Промените в Закона за хазарта – „за“ и „против“. Дрога ли е хазартът?
Невъзможността да се мисли за нищо друго, освен за покупката на лотобилетче, e изключително сходна с отношението на зависимите към наркотиците, твърдят експерти
Лотобилетчетата, които млади и стари търкат и може да се купят от почти всяка будка и хранителен магазин, са мек хазарт. Ако правите асоциация с мека и твърда дрога, сте на прав път, защото хазартната зависимост е призната за равностойна на тази към алкохола и наркотиците.
„Когато човек става зависим от хазарта, настъпват психични и физически промени. Гаденето, изпотяването, невъзможността да се мисли за нищо друго, освен за покупката на билетче, са изключително сходни с отношението на зависимите към алкохола и цигарите“, обяснява психотерапевтът Анна Тодорова, която има опит в работата със зависими. И предупреждава, че пристрастяването е постепенен процес, при който се създава психическа и физическа зависимост, а употребата продължава, въпреки негативните последствия. На финала настъпват промени в мозъчната биохимия и структурни промени в мозъка.
Този мек хазарт е един от най-високорисковите и с най-голям шанс за пристрастяване, заради факта, че моментално разбираш дали си спечелил, твърди експертът. И подчертава, че лотобилетчетата имат характеристики на силно пристрастими хазартни игри, като рулетката, защото съществуват допълнителни рискови фактори, като множество шансове за печалба, илюзията, че си бил на косъм от голяма сума, което кара човек да си купува талон след талон.
Това прави лесно обяснимо защо у нас голяма част от населението търка билетчета. В България няма данни точно колко хора ги купуват, но във Великобритания, например, статистиката показва, че 19% от населението участва в моментни лотарии. Според различни проучвания у нас
в игри на късмета участват три милиона души годишно
По данни на изследване от миналата година 53% от мъжете и 44% от жените играят някакъв вид хазарт. Съвсем скорошно проучване на „Галъп“ показа още по-висок процент – 57% от българите пускат тото и играят другите числови и моментни лотарии.
Хазартният бизнес в България вече е нараснал до 3 млрд. лв. Точни данни за броя на зависимите няма, но световната статистика показва, че
хазартно зависими са 3% от населението – над 200 000 българи
За България са изнасяни данни, че маниакално зависими от хазарта са около 11 000 души, но ако се приеме, че страната не прави изключение от световните тенденции, излиза, че хората с проблеми са поне 18-19 пъти повече. Малко от хазартно зависимите обаче признават това. При всеки пристрастен работата е на второ място. Съзнанието му е заето от мисълта за хазарта в неговите предпочитани форми. Според изследване на Националния съвет за проучвания в САЩ (National Research Council) между една четвърт и една трета от пристрастените към хазарта губят работата си заради зависимостта си. Ако се приемат подобни числа и за България и ако се базираме на факта, че всяка смяна на работещ носи минимум загуба от 1000 лв., то само от този ефект от пристрастеността към хазарта, бизнесът губи 70 млн. лв. годишно. Освен това зависимите от хазарт имат значително по ниска производителност[1], а загубилите работата си заради пристрастеност към него „влизат в порочен кръг, от който трудно може да се излезе. Този кръг води до дългове, вкарване в черни списъци и даже престъпления“[2]. Финансовите и други загуби за държавата от това може да са огромни. Несъизмеримо по-тежки обаче са последиците от разбития живот на 200 000 семейства на хора с проблеми с хазарта.
Ако се върнем на психологията, ще разберем, че мотивът на играещите далеч не е само финансов. „Изключително силното вълнение и превъзбуда преди да се изтърка билетчето, разочарованието, когато няма печалба, последвано от огромна вина и неистова нужда да се „поправи грешката“, като се купи ново билетче. След това цикълът започва отначало“. Така психотерапевтът Тодорова описва живота на „зарибения“. И посочва, че реакциите на зависимия и този, който няма нездрава склонност към хазарт, са сходни – екзалтация докато търкаш или като печелиш и разочарование, като губиш. Човекът, който няма склонност към зависимост най-вероятно ще изпита много по-ниски емоционални амплитуди и няма да вземе повече от един билет.
Как и защо търкането на билетчета стана масов спорт у нас?
По закон
Прегледът на законодателството през последните 20 години показва, че продажбата на билети от моментната лотария никога не е била регламентирана. Сега с проект за промени в Закона за хазарта с идеолог вицепремиера Валери Симеонов, възбудил голяма обществена дискусия, се предлага те да могат да се продават само от „лица или в обекти със съответния лиценз, издаден от Държавната комисия за хазарта (ДКХ)“.
