Решение по тълкувателно дело №7/2020 г. на ОСГТК
При иск на трето лице за нищожност на договора, страните по него са задължителни другари
При иск на трето лице за нищожността на договора, страните по него са задължителни другари, приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в тълкувателно решение по съвместното си тълкувателно дело №7/2020 г. (пълния текст на решението виж тук).
Спорът в практиката беше дали в случая другарството на страните е задължително или факултативно (повече виж тук).
Преди да дадат задължителното си тълкуване върховните съдии напомнят постановките за необходимото другарство, възприети в т.р. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и че когато един от задължителните другари не е участвал в делото пред първата инстанция, този порок не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство. Втората инстанция трябва да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от първата с конституирането на задължително необходимия другар. Факултативното необходимо другарство пък не е предпоставка за допустимостта на процеса и той може да се развие и приключи и без участието на необходим другар, който обаче ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното в производството решение.
ВКС посочва, че в случай на иск за нищожност на договора от трето лице, задължителното другарство произтича от естеството на спорното правоотношение (чл. 216, ал. 2 ГПК).
Върховните съдии изтъкват, че правните последици от договора са различни за всяка една от страните и са самостоятелни от тези на другата страна. „Същевременно с това те са във връзка едни с други, тъй като наличието им зависи от съществуването на договора. В случай, че договорът не породи правно действие, предвидените за него правни последици не биха настъпили, а ако бъде унищожен или развален, същите биха отпаднали с обратна сила. Не съществува възможност за непораждане на последиците или за тяхното отпадане само за една от страните, а за пораждането им или запазването им за другата страна. Затова прогласяването на нищожността на договора, съответно унищожаването или развалянето му, намират отражение в правната сфера и на двете страни по него“, подчертават те.
В тълкувателното решение се дават примери за случаи, в които трето лице може да се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от него, които правят невъзможно упражняването на правото му – кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба; кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на първия кредитор.
ВКС подчертава, че нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава интереса от предявяването му. Предмет на производството е съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това дали конкретните правни последици от нея са настъпили. Страни по този спор са от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна-страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях.
„Договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и ги прави необходими другари по него“, сочи ВКС.
Той пише още, че всяка от страните по договора разполага със самостоятелно право на защита по предявения иск за нищожност, което не може да бъде упражнено от другата страна по него, тъй като в случая не е предвидено процесуално застъпничество или субституция.
„Горното налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Евентуалното уважаване на иска за нищожност би довело до невъзникване на породените от него права на страните, т. е. би се отразило на техния патримониум, като за настъпването на тази последица от решението е без значение дали страната е била конституирана и е участвала в производството или не“, обясняват върховните съдии.
И допълват, че ищецът не може да предяви иска си само по отношение на една от страните по договора, като избира коя да е тя, тъй като така се създава възможност да бъде избрана страна, която няма голям интерес от запазване на договора, или пък също както и ищеца желае отпадане на неговите последици. „В последния случай другата страна по договора може да се окаже обвързана от съдебно решение за прогласяване на нищожността на договора и отпадането на неговите последици, постановено в симулативен процес“, констатира ВКС.
В решението се обяснява, че в обсъждания случай предметът на иска е идентичен по отношение на ответниците и това не дава основание за различно третиране на един от тях, ако не е участвал в производството пред първата инстанция. И затова ВКС стига до заключението, че страните по договора са задължителни необходими другари по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора.
Той дава и следните важни разяснения: „Това тълкуване възпрепятства предявяването на иска на третото лице за нищожност на договора като инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК в производство по вече предявен иск, по което този въпрос е преюдициален, ако по главния иск не са били конституирани и двете страни по договора. В този случай искът за нищожност ще следва да бъде отделен за разглеждане в отделно производство. Тълкуването обаче не е пречка твърдението за нищожност да бъде предявено в производството, по което въпросът е преюдициален, чрез възражение, тъй като в този случай няма да бъде формирана сила на пресъдено нещо“.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от съдиите Албена Бонева, Боян Цонев, Даниела Стоянова, Владимир Йорданов, Геника Михайлова, Ваня Атанасова и Бонка Дечева. Те застъпват тезата, че необходимото другарство е по правило факултативно, а задължителното е изключение, а не обратното и предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.
25
Коментирайте
„При иск на трето лице за нищожност на договора, страните по него са задължителни другари“
БЕЗ ЗАПЕТАЙКАТА след договора! Заглавие е все пак!
Законодателят трябва да регламентира, че всяко необходимо другарство е задължително и да се свършат тези мъки!
В отношенията между ответниците, без значение от вида на иска и какви другари са те, не се формира СПН. Такава се формира между ответниците и ищеца. Или казано по друг начин, дори да се уважи иск за нищожност, предявен от трето лице, в отношенията между ответниците доводът няма да бъде признат за нищожен. Затова няма смисъл процесът да се затормозява като се конструират всички страни по договора, ще стане по зле от иск срещу етажни собственици. Особеното мнение е правилно според мен.
„Всяка една от страните по договора разполага със самостоятелно право на защита по предявения иск за нищожност, което не може да бъде упражнено от другата страна по него, тъй като в случая не е предвидено процесуално застъпничество или субституция.“
Някой трябва да си припомни родовите и видовите понятия на тая процесуална субституция, ама айде.
P.S. Това решение ме изненада, мислех, че ще застъпят противоположната теза, че при тези дела (нали уж според тях факултативното другарство било принципът) предвид действието на акта на съда за прогласяване на нищожност спрямо всички.
Напълно ненужно решение.
Ти така си мислиш. Направо се учудвам как не казаха, че са факултативни, след нещата, които написаха в предходното тълкувателно решение от 2016г. за съпрузите.
И аз колега очаквах да направят точно това. Сена направо приятно ни изненадаха.
Явно видяха какво става с шестинстанционните производства по делата с неучаствал факултативен другар и решиха, че това със защитата по чл. 304 ГПК всъщност не е било добра идея.
Разгеле! След две години.
Те така си действат.
Поредното ненужно тълкувателно по екзотики в практиката, със здраве
И после ходи, та чети съдебна практика.
ВКС: „Извинявайте за принципните постановки в мотивите на ТР 3/2016г. на ОСГК. Видът на необходимото другарство ще се преценява за всеки случай поотделно“.
Така и трябва.
И да сме другари по делото и да не сме, то ако правото не е на наша страна, все тая.
Изключително важно е кой е на твоя страна.
Ей, модерна работа бе. Европейска.
Ами освен да се надяваме, че няма да искат да го обжалват това решение
Напротив! За мен трябва да се обжалва.
Интересно пред кого се обжалват тълкувателните решения според Вас, когато е взето от ОСГТК, може би пред наказателната колегия?
Браов на съда. Трябваше да има разрешение за това
Според мен съдът тук е прав
Напълно.
Еми ще си другаруваме с авера, няма как. Като се яви трети желаещ да ни атакува.
Правилно тълкуване с уговорката, че понякога затруднява процеса.