Приеха окончателно мащабни промени в заповедното производство
Потребителят ще може да спира заповедта по чл. 417 ГПК с обезпечение от до 1/3 от дълга или с доказателства за неправилното му изчисление
Серия от промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), най-вече по отношение на заповедното производство, прие днес окончателно Народното събрание.
Измененията са свързани със защитата на потребителите и дори още сред основните принципи на гражданския процес беше регламентирано задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи с договорите с потребител. И беше записано изрично, че делата на и срещу потребители са граждански, а не търговски.
Тези изменения бяха гласувани без дебат и единодушно депутатите, които продължиха по същия начин да приемат и новостите в заповедното производство.
С друга промяна в чл. 410 ГПК пък беше предвидено, че „когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива“. С изменение в чл. 411 ГПК беше регламентирано, че съдът ще отказва издаването на заповед за изпълнение, ако „искането се основава на неравноправна клауза, сключена с потребител“.
В полза на длъжника беше предвидено, че срокът за изпълнение след издаването на заповедта вече няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по чл. 410 ГПК задължително ще има предупреждение към него, че ако възрази неоснователно срещу нея, „може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
Единодушно депутатите гласуваха и че заявленията за издаване на заповеди за изпълнение срещу потребител вече няма да се подават до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а до този, в който се намира настоящият му адрес (чл. 411). За всички останали длъжници остава старата подсъдност – по постоянен адрес или седалище.
Друга голяма промяна (чл. 414), която беше приета днес, е, че беше удължен срокът за възражение срещу издадената заповед. Длъжникът вече няма да разполага само с две седмици, а с един месец, за да го направи.
Освен това в чл. 415 ГПК беше регламентирано, че указанието към длъжника да предяви иск след възражението си, когато се приема, че е уведомен за заповедта след изтичането на срока за получаването ѝ от канцеларията на съда или общината, ще се дава при условие, че „връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.
Вечният спор за банките и чл. 417 ГПК
Първата промяна, която предизвика дебат сред депутатите, беше в чл. 417 ГПК. Всъщност в разпоредбата се правят две изменения отново в защита на потребителите, като се добавя изискване, когато заповедта се издава въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка (т. 2), към него да се представя „документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Както и когато заявлението за заповед за незабавно изпълнение е основано на запис на заповед или друга ценна (т. 10), ако с нея се обезпечава вземане, произтичащо от договор с потребител, да се прилага и той заедно с приложенията и общите условия.
Приемането на тези изменения стана повод Крум Зарков от БСП да опита да възобнови дългогодишния дебат трябва ли банките въобще да могат да получават заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги. „Ние считаме, че основанията, поради които да се даде тази привилегия на банките, отдавна са отпаднали. Те са в състояние, в което са способни да събират и обезпечават кредите си ефективно, за да се налага да се възползват от тази специална разпоредба, която е удачна за общините и държавата. Създава все по-силно усещане за неравнопоставеност, гражданите имат усещане, че не могат да се защитят“, заяви Зарков.
Колегата му от правната комисия Христиан Митев (Обединени патриоти) му напомни, че преди няколко години е имало предложение за „изваждане“ на банките от чл. 417 ГПК, но то не е било прието. „Сега не сме направили такова предложение, защото то нямаше да попадне в предметния обхват на измененията, които целят засилена защита на потребителите. Но този въпрос остава отворен. Не познавам избирател на която и да е политическа сила, който да подкрепя тази формулировка в чл. 417 ГПК. Друг е въпросът дали ще успеем да кумулираме достатъчно голяма подкрепа“, заяви Митев.
Потребителят ще спира заповедта по чл. 417 с обезпечение от до 1/3 от дълга
Малко преди да стигнат до следващия спорен въпрос, народните представители единодушно измениха чл. 419 ГПК и увеличиха от две седмици на един месец срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.
Така дойде ред на промените в чл. 420 ГПК, които още от самото начало предизвикват най-сериозни спорове. Те произтекоха от първоначалното предложение на Мая Манолова, още като омбудсман, да се регламентира, че възражението срещу заповедта по чл. 417 ГПК спира принудителното изпълнение. То не срещна подкрепа сред мнозинството в Народното събрание и беше отхвърлено още в правната комисия, но днес беше защитено отново от Крум Зарков. „Сега възражението не спира изпълнението, а в последствие може да се окаже, че е било основателно, но имуществото вече е продадено и човекът не може да си го върне“, заяви той и призова колегите си да обърнат принципа в чл. 420 ГПК, макар да призна, че това ще забави производството.
Христиан Митев обаче посочи, че ако се въведе общо правило, че възражението срещу заповедта спира принудителното изпълнение от него ще се възползват всички – и потребители, и търговци, а това ще върже затрудненията за събиране на задълженията между търговци.