Ще проработи ли тази мярка? Според експертите още изначално тя поставя някои чисто правни проблеми. „В един обект може да се организира само играта, за която той има лиценз“, обясни адвокат Димитър Терзиев, който е специалист в областта на регулацията на хазарта и бивш председател на ДКХ. Това по думите му означава, че може пунктът да има лиценз за числови лотарийни игри, но това не му дава автоматично правото да продава търкащи се билети. Тук обаче възниква вторият проблем – в законопроекта не е уредено издаването на специален лиценз за продажба на билети от моментната лотария. Т.е., ако проектът бъде приет в този вид, на практика никъде няма да може да се продават лотобилети. Подобна тотална забрана надали може да бъде обоснована с правни или икономически аргументи. И не без основание заваляха предупреждения, че заедно с
пълната забрана на рекламата ще доведе до избуяване на незаконния хазарт
Черното тото и сега се практикува масово. А от незаконния хазарт нищо не влиза в бюджета, а само в джобовете на тези, които трябва да си затварят очите. Пълната забрана на рекламата ще доведе и до сериозни загуби за някои медии, което също трябва да бъде отчетено при обсъждането на промени в закона. Това естествено не може да бъде аргумент в полза на неограничената реклама на хазарта. Защото ако се тръгне по тази логика, то и легализацията на наркотиците и рекламата им ще доведат до силното намаляване на незаконното им разпространение и ще осигурят големи приходи за рекламиращите ги медии. Не бива да се забравя също, че хазартните игри са и забавление за тези, които не се пристрастяват, без задължително да нанасят вреди на здравето им. Но пък има и много развлекателни игри, които не водят до зависимост.
Осен това, приходите от хазарт от чужди граждани, главно чрез казината, са важни за икономиката и за бюджета. Нещо повече – те правят и много съпътстващи разходи като туристи. Но чужденците, които идват да играят хазарт в България, не търкат билетчета.
Липсата на регламентация и напълно свободната продажба на лотобилети, които наблюдаваме в момента, обаче са трудно защитими от гледна точка на обществения интерес. Защото хазартът води до пристрастяване, наркомания. Опитът и съответно правото в различните държави са довели до ограничения на практикуването и рекламата на меките форми на хазарт и леките наркотици (където въобще са разрешени) и те са свързани главно с непълнолетните. Така стоят нещата с алкохола и цигарите, за които се изисква специален лиценз за обекта, в който се продават и има контрол да не се купуват от непълнолетни. Това са мерки, които не са непознати на хазартния бранш и те се спазват за всички други игри. В букмейкърските пунктове и казината не се допускат лица под 18 години, а специални правила определят отстоянието на такива обекти от училищата.
Може би най-важният аргумент срещу съществуващата свободното разпространение на билетчета във всякакви обекти е, че няма контрол дали се продават на непълнолетни. „Когато това става в лицензиран пункт, служителите са много по-стриктни и имат изрични указания да не допускат лица, които не са навършили 18 години“, каза Терзиев. По думите му, в Европа няма специални ограничения за местата за продажба на лотобилети. „Но там страхът от санкция при неспазването на закона в случаите на непълнолетни е много голям“, коментира той.
Що се отнася до рекламата – и старият Закон за хазарта (в сила от 1999 г. до 2012 г.), и действащият, забраняват прякото рекламиране на хазартни игри. Уредбата преди 2012 г. е лаконична. Чл. 10 от отменения Закон за хазарта гласи: „Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване. Допуска се обявяване на реда и начина за участие и условията за провеждане на лотарийните, „Бинго“ и „Кено“, тото и лото игри, както и залаганията на резултати от спортни състезания, залагания върху случайни събития и с познаване на факти и събития и на резултатите от тях, както и излъчването на тегленията на тиражите по телевизията“. Виновното нарушаване на забраната можеше да доведе до отнемане на лиценза за от 3 до 12 месеца и до имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв.
Текстът от действащия закон (отново чл. 10) също забранява само пряката реклама на хазартни игри, но добавя, че това включва и „рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра“. Има и санкции, които достигат до 30 000 лв., но те са за този, който публикува или излъчи пряка реклама на хазарт. За самия организатор на играта, който я рекламира пряко в разрез със закона, тя е от 3000 лв. до 5000 лв. Може да бъде наложена и принудителната административна мярка „временно отнемане на лиценз“, но вече най-много за шест месеца.
