Адвокатурата в становище до ВКС
При бездействие на ООД напусналият съдружник може сам да поиска заличаването си от Търговския регистър
Прокурорът няма право да иска прекратяване на ЕООД при смърт на собственика-управител, казва още ВАдС в становище по голямото тълкувателно дело на Търговската колегия
Осемте въпроса по тълкувателното дело
1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
2. Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, ако по предходна точка от дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник?
3. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.З т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?
4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?
5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?
6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания но чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице но регистрацията?
7. Допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка но чл.129 ал.1 предл.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?
8. Допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?
Напусналият съдружник в ООД може сам да поиска заличаването си от Търговския регистър, когато дружеството бездейства. Прокурорът няма право да иска прекратяване на ЕООД при смърт на собственика-управител. Изключеният по предходна точка от дневния ред на Общото събрание съдружник може да подаде иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител.
Това са част от отговорите, които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) дава на 8-те въпроса, в които Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) обобщи натрупаните през годините противоречия в практиката при вписванията в Търговския регистър и по някои други проблеми, свързани с най-многобройните у нас дружества – ООД. Въпросите бяха формулирани след като ръководителят на колегията Дария Проданова изиска данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони. Към тях върховни съдии добавиха още проблеми, на които сами се бяха натъкнали и така тълкувателно дело №1/2020 г. се превърна в едно най-мащабните начинания на Търговската колегия, а отговорите по него се очакват с голям интерес от правната общност (повече за тълкувателното дело можете да си припомните тук).
Сега своето виждане по тях дава адвокатурата (пълния текст на становището виж тук).
Първият въпрос по тълкувателното дело е как се прекратява ЕООД при смърт собственика, който е и управител, при бездействие на наследниците му. Най-общо тук противоречието е в това дали в случая прекратяването може да стане с иск (по чл.155, т.3 от ТЗ) на прокурора (повече за различните виждания можете да си припомните тук).
Според ВАдС иск на прокурора би бил недопустим, защото дружеството се прекратява по право. Съветът напомня, че според чл.157, ал.1 ТЗ ако едноличният собственик на капитала на ЕООД е физическо лице, дружеството се прекратява със смъртта му, освен ако в дружествения договор е предвидено друго или наследниците поискат да продължат дейността. И подчертава, че същото става и когато се прекрати юридическото лице собственик на капитала на ЕООД. В становището се изтъква, че няма никакво значение дали ЕООД-то има управител или не. „Няма нито законова, нито логическа причина да се приеме, че при осъществяване на юридически факт с едни и същи елементи – смърт на единствения съдружник, липса на уговорка в учредителния акт и бездействие на наследниците, които не са поискали да продължат дейността, при наличие на жив управител дружеството се прекратява по право, а в случай на смърт на управителя – по силата на конститутивно съдебно решение по чл.155, т.3 или чл.154, ал.1, т.5 ТЗ“, пише в него.
Освен това адвокатурата подчертава и друго – процесуалната легитимация на прокурора да иска прекратяването на търговско дружество е интензивна намеса в частноправни отношения и следва да бъде изрично уредена, а такава уредба в случаите по чл.157, ал.3 ТЗ няма.
Така стига до извода, че ако наследниците бездействат или са се отказали от наследството, трябва да се признае право да иска прекратяване на ЕООД на кредитор, държавен орган или орган на местното самоуправление, както беше при голямата пререгистрация на фирмите (правилото на §5а, ал.2, §5, ал.2 от ПЗР Закона за изменение и допълнение на закона за търговския регистър от 2012 г).
Следващите два въпроса в тълкувателното дело са свързани с противоречия в практиката, когато един от съдружниците в ООД е и негов управител. Първото е за това дали той може да атакува с иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ решението на общото събрание за освобождаването му като управител, ако по предходна точка от дневния ред е бил изключен като съдружник. Второто противоречие в практиката е за това може ли съдружник в ООД, който е и негов управител, да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на общото събрание или действа против интересите на дружеството, или ще носи само имуществена отговорност (повече за проблемите в практиката по тях виж тук).
