Проблемите с полицейската регистрация в България чакат решение от съда в Люксембург
Въпросите пред съда в Люксембург
- Валидно ли се имплементира чл.10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон – чл.25, ал.З и чл.25а от Закона за министерство на вътрешните работи – на сходната норма на чл.9 от Регламент 2016/679?
- Спазено ли е изискването по чл.10 б.“а“ от Директива 2016/680 вр. чл.52 вр. чл.З и чл.8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация.
- Съответен ли е на чл.6, б.“а“ от Директива 2016/680 вр. чл. 48 от Хартата национален закон – чл. 68 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
- Съответен ли е на чл.10, чл.4 ал.1 б.“а“ и б.“в“, чл.8 ал.1 и ал.2 от Директива 2016/680 национален закон – чл. 68 ал.1-3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?
Съдът на Европейския съюз (СЕС) може да сложи край на сериозен проблем в България – автоматизмът на полицейската регистрация на всеки с обвинение за умишлено престъпление от общ характер и лишаването на съда от всякаква възможност за преценка за основателността му, когато разпорежда принудителното ѝ извършване. Съдът в Люксембург е сезиран за него от Специализирания наказателен съд (СНС), който е установил сериозни разминавания между изискванията на правото на ЕС и правилата в България.
В преюдициално запитване СНС най-общо чертае следната картина на случващото се у нас:
Всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. И на това отгоре, ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, напълно формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.
Освен това съдия Иво Хинов от СНС е установил, че в Закона за МВР е забъркана каша с имплементирането на европейските правила за обработване на лични данни за целите на наказателното преследване.
Затова той поставя четири въпроса (точната им формулировка виж в карето) до СЕС (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
Принудителна регистрация без реална защита и контрол от съда
Допустимо ли е да се разпорежда принудителна полицейска регистрация без съдът да има право на преценка дали има сериозни основания, че именно обвиняемият е извършил престъплението? Това е един от въпросите, които СНС поставя пред съда в Люксембург.
Той стъпва на това, че Директива 2016/680 предвижда, че лични данни за нуждите на противодействие на престъпността може да се обработват само за лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили престъпление.
Българският Закон за МВР обаче не дава възможност съдът да осъществи какъвто и да е контрол за наличието на такива сериозни основания. „Напротив – достатъчно е прокурорът или друг орган, който провежда наказателното преследване, да е привлякъл лицето като обвиняем“, обяснява съдия Хинов. Според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за привличането като обвиняем се изисква да се съберат „достатъчно доказателства за виновността на определено лице“.
Според СНС не е сигурно, че „достатъчните доказателства“ по НПК отговарят на „сериозните основания“ по директивата. „По-скоро следва да се приеме, че за обработка на биометрични и генетични данни са необходими по-убедителни доказателства, от онези, нужни за привличане на лицето като обвиняем – доколкото това привличане служи да се информира лицето за подозренията против него, като му се даде възможност да се защити“, пише съдия Хинов до СЕС. И подчертава, че само прокурорът или водещият разследването следовател или разследващ полицай може да прецени дали действително са налице доказателства, а съдът е лишен от тази възможност.
Според чл. 68 ЗМВР за съда е достатъчно да констатира, че човек е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за да разпореди принудителната му полицейска регистрация. „Съдът няма правомощието да прецени дали са налице доказателства (достатъчни или сериозни) в подкрепа на това обвинение; той няма и фактическата възможност да извърши тази преценка, доколкото фактически няма достъп до делото – той получава само копие от Постановлението за привличане на лицето като обвиняем и Декларация за отказ за снемане на данни“, обяснява българският съдия.
Той поставя и въпроса дали в българската процедура за принудителна полицейска регистрация обвиняемият има ефективно правно средство за защита пред съд и дали се зачита презумпцията за невиновност.
Както „Лекс“ писа, подобни въпроси в началото на годината пред Върховния административен съд повдигна и адвокат Николай Баташки. Той поиска да бъде отменена разпоредбата за принудителната регистрация от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (повече за делото виж тук).
Трябва ли на всички да се вземат образци от ДНК и отпечатъци
Допустимо ли е на всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер да се снемат и отпечатъци, и да се взема образец от ДНК? Това е друг от въпросите, на които СНС чака отговор от съда в Люксембург.
По него отново се сблъскват Директива 2016/680 и българският ЗМВР.
Директивата регламентира, че събирането на личните данни следва да не надхвърля необходимото, а за обработката на биометрични и генетични данни се казва, че е разрешена само когато това е „абсолютно необходимо“.
