С решение на ВКС за развитие на правото
Прокуратурата е осъдена да плати над 1 млн. лева на фирма, обявена за пипало на „Октопод“-а
Върховният касационен съд (ВКС) осъди прокуратурата да плати обезщетения от над 1 млн. лева на фирма „Голд лизинг“, която преди години стана жертва на шумната акция „Октопод“, като беше обявена за едно от „пипалата“ му.
В решение за развитие на правото (виж тук), върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) разясниха и критериите за определяне на неимуществените вреди на юридически лица от нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконни актове и действия или бездействия на държавата.
„Голд лизинг“ заведе искове срещу прокуратурата за над 1,6 млн. лева имуществени вреди и още 50 000 лв. неимуществени вреди. На първа инстанция градският съд отхвърли исковете, но преди 4 години Софийският апелативен съд (САС) отмени решението му и осъди прокуратурата да плати на фирмата над 800 000 лв. за имуществени вреди и обезщетение от 3000 лв. за морални такива (виж още тук).
Делото стигна до ВКС, който обаче допусна касационно обжалване само по жалбата на фирмата, като осъди прокуратурата да плати допълнително на „Голд лизинг“ 219 000 лв. за имуществени вреди и увеличи обезщетението за морални вреди на 10 000 лева. Общият размер на обезщетенията, които прокуратурата е окончателно осъдена да плати е 1 031 319,19 лева. Отделно държавното обвинение ще плати и близо 30 000 лв. разноски по делото за трите инстанции.
Бизнес в 63 чувала
Казусът с „Голз лизинг“ тръгва на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков в прословутата акция „Октопод“. Същия ден разследващите претърсват офиса на „Голд лизинг“ и изземат всички компютри и 63 чувала с документация. Сред тях са всички оригинални лизингови документи на фирмата – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. В офиса на дружеството не остават никакви документи и компютри, освен някои архивни папки за много стари периоди.
В медиите излизат множество публикации, че „Голд лизинг“ е част от пипалата на „Октопод“- а и че чрез дружеството са прани престъпни пари. След шумната акция бяха образувани три основни дела. Те станаха популярни като „Голям Октопод“, в който останаха тежките икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното и още не е приключило. Документите, иззети от „Голд лизинг“ през 2010 г., са по т. нар. „Голям Октопод“, а делото за него беше прекратено на 27 февруари 2014 г.
Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение – от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и девет компютъра, в постановлението е отказано връщането на останалите документи.
През април 2011 г. от фирмата се оплакват на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че с неправомерни действия и бездействия наблюдаващите прокурори я възпрепятстват да осъществява дейността си, в това число я лишават от възможност да защити по съдебен ред правата си срещу неправомерни действия на некоректни клиенти и да упражнява правата си по издадени в нейна полза записи на заповед. Искат срещу обвинителите да бъдат образувани дисциплинарни производства, но нито документите са върнати, нито някой е наказан. На 25 март 2011 г. „Голд лизинг“ е заличено от регистъра на финансовите институции. А година по-късно Общото събрание на дружеството взема решения за отписване от баланса му на активи за над 1.6 млн. лв. По-голямата част от тях са вземания по договори за лизинг, подписани преди акция „Октопод“, които поради липсата на документацията, няма как да бъдат събрани.
По делото на фирмата срещу прокуратурата свидетели разказват, че след изземването на документите служителите в „Голд лизинг“ е нямало какво да работят, като след края на февруари 2010 г. са преминали на четиричасов работен ден до края на август 2011 г. Причина за това било влошеното финансово състояние на дружеството, поради отдръпване на клиенти. Имало клиенти, които твърдели, че са престъпници и няма да погасяват задълженията си. До края на месец март 2010 г. нямало почти никакви приходи, нямало и нови клиенти. Дружеството не можело да купува нови автомобили, не можело и да си събира вноските за вече дадените на лизинг.
Още на втора инстанция прокуратурата беше осъдена да плати на „Голд лизинг“ над 802 000 лв. от присъдени вземания, които обаче е било невъзможно да бъдат събрани заради липсващите документи.
