Промени в съкратеното съдебно следствие ще има, но още не е ясно дали в НК, или в НПК
Промени, които да ограничат приложението на съкратеното съдебно следствие по наказателни дела, трябва да има, около това се обединиха днес всички депутати в правната комисия в парламента, но не можаха да постигнат консенсус дали те трябва да бъдат в Наказателния кодекс (НК) или в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Правната комисия одобри и четирите законопроекта, свързани със съкратеното следствие, в присъствието на десетки близки на жертви на убийства, които настояват за отпадане на института за най-тежките престъпления. Всъщност три от тях, с които се предлага изменение в НПК, са напълно еднакви. БСП, Обединени патриоти и Воля предлагат да се „възроди“ чл. 369а от НПК, който да предвижда: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“ (повече за проекта виж тук).
ГЕРБ обаче не възприемат този подход и предложиха изменения в НК. Те предлагат да се промени чл. 58 от НК така, че съкратеното следствие да не се изключва изцяло за определени престъпления, а за някои най-тежки деяния възможността за намаляване на наказанието да не е с 1/3, а с 1/5. Освен това според тях съдът не трябва да е задължен да редуцира санкцията, а да има право на преценка (повече за предложенията на ГЕРБ виж тук).
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов заяви, че това разрешение, при което се променя материалният, а не процесуалният закон, предлага по-гъвкав подход. „Когато обществото реагира, то винаги има право“, заяви Кирилов, визирайки протестите на близките на жертви на убийства, които събраха хиляди подписи, за да се направят промени за съкратеното съдебно следствие и днес протестираха пред парламента. Но отправи специален призив към депутатите: „Апелирам да не се заразявате от ситуацията, а да мислите перспективно“.
Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че отговорът му на въпроса дали трябва да се ограничи приложното поле на съкратеното съдебно следствие е „Категорично, да“. Той обаче заяви, че подкрепя промените в НПК, предложени от БСП, Обединени патриоти и Воля, а не идеите за изменения в НК на ГЕРБ.
„Подкрепям радикалния подход. При него привилегията отпада в случаите на убийство и тежка телесна повреда“, заяви главният прокурор. Той изтъкна едно основно преимущество на това да се променя НПК, а не НК: „При изменения в материалния закон, ще се постави въпросът за по-благоприятния за дееца закон, докато при промени в процесуалния закон той не стои“. Цацаров отхвърли и друга идея, която по време на заседанието на правната комисия изказа депутатът от ДПС Хамид Хамид – при преценката дали делото да се гледа по съкратената процедура съдът да взема становището на прокурора. „Това не би допринесло с нищо за подобряването на наказателния процес. Представете си как звучи: Казвам, че искам да си призная, а прокурорът казва, че не иска да си призная“, разясни възражението си той.
Чул възражението му, че при промяна в НК по много висящи дела подсъдимите ще могат да се възползват от задължително намаляване на наказанието заради действието на по-благоприятния наказателен закон, Данаил Кирилов коментира, че това не трябва да е аргумент за отхвърляне на предложението на ГЕРБ и заяви, че това ще се случва за кратък период от време, а трябва да се мисли по-дългосрочно.
Върховните съдии Галина Тонева и Милена Панева обаче отправиха други сериозни възражения срещу предлаганите изменения в НК. Съдия Тонева първо подчерта, че тук става дума за наказателна политика, а съдът ще приложи закона, такъв какъвто бъде приет. Тя обаче заяви, че трябва да сподели няколко аспекта, които трябва да съобразят депутатите. Първият е, че ако се изключи приложението на съкратено следствие по чл. 371, т. 2 НПК за най-тежките престъпления, не трябва да се забравя, че те са и най-трудно доказуемите и ако подсъдимият бъде лишен от бонус при признание, съдът ще бъде лишен от изключително ценен източник на доказателства – неговото признание за фактите в обвинителния акт. Съдия Тонева изтъкна, че така съдът ще е длъжен да събере всички доказателства, които вече са събрани от досъдебното производство, а това ще доведе до усложняване на доказването, забавяне и оскъпяване на процеса.
„Лично аз не съм убедена, че с тези промени чувството на справедливост ще бъде възстановено. То е субективно и за някои присъдата никога няма да бъде достатъчно сурова“, заяви тя.
Колегата ѝ Милена Панева се спря конкретно на предложенията на ГЕРБ за промени в НК. Тя посочи, че искането за предварително изслушване е аспект на правото на защита. А с предложенията на ГЕРБ то на практика е поставено под условие – защото е оставено на преценката на съда дали признанието ще доведе до намаляване на присъдата. Тя прогнозира и голям разнобой в практиката, защото в едни случаи съдът ще дава бонус за признание, а в други ще отказва. Няма ясни критерии, подсъдимите ще бъдат поставени в неравностойно положение, каза и съдия Тонева. Върховните съдии поставиха и въпроса дали съдът има право да използва признанието, ако е решил да не намали присъдата заради него.
