Присъединяване на България към Еврозоната – правни аспекти
Статията на Николай Бошнаков
Николай Бошнаков е студент от трети курс по специалност „Право“ в Университета на Виена и Университета за национално и световно стопанство – София. Интересите му са в сферата на международното право, правото на ЕС, бежанското и миграционното право, медиацията и правата на човека. Участва в редица обучения, проекти и състезания в тези области, сред които Лятното училище по Европейско частно право на Университета на Залцбург и Младежкия форум ЕС – Балкани в Рим. Той е директор „Професионално развитие“ в Европейската асоциация на студентите по право в България (ELSA). За него правото е кауза, която следва да бъде реализирана с професионализъм и отдаденост.
Миналата година Бошнаков беше класиран на трето място в Академичния форум – писане на научни статии, който е съвместен формат на ЕЛСА България, Кръжока по международно публично право към Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ и Клуба на юриста ,,Теодор Пиперков“, посветен на академичното писане. То се проведе в две части – поредица от публични лекции на различни аспекти от академичното писане, водени от видни специалисти в различни сфери на правото и изготвянето на научна разработка от всеки участник с помощта на ментор от академичната сфера.
Николай Бошнаков събра 37,5 от 50 възможни точки за статията си: „Присъединяване на България към Еврозоната – правни аспекти“.
„…в рамките на десет години 80% от нашето икономическо законодателство, може би дори фискално и социално, също биха дошли от ЕС“.
Жак Делор (френски икономист и политик)
Въведение
„През двадесетте години на своето съществуване еврото се превърна в положителен символ на единството, интеграцията и икономическата сила на Европа и на нейното положение в света, като стана канал за разпространение на европейските ценности на демокрацията, свободните пазари и международното сътрудничество“[1]. Това се казва в Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото, в която се набелязват както ползите и предизвикателствата, така и някои общи политики в тази посока. Тези стратегически насоки се издигат в един изключително труден момент, когато Икономическият и валутен съюз (ИВС)[2] се намира в най-тежката криза в историята на своето съществуване. Трудни дилеми и решения стоят пред държавите членки на Европейския съюз (ЕС), като от тези решения зависи в стратегически план ролята и позицията на ЕС и единната валута в международните политически, икономически и финансови отношения.
В такава турбулентна среда се осъществява процесът на подготовка на България за присъединяване към Еврозоната, върху който влияние оказват ефектите от световната икономическа криза, пандемичната криза, причинена от COVID-19, както и кризата в управлението на Еврозоната. Това създава условия за нарастваща неопределеност в поведението и позициите на националните и европейските институции и икономическите агенти, чието влияние също следва да бъде отчетено в хода на присъединяването на България към Еврозоната.
През последните няколко години в специализираната научна литература са публикувани анализи, посветени на някои политически, икономически и финансови аспекти на присъединяването на България към Еврозоната, като са очертани потенциалните ползи и предизвикателства от този процес. По-слаб е обаче интересът към правните аспекти на включването на България във валутния съюз и законодателните промени, които са необходими във връзка с това, както и проблемите, свързани със задължението страната ни да възприеме правилата и принципите на Единния надзорен механизъм на ЕС. Европейският банков надзор е един от двата стълба на банковия съюз в ЕС, заедно с единния механизъм за преструктуриране. Той включва Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните надзорни органи на участващите държави. България се присъединява към европейския банков надзор и единния механизъм за преструктуриране през октомври 2020 г.
Целта на настоящата разработка е да представи някои основни аспекти на процеса на присъединяване на България към Еврозоната от гледна точка на налагащите се промени в правно-нормативната среда. Първият раздел е фокусиран върху създаването, развитието и функционирането на Еврозоната и Икономическия и валутен съюз, като е очертана правната и институционална рамка за тяхното функциониране. Втори раздел представя състоянието и предизвикателствата, свързани с разширяването на Еврозоната, както и законодателните и институционални промени в България във връзка с приемането на еврото.
1. Създаване, развитие и функциониране на Еврозоната
1.1. Предпоставки за създаване на Еврозоната – идеята за Икономически и валутен съюз
Идеята за създаване на Икономически и валутен съюз (ИВС) в Европа e прецедент в световната политическа, икономическа и финансова история, въпреки че са налице и други опити за икономическо и валутно сътрудничество[3]. Още със създаването му, заради необходимостта от постигане на политически компромиси, са заложени функционални дефекти. Според един от архитектите на единната европейска валута Жак Делор, политическите лидери не са обърнали внимание на фундаменталните слабости и дисбаланси в икономиките на страните членки. На липсата на добре функциониращо централно управление и слабата координация на икономическите политики в региона, според Делор, се дължи сериозната дългова криза в ЕС[4]. Ситуацията през последните години показва, че цената на допуснатите компромиси ще бъде платена в доста по-кратки срокове, в сравнение с планираните от експертите в областта.
В началото на 70-те години на ХХ в., с цел намаляване на неблагоприятните последици от кризата на международната валутна система върху европейските икономики, се концептуализират първите идеи за създаване на ИВС. Тези идеи са насочени към осигуряване на икономическа и валутна стабилност в Европейската икономическа общност (ЕИО)[5]. От една страна, формирането на ИВС следва да се основава на валутното сътрудничество и стесняването на равнището на отклонение на разменните валутни курсове на паричните единици на страните членки. Това се разглежда и като един от положителните фактори, влияещи върху процесите на съгласуване на икономическите политики. От друга страна, преходът към фиксирани курсове би имал устойчив ефект, само ако е съчетан с положителни икономически резултати – например, намаляване на равнището на инфлация и безработица, премахване на дефицитите и свръх-задълженията на страните членки и др.
Този дебат води до осъзнаване на необходимостта, че са нужни конкретни действия за постигане на валутна интеграция в рамките на ЕИО, която да има устойчив характер. През октомври 1970 г. тази идея е заложена в т.нар. план „Вернер”. Едно от направените предложения е създаването на Европейския фонд за валутно сътрудничество (1973), чиято дейност е планирано да бъде под контрола само на управителите на централните банки. Той е поставен обаче на подчинение на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN)[6] и на практика няма реални правомощия. Въпреки това продължава да съществува и през 1994 г. се влива в Европейския паричен институт[7]. Неуспехът на плана „Вернер“ може би се дължи на факта, че провеждането на координирани интеграционни политики е идея, изпреварила времето си. През този период някои държави провеждат политики, насочени към стабилизация (напр. икономическата политика на Федерална република Германия е фокусирана върху намаляването на инфлацията), а други провеждат политики за стимулиране на икономическия растеж (напр. Франция).
С цел разрешаване на проблема, свързан с паричната нестабилност и нейното неблагоприятно влияние върху сближаването между държавите членки, през юни 1978 г. в Бремен Европейският съвет взема решение за създаване на Европейската валутна система (ЕВС). Тя трябва да стимулира европейската финансова интеграция чрез намаляване на негативните ефекти върху търговията от колебанията на валутните курсове. Последните се фиксират спрямо общата разчетна европейска валута, а именно екюто. Нейната основна характеристика е Механизмът на обменните курсове (ERM), който въвежда фиксирани, но подлежащи на корекция обменни курсове между валутите на деветте държави членки към онзи период. Системата трябва да укрепи стабилността на функционирането на европейските валути, като включва и механизъм за взаимно кредитиране. Въпреки идентифицираните слабости на ЕВС, свързани преди всичко с нейната сравнително ниска ефективност, тя успява да доведе до облекчаване на контрола върху движението на капиталите[8].