Отхвърлена беше обаче претенцията за близо 220 000 лв. от вземания, дължими от лизингополучатели по действащи договори за лизинг, които са били отписани. По този въпрос ВКС не се съгласява с тезата на апелативния съд, че прокуратурата не носи отговорност за тези вреди. Според САС, въпреки че оригиналите на договорите са били в прокуратурата, фирмата е можела да заведе дела за тези вземания и документите да бъдат изискани по съдебен ред. Затова ВКС допусна касационно обжалване, за да отговори на въпроса: прекъсва ли се причинно-следствената връзка между противоправното поведение на длъжника и причинените вреди, когато кредиторът не извърши действия, които могат да бъдат квалифицирани като необичаен търговски риск?
В решението си върховните съдии обясняват, че има два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. На първо място, казва съдът, се прилага т.нар. теория за равноценността, според която е налице причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато то е необходимо условие за настъпването на вредите.
„Наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице“, разяснява ВКС.
Върховните съдии обясняват още, че за определяне размера на преките вреди се използва т.нар. адекватна теория. Според нея „преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват вследствие извършеното противоправно деяние“.
Съдът приема, че „Голд лизинг“ е била изправена пред необичаен търговски риск, тъй като е имала минимални шансове да спечели дела, без да разполага с оригинали на документи, които прокуратурата отказва да ѝ върне.
„Следва да се отчете и обстоятелството, че с оглед вероятната загуба на делата, ищецът следва да понесе всички такси и разноски за тези производства, т.е. да носи отговорност по чл.78, ал.3 ГПК. Освен това следва да се добави и че през разглеждания период дейността на ищцовото дружество на практика е била блокирана поради иззетите от прокуратурата документи и компютърни конфигурации. В конкретния случай, като не е предявило искове или заявления по чл.410 ГПК, без наличие на оригиналните документи, на които се основават претенциите му, ищцовото дружество е ограничило размера на вредите си, предизвикани от неправомерното поведение на прокуратурата. В случай, че ищецът беше предявил такива искове, размерът на вредите, които би претърпял неминуеми биха се увеличили, а оттам и претенцията му към ответника за обезщетяване на същите“, пише ВКС и заключава, че причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди не се прекъсва, когато кредиторът не извърши определени действия, които могат да бъдат квалифицирани като необичаен търговски риск.
Как се определят моралните вреди за юридически лица?
ВКС допусна касационно обжалване, за да отговори и какви са критериите, по които се определят неимуществените вреди на юридически лица от нарушаване на правото на ЕС от незаконни актове и действия или бездействия на държавата. Върховните съдии признават, че липсват доктринерни разработки и съдебна практика за такива критерии и това налага тълкуване на вътрешните разпоредби и на правото на ЕС, както и съобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Прегледът на ВКС показва, че има три подхода за определяне на размер на неимуществени вреди на юридическите лица в практиката на европейските съдилища. При първия обезщетението се определя по усмотрение на съда, без да се посочват конкретни критерии, а при втория то може да се изрази и само в отмяна на неправомерен акт или за обезщетение да се приеме самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение.
Според ВКС и двата подхода трябва да се отхвърлят, защото създават несигурност и неяснота, а вторият е в противоречие и с основния принцип на българската гражданска отговорност – паричното обезщетяване на претърпените вреди. Така върховните съдии стигат до извод, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на юридически лица, решаващият съд трябва да съобразява определени критерии, свързани с нарушението, за да определи и какво да е обезщетението.
„Такива примерни критерии могат да бъдат: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавният орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата“, се казва в решението на ВКС.
Като отчитат точно тези критерии, върховните съдии стигат до заключение, че прокуратурата трябва да плати не 3000, а 10 000 лв. обезщетение за морални вреди на „Голд лизинг“, които се изразяват в накърнена репутация на фирмата и нарушаване на нормалното ѝ управление.
Миналата година покуратурата беше осъдена да плати общо над 400 000 лв. обезщетения на фирма „Кепитъл Лизинг“ АД, която също беше сред жертвите на акция „Октопод“ и беше обявена за едно от пипалата му. Както „Лекс“ писа (виж тук), въпреки че и градският, и апелативният съд (САС) отхвърлиха исковете на „Кепитъл Лизинг“, ВКС отмени решението на САС и реши сам делото, като присъди 200 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, още 10 000 лв. за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надхвърлят 400 000 лева.