ВАдС заявява, че иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, е допустим, независимо че по предходна точка от дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник. И обяснява, че обратното разбиране обезсмисля интереса на изключения съдружник от защита срещу решението за изключването му. „Решенията на общото събрание, които се приемат след решението за изключването на съдружник, също могат да засягат членствените му права, поради което изключваният съдружник следва да може да ги оспорва по исков ред – например ако изключеният съдружник е имал блокираща квота и не би могло да бъде сменен като управител без негово съгласие, освен ако бъде изключен, при увеличаване на капитала, преобразуване, приемане на нов дружествен договор и т.н.“, подчертава ВАдС.
И заявява, че вписването на изключването на съдружник има конститутивно действие и напълно отхвърля тезата на част от съдиите, че решението на ОС за изключване на съдружник има незабавно действие в отношенията между съдружниците и между тях и дружеството, а вписването е от значение само по отношение на третите лица. В становището се почва, че чл.140, ал.4 ТЗ (Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър) не урежда подобно ограничено конститутивно действие.
По въпроса за отговорността на управителя съдружник ВАдС заявява следното: „За действия по чл.126, ал.3, т. 1 или 3 ТЗ, извършени от управителя, който е и съдружник, последният може да бъде изключен като съдружник от дружеството, ако нарушенията едновременно осъществяват фактическия състав на отговорността по чл.145 ТЗ и на основанията за изключване по чл.126, ал.3, т.1 или 3 ТЗ“. Т.е. ако нарушенията може да се квалифицират като неоказване на съдействие за дейността на дружеството или като действие против интересите на дружеството.
В становището си ВАдС обяснява, че докато отговорността на управителя има обезщетителна функция за понесените от дружеството вреди от негови нарушения, то изключването на съдружника цели да освободи фирмата от някой, чието поведение е несъвместимо с членствените му задължения.
„Съдружникът, който е и управител, не е освободен от членствените си задължения да съдейства за осъществяване дейността на дружеството и да не действа против неговите интереси. Напротив, съществуването на тези задължения и опасността от изключване при нарушаването им е гаранция, че и като управител съдружникът ще се ръководи от дружествените интереси и ще способства за постигането им“, подчертава ВАдС.
Четвъртият въпрос по тълкувателното дело е за това кой орган на ООД е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му от Търговския регистър като такъв (по реда на чл.141, ал.5 ТЗ). Становището на адвокатурата е, че е достатъчно уведомлението да бъде получено от дружеството, независимо дали чрез негов орган, или по друг начин.
„Достатъчно е уведомлението на управителя да бъде получено от дружеството на адреса му на управление, който е вписан в търговския регистър. Уведомлението ще има действие и ако се получи на адреса за кореспонденция, посочен от дружеството в търговската му кореспонденция и интернет страницата му – чл.13 ТЗ. Не е необходимо получаване на изявлението на управителя по чл.141, ал.5 ТЗ от страна на точно определен орган на дружеството с ограничена отговорност – например общото събрание на съдружниците или негов представител. Получаването (доставянето) на уведомлението е въпрос на факт – поставяне в пощенска кутия на дружеството на адреса на управление или адреса за кореспонденция, получаване от служител на дружеството. То може да бъде доказвано с всички доказателствени средства, допустими в регистърното производство – писмо с обратна разписка, нотариална покана“, заявява ВАдС.
Петият въпрос, по който съдилищата не са единодушни, е може ли съдружникът в ООД, който е дал предизвестие, че го напуска (чл.125, ал.2 ТЗ), сам да поиска това обстоятелство да бъде вписано в Търговския регистър, когато органите на дружеството бездействат. По него има десетки противоречиви решения, за които сигнал до Търговската колегия изпратиха от сайта „Предизвикай правото“ (повече за проблемите можете да прочетете тук).