Идеята за използване на единна европейска валута от всички страни в Европейската икономическа общност и създаването на Европейска централна банка (ЕЦБ) се развива и по-ясно формулира през април 1989 г. с утвърждаването на „плана Делор“. Комисията „Делор“ е създадена, за да проучи конкретните, поетапни стъпки към създаването на единна валута и за изграждане на ИВС[9]. Като ръководител на Европейската комисия от 1985 до 1995 г. Жак Делор има ключова роля в процеса по стартирането на еврото. Европейската централна банка функционира заедно с централните банки на държавите членки на принципа на федерализма. Комисията „Делор“ препоръчва и превръщането на Европейската парична единица (ECU) в обща валута за Общността. В доклада „Икономически и валутен съюз в Европейската общност“ на Комисията „Делор“ са изведени някои принципни условия от съществена важност за изграждането на ИВС – установяването на фиксирани валутни курсове между паричните единици на страните членки, постигане на взаимна конвертируемост на техните валути, интегриране на финансовите пазари и осигуряване на свободно движение на капитали в Общността[10].
Решителна стъпка за изграждането на ИВС е Договорът за Европейския съюз (ДЕС), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. (влязъл в сила през ноември 1993 г.). С него се утвърждава правната рамка за създаване на ИВС в ЕС[11]. Записаните в Договора мерки и планираните етапи съответстват на тези, утвърдени в плана „Делор“, като се поставя за основна цел създаване на ИВС, включващ използването на единна валута. Освен ЕЦБ, чиято основна цел е да поддържа ценова стабилност (т.е. да защитава стойността на еврото), подробно е разписано създаването на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ). Важна част от нейното функциониране е забраната за финансиране на бюджетните дефицити със заеми от централните банки на страните членки, както и пряката покупка от тези банки на държавни ценни книжа (ДЦК)[12].
Във функционалната рамка на ЕЦБ са заложени някои недостатъци, например: въпреки, че може да финансира пряко бюджетните дефицити на страни от ИВС, банката го прави непряко чрез покупката на дългови книжа на вторичния пазар или като приема обезпечения от банките срещу отпускането на паричен ресурс. Друг проблем е, че страните от ИВС могат да взимат безконтролно заеми, което значително задълбочава дълговата криза. Непосредствено след създаването си през 1998 г. ЕЦБ няма вменени надзорни функции върху банките в ИВС. След множество критики са направени предложения както по посока отговорността на ЕЦБ за повишаване на финансовата стабилност на ИВС, но и поемане на надзорна функция над финансовите институции и създаване на регулативни норми в ЕО[13].
На заседанието на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. лидерите на ЕО приемат решение за наименованието на новата валута – евро. Избран е и символът на еврото – гръцката буква „ипсилон“, напомняща за люлката на европейската цивилизация. Символът се свързва и с началната буква на думата „Европа“, а двете успоредни хоризонтални линии символизират стабилността на валутата. Официалното съкращение на еврото – EUR – е регистрирано в Международната организация по стандартизация (ISO)[14].
След подписването на Договора от Маастрихт държавите членки продължават процеса на интеграция, но въпреки това някои политики, особено икономическите и фискалните, са доминирани от решения, вземани на национално равнище. Договорени са допълнителни мерки за насърчаване на по-тясната интеграция и коопериране между европейските държави, сред които могат да се откроят:
- договореният Пакт за стабилност и растеж, който гарантира, че страните следват разумна бюджетна политика[15];
- създаденият Европейски механизъм за стабилност, който предоставя финансова помощ на държави от Еврозоната, изпитващи или застрашени от финансови затруднения[16];
- приетите Единен надзорен механизъм и Единен съвет по преструктуриране, насочени към повишаване на сигурността на европейската банкова система и засилване на финансовата интеграция и стабилност[17].
Еврозоната функционира от 1 януари 1999 г. и се състои от държавите членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута[18]. Към онзи момент еврото се използва по-скоро като разчетна единица на финансовите пазари, както и за електронни плащания. След тригодишния период, през който еврото се използва като отчетна валута заедно с националните валути, през 2002 г. страните членки от Еврозоната заменят старите си банкноти и монети с евро (Гърция става 12-ата страна, въвела еврото). Този процес може да се определи като най-мащабната в историята операция по преминаване от една валута към друга. От първичното право на ЕС значение имат и специалните протоколи за някои от страните членки, по отношение на които правилата на ИВС не се прилагат (клаузата на opting out). Великобритания си осигурява изключения от въвеждане на еврото в първоначалните преговори за Договора от Маастрихт (поставящ основите на еврото), докато Дания прави това по-късно – през 1999 г.[19]
Присъединяването към Еврозоната изисква от държавите членки на ЕС да отговарят на определени критерии, известни като „критерии за конвергенция“. Тези критерии би трябвало да гарантират, че дадена държава членка има готовност да приеме еврото и че присъединяването ѝ към Еврозоната няма да доведе до рискове за нейната икономика, а също и на Еврозоната като цяло. Критериите за конвергенция представляват икономически, финансови и правни условия, които са посочени в чл. 140, параграф 1 Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)[20]. Към тези условия за присъединяване към Еврозоната спадат[21]:
- ценова стабилност – изискването е размерът на инфлацията да не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели;
- стабилни и устойчиви публични финанси – изискването е бюджетният дефицит да не може да бъде по-висок от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП;
- стабилност на валутните курсове – изискването е страната-кандидат да участва във валутния механизъм ERM II в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период;
- дългосрочни лихвени проценти – изискването е дългосрочният лихвен процент да не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
1.2. Правна и институционална рамка за функциониране на ИВС и Еврозоната
Изграждането на ИВС е сложен и многоаспектен процес, преминаващ последователно от приемането на правилата и процедурите за свободно движение на капитали (Чл. 63 – 66 ДФЕС), през координирането на паричните политики на държавите членки (Чл. 119 и 140 ДФЕС) и осъществяване на сътрудничество между техните централни банки (Чл. 141 ДФЕС) към постепенното въвеждане на еврото като обща парична единица (Чл. 119 ДФЕС). Връхна точка на този процес е началото на касовото разплащане в евро от 1 януари 2002 г. До покриването на критериите за конвергентност, държавите членки се ползват от временна дерогация, указана в договорите им за присъединяване към ЕС, като са подложени на периодичен преглед на постигнатия напредък в изпълнение на законоустановените критерии[22].
Основни институции, които са овластени да се грижат за осъществяването на паричната политика на ЕС и да регулират функционирането на ИВС, са ЕСЦБ и ЕЦБ. Тяхната правна уредба, цел и задачи са заложени в ДЕС и ДФЕС. В чл. 127 ДФЕС са формулирани целта и задачите на ЕСЦБ, като за нейна основна цел е изведено поддържането на ценова стабилност. Принципите на съществуване на ЕСЦБ са насочени към подкрепа на основните икономически политики на ЕС по посока постигането на неговите цели, заложени в чл. 3 ДЕС. ЕСЦБ е призвана да действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите и спазва принципите, посочени в член 119 ДФЕС (ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, и устойчивост на платежния баланс).
Тук може да се отбележи, че постигането на ценова стабилност не следва да се разглежда само като цел за държавите членки от Еврозоната, но и по отношение на целия ЕС. Това може да се аргументира с факта, че членове на ЕСЦБ не са само страните, приели еврото за официална валута, а всички страни членки на ЕС. Към важните задачи на ЕСЦБ спадат определянето и осъществяването на паричната политика на ЕС, осъществяването на валутни операции, управлението на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите членки. Една от основните ѝ задачи е да насърчава нормалното функциониране на платежните системи. С нея се провеждат консултации при приемането на актове в областите от нейната компетентност. Тя се грижи за стабилността на финансовата система, като допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните власти политики, свързани с надзора над кредитните институции (Чл. 127 ДФЕС). ЕСЦБ спомага за осъществяването на финансов надзор; тя консултира законодателите в своята сфера на компетентност и съставя парични и финансови статистики. В чл. 129 ДФЕС са определени механизмите за вземане на решения, според които ЕСЦБ се управлява от ЕЦБ и управленските ѝ органи (Управителен и Изпълнителен съвет).