Затова сега в чл. 420 ГПК се предвиди възможност обезпечението, което внася длъжникът, за да спре принудителното изпълнение, за потребители да е до една трета от вземането. Освен това отпадна изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение, т.е. то може да бъде направено във всеки по-късен момент. Депутатите приеха и нови правила за това кога незабавното изпълнение може да бъде спряно и без да е внесена гаранция. Ето каква редакция придоби ал. 2 на чл. 420 ГПК:
Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
- вземането не се дължи;
- вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
- неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Отпадналата промяна за единственото жилище на длъжника
По предложение на преседателката на правната комисия Анна Александрова от одобрените от комисията изменения отпадна предложението за това продажбата на единственото жилище за удовлетворяване на ипотекарния кредитор да изчаква съдът да се произнесе на една инстанция по иска за съществуване на вземането. Т.е. банката да не може да продава докато поне един съд не е казал дали наистина се дължи.
Предложението беше в чл. 445 ГПК да се запише: „Когато е допуснато незабавно изпълнение по отношение на потребител и той е подал възражение по чл. 414, забраната по чл. 444, т. 7 по отношение на ипотекирания имот отпада след постановяване на решението, с което искът за съществуване на вземането е уважен на първа инстанция“.
Александрова предложи тази промяна да не бъде подкрепена, тъй като с новата редакция на чл. 420 ГПК се създават достатъчно възможности и гаранции за спиране на изпълнението и по думите ѝ тази допълнителна защита не е необходима. „Длъжникът е предоставил като обезпечение на вземането единственото си жилище и нямаше да получи такъв кредит, ако не беше го направил. Освен това ще има случаи, когато ще се подават възражения, само за да се спечели време, а през това време размерът на задължението ще расте“, каза тя. И изтъкна, че ако само с възражение ще се стига до там, че принудителното изпълнение ще се отлага с година или две, колкото отнема произнасянето на съда на една инстанция, ще бъде даден лош знак на длъжниците. „Ще се наруши балансът в отношения между кредитора и длъжника“, обясни Анна Александрова и напомни, че длъжникът разполага с извънредната защита по чл. 454 ГПК, която му позволява да спре публичната продан, ако внесе 20% от дълга.
Христиан Митев защити промяната в чл. 445 ГПК, която беше предложена от съдии и внесена от него. „Не споделям виждането, че едва ли не длъжникът няма да бъде дисциплиниран и ще злоупотребява. Особено след като приехме промяната, с която сред задължителните реквизити на заповедта става отбелязването, че неоснователното възражение ще доведе до увеличаване на разноските. Никой не би искал да търпи по-големи разноски“, заяви той.
В дебата по този въпрос се включи и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. Той подкрепи отхвърлянето на промяната, като също напомни, че длъжникът сам е заявил воля да ипотекира единственото си жилище, за да получи кредит. „Предоставяйки му и тази възможност, която се предлага в чл. 445 ГПК, поставяме кредитора в подчинено положение да изчаква година или две да се постанови решение на първоинстанционния съд. Това ще стимулира длъжниците да спорят без значение дали ще се натоварят с разноски“, заяви той.
Така със 70 гласа „за“, 16 „против“ и 16 „въздържал“ се депутатите подкрепиха предложението да не се пипа чл. 445 ГПК.
Единодушно и без дебат отмениха доброволните продажби от ЧСИ
Единодушно с 99 гласа „за“ депутатите отмениха от ГПК възможността за т. нар. доброволни продажби на имот при частен съдебен изпълнител още преди да са заработили. Те бяха регламентирани в чл. 501а, ал. 4 ГПК през 2017 г. Тогава беше дадена възможност по писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител да може да проведе електронен публичен търг за него и без да е представен изпълнителен лист. Като при ипотека или особен залог върху имота се иска съгласие на кредитор. Началната цена на търга се определя от собственика, а ако имотът е ипотекиран – съвместно от него и кредитора.
Идеята беше хората, които изпитват финансови затруднения, да могат да продадат по този ред имоти или вещи, без да се е стигнало до принудително изпълнение.
Нотариалната камара обаче възрази остро срещу това. Според нотариусите така ЧСИ получават функции, които нямат нищо общо с изпълнителния процес и на практика ще изповядват сделки.