Според ВАдС при такова бездействие, напускащият съдружник е легитимиран сам да заяви за вписване прекратяването на участието му в ООД.
„Принципът на автономия на волята, който лежи в основата на дружественото право, е основание за уреждане в полза на всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност на преобразуващо право, чието упражняване води до прекратяване на членственото му правоотношение – чл.125, ал.2 ТЗ.“, посочва съветът в становището си. И припомня, че е достатъчно предизвестието да е писмено, да е получено на адреса на управление на дружеството и да изтекат три месеца от този момент, за да се прекрати членственото правоотношение.
„Вписването на прекратяването на членството в търговския регистър има оповестително действие. Напусналият съдружник не е активно легитимиран да подаде заявление за заличаването си като съдружник в търговския регистър. Той има обаче интерес да бъде заличен от регистъра, защото за третите добросъвестни лица съдружникът продължава да има това качество – чл.7, ал.1, чл.10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, а то може да поражда неблагоприятни за него последици – например да е пречка да: бъде член на друго дружество или кооперация; бъде член на управителен орган на друго дружество или кооперация; да заема публична длъжност – чл.41, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация; да бъде съдия, прокурор или следовател – чл.195, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт; да упражнява професия или дейност и т.н. Затова ако органите на дружеството с ограничена отговорност бездействат и не поискат заличаването му в търговския регистър в сроковете по чл.6, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, по аналогия от чл.141, ал.5 ТЗ следва да се приеме, че напусналият съдружник е активно легитимиран да поиска вписване на промяната в търговския регистър“, заявява ВАдС.
Като напомня, че когато напуска съдружник, след това трябва да се уредят и последиците, касаещи капитала и съответстващите му членствени права (чл.121, ал.2 ТЗ). Трябва да се промени и дружественият договор. Всичко това може да направи само общото събрание.
„Доколкото изменението на капитала и дружествения договор са последици, а не елемент от юридическия факт на напускането, вписването на тези обстоятелства и обявяването на изменения дружествен договор могат да бъдат извършени след вписване на прекратяване членственото правоотношение на напусналия съдружник. Затова той няма интерес и не е легитимиран да заяви вписване на променените обстоятелства и обявяване на актуалния дружествен договор“, пише ВАдС.
Какви са правомощията на съда, когато пред него е обжалван отказ за вписване в Търговския регистър, но преди това не са дадени указания от длъжностното лице по регистрацията е следващият спорен в практиката въпрос, на който адвокатурата дава своя отговор. Т.е. в случая трябва да се тълкува чл. 25, ал. 5 от Закона за търговския регистър, който гласи: „При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Съдът изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването“.
Преди да се заеме с това ВАдС разяснява спецификата на регистърното производство и припомня, че то е охранително и следователно съдът е длъжен да реши сам въпроса по жалбата. А тя може да се основава и на нови факти и правоотношения, като съдът може да събира нови доказателства и за тях, и за посочените в заявлението. „В тази връзка съдът е компетентен да даде указания за прилагане на документите, които се изискват по закон, или за заплащане на дължимата държавна такса, ако длъжностното лице по регистрацията не е дало указания по чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ“, обяснява ВАдС.
И констатира, че всъщност текстът на чл. 25, ал. 5 от Закона за търговския регистър не е прецизен.
„При отмяната на отказ в регистърното производство съдът сам постановява исканото вписване, заличаване или обявяване, а Агенцията по вписванията изпълнява само функцията на пазител на регистъра, като е длъжна да пренесе съответните данни от акта на съда в електронната база данни на съответното място в съответния вид, като по този начин осъществява фактическия състав на вписването, заличаването или обявяването. Не може да съществува разлика между положението на съда, когато изпраща свои актове, въз основа на които се извършва вписване, заличаване или обявяване по реда на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, и когато отменя отказ и постановява извършването на вписване, заличаване или обявяване по реда на чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ“, заключава ВАдС.