Съгласно чл. 282 ДФЕС и чл. 1 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ (приет с Протокол № 4, приложен към ДФЕО), ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) на всички държави членки, а не само на тези, които са въвели еврото. В същото време, ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, съставляват Евросистемата и провеждат паричната политика на ЕС. Евросистемата се очертава като един от инструментите за съгласуване и провеждане на паричната политика на наднационално равнище. ЕЦСБ спомага за осъществяването на финансов надзор; тя консултира законодателите в своята сфера на компетентност и съставя парични и финансови статистики.
ЕЦБ е наднационална институция с юридическа правосубектност, която е независима при упражняването на своите правомощия и при управлението на своите финанси. Институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, както и правителствата на държавите членки, следва да зачитат тази независимост. Правната уредба за функционирането на банката е уредена в ДЕС и ДФЕС (чл. 13 на ДЕС , чл. 127 – 129 на ДФЕС, чл. 282 – 284 на ДФЕС). Тя изпълнява водеща роля при осъществяване на икономическата и валутна политика на ЕС. ЕЦБ е натоварена с изключителното правомощие да разрешава емитирането на евробанкноти в рамките на Съюза според чл. 128 ДФЕС. Страните членки, които са част от Евросистемата, са делегирали правомощия и са отдали изцяло своята компетентност на ЕС при осъществяването на паричната политика, тъй като не могат да влияят върху обема на паричните средства в обръщение.
Органите на ЕЦБ и техните правомощия са представени в чл. 283 на ДФЕС. Органите за вземане на решения на ЕЦБ са Управителният съвет и Изпълнителният съвет. Управителният съвет взема решения, свързани с валутната политика. Той се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и от управителите на националните централни банки на страните, които вече са се присъединили съм Еврозоната. Изпълнителният съвет привежда в действие решенията и отговаря за текущите дейности на ЕЦБ. Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и четирима членове. Председателят, заместник-председателят и другите членове на Изпълнителния съвет се назначават измежду лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банковите въпроси, от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Съвета и след консултация с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ. Техният мандат е осем години и не може да бъде подновяван. Предвидено е ограничение: само граждани на държавите членки могат да бъдат членове на Изпълнителния съвет.
Третият орган за вземане на решения на ЕЦБ е Генералният съвет, като неговите решения са насочени към държавите членки на ЕС, които не са приели еврото за своя валута (чл. 44-46 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ). Генералният съвет се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и управителите на НЦБ. Останалите членове на Изпълнителния съвет могат да участват, без да имат правото да гласуват на срещите на Генералния съвет. Той допринася за осъществяването на необходимата подготовка за фиксирането на обменните курсове на валутите на държавите членки спрямо еврото, предмет на дерогация, в съответствие с предвиденото в член 140, параграф 3 ДФЕС.
На практика, присъединявайки се към ЕС, всяка държава се задължава да въведе еврото. Налице са обаче изключения, тъй като изпълнението на това задължение е обвързано с покриването на определени финансово-икономически критерии, описани по-горе, както и преминаването през специална процедура, описана в Договорите (Вж. чл. 140 ДФЕС). Тези изключения се характеризират с т. нар. дерогация. Тя представлява правно понятие, което е свързано със ситуация, при която държавите членки на ЕС не отговарят на приетите условия и не са подготвени да станат част от Еврозоната и да заменят националните си валути с еврото. Дерогацията е част от правната уредба на икономическата и паричната политика на ЕС. Нейните особености се уреждат в чл. 139 ДФЕС (държави членки с дерогация). В чл. 141 ДФЕС се регламентира прилагането на следните пет подхода от страна на ЕЦБ спрямо такива страни:
- засилва сътрудничеството между НЦБ;
- засилва координацията на паричните политики на страните членки с цел осигуряване на ценова стабилност;
- следи функционирането на валутния механизъм;
- провежда консултации по въпроси от компетентността на НЦБ, които засягат стабилността на финансовите институции и пазари;
- изпълнява предишните функции на Европейския фонд за валутно сътрудничество, поети впоследствие от Европейския паричен институт.
Актовете на производното (вторичното) право на ЕС в областта на паричната политика се приемат от ЕЦБ, на която са възложени нормотворчески правомощия. Тя може да приема регламенти и решения (в съответствие с чл. 132, пар. 1 ДФЕС). Трябва да се има предвид, че институциите на ЕС имат водеща роля в нормотворческия процес и тяхната намеса лишава страните членки от възможността да осъществяват правно регулиране.
Чл. 128 ДЕС, както и чл. 130 и 282, ал. 3 ДФЕС задължават държавите членки да осигурят независимост на своите централни банки[23]. Участието на всяка отделна централна банка се определя в съответствие с: (1) дела на съответната държава членка в населението на съюза, (2) дела на тази страна в брутния вътрешен продукт на общността. Дяловете на НЦБ в капитала на ЕЦБ се преразглеждат на всеки пет години в съответствие с тези правила. Тъй като ЕЦБ не извършва касови операции, НЦБ са тези, които пускат и изтеглят от обращение, обработват и съхраняват банкнотите. Към правните условия, посочени в чл. 140, пар. 1 ДФЕС, могат да се откроят изискванията за адаптиране на националната правна рамка и законодателство, според които държавите кандидати за присъединяване към Еврозоната трябва да предвидят в националните си закони правила, които да гарантират независимостта на НЦБ, а уставите им да са в съответствие с разпоредбите на Договорите на ЕС и с Устава на ЕЦБ и на ЕСЦБ.
Процесът на изграждане на ефективна правна основа на икономическата и паричната политика на ЕС изисква повишаване на усилията за преодоляване на разликите между държавите, които са част от Еврозоната и държавите с дерогация. Тук следва да се отбележи положителният характер на предприетите от ЕЦБ мерки, стимулиращи сътрудничеството с държавите извън Еврозоната. На фона на тежката дългова и пандемична криза в ЕС тези мерки следва да бъдат прецизирани, отчитайки продължителността на състоянието на дерогация и баланса между политическите и икономическите аспекти на присъединяването към Еврозоната. Държавите членки на ЕС, които не са част от Еврозоната, имат ангажимента всяка година да представят т.нар. „конвергентни програми“, съдържащи широк спектър от мерки по покриване на конвергентните критерии с акцент върху валутните курсове и инфлацията. Налице са и случаи на изпълнение на икономическите критерии, но липсва политическа подкрепа на процеса на присъединяване (напр. Швеция). Правната уредба на ЕС предвижда страните от Еврозоната да имат възможност да вземат самостоятелни решения, които да не се прилагат за страните с дерогация. В съответствие с чл. 136 ДФЕС и с Решение 2011/199/ЕС е създаден Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) със специален международен договор, сключен между държавите членки от Еврозоната през 2012 г. ЕМС изиграва възлова роля по отношение на запазването на финансовата стабилност в Еврозоната. През годините се утвърждава като устойчива институция, подпомагаща и преразглеждаща политиките на Европейския икономически и паричен съюз. От създаването си ЕМС подпомага пет страни от Еврозоната и се превръща в „спасителен механизъм“ за тях (Испания, Ирландия, Гърция, Кипър, Португалия), като в същото време работи за напредъка на цялата европейска парична система[24].