Всички тези аргументи ще се обсъждат тепърва от депутатите. Днес правната комисия реши да подкрепи всички предложения за промени – и в НК, и в НПК, на първо четене. А председателката ѝ Анна Александрова направи специално обръщение към гражданите, които бяха дошли на заседанието: „Трябва да знаете, че това, че се отменя съкратеното съдебно следствие не значи, че съдът ще наложи най-тежкото наказание“.
19
Коментирайте
НПК не трябва да се пипа изобщо! Всяко формално признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, когато са подкрепени от събраните на досъдебното произвоство доказателства, трябва да остане достатъчно процесуално основание за ССС. Включително и при тежки умишлени престъпления против личността. Няма никакъв смисъл при тези предпоставки да се хабят процесуални усилия, финансови средства и време, независимо какво е извършеното престъпление. Промени в НПК ще доведат до забавяне на процеса и наказването на престъпника. Правилното решение е промяна на чл. 58а НК (дори неговата отмяна). Наложеното от съда наказание е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК), справедливо, достатъчно… Покажи целия коментар »
Галина Тонева с право изтъква най-сериозният аргумент срещу отмяната на ССС! Накрая от популизъм вместо да увеличат присъдите за тези престъпления, ще намалят броя на доказаните деяния и осъдени престъпници!
Прав сте, колега. Става дума за едни от най-тежко доказуемите престъпления, при това именно такива, при които в най-голяма степен се увреждат правата на извършителя с тежестта на присъдата, а оттам – необходимостта от лиспа на всякакво съмнение у съда за вината на подсъдимия. Ако не може да се докаже дадено престъпление, пострадалите ще видят справедливост през крив макарон!
Спокойно, Гешев като стане главен, доказването изобщо няма да има значение!
Аз не съм съгласен с Цацаров. Според мен няма значение в кой закон е промяната, за да се прилага принципът за по-благоприятен закон. Според мен това е принцип на наказателното право въобще и не е обвързан с НК. А и Цацаров директно казва, че иска да се заобиколи един принцип, което би накърнило правата на обвиняемите.
Вие да не се смятате за по-добър юрист от главния прокурор и бивш съдия?
Вместо да умотворят как отново ще закърпят нормативната ни уредба, да вземе обвинението да се размърда за събиране на доказателства, а не да чакат на готово като търтеи.
Досъдебното ни производство е ПЕРФЕКТНО. Ако не вярвате, питайте Цаци. Нещата след това се объркват някак си.
А, бе то и икономиката ни цъфти и процъфтява според Тикфуций, ама през последните години само внасяме, а с експорта сме гола-вода.
Въобще не съм привърженик на ГЕРБ, но предложението им съкратеното следствие да не се изключва изцяло е напълно разумно.
Да, то подпомага много досъдебното производство. А и така се намаляват неразкритите случаи.
Има ли значение в кой закон ще се въведат промените. Важно е , че такива са належащи. Да не се налага да сте на мястото на роднините на зверски убит умишлено.
Най-удачно би било или изцяло бъде премахнато съкратеното съдебно следствие и всички наказателни дела да се гледат по общия ред, както беше години наред, или нещата да си останат така, както са в момента. Търсеното на средно положение не би довело до нищо практично и ефективно в дългосрочен план. Чувството за справедливост на всеки е различно и нямам как, за съжаление, да бъдат удовлетворени всички обществени нагласи особено когато става въпрос за наказателната политика на една държава. Освен това при нов НК е много вероятно най-тежкото наказание, което предвижда сегашният НК, да отпадне.
Ох, този дебат е толкова брадат. От 2006 г. едно и също!
На някои хора и 30 години им се виждат малко. Като стане доживотен пак няма да са доволни. Ще искат връщшане на смъртното наказание. Нищо не може да върне починалия, нищо не може да компенсира травмите за близките, ако ще и да бесим като изроди на площада
Идеята не е до възмездие. Както казвате починалият няма да се върне, но поне да се ограбичи възможността на един изрод да убива и причинява ужасни неща на повече лица. Като гражданин съм съгласна да плащам и той да живее затворен, след като няма смъртно наказание, но да няма възможност да убие един ден детето ми или мен.
господата в парламнта да слушат какво им говорят върховните съдийки и главния прокурор, па може д анаучат нещо
Тези господа слушат единствено собственият си вътрешен глас или тези, от които имат келепир.
В допълнение към изразеното по-долу от мен мнение. Относно „бонуса“ на подсъдимия за признаването на фактите. Това може да бъде евентуалното му третиране като смекчаващо отговорността обстоятелство (чл. 54 НК), ако е съпроводено със съдействие за разкриването на обективната истина, с искрено разкаяние и пр. Това не е малко. Все пак самопризнание е имало и преди въвеждането на ССС с неговите „бонуси“. Ако е от типа на това по чл. 321, ал. 5 НК може да бъде прието като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това са възможните бонуси, които не нарушават принципите на материалното наказателно право и справедливостта на наказанието. И… Покажи целия коментар »