Седмият въпрос в тълкувателното дело е „Допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличие на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129, ал.1, предл. 2 ТЗ приложимa ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?“.
ВАдС заявява, че вписването на разпоредителната сделка с дялове при наличие на вписан запор е допустимо. „Когато има невписани предходни продажби, вписването на разпоредителната сделка следва да се извърши след произнасянето на длъжностното лице по регистрацията относно тези продажби, при положение че е постъпило заявление за вписването им преди постъпването на искането за вписването на разпоредителната сделка. В случай че е поставен отказ за вписване на предходна продажба и отказът е обжалван, вписването на разпоредителната сделка следва да се извърши след влизане в сила на решението на съда, с което отказът се уважава, а ако съдът отмени отказа – след вписването в ТРРЮЛНЦ на предходната продажба. Отрицателната предпоставка по чл.129, ал.1, предл. 2 ТЗ не e приложимa при прехвърляне на дялове между съдружници“, се посочва в становището.
Последният въпрос е допустимо ли е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностно лице по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите по заявления за вписване, заличаване или обявяване на актове. Не, отговарят от адвокатурата. И подчертават, че това не е случайно, а е израз на разбирането на законодателя, че заявителят, предвид охранителния характер на регистърното производство, има интерес да обжалва само отказа за вписване, заличаване или обявяване.
В становището се подчертава, че другите актове в е-регистрите са междинни и нямат самостоятелен характер. „Недопустимостта да бъдат обжалвани актове на длъжностното лицев по регистрацията извън отказите може да бъде обоснована и с установения в чл.2а, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ принцип за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, чийто израз е тя. Ускоряването на производството по регистрацията е важен фактор за стабилизирането на търговския оборот, тъй като както търговците, така и третите лица са заинтересувани от вписването, обявяването и заличаването да се извършват в кратък срок“, заявява ВАдС.
23
Коментирайте
Много разнородна практика. Дано я уеднаквят по-скоро.
Добро тълкувание. Похвалям ги
Чакам с нетърпение тълкувателното решение.
Да, както ако ми е съдружник тая проста златотърсачка Джар Джар Бинг от Игри на Волята. Еми ще искам да изляза. Еми ще искам да го сторя. Пълна кофа, налагаща мнението си
Подбирайте си внимателно съдружниците.
Е, как имате нерви да ги гледате тези тъпотии?
По какъв начин човек може да се защити, ако нагляр е регистрирал фирма на домашния ти адрес, без твое съгласие, вклч и при твое изрично несъгласие? Нали в началото на годината щяха да променят закона и да има защита, по подобие на ЗГР-със заявление на собственика на жилището да поиска да бъде заличен фалшивия фирмен адрес. как така няма изискване фирмаджията да докаже връзка с дадения адрес-да е собственик, под наем, да има изрично съгласие? Докога ще продължава слободията с посочване на произволни фирмени адрес!
Трябва да има винаги опция да излезеш
Няма лесен начин, то си е като в сектите-веднъж влязъл-трудно се излиза.
Не мога да разбера какво ги хвалите. Като това да се прави аналогия с пар. 5 и пар. 5а от ЗТРРЮЛНЦ за прекратяването на ЕООД при смърт е пълна глупост. С иск на прокурора е много по-чисто. Каква толкова намеса в гражданския оборот видяха във фирмата на един умрял?
Колкото по-малко прокуратура, толкова по-малко глупости по делата. Ако искаш да ти е мирно село, не вкарвай вълк в кошарата и още мога, ама се надявам да си ме разбрал
Ами преписа от исковата молба ще стига до адреса на дружеството, а това най-често е личния дом, където живеят наследниците на починалия бивш собственик на ЕООд-то. Това са хора, които не искат нищо общо с дадената фирма.
Тоест намесата на прокурора ще касае личното пространство на наследниците-те какво са виновни,че наследодателят им е направил фирма, с която не искат да имат нищо общо.