34
Коментирайте
Прокурори, извършили престъпления, и не само по случая осемте джуджета, а и биячът на деца, търговецът на казуси-не само през 2006, и през 2015 г. на прокурорския конкурс и тн следва да бъдат незабавно арестувани, и съдени в наказателни процеси, предавани по медиите-с цел предупредиленовъзпитателно въздействие. На съд следва да бъдат пратени и прокурори, имащи гнусна практика да пращат на съд потърпевши граждани от престъпления . Не визирам само самоскъсания пагон-какво по-гнусно от това на съд да бъдат пратени потърпевшите от престъпления, а не бандитът самоскъсал си пагона и набедил невинни? В оправдателния съдебен акт дори съдът казва-цитирам на свидетелите… Покажи целия коментар »
Четох и решението на ВКС – и там се заобикаля въпроса на ПРБ – в съд.дело по чл.422 ГПК, фирмата е моглада изиска по чл.186 ГПК бумагите – как точно ПРБ ще откаже на съда? Ама ВКС не коментира този арг. Истината за мен е следната – ПРБ е корумпирана, ама пази Боже от правосъдието на ВКС
Да направят застраховка на ПРП за професионална грешка и непредпазливост в мутренските дружества, които я съдят, и ще престанат набързо с точенето на пари от държавата.
Най-добре да махнат мутрата с каскета.
Най- добре за кой? Малко да пообсъдиш този момент. Ако си РЦ разбирам, защо всичко в главицата ти се свежда до един каскет.
*ПРБ
Гешевтурата е горд продължител на най-уродливите традиции на Цацаратурата.
Много плосък коментар. Ама за простия всичко е простичко.
Коментарът е много кратък и изчерпателен, но за съжаление верен.
Да, верен е на ДБ, Ицето, секретарката му и другите политически мафиотчета, които лъжат хората.
плосък е не коментара, а мозъка на някои хора
Това дело, започна преди Цацаров, при един Велчев
Е стига вече! До кога? Кога ще се търси лична отговорност? То не е веднъж или дваж. А плащат обикновените хора.
Значи прокурорска групировка напада фирмата, „изземва“ компютрите(четете статията-12 години компютрите ги няма, не са върнати, а и да бъдат върнати някога-са амортизирани), и после обезщетението от 2 милиона лева(с лихвите) няма да ги плати прокурорът-нарушил закона, а държавата. ВСС отказва да наложи и дисциплинарна санкция(явно кражбата на компютри е законна!), въпреки тоталното беззаконие, което мирише и на извършено престъпление от прокурорите(къде са компютрите, за начало като въпрос? а и да се намерят прашясали-те са амортизирани и остарели). Да се вършат кражби при изземвания е типична престъпна дейност на прокуратурата. Къде са 35 кг от осемте джуджета? Златото изчезна, та се… Покажи целия коментар »
Стига с тия опорки на ДБ и прокситата около тях (БИПИ, АКФ, Правосъдие за всеки …,) за джуджета, шкафчета, пачки, кюлчета… Това е юридически, а не партиен форум. Вярно е, че идват избори, но все пак… Не дай Боже да те съдят по „доказателствата“ на АКФ
Даже малко е осъдена държавната рекетьорска фирма управлявана от години и понастоящем от йорист- „капацитети“ по овощни градини и милиционерски фуражки с вакуумен пълнеж и пълна с умствени инвалиди събрани от кол и въже!
Лошото е, че плащат не те, а всички данъкоплатци поверили държавата и интересите си на такива некадърници!
Прокурорите да платят лично. Десетина прокурора замесени в беззаконието-това прави по 200 000 лв за да съберат сумата от 2 милиона. нищо работа за прокуратурата-видно от случая осемте джуджета 200 000 лв не са пари, а ресто за системата. А и е редно замесените прокурори , ако имат и йота чест и достойнство сами да напуснат. Обезщетението , напълно незаслужено и противоконституционна привилегия 20 заплати по вече около 6000 лв плюс парите са дрехи, плюс текущата заплата ще покрият лесно сумата от 200 000 лв, на човек. така ,че проблем лично групировката да плати -няма. Чест и достойнство и мъжка… Покажи целия коментар »
Цветанов отдавна трябваше да бъде докаран до просешка тояга заради изцепките му като вътрешен министър. Ама си знаем къде живеем
Цветанов не до просяшка тояга, а до златно бастунче го докара!
