност на ал. 1, има този съпътстващ резултат, че причинява пълен нормативен хаос по въпроса за временното отстраняване от длъжност на привлечени като обвиняеми магистрати, а с това се накърнява принципът на правовата държава
по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, който не допуска създаване на вътрешно противоречива правна уредба“, сочат Ангелов, Панова, Джелепова и Влахов.
Автоматичното отстраняване на магистрат застрашава вътрешната и външна независимост
В решението си Конституционният съд казва, че временното отстраняване от длъжност на магистратите с повдигнато обвинение не е принудителна административна мярка, нито такава на процесуална принуда, каквото е отстраняването от съда по чл. 69, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, който е приложим и спрямо магистратите. КС обяснява, че принудата по НПК е процесуална, защото такава е целта ѝ – защита на истинността на доказването в наказателното производство.
Отстраняването по ЗСВ не съдържа пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Т.е. целта на отстраняването по съдебния закон не е да защити наказателния процес, сочат конституционните съдии.
И заключават, че чл. 230 от ЗСВ има специфична цел и тя е да опази престижът на съдебната власт. КС напомня, че едно от основанията за освобождаване на магистрат от длъжност е за накърняване на имиджа на съдебната власт. Компетентна да стори това е съответната колегия на ВСС по определен в закона ред, който включва и анализ, преценка и взимане на решение за прекратяване на магистратските правоотношения, казват още конституционните съдии. И изтъкват, че при решението за освобождаване от длъжност е налице гарантирана възможност за избор на поведение от структура на ВСС – орган, специално създаден от конституционния законодател да администрира и осигурява кадрово съдебната власт и така да гарантира нейната вътрешна и външна независимост.
„По аргумент за по-силното основание, съответната колегия на ВСС, макар това да не е изрично предвидено от основния закон, е компетентна и да отстрани временно съдия, прокурор или следовател в хипотезата на привличане като обвиняем в случаи по чл. 132 от Конституцията, водена от същата легитимна цел. Това правомощие на съответните колегии на ВСС е уредено на законово равнище. Поставяйки легитимна цел, обаче, законодателят специално в ал. 1 от чл. 230 ЗСВ предвижда средство за постигането ѝ, което застрашава вътрешната и външна независимост на съдебната власт.
Независимостта на съдебната власт е основен фактор за нейния престиж. Единствено за съдебната власт Конституцията прогласява независимостта като иманентен белег. По смисъла на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ съответните колегии на ВСС действат не като решаващ, т.е. имащ възможност да прецени и избере позицията си, орган на съдебната власт, основано на конституционния им статус. Според оспорената ал. 1 на чл. 230 от ЗСВ, съответните колегии на ВСС гласуват решение за временното отстраняване, при което само потвърждават предписаното от законодателя ex lege разрешение, инициативата за което е на прокурора, и го обличат във формата на свое решение.
Автоматизмът на действие на съответните колегии на ВСС в този случай представлява нарушаване на независимостта на съдебната власт, разбирана и като независимост на всеки от органите на съдебната власт спрямо другите при осъществяване на конституционните им функции.
Предвид спецификата на дейност на органите на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, известна асиметрия в тежестта на всеки от тях е възможна за различните фази на наказателното производство, но е недопустимо тя да ерозира принципа на независимост на съдебната власт“, аргументират се конституционните съдии.
И заключават, че да се лишат колегиите на ВСС от възможност да преценяват дали магистратът да бъде временно отстранен от длъжност или не, като са задължени да сторят това автоматично, е несъвместимо с принципа на независимост на съдебната власт.
„Очевидно е, че в повечето случаи магистрат, над когото тегне заплахата от наказателна санкция и от действия на прокурора в наказателния процес, трудно би могъл да отстои своята независимост. Автоматичното отстраняване от длъжност на магистрат, не е конституционносъобразно разрешение на този проблем. Уместно и конституционносъобразно е предоставянето на ВСС на възможността да извърши преценка дали специфичната защита на престижа на съдебната власт следва да се постави в действие или не във всеки конкретен случай“, казва КС.
И изтъква, че принципът на разделение на властите и тяхната независимост е първичен източник на институционен взаимоконтрол и баланс, а от там и основна гаранция за всички права и свободи на гражданите в правовата държава. Този взаимен контрол не може и не трябва да бъде основан само на чисто правни съображения, а и на естествената конкуренция между институциите, което мотивира една от тях да се противопостави на накърняването на правата на гражданите от друга. „Това се отнася особено за защитата на независимостта на носителите на власт от нечий произвол. Затова исторически е бил създаден и институтът на имунитета. В ограничен вид аналогична функция по нашата Конституция изпълнява Висшият съдебен съвет чрез своите колегии“, сочат конституционните съдии.