Ако имаш избор-избягвай да се обръщаш към прокуратури, гедебопщини, полиции, милиции, репресивни органи и тн, дори и да мислиш,че си прав, изряден, законопослушен,законоспазващ и изряден. Че може да влезеш в такъв филм,че с години да не се оправиш,а и на наследниците си да оставиш проблем. Дори и да става дума за случаи, неизискващи намесата на наказателен закон и тн.
ХАхахаха ЗТРРЮЛНЦ. По-тъо име, трудно
При смърт на собственика на ЕООД, ако дружеството се прекратява по право как става отбелязването на прекратяването в Търговския регистър. Особено ,ако наследниците са се дезинтересирали и бездействат? Няма ли да стигнем в ситуацията дружество, което би следвало да е прекратено в ТР да е отбелязано като действащо, защо ТР не отбелязва подобна промяна служебно?
Ще доживея и аз да похваля този висш съвет. На какво буквоядство съм се нагледал по въпрос 5 от ТД от съдии, които не мислят с главите си и правят човек, който иска да си тръгне от един бизнес, крепостен селянин на бившите му съдружници, които или се чешат, да не казвам къде, или нарочно не изпращат заявлението в ТР. Ама то в чл. 15 от ЗТРРЮНЦ били изброени изчерпателно заявителите, ама какво ли не. А че не можеш да държиш насила някой в дружеството и да търпи серия от негативни последици от това, че не е отписан в ТР,… Покажи целия коментар »
Не можеш лесно да избягаш от дадения бизнес, дори и да става дума за ЕООД- Фирма се регистрира лесно, за минути се попълва заявлението, но излизането от бизнеса отнема месеци и години-не може да се заличи фирма с „просто“ заявление, дори и да няма дългове и кредитори, а се влиза във филма прекратяване, ликвидация и тн.
Защо мислищш,че има стотици хиляди неработещи фирми, които никой не „закрива“. Защото закриването на фирма е дълго, сложно и ходене по мъките.
До тук добре, както казал падащият от 10 етаж, ама не знае ли ТК на ВКС колко още проблеми има само с исковете по чл. 74 ТЗ?
тъй, тъй ама ТД вече не са много долюбвани във ВКС откакто Влахов им скъса… тогите от ТД заради новия ГПК и сега го дават по-лежерно. Говоря повече за ГК. Колко висящи ТД има и от колко време?
Последно ми се чини, че изкараха това за конфискацията, а има доста по-важни – да не давам пример с т.д. 1/2020 на ОСГТК.
То готово написано тълкувателното решение. Разумно и обосновано. Изразявам пълно съгласие с така изложените тези. Понякога виждам смисъл от този ВАдвС
Колега, наивен си, ако мислиш тази сбирщина е написала това становище, с което с леки нюанси и аз се съгласявам. Тези неща се възлагат на външни хора. Нищо, че е подписано от лицето Р. Негенцова
Тогава да обявяват кой е писал. Да има като в администрацията изготвил, съгласувал и издал акта. По-честно е
По темата
-
ВКС с голямо тълкувателно дело за противоречията при вписване в Търговския регистър
-
ВКС казва как се прекратява ЕООД при смърт на собственика
-
Пълен разнобой в практиката дали напусналият съдружник в ООД може да иска заличаването си от Търговския регистър
-
Може ли съдружник в ООД да бъде изключен заради нарушения като управител
Не може да се възприеме становището на ВАдС по 157, ал. 1 ТЗ, т.к. бездействието на наследниците не е основание да се презюмира нежелание да продължат дейността. Преди да се мисли за желания, трябва да се разреши въпросът кои лица са приели наследството. Ако призованите към наследяване наследници на едноличния собственик не са приели наследството, няма какво да презюмираме несъгласие при бездействие, а трябва да им се определи срок по чл. 51, ал. 1 ЗН, което може да стане именно в исково производство по конститутивен иск на прокурора. Едва след приемане на наследството може да се преценява желания относно продължаване… Покажи целия коментар »