Върховната административна прокуратура атакува в съда всички образци на книжа в заповедното производство.

Тя поиска Върховният административен съд да отмени Наредбата от 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието.

След анализ ВАП е установила, че преди повече от 10 години, когато е приемана наредбата, проектът за нея не е бил публикуван на сайта на правосъдното министерство за обществено обсъждане, не са представени предложения и становища по него, няма посочени финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, липсват и мотиви за очакваните резултати от прилагането, няма анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Искането на прокуратурата за отмяна на всички образци на книжа в заповедното производство идва след решение на тричленен състав на Върховния административен съд, за което „Лекс“ писа, с което бяха отменени две разпоредби от наредбата, отнасящи се до образците на заповедите за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс.

Първата е чл. 4, който гласи: „При уважаване на заявлението по чл. 3 съдът издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец съгласно приложение № 2 (за парично задължение), съответно съгласно приложение № 3 ( за предаване на движими вещи)“.

Втората е чл. 9 от наредбата, който предвижда, че „в съответствие с чл. 625 – 627 ГПК за издаване на Европейска заповед за плащане и другите книжа, свързани с нея, се използват образците, приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане“.

Двата текста от наредбата са оспорени от гражданин, който обосновава правния си интерес, като представя заповед по чл. 410 от ГПК на Софийския районен съд, с която му е разпоредено да плати на „Топлофикация София“. Към него впоследствие се присъединява още един гражданин, срещу когото има издадена заповед от СРС и други двама длъжници със заповеди по чл. 410 ГПК от Ловеч и Плевен.

Именно по това дело върховните съдии (Йовка Дражева – председател на състава и докладчик, Анна Димитрова и Емил Димитров) всъщност вече установиха, че преди повече от 10 години не е спазена процедурата по приемането на цялата наредба с образците на книжата, свързани със заповедното производство. Но тъй като пред тях са оспорени валидно само двете посочени разпоредби, отмениха единствено тях.

Работата по наредбата с образците за всички книжа в заповедното производство е започнала през юли 2007 г., когато е създадена работна група, която да напише серия от подзаконови актове, свързани с приложението на новия ГПК. В нея са участвали представители на съда – от върховно до районно ниво, адвокати, съдебни изпълнители. Обменена е кореспонденция с Министерството на финансите.

След като работната група приключва работата си тогавашният зам.-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева изпраща докладна записка до министъра – по онова време Миглена Тачева, с която я уведомява, че проектът на наредба е готов. Сапунджиева посочва, че е направен максимален опит образците да се придържат към формата и съдържанието на образците към на Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и предлага наредбата да бъде обнародвана.

Така Тачева пише на главния редактор на Държавен вестник и на 28 февруари 2008 г. наредбата е публикувана там и влиза в сила от 1 март 2008 г.

ВАС установи, че проектът не е публикуван на интернет на страницата на Министерството на правосъдието и не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. Освен това в докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не е посочено какви финансови и други средства са необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати, няма анализ за съответствие с правото на ЕС.

Всички тези факта накараха ВАС да излезе с решение, че при приемането на наредбата не са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове. Първият регламентира, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитането на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а съставителят му е задължен да го публикува на интернет страницата си заедно с мотивите и доклада към него, а на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища. А втората разпоредба изисква в мотивите да се посочат причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати, както и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз.

Именно тези аргументи на съда са послужили и на ВАП като основание да атакува цялата наредба.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Ужас
Ужас
07 май 2019 16:05
Гост

Много неразбории се натрупаха, ако ВАП почне да атакува всичко едно по едно, къде ще му излезе краят?

Пич
Пич
25 април 2019 18:31
Гост

Типична мърлявщина, но с реални последствия за гражданите и юристите. Дано по-бързо си оправят батака.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 13:27
Гост

ВАП има пълни основания да атакува цялата наредба. Образците на книжа в заповедното производство трябва да бъдат изцяло променени.

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 13:25
Гост

Така е. Като са пропуснали анализа за съответствие с правото на Европейския съюз

Анонимен
Анонимен
25 април 2019 13:27
Гост

Или по-скоро топката е в тогавашният министър на правосъдието.

Фила
Фила
26 април 2019 17:43
Гост

Това което казвате би могло да ми е много полезно във касационното производстов ако се мотииврате и посочете законва разпоредба откъдето то следва. Да, ясно е , че Министъра на правосъдието е едонилчен държавенпорган, но дали когато съдим този орган съдим лицето? Новото лице, онаследява ли тежестите които е имало предшествениска му или отговорността и лична – едва ли?

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 април 2019 3:03
Регистриран

ТачевА беше тъпа