Съдът в Люксембург:

Принципът ne bis in idem може да бъде ограничен за защита на финансовите интереси на ЕС

Lex News 20 март 2018, 12:37 6715 4

Принципът ne bis in idem (че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо) може да бъде ограничен, за да бъдат защитени финансовите интереси и пазари на Европейския съюз. Това постанови Съдът на ЕС по четири италиански дела.

По тях италианските магистрати са поискали от съда в Люксембург да разтълкува този принцип (признат, както от Хартата на основните права на ЕС, така и от Европейската конвенция за защита на правата на човека) в контекста на Директивата за ДДС и Директивата относно финансовите пазари.

Едно от делата е на италиански бизнесмен, който е глобен от данъчните за неплащане на ДДС, а впоследствие срещу него е образувано наказателно дело за същото деяние. За този казус Съдът на ЕС приема, че целта – да се гарантира събирането на целия ДДС, дължим на държавите членки, може да обоснове кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер.

Друг от казусите е свързан с манипулация на финансовите пазари. При него през 2007 г. Националната комисия за търговските дружества и фондовата борса налага на Стефано Рикучи административна санкция, той я обжалва и когато делото стига до Върховния касационен съд, изтъква, че през 2008 г. е влязла в сила присъда за същото деяние и дори е амнистиран. Тук СЕС приема, че по принцип целта да се опази интегритетът на финансовите пазари на съюза и доверието на обществеността във финансовите инструменти може да обоснове кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер. Но анализирайки италианската правна уредба, стига до извода, че тя не гарантира, че съвкупността от санкции е пропорционална на тежестта на престъплението.

Като цяло Съдът на ЕС приема, че в посочените ситуации е допустимо ограничение на принципа ne bis in idem и срещу едно лице за едно и също деяние могат да се кумулират „наказателни производства/санкции“ и „административни производства/санкции с наказателноправен характер“.

В решението си европейските съдии обаче подчертават, че такива ограничения трябва да бъдат обосновани, според изискванията на правото на ЕС. Съдът изрично посочва, че национална правна уредба, която позволява кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, трябва да отговаря на четири условия:

да преследва цел от общ интерес, която може да обоснове такова кумулиране на производства и санкции, като тези производства и санкции трябва да имат взаимнодопълващи се цели
да установява ясни и точни правила, които да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова кумулиране на производства и санкции
да гарантира, че производствата са съгласувани помежду си, за да се ограничи до строго необходимото допълнителната тежест за съответните лица от кумулирането на производства
да гарантира, че общата тежест на всички наложени наказания е сведена до строго необходимото с оглед на тежестта на съответното престъпление

Всеки път съдът трябва да провери дали тези изисквания са изпълнени. Освен това трябва и да се увери, че в конкретния случай не се утежнява прекомерно положението на санкционирания, като го съобрази с тежестта на деянието му.

„Изискванията, които правото на Съюза поставя за евентуално кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, гарантират ниво на защита на принципа ne bis in idem, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от ЕКПЧ“, приема съдът в Люксембург.