„От тези норми може да се предположи, че е нужно в националния закон да се постави изискването за определена преценка, преди да се пристъпи към събиране на биометрични и генетични данни, чрез фотозаснемане, дактилоскопиране и вземане на ДНК образец. Тази преценка следва да обхваща както дали то да се извърши, така и дали да обхваща всички тези действия. Същевременно полицейската регистрация по реда на чл. 68 ЗМВР се прилага задължително за абсолютно всички обвиняеми за престъпления, които са умишлени и от общ характер и се прилага задължително и за трите вида събиране на лични данни – фотозаснемане, дактилоскопиране, вземане на ДНК образец“, обяснява съдия Иво Хинов.
Т.е. в България няма изискване да се преценява дали всички тези данни са необходими за конкретния човек. Така например казусът, заради който СНС отправя запитването си до съда в Люксембург, е на жена с обвинение за данъчни престъпления и не е ясно защо е необходимо да ѝ се взема ДНК например.
СНС пише в запитването си, че от разпоредбите на Директива 2016/680 може да се предположи, че вземането на ДНК и отпечатъци трябва да е по-скоро изключение, а не общо правило, както е в ЗМВР.
Каша с регламент и директива в Закона за МВР
При изследването на проблема с полицейската регистрация у нас, СНС се е натъкнал на истинска законодателна каша. В Закона за МВР е посочено, че личните данни се обработват при условията на Регламент (ЕС) 2016/679.
В самият този регламент обаче изрично е предвидено, че той не се прилага при обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяване разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления. С това се занимава Директива 2016/680.
Нещо повече – регламентът, записан в ЗМВР, изрично забранява обработването на генетични и биометрични данни за идентификация на физическо лице.
Съдия Хинов допуска, че става дума за случайна грешка и всъщност в закона е трябвало да бъде посочена Директива 2016/680. Той обаче напомня, че директивата няма пряко действие и трябва да бъде транспонирана.
СНС моли съда в Люксембург да разясни какви са последиците от неправилното посочване на акт на правото на ЕС в национален имплементиращ закон. „И по-конкретно, посочването в национален закон (чл. 25 ал 3 и чл. 25а ЗМВР) на чл.9 от Регламент 2016/679, който не е приложим към полицейската регистрация и който не допуска обработката на генетични и биометрични данни за наказателни цели, може ли да доведе до извод, че все пак такава обработка е допустима, доколкото друг законодателен акт от правото на Съюза – а именно Директива 2016/680, в чл. 10 от нея, ясно допуска такава обработка – въпреки че тази норма не е посочена в националния закон“, пита българския съд.
19
Коментирайте
Каскета и другите бухалки на хунтата не харесват това.
На родната ни полиция това въобще не е единствен проблем. И понеже ние толкова си можем, пак ще акаме да ни „оправят“ от СЕС.
Тези спецове колко пъти ще отправят запитвания.
Така им е по- лесно. Друг да им взема решенията.
Добре е Европа да се произнесе и пак да ни оправи кашите.
Твърдо смятам, че в Европа не се действа така.
И на всеки, на който са взети отпечатъци неправомерно, ще може да съди страната в Европа?
Така излиза.
Според мен пак сме забъркали каши
Ако сме цивилизована страна трябва цивилизовано да се отнасяме дори към обвинените или заподозрените.
Да. Обаче за съжаление въобще не сме цивилизовани.
Тук от времето на Цв. Цв. още се процедираше с човека на принципа „виновен до доказване на противното“.
Пълна идиотщина. Не бива по този начин да се процедира с хората.
Тук си е ченгесарска работата. Вземат ти отпечатаци и не им дреме. Вероятно са научили за тази практика в САЩ, при честите визити и също така срещи с посланниците на САЩ тук.
А защо е забъркана тази сериозна каша? Кой е писал законите, че да има такава каша и не е ли гледал как седят нещата според европейското законодателство?
Ами освен да чакаме съда в Люксембург да реши този проблем, друго не ни остава.
Браво на съдия Хинов! Само ЕС в случая СЕС ще ни оправи и ще спре това мракобесие!
Мракобесие е точната дума. Привличането става за нищо и никакво и хоп ДНК-ата, отпечатъци, хайде снимките в МВР на всички ни ги имат, ама не в този вид 😉 Отсега предричам, че колегата адвокат няма да сполучи във ВАС, но съдията ще пробие в СЕС. Не че нещо – въпрос на опит
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Произнесоха ли се вече?