На практика
Въпросът е какво представлява забранената и сега пряка реклама на хазартни игри. Законът дава следното определение: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби“.
Надали има човек, гледал клипове с победителите от десетките игри, който, прочитайки легалната дефиниция за това кое е недопустимо, да не си зададе въпроса дали тя се спазва на практика. Най-малкото, създателите на видеата ходят по много тънък лед с щастливите лица от екрана, които разказват как редовно си купуват билетче, как с парите ще решат жилищните си проблеми, ще осигурят децата си, ще заминат на мечтано далечно пътешествие.
По отношение на рекламата Законът за хазарта препраща към Националните етични правила за реклама и търговска комуникация за хазартни игри. За спазването им следи специална Етична комисия и за да разберем дали с показваните реклами на различни игри се нарушава забраната за пряка реклама, е достатъчно едно от последните ѝ решения.
В него като нарушение на закона е прието внушението, че участниците в клипа (с отбора по художествена гимнастика и слогана „Шоколада само го миришем“) редовно си купуват билетчета. „Именно редовното участие в такива игри крие риск от пристрастяване, а изискванията във връзка с рекламата на хазарт, целят да предотвратят или ограничат в максимална степен този риск. Рекламно съобщение, което поощрява и подтиква към редовно участие в хазартни игри е принципно забранено, поради което насочването на такова послание към широка аудитория, включително към подрастващите, е израз на грубо незачитане и пренебрегване на добрите практики в рекламата“, заявява Етичната комисия.
Етичните правила за реклама и търговска комуникация за хазартни игри, от които се ръководи комисията, са приети от т. нар. Национален съвет за саморегулация, в който членуват асоциациите на рекламодателите, радио- и телевизионните оператори и на комуникационните агенции. Асоциирани членове са му и компании от различни браншове, включително и на хазартния.
Правилата за рекламата на хазарта на практика представляват ангажимент фирмите да се въздържат от определени послания. Такъв например е, че „няма да създават впечатление, че финансовите затруднения се решават чрез участие в хазартни игри“. Доколко се спазва това в клиповете, с които се обявяват победителите, всеки зрител може сам да си отговори, когато види поредната възрастна жена, която споделя как сега ще може да помогне на децата, че си нямат апартамент и живеят под наем.
Една от основните забрани, свързани с рекламата на хазарта, е, че тя не трябва да е насочена към малолетни и непълнолетни лица.
Това на пръв поглед се спазва, защото в клиповете не се показват деца, нито някой отправя послание към тях. В етичните правила пише, че рекламите няма да се показват в медии, чието съдържание е преобладаващо адресирано към деца – в т.нар. детски канали и програми със съдържание, насочено към най-малките или деца на възраст до 12 години. Тази забрана се спазва, но както и самата Етична комисия констатира, рекламата на лотобилетите се излъчва в най-масовите програми и в часови пояси, които са достъпни за всякаква аудитория, включително и за подрастващи. А младежите между 16 и 18 години нямат интерес към детски програми, но за сметка на това попадат в аудиторията, която гледа предаванията през деня и в праймтайма.
Игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотарията, са станали толкова важна част не само от бюджетите на медиите, че са признати за самостоятелна аудио-визуална медийна услуга или радиоуслуга от Закона за радиото и телевизията.
Освен саморегулацията чрез т. нар. Национален съвет и приетите от него етични правила, рекламата на хазарта трябва да бъде обект на контрол и от комисията по хазарта, и от Съвета за електронни медии. Наказания на практика почти няма. Миналата година председателят на ДКХ е издал 21 наказателни постановления, пише в отчета ѝ, но не става ясно за какъв тип нарушения, а принудителна административна мярка е наложена в осем случая. На фона на над 3300 искания за хазартни дейности, това е достатъчно показателно.
Какво може да се направи и факторът GDPR
Безконтролната продажба на лотобилети и масираната реклама на ръба на закона или даже отвъд него, доведе до радикалните предложения на вицепремиера Валери Симеонов. Той настоява за тотална забрана на рекламата, като да може да се обявяват само наименованията на игрите, регистрираната търговска марка на организатора и тегленията на тиражите. Няма да се допуска дори показването на резултатите от игрите и спечелените печалби. Симеонов предлага и да не може да се поставят марките на игрите върху продукти и стоки.
Срещу предложенията на вицепремиера очаквано остро реагираха от бизнеса, спортните клубове, рекламния и медийния бранш и разбира се самите организатори на лотарийни игри.
