Законопроект предвижда
Принудително довеждане и до 5000 лв. глоба, ако не се явиш пред КПКОНПИ
Служителите на комисията с качулки, шефът ѝ с охрана от НСО. Внасянето на иск може да се забави 6 месеца след последния запор
Два пъти по-дълго – не 3, а 6 месеца, след последния запор да може да бави внасянето на иск Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Това предвиждат промени в антикорупционния закон (пълния текст на законопроекта виж тук), внесени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместника му Хамид Хамид (ДПС).
В тях освен това се предвижда, че служители на КПКОНПИ ще могат да призовават граждани „в служебните помещения за изпълнение на определените им с този закон правомощия“. Как ще става това, ще се уреди с правилник. Надлежно призованият, който не се яви „на определеното място и време без уважителни причини“, се наказва с глоба и се довежда принудително, не само ако явяването му е задължително, но и ако в КПКОНПИ „намерят, че то е необходимо“.
Принудителното довеждане ще се извършва от МВР през деня, освен ако не търпи отлагане, предвижда законопроектът.
Глобата, която го съпътства, за първо неявяване е от 100 лв. до 2000 лв., а при повторно – от 500 лв. до 5000 лв.
Комисията ще налага глоби в същия размер и на държавни служители, които не ѝ предоставят незабавно информация за корупция на лице, заемащо висша публична длъжност. Това задължение се вменява с проектозакона на „всички държавни институции, служби за сигурност, обществен ред и охрана“.
„В предложенията присъстват помощни и допълващи функции, които имат в голяма степен полицейски характер дотолкова, доколкото да облекчат работата на КОНПИ във взаимодействието ѝ с органите на МВР. Сега го казваме изрично, за да няма колебания и интерпретации“, каза днес Кирилов пред БНР.
Качулки, по-дълг срок за внасяне на иска и завишаване на някои прагове
С измененията в закона служителите на КПКОНПИ получават правото да „използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им“, а шефът ѝ Пламен Георгиев да бъде пазен от Националната служба за охрана, подобно на главния прокурор.
„Това е антикорупционен орган, който извършва множество процесуални действия. Това са действия, които са срещу силните. Пазим го от всички“, разясни Данаил Кирилов.
Една от основните промени е в чл. 153, където от 3 на 6 месеца се удължава срокът, в който КПКОНПИ трябва да внесе иск за отнемане на имуществото пред съда. Той тече „от последния акт по налагане на обезпечителните мерки“.
Това изменение се предлага дни след като Данаил Кирилов вече внесе спешен проект за изменение на антикорупционния закон, в който предлага срокът за проверките на комисията (те продължават до една година с еднократна възможност за удължаване с още 6 месеца) да е инструктивен. Хамид Хамид пък предлага обичаният срок за проверките да стане година и половина, а когато се събира информация от чужбина, да може да бъде удължаван не с 6, а с 18 месеца. Депутатът от ДПС обаче заяви пред „Лекс“, че при това удължаване на сроковете, те трябва да са преклузивни.
Друга промяна в закона, която предлагат Кирилов и Хамид, е в чл. 46 от антикорупционния закон, който урежда последиците от разминаване между имуществото, което висшите представители на властта обявяват всяка година в декларации и реалната им собственост.
Те предлагат първата алинея на разпоредбата вече да гласи: „При установено несъответствие в размер до 5000 лв. Комисията уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва по реда за подаване на декларация“.
Като мотивите, които излагат двамата вносители, са следните: „С предлаганата промяна на чл. 46, ал. 1 се цели да има уведомяване на съответните лица, заемащи висши публични длъжности, за установено несъответствие в размер до 5000 лв., като се дава възможност да направят корекция“. Не става ясно дали тези, за които е установено по-голямо разминаване, ще загубят правото си да направят корекции в декларацията си, каквото имат в момента.
Освен това се предлага по-висок праг на несъответствие между декларираното и реално притежаваното имущество да води до данъчна проверка. В момента, за да бъде сезирана Националната агенция за приходите, е достатъчно обявеното и действителната собственост да се разминават с 5000 лв. Кирилов и Хамид предлагат за започване на данъчна проверка вече да е необходимо разминаване с поне 10 000 лв.
Двамата предвиждат да се променят и някои изисквания при попълване на декларациите за имуществото на висшите представители на властта.
Ако в момента се обявяват доходи, извън тези от заеманата длъжност, ако са над 1000 лв., то според предложението на Кирилов и Хамид вече ще се декларират доходи, само ако надхвърлят 5000 лв.
Освен това вече няма да се декларират плащания под 5000 лв., извън тези за обучения и пътувания. Сега се обявява всичко, чиято единична цена е над 1000 лв. Според законопроекта ще се обявяват сумите, които са дадени за обучение на съпрузи и деца, ако надхвърлят 5000 лв., а не 1000 лв., както предвижда в момента законът. „Концентрацията на усилията следва да бъде насочена към регистрацията и установяването на сериозни корупционни схеми и корупционно поведение. Определеният праг от 1000 лв. е твърде нисък, предвид съществуващите такси за образование“, обясняват вносителите.
Освен това те предлагат по-малко от година след като общинските съветници бяха задължени да подават декларации за имуществото си, това им задължение да отпадне. „Приблизителният им брой е около 5 400 лица, като техният състав е динамичен. С добавянето на тази категория лица ще се блокира системата на деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, без да са преценени разходите за реализацията на този вид дейност, като използваните средства ще надвишат значително ползите. Ще са необходими много повече човешки и материални ресурси, които ще са значителни, в сравнение с постигане на някакъв конкретен положителен резултат, при деклариране от тази категория лица“, гласят мотивите за тази промяна.
Паралелно с това обаче се предвижда служителите в администрациите на Конституционния съд и на омбудсмана също да обявяват имуществото и интересите си.
Пред БНР Данаил Кирилов подчерта, че новият законопроект и внесеният спешно от него миналата седмица ще бъде разгледани отделно. „Сега започва обсъждането и дебатът. Затова разделихме двата законопроекта – този, който изисква решение на въпроса във времето, е отделен и вече е преминал на първо четене. А този, който е с отделните детайли по прилагането на действащия закон, обхваща една по-цялостна ревизия и той ще се движи с нормална законодателна скорост и не изключва обществено обсъждане – и в комисията, и с всички заинтересовани“, каза той.
7
Коментирайте
Защо Пламен Георгиев да бъде охраняван от НСО? Не мисля, че животът му е застрашен като на Цацаров, или другите охранявани по този начин.
Струва ми се, че КПКОНПИ става маша на прокуратурата най-вече, за да не си цапа прокуратурата ръцете, а да има лостове за тормоз когато трябва.
Добре е , че е предвидено удължаване на срока за събиране на информация от чужбина.
Не само е пресилено, но е скандално и опасно да се дава толкова власт и то репресивна на една институция.
Малко пресилени ми се виждат тези мерки.
Направо да почват да стрелят по хората, ако не тръгнат да дават показания доброволно.
Нашите политици са най-тъпите и недалновидните, защото си мислят, че винаги ще са на власт. Утре, когато се обърне палачинката, те ще са първите, които ще изпитат на гърба си репресията, която създават сега.