С 8 на 4 гласа КС отхвърли искането за обявяване на противоконституционни на останалите алинеи в чл. 230 от ЗСВ.
Прекалено широк кръг от престъпления
Автоматичното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повдигнато обвинение е определено от четиримата конституционни съдии Георги Ангелов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов, подписали решението с особено мнение, като изключителна тежка принудителна мярка, която не е пропорционална на предвидената цел и не съдържа достатъчно гаранции за нейната справедливост.
Те отбелязват, че нейното прилагане е допустимо за всички престъпления от общ характер, независимо дали са умишлени или непредпазливи, независимо от предвиденото наказание – затвор, глоба, пробация и т.н., както и независимо от това дали е приложим чл. 78а от НК (за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание).
Същевременно обаче чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията предвижда, че магистрат се освобождава от длъжност само при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание затвор за умишлено престъпление.
„Според нас неоправдано е разширен кръгът на престъпленията, за които магистрат може да бъде отстранен от длъжност, за които дори и да бъде постановена осъдителна присъда, той няма да бъде освободен от заеманата длъжност, а ще продължи да правораздава. Достатъчно условие за налагането на тази принудителна мярка е единствено и само съдията, прокурорът или следователят да са привлечени като обвиняеми за престъпление от общ характер… Налице са не малък брой хипотези на автоматично образуване на досъдебно производство и също така автоматично привличане на лице като обвиняем. При тях, преди обвиняемият да бъде привлечен, не се извършва обоснована преценка за наличие на достатъчно данни или доказателства (чл. 212, ал. 2 и чл. 219, ал. 2 от НПК). Независимо от това, при тези хипотези магистрат би се оказал привлечен като обвиняем, което е достатъчно основание да се поиска от съответната колегия на ВСС той да бъде отстранен от длъжност“, сочат конституционните съдии Георги Ангелов, Павлина Панова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов.
Според тях съответната колегия на ВСС, при решаване на въпроса дали да отстрани даден магистрат или не, е обвързана с формулираното обвинение, като нито тя, нито административният съд в случаите на обжалване, не могат да преценяват доказателствата спрямо обвиняемия в този ранен етап на разследването. Това крие особен риск за независимостта на магистратите, което е недопустимо в едно демократично общество, казват четиримата конституционни съдии.
Те добавят, че законодателят трябва да предвиди отстраняването от длъжност да става в конституционосъобразна процедура, която да съдържа достатъчно гаранции за нейната справедливост и да не ограничава правата на обвиняемия магистрат повече от необходимото.
Такава процедура може да бъде по чл. 69, ал.1 от НПК, която гарантира правата на обвиняемите лица. За разлика от чл. 230 от ЗСВ, който не съдържа никакви гаранции за осигуряване на пропорционалност в ограничаването на правата на магистратите, не предвижда задължителното им участие в производството, нито пък периодичен контрол на мярката. Няма гаранции, че тя няма да продължи прекомерно дълго, доколкото съдията, прокурорът или следователят нямат възможност да поискат нейното прекратяване и възстановяване на длъжност преди изтичане на сроковете по чл. 234, ал. 8 от НПК – до осем месеца за леки и до година и шест месеца за тежки престъпления в досъдебната фаза на процеса. В съдебната фаза нещата са още по-тежки, защото няма никакво ограничение във времето, законът казва само, че отстраняването може да продължи до приключване на наказателното производство срещу магистрата.
Магистратът е дискриминиран въз основа на обществено положение
Четиримата конституционни съдии напомнят, че след обявяването за противоконституционни на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител и на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи, магистратите са останали единствената категория лица, за която е предвидена различна процедура за отстраняване, от общата по чл. 69 от НПК.
„По този начин в личен аспект магистратите са поставени в условия на неравнопоставеност спрямо всички останали граждани на Република България и по същество са дискриминирани въз основа на общественото им положение по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
Презумпцията за невиновност като процесуална гаранция за правото на защита се отнася до всички, вкл. магистратите, на които практиката на Конституционния съд на общо основание признава право на защита, с каквото се ползват всички граждани. Допустимите ограничения на правата на обвиняемия се свързват единствено с преценка за необходимостта от осъществяване на правосъдието по конкретното дело и именно в тази връзка разпоредбата на чл. 69 НПК предвижда възможност и ред за временно отстраняване от длъжност на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, когато деянието е извършено във връзка с работата му и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за изясняване на обстоятелствата по делото“, казват Ангелов, Панова, Джелепова и Влахов.