Протокол № 14, който е част от ДЕС и ДФЕС, е приет с цел стимулиране на благоприятни условия, осигуряващи по-висок икономически растеж в ЕС и даващи възможност за по-тясна координация на икономическите политики в Еврозоната. За първи път в този Протокол държавите членки, които са приели еврото за своя официална валута, са наречени „Еврогрупа“ и към тях са насочени специални мерки за засилен диалог. Уреждат се възможностите само тези държави да провеждат отделни срещи, без участието на страните, които не са част от Еврозоната. Въпреки че тези форуми са определени като неофициални, предметът на обсъждане в този формат често е от особена важност и на тях се дискутират въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута. На тези заседания участват представители на ЕК и ЕЦБ. Министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, избират председател на Еврогрупата за срок от две години и половина с мнозинството от гласовете на тези страни. Без съмнение, този комплекс от мерки водят и до по-голяма представителност в международните финансови институции при решаването на важни въпроси. Това препятства и забавя ефективната интеграция на страните извън Еврозоната, част от които са в активен предприсъединителен процес и участват в обменно-валутния механизъм ERM II.
Държавите членки, кандидатстващи за влизане в Еврозоната, участват в ИВС от датата на тяхното присъединяване без да приемат еврото за официална валута в самото начало. Причината за това е, че правната уредба на ЕС изисква преди това да се направи оценка на устойчивостта на финансовото им положение преди присъединяването. Освен това, те няма да са участвали в механизма на обменния курс ERM II, който не е отворен за кандидатстващите страни в периода преди решението за присъединяване. Едва след участието им в ERM II (за поне две години) може да бъде взето решение относно спазването на необходимите условия от страна на кандидатките за приемането на еврото и присъединяването им към Еврозоната, както е посочено в ДФЕС.
2. Процес на разширяване на Еврозоната и мястото на България в този процес
2.1. Процес на разширяване на Еврозоната: резултати и предизвикателства
Основна задача на ЕС в областта на икономическата и паричната политика, както и укрепването на ИВС, е въвеждането на единна валута и разширяване на Еврозоната, както и централизираното управление на фискалните въпроси. След 2005 г. критериите за приемане на еврото са покрити от: Словения (1.01.2007 г.), Кипър (1.01.2008 г.), Малта (1.01.2008 г.), Словакия (1.01.2009 г.), Естония (1.01.2011 г.), Латвия (1.01.2014 г.) и накрая Литва (1.01.2015 г.), които стават част от Еврозоната. Останалите страни членки също са задължени да приемат еврото като своя национална валута веднага щом изпълнят критериите за конвергенция, с изключение на Дания, която си запазва правото на неучастие. Това право позволява автономно решение относно откриването на процедура за проверка на готовността ѝ за присъединяване към единната валута. Друг специфичен случай е Швеция, за която няма предвидена клауза за неучастие, но на базата на проведен референдум през 2003 г. влизането в Еврозоната е отхвърлено. Седем страни членки на ЕС (България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) са поели ангажимент да приемат еврото по силата на ДФЕС. Този ангажимент включва покриването на критериите за конвергенция на техните икономики и правни системи[25].
Като отговор на сериозната дългова криза, започнала през 2010 г., ЕС въвежда временни механизми за подкрепа, които от 2013 г. са заменени от постоянни с утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който осигурява на държавите членки от Еврозоната външна финансова помощ с реален капацитет за кредитиране в размер на 500 млрд. евро. Страните от Еврозоната могат да се възползват от тази финансова помощ при изпълнението на ясни условия, свързани със строга фискална консолидация и програма за макроикономически реформи (договорена между ЕК и Международния валутен фонд (МВФ) в тясно сътрудничество с ЕЦБ)[26]. По този начин ЕС действа в защита на еврото в условия на турбулентни и кризисни ситуации. Тези действия могат да се определят като отражение на общия интерес и политика на солидарността в рамките на Еврозоната, но изискват и индивидуална отговорност на отделните държави спрямо останалите.
Страните от Еврозоната автоматично стават част от Европейския банков съюз (ЕБС), а останалите държави членки следва да се включат в него като предварително условие за присъединяването им към Еврозоната. Правно основание за съществуването на ЕБС е член 114 и член 127, параграф 6 ДФЕС, като неговото функциониране е насочено към укрепване на банковия сектор и валутния съюз в рамките на съюза. Направленията на ЕБС могат да бъдат обобщени по следния начин[27]: (1) единна нормативна рамка – съвкупност от правила, които спомагат за сравнителния анализ и контрол върху националните банкови институции чрез измерване на адекватност, ликвидност и др.; (2) единен надзорен механизъм – чрез него се създава мощна наднационална регулация на европейската банкова система и функционира чрез ЕЦБ; (3) единен механизъм за преструктуриране – предвижда решенията за преструктуриране на дадена банка да се осъществява от централен орган Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), който управлява Единен фонд по преструктуриране (ЕФП)[28] и трябва да гарантира, че всяко преструктуриране се финансира основно от акционерите и кредиторите на банката без участие на държавни средства и няма риск от прехвърляне на финансовата тежест върху данъкоплатците; (4) единна схема за гарантиране на депозитите – основава на съществуващите национални схеми за гарантиране на депозитите и цели възстановяване на определена сума от депозита на неговия собственик при изпадане във фалит на дадена банкова институция. ЕБС изпълнява важни правомощия, насочени към минимизиране на финансовите рискове и на банковата нестабилност, предотвратяването на паника и възможна верижна реакция, която би застрашила нормалното функциониране на цялата система.
Присъединяването към обменно-валутния механизъм ERM II става след официално заявление от държавата кандидат, неформални консултации между заинтересованите страни и подписване на споразумение, което урежда важни въпроси на монетарната политика, вкл. фиксирането на валутата на държавата членка към еврото. Споразумението е между държавата кандидат, ЕЦБ и всички участници в ERM II (към момента – страните в Еврозоната и Дания). Решението за присъединяване към Еврозоната се взема от Съвета по предложение на ЕК[29].
Една от добрите практики, приложени от балтийските страни във връзка с въвеждането на еврото, е приемането на „Закон за еврото“. Той урежда конвертирането на националната валута в евро по сметки, обменянето на националната валута в евро в кеш, както и сроковете, евентуални цени и максимален размер на единична поръчка за тези операции.
2.2. Законодателни и институционални промени в България във връзка с приемането на еврото
Ориентацията на българската политика за присъединяване към Еврозоната следва да е насочена към ясно изразена национална отговорност при решаване на важни икономически, финансови и правни въпроси, както и хармонизиране на националното законодателство със съюзното, подчинено на общия интерес, изразен в правната рамка на ЕС. Привеждането на националното законодателство в съответствие с европейското следва да утвърждава статута на независимост на НЦБ, забраната за финансиране на бюджетния дефицит чрез преки заеми от ЦБ, забраната за осигуряване на привилегирован достъп на държавни институции от всички нива до финансовите институции. Забраната за пряко финансиране на обществения сектор се отнася до забраната за договаряне на овърдрафт или други кредитни инструменти, отстъпвани на институции на Европейския съюз. Тук се включва и прякото придобиване на инструменти на публичния дълг от ЕЦБ или от НЦБ. Това би гарантирало финансова дисциплина и би осигурило фундамент за НЦБ[30].
Недопускането на привилегирован достъп на институции от обществения сектор до банките допълва забраната за пряко финансиране, засилва свободата на движение на капитали и стимулира придържането към принципите на пазарната икономика. Независимостта на НЦБ предполага провеждане на политика, насочена към стабилност на цените като ясно изразена цел, съчетана с правилото, че няма външна институция или орган, които да имат право да дават инструкции, да одобряват, да цензурират, консултират или участват в решенията на НЦБ[31].
