Когато постъпи плащане към Националната агенция за приходите (НАП) по предявени за събиране вземания, вече няма да се погасяват всички съразмерно, а ще се започва от най-старите. Това предвижда една от множеството промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която предлага Министерството на финансите (пълния текст на законопроекта виж тук).

„По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор – вземанията се погасяват съразмерно. По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения“, заявяват от МФ и предлагат да се създаде нова ал. 3б в чл. 169, за да се уреди погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.

Новата разпоредба гласи: „С постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в Националната агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им събиране, се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно“.

Без абсолютна давност за предявени в производство по несъстоятелност публични задължения

Проектът предвижда в ДОПК да се уредят още две хипотези, в които не се прилага абсолютната 10-годишна давност за публичните задължения (чл. 171 ДОПК).

Първата е по отношение на тези, които са предявени в производството по несъстоятелност. От МФ обясняват, че НАП не може да влияе на продължителността на делата за несъстоятелност и докато се стигне до осребряване и разпределение на имуществото е възможно абсолютният давностен срок да изтече (особено в случаите, в които част от него е изтекъл преди откриване на производството по несъстоятелност). „Следва да се отбележи, че ТЗ регламентира спирането и прекъсването на давността за вземанията на всички кредитори, но предвид специалния характер на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (според някои съдилища по несъстоятелността) спрямо разпоредбите на ТЗ и задължението на органите по приходите да отпишат публичните вземания с изтекла давност, се създава риск от неприемане или неудовлетворяване на приети публични вземания в производството по несъстоятелност“, заявяват от финансовото министерство.

Другата нова хипотеза, при която няма да се прилага абсолютната давност, е когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В момента ДОПК предвижда, че давността спира да тече, когато има такова дело.

Ето как от МФ обосновават необходимостта да се регламентира и не прилагането на абсолютната давност: „От изхода на наказателното производство много често зависи установяването и събирането на невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски от осъденото лице, отговорно за невнасянето им. Често наказателният съд отказва да присъедини към наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия, поради което дори и делото да приключи с осъдителна присъда, абсолютната давност от 10-години по чл. 171 от ДОПК за събиране на задълженията е изтекла, поради което държавата не би могла дори да заведе гражданско дело по общия ред на ГПК. Предвид това е възможно да се получи ситуация, в която на осъденото лице е наложено наказание по Глава седма от Наказателния кодекс, но вредите, претърпени от държавата, не са обезщетени и поради изтичане на абсолютната давност няма механизъм за възстановяването им. Дори и при допуснат граждански иск в наказателното производство и присъдено обезщетение за данъци и задължителни осигурителни вноски, към момента на постановяване на присъдата и съответно обезщетението, може да се окаже, че абсолютният давностен срок за събиране на тези публични задължения е изтекъл“.

До 11 000 лв. глоба за несъхраняване на счетоводна и търговска информация

За първи път в ДОПК се предвижда санкция за гражданите и фирмите, които не запазят счетоводна и търговска информация за сроковете, в които ги задължава законът. Ведомостите за заплати трябва да се пазят 50 години, счетоводните регистри и финансовите отчети – 10 години, а останалите документи – 5 години.

Затова сега се предлага създаването на нов чл. 273а в ДОПК, който предвижда:

„ал. 1 Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на информация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв. или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 лв. до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 150 лв. до 700 лв. или имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 7000 лв.

ал. 2 Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на данни в електронен вид по чл. 38, ал. 3, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 лв. до 700 лв. или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 8000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 300 лв. до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 4000 лв. до 11000 лв.“

От МФ изтъкват, че едни от най-честите нарушения, които установява НАП, са „несъхраняване и манипулиране на информацията, която е от значение за правилното определяне на данъчните и осигурителните задължения“. И специално отбелязват, че когато данните се пазят в електронен вид има много повече възможности за защита и за резервни копия и затова за унищожаването им санкцията е по-висока.

В мотивите на законопроекта изрично се обяснява, че глобите не се отнасят за случаите на несъхранение на данъчни декларации и други данни, които вече са подадени в НАП. „Разпоредбата на чл. 38 и задължението за съхранение, което същата установява, се отнасят за информацията и документите от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски, въз основа на които е съставена подадената данъчна декларация, но не и самата декларация, с която се установяват данъчните и осигурителните задължения“, посочват от министерството.

С промените в ДОПК се предлага двойно да бъдат увеличени и глобите за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му – в чл. 273.

В момента санкцията е от 250 до 500 лв. Сега се предлага тя да стане от 500 лв. до 1000 лв. А при повторно нарушение – от 1000 лв. до 2000 лв. (в момента е от 500 лв. до 1000 лв.).

Мотивите на финансовото министерство са, че в момента глобите са толкова ниски, че „стимулират задължените лица да предпочетат налагането на санкция пред угрозата от определяне на реално дължимите от тях данъчни и осигурителни задължения“.

