Съдът в Люксембург:
При непълно работно време отпускът може да е по-кратък, но заплащането не се намалява
През минималния си годишен отпуск от четири седмици, гарантиран от правото на ЕС, работникът има право на своето нормално възнаграждение, въпреки че в предходни периоди е работил на непълно работно време. Продължителността му обаче зависи от действително положения труд през референтния период.
Това постанови Съдът на Европейския съюз по запитване от трудовия съд в германския град Фарден. То е по казус на кофражист, който през 2015 г. е работил на непълно работно време и ефективно не е полагал труд в продължение на 26 седмици, т.е. половината от годината. Когато излязъл в отпуск, фирмата изчислила сумата, която трябва да му се плати докато почива на базата на почасово брутно трудово възнаграждение. То, разбира се, е по-ниско от нормалното почасово възнаграждение и така значително е намалило парите, които той е получил по време на отпуска си.
В решението си днес Съдът на ЕС припомня, че според правото на съюза всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици. То съдържа в себе си две права – на годишен отпуск и да се получи заплащане на това основание.
Що се отнася до продължителността на минималния годишен отпуск от четири седмици, СЕС припомня, че тя се основава на предпоставката, че работникът действително е полагал труд през референтния период. „Поради това правото на платен годишен отпуск по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително положен по силата на трудовия договор труд“, заявява съдът.
А за трудовото възнаграждение, което трябва да се плати на работника по време на минималния му годишен отпуск, гарантиран от правото на съюза, съдът заявява, че за този период възнаграждението трябва да бъде запазено. „С други думи, за този период на почивка работникът трябва да получава обичайното си трудово възнаграждение“, пише съдът в Люксембург.
И обяснява: „Действително целта на изискването за заплащане на този отпуск е по време на посочения отпуск работникът да се постави в положение, което по отношение на работната заплата е подобно на периодите на полагане на труд. Ако работникът не получава обичайното си възнаграждение, има опасност същият да бъде насърчен да не вземе своя платен годишен отпуск, поне през периодите на действително положен труд, тъй като това би довело, през тези периоди, до намаляване на неговото възнаграждение“.
Същевременно съдът подчертава, че правото на ЕС не изисква обичайното трудово възнаграждение да бъде изплатено за цялата продължителност на годишния отпуск. Работодателят трябва да предостави това възнаграждение само за продължителността на минималния годишен отпуск, предвиден от правото на съюза, защото този отпуск е придобит от работника само за периодите на действително положен труд.
4
Коментирайте
Това, че работя на половин работен ден не значи, че и ще почивам по-малко. Адмирации за решението.
Колко пъти от ЕС трябва да ни учат. Не си оправихме законодателството и това е.
Ей, колко лошо за работодателите ни. Сега няма да могат да живеживеят на наш гръб.
Това да го прочетат и жълтите жилетки във Франция, че доста привилегии си спечелиха, чупейки витрини. Но пък и ние печелим от цялата борба за права на работниците в ЕС.