Споразумението за участие на лева в обменно-валутния механизъм ERM II, успешно финализирано през юли 2021 г., се основава, inter alia, на ангажимента на България да се присъедини едновременно към ЕБС и ERM II и на мерките, описани в писмото за намерение от юни 2018 г.[32] Тези мерки се отнасят до следните области на политики и интервенции: банков надзор; макропруденциална рамка[33]; надзор на небанковия финансов сектор (свързан основно със затягането на правния и надзорен режим); рамката на несъстоятелността, предвиждаща множество правни и организационни промени; управлението на държавните предприятия и ефективното прилагане на Закона за публичните предприятия; механизмите за предотвратяване на пране на пари (увеличаване на правомощията на надзорниците и въвеждането на множество други мерки, свързани с идентифицирането и справянето с риска от пране на пари).
Прекият надзор над българските кредитни институции стартира от 1 октомври 2020 г. на базата на решението на Управителния съвет на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество с БНБ след изпълнението на необходимите надзорни и законодателни предпоставки. В рамките на ERM II, ЕЦБ осъществява пряк надзор над значимите кредитни институции в Р. България и отговаря за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението над по-малко значимите кредитни институции. Съответствието на законодателството е един от най-важните фактори в процеса на присъединяване на България към ERM II и това е допълнителна мотивация за направените промени в Закона за БНБ[34], в Закона за кредитните институции[35] и в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор[36].
Очаква се приемането на България в Еврозоната и заменянето на българския лев с еврото да бъде събитие с трансформиращ ефект в сферата на правната рамка, банковите и финансовите регулации, както и за функционирането на редица държавни органи, включително и БНБ. Със Споразумението за ERM II се фиксира и централният курс на българския лев за 1 евро на 1.95583 лева (запазва се сегашният според действащото българско законодателство), като новото изискване е, че този централен курс следва да бъде поддържан в стандартния за ERM II диапазон от плюс или минус 15 процента.
Зa дa ce възпoлзвa oт пpeдимcтвaтa нa икономическата и валутна интeгpaция и пpиeмaнeтo нa eвpoтo ĸaтo нaциoнaлнa paзплaщaтeлнa вaлyтa, Бългapия тpябвa дa следва cтaбилна пoлитиĸа, съчетана с подобряване на административния капацитет и прозрачността нa yпpaвлeниeтo. Tова би позволило надеждна подготовка за cпpaвяне c pиcĸoвe, които могат да се проявят в процеса на присъединяване към Евpoзoнaтa – например, чрез използването на пoдxoдящи мaĸpoиĸoнoмичecĸи, нaдзopни и cтpyĸтypни мepĸи. Въпреки негативната ситуация, свързана с последиците от преодоляване на пандемичната криза от Соvіd-19, въвеждането на еврото в Бългapия и Xъpвaтия се предвижда за 2024 г.
По конкретно, присъединяването към ERM II е свързано и със следните обстоятелства: (1) поради наличието на паричен съвет България има едностранен ангажимент към фиксиран курс, който не ангажира ЕЦБ с допълнителни задължения; (2) строга и последователна политика пo oтнoшeниe нa нeбaнĸoвия финaнcoв ceĸтop, дъpжaвнитe пpeдпpиятия, paмĸaтa пo нecъcтoятeлнocт и бopбaтa c изпиpaнeтo нa пapи; (3) задълбочени реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система[37]. Изводът, който може да се направи е, че лошото функциониране на правораздаването и наличието на корупция засягат функционирането на финансовата система по достатъчно сериозен начин. А от това зависи преценката за способността на страната да носи задълженията за членство в Еврозоната с достойнство!
Освен това, едно от най-сериозните предизвикателства при присъединяването към Еврозоната е, че увеличаването на капиталовите инвестиции може да създаде сериозни дисбаланси на фона на неустойчивата и неблагоприятна институционална и бизнес среда, отлагане на необходимите правни и финансови реформи, лошо разпределение на капитала и др. Това от своя страна би предизвикало отблъскване на чуждестранните инвестиции.
С влизането в Еврозоната БНБ ще функционира като част от Евросистемата, като осъществява широк комплекс от оперативни функции във връзка с въвеждането на единната парична политика на ЕЦБ, изпълнението на решенията на Управителния съвет на ЕЦБ във връзка с тази политика, оперирането и контрола върху платежните системи и системите за сетълмент[38], както и издаване на банкноти в сътрудничество с ЕЦБ. Функциите на БНБ, които не са директно свързани с единната парична политика, остават непроменени – поддържане на държавни валутни резерви (чл. 31 от ЗБНБ, лимитиращ експозицията на БНБ към валути, различни от евро); събиране на данни за българската икономика; международно сътрудничество с организации извън ЕС (МВФ и Банката за международен сетълмент). С присъединяването към Еврозоната управителят на БНБ става член на Управителния съвет на ЕЦБ и има правомощията да участва в гласуването на икономическата и паричната политика в Еврозоната[39].
България става част и от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) (РБ е част от Банковия съюз още с влизането на лева в ЕРМ-II на 10 юли 2020 г., т. е. преди формалното и все още бъдещо приемане на еврото), който предоставя надзорни функции на ЕЦБ върху банките в еврозоната, както и върху банките на държави извън еврозоната, избрали да участват в ЕНМ. ЕЦБ упражнява директен надзор над големите банки, наречени „значими банки“. Възприети са следните критерии за значими банки: големина на активите (над 30 млрд. евро), икономическа значимост (измерена като процент от БВП), значителна трансгранична дейност, наличие на евентуална ликвидна подкрепа от орган на публичната власт[40]. В България ЕЦБ упражнява пряк надзор вследствие на тясното сътрудничество върху пет банки – УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК АД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Райфайзенбанк България ЕАД. Принципът е ЕЦБ да осигурява изпълнението на регулаторните изисквания да извършва пряк надзор на индивидуално ниво над всички банки, които са част от значими групи, и най-малко над трите най-значими банки в съответната държава. Останалите национални банки, които се определят като „по-малко значими“ ще бъдат под надзора на БНБ, като ЕЦБ може да упражни правото си по всяко време и да поеме надзора над тях. Надзорните актове на ЕЦБ (под формата на решения, препоръки и насоки) имат обвързваща сила за „значимите банки“. Статутът за значимост се преразглежда всяка година и той оказва влияние не само върху това дали една банка ще попадне под прекия надзор на ЕЦБ, но и върху това какъв ще е размерът на годишната надзорна такса, чието въвеждане само по себе си също е значителна промяна за българските банки[41].
Единният съвет за преструктуриране предстои да поеме функциите на БНБ по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници относно възстановяването и преструктурирането на банки, които попадат под единния надзорен механизъм. Така ще се постигне единство в надзора и преструктурирането, както и разработването на план за преструктуриране на кредитни институции на европейско ниво. По аналогия на ЕЦБ, при осъществяването на единния надзор ЕСП притежава правомощия да упражнява всички свои права (вкл. изисквания за предоставяне на информация, провеждане на разследвания, упражняване на санкции) и върху останалите национални банки. БНБ следва да спазва всички насоки и искания и да предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ. В тази връзка се увеличават и правомощията на БНБ за налагането на административно-наказателни санкции за нарушаване както на Закона за кредитните институции, така и на редица директно приложими актове на ЕС (вкл. на нормативните актове по прилагането им). Предстоят законови промени, съобразени с отговорността на ЕСП за установяването на стандартни правила и процедури за преструктуриране, като някои от тях ще трябва да бъдат въведени и от БНБ[42].