„Определено, ако се появят много по-силни рестрикции и сериозни ограничения, автоматично се отива в черния сектор. По принцип тоталната забрана е крайна мярка“, коментира и адвокат Терзиев. По думите му марката на хазартна игра може да се обявява на екипите на спортисти, както и да се излъчват тиражите на числовите лотарии, тъй като това е форма на контрол.
По отношение на рекламата на хазарта също може да се вземе пример от уредбата за алкохола. Чл. 55 от Закона за здравето ясно казва, че пряката му реклама е забранена. А непряката не може да бъде излъчвана в радио- и телевизионни предавания преди 22 ч.
Опитът по света е различен и рекламата на хазарта е ограничена в зависимост от националните особености на играчите. В Германия е тотално забранена, във Франция пък се рекламира само държавната лотария. В Швеция всички залагания са държавни и няма ограничения в рекламата. В повечето европейски държави рекламите на хазартни игри са придружени от предупреждението, което сме свикнали да асоциираме с алкохола и цигарите – че водят до пристрастяване, както и с призив за умереност.
Подобни, по-балансирани разрешения, може да бъдат въведени и у нас и някои оператори вече го направиха по собствена инициатива, като поставиха червена точка 18+ на рекламните си спотове.
Един външен фактор обаче трябва промени картината и без намесата на законодателя. На 25 май 2018 г. влезе в сила Общият регламент за защита на данните (GDPR). „И никой да не иска, правилата ще се променят“, казва адвокат Терзиев.
В момента машината бълва телевизионни клиповете с участници с големи печалби заради клаузи в общите условия на лотариите, с които хората автоматично се съгласяват техните имена, снимки и клипове, съдържащи лика и речта им, да бъдат публикувани и съобщавани на средствата за масово осведомяване. Купувайки си билетче, те се съгласяват да бъдат снимани, записвани и да участват безвъзмездно в публични прояви на организатора. Това условие, заради GDPR, трябва да придобие съвсем друг вид и в основата му да е изричното, а не предпоставеното с участието, съгласие на спечелилия да бъде показван. „Показването на участник по телевизията не може да се обвързва с изплащането на печалбата“, казва адвокат Терзиев.
Бързо, лесно… но не толкова евтино
„Купуването на лотобилетчета е финансово ирационална постъпка, защото шансовете за печалба са прекалено малки. За съжаление, точно хората, които не могат да си позволят излишни разходи, са най-честите купувачи на тези билетчета“, казва психотерапевтът Анна Тодорова и посочва, че младите и пенсионерите, заради наивност и бедност, са най-големите жертви.
Именно влиянието, което тези игри оказват на психиката на хората и на възпитанието на младите, трябва да са основните фактори, които да мотивират бъдеща промяна в закона. Необузданата реклама на хазарта на практика създава култура, при която просперитетът се свързва не със знанията, уменията и личните усилия, а с късмета. Печалбата от лотарията е заместила в представите традиционни за поколения ценности, като майсторлъка или пестеливостта за решаване на житейски проблеми. Защото е много по-лесно.
Леснината е една от най-характерните специфики на лотобилетите. Те са лесен хазарт. За разлика от спортните залагания, например, където се изискват познания, при тях същността на играта е елементарна и всеки може да търка и веднага да разбере дали е спечелил.
Освен това, на пръв поглед са евтино удоволствие – на цени от 2 лв., 3 лв., 5 лв. или 10 лв., петимните за бързи пари могат да си пробват късмета. Но тук се задейства схемата с малката печалба, която те кара да си мислиш, че си късметлия и да продължаваш да търкаш. „Така, без да се усещат, хората в дългосрочен план харчат за билетчета повече, отколкото печелят. Повечето ги изтриват в магазина, което изключително много увеличава шанса да купуват билетче след билетче“, обяснява психотерапевтът. И допълва, че другият „капан“, който позволява лесно да се хванеш на лотобилетчетата е, че с тях хората могат да избегнат чувството на срам, което биха имали, ако губят в казиното пред всички.
„Лотарийните билетчета трябва да бъдат третирани като друг тип наркотици. Ако бъдат забранени, хората, които са пристрастени, просто ще преминат на друг тип хазарт, през интернет или през казина. Едва ли ще се появи черен пазар, защото има множество други опции за хазарт. Като компромисен вариант може да се ограничи рекламата на лотобилетчета, особено рекламите със спечелили, защото те оставят зрителите с впечатление, че има много печеливши“, казва психотерапевтът.