Те категорично не се съгласяват с извода на мнозинството, че се налага отстраняване на обвиняем магистрат от длъжност, за да се гарантира неговата независимост, тъй като заплахата от наказателна санкция и от действия на прокурора в процеса биха я поставили на изпитание.
„Положението на магистрат изисква да се проявява устойчивост спрямо всяка форма на неправомерно въздействие или натиск върху вътрешното убеждение, за да се обезпечи конституционният принцип, че при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Като гаранция за безпристрастност и независимост в работата на магистратите процесуалните закони уреждат института на отвода по конкретното дело.
Трудно може да се поддържа обаче, че повдигането на обвинение само по себе си е в състояние да постави под съмнение независимостта на магистрата изобщо, по всички производства, които са му възложени по служба. Това означава да се отрече по принцип нравствената устойчивост на лицата, на които е поверено съхраняването на законността в държавата,
с което неоправдано да се постави под съмнение изобщо способността на съдебната власт да осъществява конституционните си функции“, изтъкват четиримата конституционни съдии.
Те не приемат и доводите, че магистрат олицетворява в по-голяма степен „престижа” на властта в сравнение например с един министър, който отговаря за провеждане на държавната политика в дадена област, издава подзаконови нормативни актове, представлява държавата на международни форуми, заседава в Съвета на Европейския съюз и т.н. Министърът в много по-голяма степен е публична и обществено разпознаваема фигура в сравнение с магистрата, казват четиримата.
„Намираме за неприемливо от конституционна гледна точка съображенията за „обществена оценка” или „престиж” да са оправдание за ограничаване на конституционните права единствено на магистратите, а не и на представителите на другите власти, в повече от необходимото за осъществяване на правосъдието по конкретното дело… Именно защото временното отстраняване от длъжност съществено ограничава правата на гражданите, този институт не може да се тълкува и прилага разширително, извън конституционната рамка (а последната се съдържа единствено в разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от основния закон), въз основа на абстрактни съображения за съхраняване на специфичния „престиж” на съдебната власт…
Конституционният съд е призван да бъде пазител на Конституцията. Най-малко неговите решения следва да бъдат източник на нетърпими правни положения, несъвместими с принципите на основния закон, на които съдът се явява гарант“, с тези аргументи Ангелов, Панова, Джелепова и Влахов изразяват несъгласие с мнозинството, което отклони искането за обявяване на противоконституционен на целия чл. 230 от ЗСВ.
8
Коментирайте
безмислиците като изложеното от вас, са достатъчно потвърждение за правотата им
Защо пък обвиняемите магистрати автоматично да не се отстраняват от длъжност. Да не са недосегаеми.
Ясно е като бял ден-отстраняването на магистрат застрашава както вътрешната, така и външна независимост.
Моите уважения към мнението на четиримата констуционни съдии. Но понякога е нужен хаос, за да се създае траен ред. А не само да кърпим нормативната уредба.
Малцинството е право. Ще настане хаос. Има два изхода. Единият е ВКС за изтупа от праха искането си отпреди две-три години и отново да сезира КС за чл. 230, ал.1 ЗСВ. Вторият – Народното събрание в спешен порядък да промени този текст от закона. А най-добре въобще да отпадне и магистратите да се отстраняват по НПК, като всички останали.
Хаосът е безспорен факт, но той не е основание за обявяване на разпоредба за противоконституционна, защото с ал. 2 на 230 няма никакъв проблем. Трябва просто да се отмени старото тълкувателно решение на КС и да се приеме, че след обявяването на дадена норма за противконституционна настъпва празнота, която законодателят да бъде задължен да запълни с нова норма в кратки срокове, съобразявайки мотивите на КС
Поздравления за подписалите с особено мнение съдии! Винаги съм имал добро мнение за тях, като професионалисти и чужди на олигархията, която дърпа конците на политици, съд и прокуратура и тероризира от край-време почтените българи, докато ги изпрати в отвъдното или в емиграция.
Ама че смешка: Гошко,Павлинка,Надето и Краси си хотували посред нощ.И се разбрали,но дори и те не успели да запомнят,че са бивши какво.Ами някакви,но бивши.И изкарали из под юргана,изтупали го,и решили да постелят друг килим.Само за себе си.Затова казвам без страх : за Суверена Български не се тревожите толкова,колкото за себеподобните.От девет дерета вода търсите.Но сте закъсняли.Очите ни вече са чисти от сълзи горчиви.Чрез тях и петънце не успяхме да изперем от блузата си.Прогледнахме.И ви видяхме,че май сте…голи…И е така…