Въвеждат се редица правила, свързани с размяната на национална валута с евро – например, когато размяната е в брой, банките са длъжни да съблюдават внимателно разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Друга процедура урежда размяната при наличие на сметки в национална валута и тяхното конвертиране в евро. Това може да стане чрез запазването на номера на банкова сметка без нуждата от закриване на съществуващи и откриване на нова сметка. Проблеми могат да се породят и при правилата и процедурите, свързани със счетоводното приключване: ако приемането на еврото не съвпадне с края финансовата година, публикуването на цени в левове и евро в преходния период, когато и двете валути ще са законно разменно средство. Внимание изисква и конвертирането в евро на плащанията по трудови договори и социалните плащания (пенсии, помощи, детски надбавки и др.), като тук принципът е да не се ощетява икономически по-слабата страна[43].
Присъединяването към Еврозоната е свързано и с регулациите от страна на ЕЦБ в областта на статистиката и поддържането на информационни бази. Например, Analytical Credit Datasets (AnaCredit)[44] задължава всички кредитни институции във всички страни от Еврозоната да подготвят бази данни, посредством които да предоставят на съответната национална банка, в случая БНБ, информация относно всички кредитни експозиции в размер над 25 хиляди евро на юридически лица. В следващите етапи се предвижда да се включат данни и за физически лица.
Предстои решаването на важни въпроси, свързани със съответствието на българското законодателство със съюзната правна рамка и изискванията за Евросистемата поради факта, че българската правна рамка не покрива всички изисквания, свързани с ефикасното изпълнение на задачи относно Евросистемата. Тези изисквания засягат независимостта на централната банка и забраната за централно финансиране по смисъла на чл. 123 ДФЕС (относно предоставянето на овърдрафт или други видове кредитни улеснения от БНБ или ЕЦБ в полза на органите на ЕС или на българските национални, регионални или местни органи на публичната власт)[45]. В Доклада се посочва, че основните слабости на българското законодателство са свързани с основанията за освобождаване на членове на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) на основание установен конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт съгласно Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), тъй като такова основание за освобождаване не е предвидено в европейската правна рамка. Също така се отбелязва и че Законът за БНБ предвижда съдебен контрол само над решенията за освобождаване на управителя на БНБ, но не и над решенията за освобождаване на другите членове на управителния съвет на БНБ, свързани с изпълнение на задачите на ЕСЦБ, което според ЕК и ЕЦБ намалява правната сигурност.
Законодателството на ЕС в областта на банковото дело е интегрирано в българското законодателство чрез основните закони и подзаконовите актове на БНБ[46]. Към основните банкови закони могат да бъдат причислени: Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Към подзаконовите актове спадат наредбите на БНБ, както и съвместните наредби между БНБ, Министерството на правосъдието и Министерството но финансите. Безспорно, едно такова интегриране има ключова роля за успешното присъединяване на България към ЕВС и Еврозоната.
Към нормативната уредба в областта на финансовите пазари се отнасят два Кодекса – Кодексът за социалното осигуряване и Кодексът за застраховането – както и някои закони, които отразяват европейски директиви (в т.ч. Закон за пазарите на финансови инструменти, Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, Закон за допълнителния надзор над финансовите конгломерати). Освен това, налице са и редица Наредби на Комисията за финансов надзор (КФН), регулиращи финансовите пазари. В областта на застраховането и социалното осигуряване действат два специализирани закона – Закон за здравното осигуряване и Закон за експортното застраховане – както и редица поднормативни актове на КФН.
Важно е да се отбележи, че съгласно Регламент 1103/97/ЕС относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, въвеждането на еврото няма да има за последици промяна в условията по правни инструменти („законови разпоредби, актове на администрацията, съдебни решения, договори, едностранни волеизявления и др.“ по смисъла на регламента), освобождение от задължение или изпълнение, нито ще осигури възможност за прекратяване или актуализация на подобна правна регулация от определена страна по нея[47]. Чрез пряко приложение на Регламента може да се гарантира правната сигурност, като се осигури нормален преход на българската парична и финансово-банкова система към общата европейска валута.
Заключение
Както става ясно от гореизложеното, Споразумението за ERM II и присъединяването към банковия съюз бележат нова страница в българската евроинтеграция и сътрудничеството в рамките на ИВС. В същото време, тези процеси обуславят редица ключови правни промени, които засягат целия финансов сектор и ще налагат изменения в процедурите, политиките и системите както на банковия, така и на небанковия финансов сектор. Формирането и развитието на ИВС, утвърждаването на Еврозоната като устойчиво и стабилно икономическо пространство и преодоляването на кризисните процеси, заемат водещо място в дневния ред на работата на европейските институции.
Успехът на процесите по присъединяване на България към Еврозоната обаче изискват провеждане на последователна и системна политика за гарантиране на стабилност не само на банковия, но и на небанковия финансов сектор, в т.ч. осигуряване на ефективни процедури по несъстоятелност и за борба с изпирането на пари. Базисна предпоставка за този успех е безспорно продължаването на реформите в съдебната система и политиките за борба с корупцията и организираната престъпност, необходими за осигуряване на устойчивост и доверие към българската финансова система. Едно неблагоприятно функциониране на правораздаването, заедно с неефективно преследване на корупционните практики, би предизвикало несигурност на функционирането на финансовата система. А сигурността на последната е решаващ аспект относно способността на България да поеме и строго да изпълнява своите ангажименти като член на Еврозоната.
Списък на съкращенията
ECOFIN – Съвет на министрите на икономиката и финансите
ECU – Европейска парична единица
ERM – Механизъм на обменните курсове
ISO – Международна организация по стандартизация
БВП – Брутен вътрешен продукт
БНБ – Българска народна банка
ДЕС – Договор за Европейския съюз
ДФЕС – Договор за функционирането на Европейския съюз
ДЦК – Държавни ценни книжа
ЕБС – Европейски банков съюз
ЕВС – Европейска валутна система
ЕК – Европейска комисия
ЕМС – Европейски механизъм за стабилност
ЕНМ – Единен надзорен механизъм
ЕО – Европейска общност
ЕС – Европейски съюз
ЕСП – Единен съвет за преструктуриране
ЕСЦБ – Европейска система на централните банки
ЕФП – Единен фонд по преструктуриране
ЕЦБ – Европейска централна банка
ЗБНБ – Закон за БНБ
ИВС – Икономически и валутен съюз
КФН – Комисия за финансов надзор
МВФ – Международен валутен фонд
НЦБ – Национална централна банка
Използвана литература
Christiansen, T., Duke, S., Kirchner, E., “Understanding and Assessing the Maastricht Treaty,” Journal of European Integration, 2012, vol. 34 (№ 7), pp. 685-698.
Fratianni, M., von Hagen, J., The European Monetary System and European Monetary Union. Westview Press, 1992.
Hodson, D., „Jacques Delors: vision, revisionism, and the design of EMU,“ In: Kenneth, D., and Ivo, M. (eds.) Architects of the Euro: Intellectuals in the Making of European Monetary Union. Oxford, UK: Oxford University Press, 2016, pp. 212-232.
Ilkov, I., „Financial, Economic And Political Foundamentals of The Eurozone,“ Izvestiya, Varna University of Economics, 2014, issue 2, pp, 77-87.
Kirkup, J., „Euro doomed from start, says Jacques Delors“. Daily Telegraph, 2. 12. 2011.
Vasiloiu, I., „Expanding the Eurozone. The stage of economic convergence for Bulgaria, Czech Republic, Croatia, Hungary, Poland and Romania,“ In: Theoretical and Applied Economics, Vol. XXVI, No. 4, 2019, pp. 5-18.
Verdun, A., „The role of the Delors Committee in the creation of EMU: an epistemic community?,“ Journal of European Public Policy, 1999, vol. 6 (№ 2), pp. 308-328.
Ганчев, Г., Присъединяването ни към Еврозоната и перспективите за реализация на студентите в областта на финансите, 2020, https://www.eumypro.eu/ [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
Димова, К., „Пакт за стабилност и растеж – възможност за подобряване на фискалната политика“, В: Осма международна научна конференция “Investments in the Future – 2013”, В., 2013.