Тя предлага и друга мярка – билетите да не са изложени публично, за да се избегне импулсивната им покупка, а да се предоставят само при поискване от клиента. Ефект би имало и ако по време на рекламата се обявяват шансовете за печалба и се изписва телефон за помощ при зависимост към хазарта.
В момента социалната отговорност на хазартния бизнес на практика се осъществява по две направления. За такава може да се възприеме възможността му да спонсорира (разбира се, това е реклама) „мероприятия, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело“. Второто направление са преките вноски за социално отговорно поведение, които бизнесът е задължен да прави по чл.10а от Закона за хазарта. Става дума за суми от 5000 лв. до 50 000 лв. годишно, които накрая се превеждат на Министерството на младежта и спорта. Миналата година те са били 2 млн. лв. и според официалния отчет са изхарчени за различни кампании, които са несъпоставими с ефекта от масираната реклама на лотариите.
Увеличаването на тези отчисления, както и използването им за борба със зависимостта от хазарта – с реална помощ за зависимите, включително с „гореща линия“ и създаване на психологични групи за помощ, може да са сред мерките, които да направят този бизнес наистина социално отговорен, според експертите. Те поставят и въпроса защо сумите отиват към спортното, а не към здравното министерство.
Впрочем, същите са и аргументите за отчисления при евентуална продажба на лека дрога. И немалко държави я легализират, но при доста стриктни ограничения за ползване и реклама.
Възможностите за регулация са най-различни, но те могат да бъдат договорени само при диалог между двете страни, заели позиции в окопите на лотарийната война, които в момента се обстрелват с обвинения като забрана на мечтите и заплахи за ДДС върху хазарта. Достатъчно е властта и бизнесът да проумеят, че правилото „Консумирайте умерено“ не важи само за алкохола. Другото е опасно за здравето.
[1] Mental Health Foundation, 2009, p. 6; Social Exclusion Unit, 2004, p. 45
[2] http://www.reedinpartnership.co.uk/media/177906/gambling%20and%20employment%20report.pdf
9
Коментирайте
Къ’ф спорт бе?! Да ви пикам и на кирливия мързелив спорт! Хазарта е АД. Който не е затънал, не знае какво са лайна. Съсипах си живота, а съм млад човек. На казината не им пука, че чрез измама ти взимат парите от джоба. Те не сбъдват мечти, а погребват животи. Билетчетата са разновидност на социален геноцид. Проклети да са всички казина и цялата ни малоумна държава, която се освободи от турско робство, за да стане роб на мафиоти.
Имам много познати, които са пристрастени към хазарта и мислят само за това. Към непрекъснатите им залагания за спортни състезания неотдзавна се прибави и търкането на лотобилетчета. Всичките им пари отиват за хазрат. Семействата им се разпаднаха. започнаха да пият и вървят по спиралата на деградацията. Това са огромни загуби за обществото и държавата. 200 хил семейства засягат твърде много човешки съдби. Освен не чак толкова големите приходи от хазарт за държавата и медиите, нека се имат пред вид много по-големите загуби на бизнеса от такива хора, от неспособността им да работят и съответно да плащат данъци, разходите за лечението… Покажи целия коментар »
Всичко е вярно, което сте написал. Относно последното ви изречение: хазартната зависимост е като транс, като хипнотизиране с остатъчно действие в мозъка. Веднъж започне ли единствения край е този мозък да не функцонира. Прегряват разни видове неврони и резултата се получава следния: ти искаш да отидеш на риболов, но теб те хващат за шаран, ЗАЩОТО: в момента в който минеш покрай казино риболова се изпарява от главата ти, там са рибките от слотовете. Толкова пъти си им казвал да се махнат, а те обратно-пропорционално са реагирали, че вече просто им се подчиняваш, влизаш в казиното, губиш пари, минава целия ден…,… Покажи целия коментар »
За съжаление повечето консумиращи не го правят умерено. Освен това забранените неща са най-сладки. Много ученици вече намират начин и се снабдяват с дрога.
Обособяването на специализирани места за продажба на лотобилети не е решение.
Това с търкането на билетчета за мен е чиста лудост. Виждал съм възрастни хора, които се лишават от храна, за да си купят билет.
На практика дори и търкането не е задължително. Просто купуваш и помолваш да сканират кода – веднага се вижда дали билетът е печеливш…
Хазартът си е чиста дрога. Почнеш ли веднъж-няма спиране.
Обявявам се твърдо ПРОТИВ проектозакона за промени при хазарта! Това ще УБИЕ родния ни спорт!