Прокуратурата представи практическо ръководство за създаване на съвместни екипи за разследване
Как, кога и при какви условия се създават съвместни екипи за разследване на трафик на хора, пране на пари, данъчни престъпления, организирани престъпни групи и др. Отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени в практическо ръководство за създаване на екипите, чиито детайли бяха представени днес на кръгла маса с участието на прокурори, следователи, полицаи и представители на Швейцария.
От ВКП обясниха, че идеята за изработването на ръководството е била провокирана от практиката – заради „лекото неразбиране на материята“ от страна на прокурорите. Сега, с изработването на практическото ръководството, надеждата е да се улеснят българските обвинители във връзка с разследвания на престъпления с международен елемент.
Съвместните екипи за разследване (СЕР) обикновено се прилагат по отношение на по-тежките форми на престъпност, но могат да се използват и при по-леки престъпления, особено когато с това се укрепва доверието в трансграничното правно сътрудничество. Престъплението трябва да засяга интересите на молещата държава или на нейни граждани, или интересите на Европейския съюз, или негови организации.
Какво представлява съвместният екип за разследване?
Той е инструмент на международното правно сътрудничество, който се създава въз основа на споразумение за провеждане на съвместно разследване, сключено от ВКП с компетентния орган на друга заинтересована държава. СЕР се сключва за определен срок по предложение на наблюдаващия прокурор, като в екипа участват обвинители, разследващи и полицейски служители. Целта е екипът да извърши съвместно разследване в участващите в него държави.
Споразумението може да бъде сключено между две и повече държави за извършване на наказателни разследвания в тези държави.
От особено значение е ясното вписване на клаузите на споразумението като не се изключва допълване и разширяване по всяко време на договореностите в него. Важно е обаче основните от тях да бъдат детайлно обмислени и включени в споразумението.
След като бъде постигнато принципно съгласие за създаването на съвместен екип за разследване, Eurojust може да окаже помощ в изготвянето на споразумението за СЕР.
Възможно е изготвяне и на двустранни типови споразумения за СЕР с конкретни държави, които могат да бъдат полезни за предвиждането на спорни въпроси, ако евентуално възникнат такива.
Най-общо споразумението трябва да съдържа следните елементи: страни по споразумението; целта и продължителността му; държави, в които ще действа съвместният екип за разследване; ръководители, членове и участници в СЕР; събиране на информация и доказателствени материали; достъп и обмен на информация и доказателства, получени преди създаването на екипа и такива, получени от държави, които не участват в СЕР; специфични договорености във връзка с командированите членове; изменения на споразумението; консултации и координация; оценка; други специфични договорености; организационни разпоредби.
Екипите се ръководят от представители на компетентните органи от държавите, участващи в наказателни разследвания, на територията на които СЕР действа.
Няма пречка, ръководителят на екипа да възлага извършване на определени действия и на други хора, например полицаи, които не са включени като участници.
Кога се сключват споразумения за СЕР?
Предпоставките за това са две – наличие на разследвания поне в две държави и връзка между делата.
Две са и хипотезите за иницииране на СЕР – по инициатива на България или на друга страна или организация, като за всяка една от тях е необходима преценката от наблюдаващия прокурор, който да каже дали да се сключва подобно споразумение.
Преди да предложи създаването на съвместни екипи за разследване, прокурорът трябва внимателно да прецени плюсовете и минусите за това.
Предимствата на съвместните екипи за разследване са няколко. Например, пряк обмен на доказателства и информация, като не е необходимо отправянето на молби за правна помощ между страните по СЕР след сключване на споразумението.
Освен това доказателствата, събрани в рамките на това сътрудничество, могат да се използват от всяка една от страните-участнички в собственото ѝ наказателно производство.
Освен това информацията и доказателствата, събрани в която и да е от държавите-участнички преди влизане в сила на споразумението за СЕР, могат да се обменят между страните по споразумението, респективно – да се използват за нуждите на разследването и съдебното производство във всяка от тях. За целта е необходимо да се включи нарочна клауза в самото споразумение.
Доказателствата, събрани в рамките на СЕР, могат да се обменят и след изтичане на срока на действието му.
С екипите се пести време и ресурси, създава се възможност за изграждане на обща стратегия за разследване, използват се възможностите на Eurojust, Europol, ОЛАФ, преодоляват се евентуални конфликти на юрисдикции и, нещо много важно, създават се лични контакти и се гради доверие, което би помогнало и при бъдещо сътрудничество.
Недостатъците са сравнително дългия процес по преговори и сключване на СЕР, необходимост от стриктно следване на формална процедура при кандидатстване за финансиране и при отчитане на разходите, езикова бариера, съобразяване със законодателството на страната, на чиято територия се извършват действия. Не на последно място е т.нар. „швейцарска клауза“ – при сключване на СЕР с Швейцария. Според изискванията на швейцарското законодателство задължително се включва клауза, според която предоставените от швейцарската страна материали не могат да се ползват като доказателства в наказателното преследване без изрична молба за правна помощ.
4
Коментирайте
Съвместните екипи са важно средство, което дава възможност за координация на разследванията и те повишават взаимното доверие между правоприлагащите и съдебните органи на ЕС.
България вече има полезна практика в тази насока. Сключвали сме договори с Франция, Испания и др.
Много полезно начинание. Още през 2002 г. СЕС излезна с рамково решение, което беше изготвено в отговор на срещата на държавите от ЕС през 1999 г.
Браво, а сега дано да проработи.