Динов, Ст., „ЕС след финансовата и икономическата криза 2007 г. Регулаторни техники и концепция на Европейския съюз за хармонизиране“, Сп. „Общество и право“, № 6, 2013, стр. 60-82.
ЕП, Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за Еврозоната (2013/2277(INI))
ЕП, Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото (2020/2037(INI)), https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0110_BG.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
ЕС, Консолидиран текст на договора за Европейския съюз. Официален вестник на Европейския съюз, 26.10.2012 г.
ЕС, Консолидиран текст на договора за функционирането на Европейския съюз. Официален вестник на Европейския съюз, 26.10.2012 г.
ЕС, Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1-90.
ЕЦБ, ECB Regulation on AnaCredit https://www.ecb.europa.eu/stats/money_credit_banking/anacredit/html/index.en.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
ЕЦБ, Доклад за конвергенцията, 2020. https://www.ecb.europa.eu/pub/convergence/html/ecb.cr202006~9fefc8d4c0.bg.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
ЕЦБ, Евросистемa. Европейска система на централните банки. Изд. на ЕЦБ, Франкфурт на Майн, април 2009 г.
ЕЦБ, История на еврото – нашите пари. Изд. на ЕЦБ, Франкфурт на Майн, април 2007 г.
Канелова, Л., „Европейският надзорен механизъм – обща характеристика“, Сп. „Бизнес посоки“, бр. 1, 2019, Бургас, стр. 16-29.
Манчев, Цв., „Възникване и осъществяване на идеята за създаване на Европейска система на централните банки“. Лекция, изнесена пред преподаватели и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, 5. 12. 2003 г., https://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/MANCHEV-SU-1_BG [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
МФ, План за действие за присъединяване към ERM II https://www.minfin.bg/bg/1291 [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
Николова, Д., Ангелов, Г., Стайков, К., Присъединяване на България към Еврозоната – икономическият поглед. Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и Еврозоната. Изд. на Институт за пазарна икономика, С., 2018.
Попова, Ж., Право на Европейския съюз. Изд. Сиела, С., 2020.
Проданова, Р., „Европейският механизъм за стабилност и гръцката дългова криза“, Almanac of PhD Students, D. A. Tsenov Academy of Economics, Svishtov, 2018, vol.14 (Year 2), pp. 192-204.
Симеонов, К., От общия пазар до единната валута в ЕС. Изд. СУ „Св. Кл. Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“, С., 2020.
Симеонов, К., Същност и история на паричните съюзи. Изд. СУ „Св. Кл. Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“, С., 2017.
Съвет на ЕС, Присъединяване към Еврозоната. https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/joining-the-euro-area/ [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[1] Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото (2020/2037(INI)), https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0110_BG.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[2] Създаден с Договора от Маастрихт и въведен на три етапа – Етап 1 (от 1 юли 1990 г. до 31 декември 1993 г.): установяване на свободно движение на капитали между държавите членки; Етап 2 (от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1998 г.): сближаване на икономическите политики и задълбочаване на сътрудничеството между националните централни банки на държавите членки; Етап 3 (от 1 януари 1999 г.): прилагане на обща парична политика под егидата на Евро системата от първия ден на приемането и постепенно въвеждане на евробанкнотите и евромонетите във всички държави членки от Еврозоната.
[3] Вж. Симеонов, К. Същност и история на паричните съюзи. Изд. СУ „Св. Кл. Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“, С., 2017, с. 171-185.
[4] Kirkup, J.“Euro doomed from start, says Jacques Delors“. Daily Telegraph, 2. 12. 2011. https://www.telegraph.co.uk/finance/financialcrisis/8932647/Euro-doomed-from-start-says-Jacques-Delors.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[5] Ilkov, I. „Financial, Economic And Political Foundamentals Of The Eurozone,“ Izvestiya, Varna University of Economics, 2014, issue 2, pp, 77-87.
[6] Eдин от форматите, в който институцията „Съвет на министрите“ на ЕИО, заседава.
[7] Манчев, Цв. Възникване и осъществяване на идеята за създаване на Европейска система на централните банки. Лекция, изнесена пред преподаватели и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, 5. 12. 2003 г., https://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/MANCHEV-SU-1_BG [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[8] Fratianni, M., von Hagen, J. The European Monetary System and European Monetary Union. Boulder, Colo.: Westview Press, 1992, p. 29.
[9] Verdun A. The role of the Delors Committee in the creation of EMU: an epistemic community?, Journal of European Public Policy, 1999, vol. 6 (№ 2), pp. 308-328.
[10] Hodson, D. Jacques Delors: vision, revisionism, and the design of EMU. In: Kenneth, D. and Ivo, M. (eds.) Architects of the Euro: Intellectuals in the Making of European Monetary Union. Oxford, UK: Oxford University Press, 2016, pp. 212-232.
[11] Симеонов, К. От общия пазар до единната валута в ЕС. Изд. СУ „Св. Кл. Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“, С., 2020, с. 261 – 263.
[12] Christiansen, T., S. Duke, Kirchner, E. “Understanding and Assessing the Maastricht Treaty”, Journal of European Integration, 2012, vol. 34 (№ 7), pp. 685-698.
[13] Динов, Ст. ЕС след финансовата и икономическата криза 2007 г. Регулаторни техники и концепция на Европейския съюз за хармонизиране. Сп. „Общество и право“, № 6, 2013, стр. 60-82.
[14] История на еврото – нашите пари. Изд. на Европейската централна банка, Франкфурт на Майн, април 2007 г.
[15] Димова, К. Пакт за стабилност и растеж – възможност за подобряване на фискалната политика. В: Осма международна научна конференция “INVESTMENTS IN THE FUTURE – 2013”, В., 2013.
[16] Проданова, Р. „Европейският механизъм за стабилност и гръцката дългова криза,“ Almanac of PhD Students, D. A. Tsenov Academy of Economics, Svishtov, 2018, vol. 14(Year 2), pp. 192-204.
[17] Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1-90.
[18] През 1999 г. в Еврозоната влизат 11 държави членки, а понастоящем техният брой е 19: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.
[19] Протокол № 15 за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; Протокол № 16 за някои разпоредби относно Дания.
[20] Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на Договора за създаване на Европейската общност (OВ C 306, 17.12.2007 г.); влиза в сила на 1 декември 2009 г. Договорът за създаването на Европейската общност е преименуван на „Договор за функционирането на Европейския съюз“, а понятието „Общност“ е заменено с понятието „Съюз“.
За целите на разработката са използвани:
(1) Консолидиран текст на договора за Европейския съюз. Официален вестник на Европейския съюз, 26.10.2012 г.
(2) Консолидиран текст на договора за функционирането на Европейския съюз. Официален вестник на Европейския съюз, 26.10.2012 г.
[21] Икономическите условия за присъединяване към Еврозоната са анализирани подробно в: Николова, Д., Ангелов, Г., Стайков, К. Присъединяване на България към Еврозоната – икономическият поглед Ефекти за икономиката от присъединяване към ERM II и Еврозоната. Изд. на Институт за пазарна икономика, С., 2018.
[22] Попова, Ж. Право на Европейския съюз. Изд. Сиела, С., 2020, с. 645 – 650.
[23] Европейска централна банка. Евросистемa. Европейска система на централните банки. Изд. на Европейската централна банка, Франкфурт на Майн, април 2009 г.
[24] Проданова, Р. „Европейският механизъм за стабилност и гръцката дългова криза,“ Almanac of PhD Students, D. A. Tsenov Academy of Economics, Svishtov, 2018, vol. 14(Year 2), pp. 192-204.
