Какво по-страшно може да се случи на човек от това по непредпазливост да причини смъртта на свой много близък човек – родител, дете, внуче, съпруг или съпруга, брат, сестра.

И в тези случаи съгласно действащия Наказателен кодекс срещу този, който по непредпазливост е причинил смъртта, се образува наказателно дело. Той, заедно с огромната си мъка и чувство за вина, ще е подложен и на наказателно преследване, а може и да лежи, примерно, десет години в затвора.

Как ви изглежда следната ситуация – майката кара кола, причинява по непредпазливост смъртта на детето си и отива в затвора. Съответно – другите ѝ деца остават без майка, в допълнение към това, че са загубили братчето или сестричето си. Мъжът ѝ не стига, че е загубил детето си, но и остава без съпруга. И какъв ще е резултатът от наказанието – напълно разбито семейство, а често на виновния родител на практика не му остава за какво да живее. Ужасът и шокът от смъртта на дете и друг много близък човек са многократно по-голяма превенция от наказателното преследване. Поради това наказанието губи и своята превантивна функция.

Ситуацията – да се наказва някой, причинил смъртта на много близък роднина по непредпазливост, е сходна с друга. Минувач пресича неправилно и го блъска кола. Шофьорът пък не е карал със съобразена с пътните условия скорост – нещо, което почти винаги го прави виновен.

Ще бъде ли нормално в тази ситуация (при която, ако не беше неправилното пресичане, нямаше въобще да се стигне да се стигне до инцидент) пострадалият пешеходец също да носи наказателна отговорност? Звучи абсурдно.

Аналогията е възможна, защото и човекът, причинил смъртта на свой близък по непредпазливост, и пешеходецът, допринесъл за инцидента с нарушаване на правилата за движение, са едновременно отговорни за деянието и пострадали от него.

Подходът на закона и на съда към пешеходеца обаче е щадящ за разлика от примера с майката – той не носи наказателна отговорност, а съпричиняването на вредоносния резултат от негова страна се отчита при определянето на наказанието на виновния шофьор. Това се прави и когато е причинена смърт на пътя.

Законодателят вече е намерил формула, която може да се приложи и при причиняване на смърт на близък по непредпазливост. Според нашето наказателно право, когато средна или тежка телесната повреда са причинени по непредпазливост на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Същото е предвидено и за причиняване на средна или тежка телесна повреда по непредпазливост на близък при управление на автомобил. Логиката на законодателя в тези случаи е била, че след като пострадалият е жив, от него ще зависи дали да подаде тъжба или не. Но ако пострадалият е малолетно дете, а причинителят – родител, волята на детето се изразява от всеки от родителите. Ако майката е причинила телесната повреда, детето ще е представлявано от бащата, за да няма конфликт на интереси.

Същата ситуация възниква и при причиняване на смърт на малолетното дете – пак другият родител е този, който може да подаде тъжба. А причиняването на смърт на детето за родителя безспорно е много по-тежко, отколкото причиняване на телесна повреда. Естествено, че са възможни усложнения – например детето да няма други родители. В такъв случай законът може да се насочи към представляване от баба или дядо, които да могат да пуснат тъжба, ако преценят.

В немалко случаи причиняването на тежка телесна повреда се наказва по-тежко, отколкото причиняването на смърт. Например, при тежка телесна повреда на повече от едно лице при управление на автомобил след употреба на алкохол наказанието е за по-дълъг срок лишаване от свобода, отколкото при причиняване на смърт по непредпазливост с автомобил, когато шофьорът е направил всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалия. Което означава, че законът приема, че в описаните случаи вината при тежката телесна повреда е по-голяма, отколкото при причиняването на смърт. Тогава защо ще е справедливо, при телесна повреда на близък по непредпазливост да е възможно да не се стига до наказателно преследване, а при причиняване на смърт – това да е задължително.

14
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
априори
априори
18 май 2020 13:08
Гост

Преди малко написах,че това е сайт за студенти които изучават правни науки и би трябвало тук бъдещи юристи(lawyers) да вземат отношение по темата….кви са Теа троли на които им давате право на мнение а на един студент пети курс право магистърска бе ми предоставяте право на компетентно мнение
Ще ви дам на прокуратурата…no comments

априори
априори
18 май 2020 11:04
Гост

Toky shto

Иван
Иван
09 юли 2019 17:08
Гост

Как може да се смесват въпроси относно инициативата за наказателно преследване и тежестта на евентуалното наказание? Това са две отделни неща. Смесвайки ги авторът стига до напълно изкривени изводи. Българският закон, дори и сега, оставя прекалено много престъпления на инициативата на пострадалия. По този начин не се защитава правото на живот и на телесна неприкосновеност. Трябва законодателна промяна в друга посока – тежка и средна телесна повреда на близък по непредпазливост трябва да станат престъпления от общ характер, като наказанията трябва да се индивидуализират по-добре, взимайки предвид и двойната мъка от случилото се. Правилният път е през индвидуален анализ и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
09 юли 2019 12:32
Гост

Наказанието в примера с майката-шофьор е напълно излишно. Това естествено е благодарение на пропуски и неуредици в нормативната ни уредба. Достатъчно е, че цял живот ще живее с тази мъка. Няма нужда другите й деца да растат без нея.

