ВКС в решение по чл. 290 от ГПК:
При трудова злополука платеното по болнични не се приспада от обезщетението за болки и страдания
Из Кодекса на труда
При трудова злополука обезщетението за временна нетрудоспособност не се приспада от компенсацията за причинени болки и страдания. Това заяви състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, в което отговаря на въпрос, по който досега не се е произнасял (пълния текст на решението виж тук).
Той е следният: „При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от Кодекса на труда, приспада ли се полученото обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 от КТ?“
Преди да отговори, ВКС тълкува чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда, според който работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Според тричленния състав на ВКС – Симеон Чаначев (председател), Александър Цонев (докладчик) и Филип Владимиров, хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от Националния осигурителен институт (НОИ) е проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Те посочват, че такъв случай би бил налице, когато се плаща два пъти за едно и също нещо или два пъти се задоволява един и същи интерес.
„В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване“, изтъква ВКС.
Но върховните съдии подчертават, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания от трудовата злополука чрез предоставянето на други блага. И това обезщетение няма общо с полученото от НОИ, което компенсира загубата на заплатата.
„Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл.200 от Кодекса на труда и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди“, заключават върховните съдии.
Конкретният случай
На 29 март 2016 г. работник на фирма „Хоули авто“ ЕООД претърпява трудова злополука, в резултат на която са счупени две кости на десния му крак. Мъжът претърпява три операции като му е поставен метален пирон, който по-късно бил отстранен, освен това е бил в гипс няколко месеца.
От решението на ВКС става ясно, че първоначално болките са били силни, постепенно са отшумели, а оздравителният период е бил от 6 месеца до една година. Накрая човекът напълно се възстановил.
Той завежда дело срещу работодателя си като претендира обезщетение от 35 000 лева за неимуществени вреди.
Най-напред районният, а после и окръжният съд в Смолян обаче му присъждат 11 000 лева обезщетение, като искът за разликата до 35 000 лева е отхвърлен, защото двете съдебни инстанции приспадат от компенсацията за неимуществени вреди обезщетението за временна нетрудоспособност, което мъжът е получил от НОИ.
След тълкуване на чл. 200, ал. 3 от КТ, ВКС казва, че решението на въззивната инстанция е неправилно, но не го отменя, а го потвърждава, защото в крайна сметка приема, че 11 000 лв. са справедлива компенсация.
„Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност“, изтъква ВКС.
И обяснява, че във всеки конкретен случай съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
В конкретния случай, отбелязват върховните съдии, не е установено болките и страданията да се отличават по продължителност и интензитет от обичайните и заради това присъдената компенсация от 11 000 лева съответства на съдебната практика. А тя „определя справедливия размер около 10 000 лева обезщетение за този вид травматично увреждане, с обичайните за него физически болки и емоционални страдания като интензивност и продължителност“, с тези мотиви ВКС оставя в сила решението на окръжния съд в Смолян.
7
Коментирайте
Решението е правилно, но неясно защо се посочва изрично. В новия текст на ал. 3 е посочено,че решениеята по чл. 290 не са задължителна съдебна практика. Решенията на ВКС не са прецеденти, от ингилизки тип. Решение на ВКС има точно толкова правна сила, колкото и вляздло в сила решение на някой селски районен съд, тези решения не са нещо повече.
Винаги съм се чудил как точно се изчислява компенсацията за болки, страдания и неимуществени вреди.
С гледане в тавана и изпадане в трансцендентални състояния, за да дойде просветление…
Браво на ВКС. Болничните, които дори не са 100 % от заплатата в никакъв случай не могат да компенсират разходите за лечение.
Зависи каква заплата взимаш и каква е телесната повреда. Тук въпросът е по- скоро морален.
Пълни глупости! С морала се занимават други науки, а не правото. Още по-малко значение има морала при заплати и телесни повреди.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Едно правилно и логично решение. Крайно време е да се пресече тази тенденция за ощетяване на и без това бедните български рабтници и служители.