[25] Vasiloiu, I. Expanding the Eurozone. The stage of economic convergence for Bulgaria, Czech Rep., Croatia, Hungary, Poland and Romania. In: Theoretical and Applied Economics, Vol. XXVI, No. 4, 2019, pp. 5-18.
[26] Ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за Еврозоната. Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за Еврозоната (2013/2277(INI))
[27] Канелова, Л. Европейският надзорен механизъм – обща характеристика. Сп. „Бизнес посоки“, бр. 1, 2019, Бургас, стр. 16 – 29.
[28] Целево равнище на ЕФП е 55 млрд. евро (1% от гарантираните депозити в Еврозоната) и се планира то да бъде достигнато през 2023 г.
[29] Присъединяване към Еврозоната. https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/joining-the-euro-area/ [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[30] Преговори за присъединяване. Преговорни глави: Глава 11- Икономически и валутен съюз. 16-06-2004, http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=133
[31]Европейска Централна Банка, Доклад за конвергенцията, 2020. https://www.ecb.europa.eu/pub/convergence/html/ecb.cr202006~9fefc8d4c0.bg.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[32] https://www.minfin.bg/bg/1291 [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[33] Макрорамка, свързана с цялата финансова система или значителни части от нея, насърчаваща предпазливост и действия, свързани с разумни практики и ограничаване на поемането на риск.
[34] ДВ (бр. 13 и 14 от 2020 г.) и ДВ (бр. 12 от 12.02.2021 г.)
[35] ДВ (бр. 12 от 12.02.2021 г.)
[36] ДВ (бр.13 от 12. 02. 2019 г.)
[37] Комюнике на Европейската централна банка, 10.07.2020. https://www.minfin.bg/bg/news/11088 [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[38] Взаимно прихващане на задължения
[39] БНБ в ЕЦСБ. https://www.bnb.bg/AboutUs/AUAboutBNB/AUInternationalRelations/AUIREuropeanRelations/index.htm [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[40] ЕЦБ, Какво определя значимостта на дадена банка? https://www.bankingsupervision.europa.eu/banking/list/criteria/html/index.bg.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[41] ЕЦБ, Общ размер на годишните такси. https://www.bankingsupervision.europa.eu/organisation/fees/total/html/index.bg.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[42] ЕС, Единен съвет за преструктуриране. https://europa.eu/european-union/about-eu/agencies/srb_bg [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[43] Стоянов, К., Иванова, Ел., „Правни аспекти на влизането на България в Еврозоната“, в-к Капитал, 04.02.2018.
[44] ECB Regulation on AnaCredit. https://www.ecb.europa.eu/stats/money_credit_banking/anacredit/html/index.en.html [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[45] Европейска Централна Банка, Доклада за конвергенцията за 2020 г.
[46] Ганчев, Г. Присъединяването ни към Еврозоната и перспективите за реализация на студентите в областта на финансите, 2020, https://www.eumypro.eu/ [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
[47] Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17.06.1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A31997R1103 [Последно активен: 26. 07. 2021 г.]
31
Коментирайте
Кажете ми сега – Кой е този Николай Бошнаков? Напълно непознато име. С какво е допринесъл за развитието на българската и европейската правна наука? Нали…с какво е заслужил да му четем чорбаджийските текстове преписани от ЕС?
Поне се постарал да напише нещо смислено, а не като оня другия с иска по чл.109 от ЗС за регистрирани на адрес фирми.
Самият ЗС така е устроен от академик Любен Василев, че юристът винаги да се лута и бута в него.
Ай ай, на калпавия космонавт, космосът му е крив.
Мисля, че трябва да се чувствате, ако не засрамен, то поне неудобно от брзмисления си коментар!!! Кой е този Николай Бошнаков, е написано изчерпателно в началото на статията! С какво е допринесъл за развитието на българската и европейската правна наука, на този етап с нищо, като изключим горния му труд, но предполагаемо тепърва ще допринася! „С какво е заслужил да му четем чорбаджийските текстове преписани от ЕС?” С това че, е седнал и си е направил труда да представи този обширен материал, интерпретиран през неговите третокурснически разбирания, което на свой ред е изключително!!! А дали са чорбаджийски текстовете и са… Покажи целия коментар »
Въобще не съм съгласен, че еврото се превърна в положителен символ на единството, интеграцията и икономическата сила на Европа.
Очаквах правна статия, получавам текст, в който 85 процента е копи-пейст на европейски нормативни актове.
Пълно разочарование!
Така, симпатична статия с почти никаква конктетика и практическо приложение, но все пак очертава границите на проблема и в този смисъл е информативна и в известна степен полезна. Все едно съм на лекция по икономика (+ малко право + малко политика) в ЮФ като я чета. Някой журналист може да се възползва и да направи един репортаж по случая за масите. И това е важно, щото после нивото ни е „асфалтът не се яде“. Пожеланията предпоставки за нулева корупция,добра правна система и т.н. са ок, но нали то всичко зависи от стабилна нормативна среда и спазване на закона. с нашия… Покажи целия коментар »
Определено добър анализ
По-скоро преразказ.
Путинофилите ще четат и тук статията за опорки. Как да изопачават нещата и да кажат, че трябва да приемаме еврото.
Не виждам как ще има ефективна борба с корупцията у нас. Всеки нещо обещава, пишат стратегии, създават органи. .. Но накрая пак сме сред първите корумпирани. И как няма – при това чадъросване
Надявам се всичко да се оправи. Няма чадъровсване вече след ГЕРБ!
До тук-добре. Времето ще покаже.
Луд изяжда и два зелника, стига да има кой да му ги даде. Не очаквайте каквито и да било промени, докато националният ни спорт се нарича ментарджийски трибой – измама, кражба, далавера.
В днешната ситуация никой не мисли за Еврозоната. Сега всички говорят за Украйна и газа
И все пак, до този момент ще се стигне някога
Много добра разработка. Браво на момчето
Удоволствие е да четеш
Разработката е много пространна и я прехвърлих много набързо, тъй като темата ми е напълно непозната, та ще я чета пак. Ако това е писано от студент в трети курс, а преподавателят ментор е давал само насоки, предричам голямо бъдеще на това момче.
Състезанието е сериозно и не мисля, че е имало подбутване, а и като гледам, че учи и в УНСС, и във Виена, явно няма нужда от такова. Поздравления. Лекс, като пускате такива статии и като новината за победата на СУ на състезанието по МТА много ме радвате и ми давате надежда
Много работа има да се свърши, ама първо да видим какво правим с рублите за газа.
Нищо, бе, колега. Той Путин врътна кранчето, не ни иска рублите. Тотална изолация на диктатора в Москва!
Правните аспекти са важни, но по-важно е как правно може да се спре изкуственото поскъпване заради закръглянето нагоре най-малко . Влизането в еврозоната ще наложи изкуствена инфлация върху вече съществуващата и ще стане страшно.
Не знам да има правни инструменти срещу спекулата.
Има инструменти и не е нужно да са правни, за да работят.
Въпросът е колко често ги използват.
Всичко ще приравнят към еврото, ама заплатите няма да вдигнат.
Много впечатляващо! Пожелавам успех на младия колега, по всичко изглежда, че го заслужава.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Wow! What an insightful and comprehensive article! The way it intricately explores the history, challenges, and legal frameworks surrounding the Eurozone is truly commendable. The clear explanations and well-structured outline make it easy for readers to grasp complex concepts. I particularly appreciate how the article emphasizes the importance of unity and stability within the Eurozone while shedding light on the criteria for joining. It’s evident that a lot of effort and research went into crafting this piece. Kudos to the author for providing such valuable insights into the Eurozone’s evolution and Bulgaria’s journey towards accession. Well done!