Анонимен
Анонимен
09 юли 2019 12:29
Гост

Много интересен анализ наистина. Причинената тежка телесна повреда е несъизмерима с причинената смърт.

Кофти
Кофти
09 юли 2019 9:02
Гост

Въпросите, които авторът поставя са резонни, и подлежат на сериозен морален и юридически анализ. Всъщност цялото наказателно право подлежи на такъв, а това рядко се случва в Народното събрание. За съжаление, с личности като настоящия министър на правосъдието не можем да се надяваме на такова законодателство. Живеем в такова време, че най-доброто, което можем да направим е стискаме зъби и палци и да се надяваме, че тия със законодателна инициатива в момента няма да нанесат твърде много щети, докато са на власт.

неизвестен
неизвестен
09 юли 2019 9:25
Гост

Така е …“стискаме зъби и палци и да се надяваме, че тия със законодателна инициатива в момента няма да нанесат твърде много щети, докато са на власт“. Но трябва да се отбележи, че тези които стискат зъби и палци са тези, които са избрали управници, заради които да стискат зъби и палци. 🙂
Съгласен съм с написаното.

априори
априори
18 май 2020 11:01
Гост

Априори това е Саит за студенти които изучават право,а вие какви сте с аморални клиширани съждения

а пропо
а пропо
09 юли 2019 7:59
Гост

Ще кажа нещо извън правото. Нароиха се хора, които се мислят за безсмъртни и така убиват други, включително и децата си. Случаят с Лютви Местан, когото не понасям като политик, който се заби в кола с бебе!!!, чийто баща е шофирал с бясна скорост е пресен пример. Нима в този случай не трябва този баща да носи наказателна отговорност – нима не е съзнавал опасността, вредните последици, като правоспособен водач? Жена му и всичките близки обаче стоварват вината на Местан, дали биха подали тъжба? Случаят с министъра Московски, чието дете загина докато двамата карали моторна шейна и до днес остава… Покажи целия коментар »

неизвестен
неизвестен
09 юли 2019 9:32
Гост

„Каквото трябва да се случи, то ще се случва. Всяко нещо седи в пространството и чака времето и мястото да се случи“ – Ванга Това е нещо над правото и над всичко физично. То не се подчинява на човешката мисъл.
Въпреки това ние не трябва да предизвикваме нещата и да даваме повод и да ги провокираме да се случат. Въпреки казаното и предначертаното, то крайния резултат подлежи на измяна.

разсъждения
разсъждения
09 юли 2019 7:39
Гост

разбирам тезата на авторката и споделям голяма част от съжденията, но дело за причинена смърт няма как да е ЧХ. няма по-голямо от загубата на човешки живот. тезата изхожда от позицията, че родителят е „нормален“ човек, когто мъката и вината ще убият. но какво правим за случаите, в които представителите на едно малцинство, просто при тях случаите са най-чести, проявяват престъпна незаинтересованост към децата си и те умират – лежат гладни или изгарят сами в бараки, в които се пали открит огън?

Анонимен
Анонимен
09 юли 2019 9:37
Гост

Биологично е заложено родителите да се грижат за децата си. И циганите ги обичат. Правото регулира общите явления. Не бива заради шепа ненормалници и социопати да страдат всички. А и говорим все пак за непредпазливост.

Anonimen
Anonimen
09 юли 2019 10:33
Гост

Циганките не показват особено, че обичат децата си, пускайки ги да ровят по кофите, или да крадат. Получават достатъчно помощи, които не отиват по предназначение.

неизвестен
неизвестен
09 юли 2019 9:38
Гост

Съгласен съм. Следва да отбележа на израза „лежат гладни или изгарят сами в бараки“, че тук вина и виновно поведение има и самата държава. Тя обрича много деца и граждани да „лежат гладни“, като последица от това е смъртта. Държавата, макар че по НК не е възможно също следва да понася отговорност. Под загуба на живот не може да се приеме само убийство, но и условията, които държавата създава за да живее и да се развива един човек. Един човек може да загуби живота си и когато е жив и да се приеме жив мъртвец, което е по страшно от… Покажи целия коментар »