Ейй, омръзна ми всички да плащаме заради безумията на Цветанов и разни Романчета
Все едно на колко е осъдена прокуратура, след като отговорността не е лична и всичко се плаща от нас през бюджета.
Не само няма материална отговорост, но няма дори и дисциплинарна. Влизат в чужди домове и частна собственост, крадат(прикрито като изземване, но като дойде време за връщане-например компютрите по темата ги няма), и това остава без последици. Къде са картините от друг случай, които иззеха от колекционер. Безценни картини бяха после поодкраднати, изчезнаха, та се невидяха https://e-vestnik.bg/24042/igor-markovski-ot-275-moi-kartini-v-trezora-na-ktb-lipsvat-37/ ЦИТАТ от статията “ от 275 картини, за които претендирам, че са лично моя собственост, оставени на отговорно пазене в трезора на КТБ, и които съм сравнил с документ за изземане от съда, липсват 37 картини. Познайте кои картини липсват? Няма я на Ярослав… Покажи целия коментар »
И като се въведе лична отговорност и някой бъде оправдан, защото свидетелите са се обърнали в съдебна зала, което не зависи от прокурора. Мисли малко. Всеки случай е различен. Ако се въведе лична отговорност не само в прокуратурата, а на всички нива в държавата, няма да има кой да работи. Да не говорим, че е много удобно исковете да са все срещу ПРБ. Преди време Вкс много удобно прие, че искът не може да се насочва срещу съда. Да ама има дела за бавно правосъдие, а се оказва, че прокуратурата внесла делото за 6 месеца, а в съда продължило 6… Покажи целия коментар »
В Италия магистратите отговарят лично
Сега държавата трябва да си поиска парите от прокурорите, които са отказали да върнат документите, включително и от Борис Велчев
А да попитам политнекоректния въпрос-къде са иззетите компютри?
Противозаконно отнемане на чужда движима вещ какво е. От момента на прекратяване на ДП компютрите е трябвало да бъдат върнати досега хиляди пъти. Ама ги е хванала липсата. А и да се появят-вече е късно-те са вече безнадеждно остарели и амортизирани.
Прокуратуро, кражбата е грях. Че прокурорска кражба не е престъпление-не е -кражбите , извършени от прокурори остават безнаказани-справка 35 кг злато от осемте джуджета, справка-откраднатите картини по този случай-изземват картини, и после най-скъпите изчезват https://e-vestnik.bg/24042/igor-markovski-ot-275-moi-kartini-v-trezora-na-ktb-lipsvat-37/
Баааааах колко си прост. Да не си правен на пияна глава
ВКС хубаво е определил критериите, ама как се разбира защо 10 000, а не 100 000 лева. Фирмата е била буквално съсипана, бизнесът – ликвидиран, продължило е години…колко повече да пострада юридическото лице?
Te доскоро съдилищата ни дори отказваха да признаят такова нещо като неимуществени вреди за юридическите лица, ти искаш от днес всичко и да е признато, и да е ясно 🙂
Затова трябваше целият иск да бъде уважен. Колко бизнеса съсипаха Боко и Цвъки…
Това дело на Цветанов колко ли милиона общо ще ни струва? В случая дори прокуратурата в лицето на главния прокурор не ми е на първо място по отговорност, защото тогава тя беше почти подчинена на МВР.
Вероятно още половин милион ще получи и Алексей Петров, а други вече май си взеха парите.
Трактора нямаше ли дело в Страсбург? Вече им губя следите
Само едно не ми стана ясно. Тези милион и нещо лева, държавата ли ще ги плати през бюджета (например) или Прокуратурата ще ги плати от собствения си бюджет?
Би трябвало да е второто. Аз като паркирам неправилно, си бъркам в джоба и си плащам глобата.