С промените се предлага също, ако купувач на публичен търг не потърси в продължение на шест месеца вещта, тя да се счита за изоставена в полза на държавата (ново изр. 3 в чл. 246, ал. 8 ДОПК). „Мярката цели да минимизира разходите на НАП за съхранение на продадени чрез публична продан вещи, чиито купувачи не се явяват да ги получат. При бездействие на купувача в много случаи НАП е изправена пред необходимостта да съхранява за неопределено време чужди движими вещи, без да има правото да се разпореди с тях, включително и да ги унищожи, като същевременно извършва разходи за съхраняването им“, обясняват от финансовото министерство.

С изменение в чл. 258 ДОПК се разрешава проблем, свързан с изнасянето на търг от публичния изпълнител на продан на съсобствена вещ. Той възниква, когато един тях предложи да я изкупи и му бъде даден 30-дневен срок да плати, но възникне промяна и той не може да даде парите. Заради празнота в закона в момента той не може да се съгласи тя да бъде изнесена на търг като цяло. Затова сега се предлага да се запише, че до изтичане на 30-дневния срок за плащане съсобственикът, който не плати, може да изрази писмено съгласие вещта да бъде продадена изцяло. В мотивите на проекта се изтъква, че продажбата на цяла вещ или имот предизвиква по-голям интерес от тази на идеални части и във всички случаи приходите за държавата ще се увеличат при продажба на цяла вещ.

Проектът предвижда и друга промяна (в чл. 63 ДОПК), с която се регламентира възможността експертизата, възложена в хода на едно ревизионно производство, да бъде използвана като доказателство в друго. Освен това кодексът вече няма да говори за банкови сметки, а ще използва по-широкото понятие платежни сметки.

Измененията са много и предвиждат дори регламент какво се прави с конфискувани животни-компаньони, като се предлага те да се предоставят за отглеждане на „бюджетни организации, приюти, спасителни центрове, други животновъдни обекти или на нов собственик от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица“.

19
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Симеон
Симеон
12 август 2020 14:56
Гост

Чак пък двойно да бъдат увеличени и глобите за неоказване на съдействие на орган по приходите? Не се наядоха тези!

Друг гост
Друг гост
16 август 2020 12:15
Гост

Нали трябва да се връщат парите дето нашето светило раздава „като за умяло“? Защо да не е с по-големи глоби и с по-големи такси?

Филипов
Филипов
12 август 2020 14:55
Гост

Стига бе! Банките въведоха абсолютната 10-годишна давност, а при НАП да не може.

Мечо Пух
Мечо Пух
12 август 2020 14:55
Гост

Тоест-колкото повече, толкова повече.

мнение
мнение
12 август 2020 14:28
Гост

Трябва да има възможност, при задължения за здравни осигуровки и други задължения парите да отиват само и единствено за здравни осигуровки. това да става с плащане по нарочната сметка, без други бюрократични формалности. Не може пари за здравно осигуряване да отиват за други задължения.

ала бала
ала бала
12 август 2020 14:05
Гост

Какво да коментира човек всичко в угода на данъчните, а друго са ала-бала

Daniel
Daniel
12 август 2020 13:41
Гост

НАПа да има да папа.

Zeta
Zeta
12 август 2020 13:40
Гост

Божков харесва това

Zeta
Zeta
12 август 2020 13:40
Гост

Какво значение има дали е старо или ново. Нали ако дължиш 10 000 лева и старите задължения са в размер на 2000 , а новите са 8 000 , то ти трябва да платиш накрая всички 10 000 ?

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 13:39
Гост

Чудно ми е дали НАП служителите са против Борисов и подкрепят протестите

Hrisi
Hrisi
12 август 2020 14:50
Гост

Много ме съмнява.

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 13:39
Гост

Абе у НАП да си бачкаш си е най-далаверка братче

Деловодител
Деловодител
12 август 2020 14:51
Гост

Е, зависи какво работиш там. Ако си обикновен служител и правиш справки…Работата е доста досадна.

gogo
gogo
12 август 2020 13:38
Гост

Абе старо или ново все ще те изнудят да им го платиш. Спокойно. Нали после тия пари трябва да идат в Джи Пи Груп и тем подобни

Анонимен
Анонимен
12 август 2020 13:39
Гост

Аа не само. Може и да ги разпределят за ДМС-та. Допълнително стимулиране. Дето на всеки 3 месеца получават по още една заплата отгоре

Абагард
Абагард
12 август 2020 13:37
Гост

Пак някакви мазалящини. Начи тия от НАП са толкова досадни и ужасни, че не ми се коментира. Ходят по черноморието и тормозят хората там. Ровичкат им в личните компютри!

Йори
Йори
12 август 2020 14:53
Гост

Досадни кожодери. А и как можаха да допуснат да им изтече информация от сървърите. При тези пари, които получават е редно да си осигурят по-сериозна защита.

Цветков
Цветков
12 август 2020 13:37
Гост

Нали можеш да си разсорчиш задължението. Какво се дивят и чудят как пък защо и къде

Нешев
Нешев
12 август 2020 13:37
Гост

Е нали все е зор да се погаси. Пък когато, тогава