Пред правната комисия, на чието заседание преди седмица отмяната на доброволните продажби беше изненадващо предложена от депутата от БСП Филип Попов, председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев призова депутатите да не премахват тази възможност, защото тя ще е от полза за хората. Адвокат Валя Гигова предложи на двете гилдии вариант, доброволните продажби да се регламентират не в ГПК, а в Закона за ЧСИ и съдебните изпълнители да провеждат търговете, а нотариусите да издават документа за собственост. Министър Кирилов пък призова двете камари да се разберат. Засега обаче единственото, което се случи, е, че доброволните продажби бяха отменени, а дали ще бъдат регламентирани другаде не е ясно.
34
Коментирайте
голяма част от тези служебни проверки са немислими без експертиза. Промените са удар в нищото, което ще доведе само до забавяне и множество частни жалби с неясен резултат, по които ОС е последна инстанция припомням. Производствата ще се забавят значително, както впрочем и другите производства /исковите/, защото един е съдията на един състав. Как без експертиза ще установим, че дългът е сметнат неправилно? Нали за да се установи неравноправност трябва да се чуят и двете страни. Това за каузата на записа на заповед противоречи на всичко познато и прието в практиката. Кредитори, ако това не ви откаже от заповедното…… Един… Покажи целия коментар »
изобщо трябва да отпадне 417 ограбване на българския народ
Пълна глупост е срока за възражение по чл. 414 ГПК да стане от двуседмичен – едномесечен. Че то срока за отговор на искова молба е едномесечен, бе ахмаци. За какво ми е тогава да пускам заповедно, ще го пусна исково. Явно в СРС им се гледат повече искови дела, а не заповедни такива, въпреки, че вторите са многократно по-лесни.
Айде да не плашиш куче със салам. Ще си „пуснеш исковото“, ама ще си платиш и по-високата държавна такса., което при едно дело да речем, че не е проблем. А при десет дела? При 100? Колко повече пари трябва да платиш? Много са ми смешни всияки кредитори и работещи за такива – те си били добре видите ли, ама … таковата… за съда и длъжниците се притеснявали. Смешен плач.
Отнтово замитане под килима на основния проблем – съдът ще следи служебно за неравноправни клаузи в договорите? И няма да изисква наличие на договори съответстващи на повелителната норма от закона, с което се запазават произвола, измамите и бруталното беззаконие на Топлофикация.
Кредитиране винаги ще има… дали от банки или от момчета с тъмни автомобили, пазара определя. Само че на едните лихвите и събирането им е по-интересно. Честито на печелившите!
Българският глупак и бедняк се радва и си мисли, че с днешните промени в ГПК ще прокопса и ще забогатее с някоя и друга парица. Уви, няма да се сбъднат мечтите му….
Резултатите от тези левичарски промени ще е в посока дигане на лихвите по кредитите и назадване на икономиката. Но Кунчо и Чехлю от районния конвейер си знаят само ГПК и от друго не отбират. ОТ коне с капаци го докарахме до под кривата круша /както винаги/.
Боли ли или да? Да не си загубихте бонусите от гърба на длъжниците? Не ми отговаряйте.
Що пък да не ви отговоря, няма проблеми. Аз нямам никакви бонуси, защото не работя в банка и какво ще предвидят в заповедното производство ми е все тая, тъй като и заповедни дела не гледам, а други. Говоря за общия разум, който е напуснал всички, като идиотизма и тъпанарщината вече са станали норма в тази окаяна държава. И пак ще повторя – на мен лично ми е все тая, а банките няма да им навредите никак, мога да ви уверя в това, всичко ще е и на твой гръб, не се притеснявай.
„Общия разум“, „идиотизмът и тъпанарщината“ отдавна завладяха кредиторите, които се разпасоха с неравноправни клаузи в договорите и при един исков процес не могат да докажат и половината си вземане, което са претендирали в заповедното производство. Каквото повикало – такова се обадило.
А като има толкова много „неравноправни клаузи“ /най-новата мания на „умниците“, като в действителност банките си оправиха договорите при ОУ и вече неравноправните клаузи са рядкост/, къде спят и блеят Комисия за защита на потребителите, КЗК, БНБ, неправителствените организации??? Къде са им колективните искове, колко от тях са уважени? Кажете да чуем!!! Кога ще разберете най-накрая, че съдът не може да свърши работата на другите държавни органи и не може да оправя цялата държава?!? Какво направихте от заповедното производство – едно голямо нищо! Отменете го тогава и да се приключва. Заради тъпотиите на самовлюбени колеги, които си мислят, че са… Покажи целия коментар »
Болни амбиции за изява и себедоказване на двама младежи с изключително малък професионален опит и почти никакъв житейски, но пък със самочувствие до космоса.
Това е проблема, който малко хора разбират. Предизвикай правото върви къв Закривай правото. Изобщо не им чета вече глупотевините.
Темата за неравноправните клаузи е страшно преекспонирана от заинтересовани адвокати като Веска Волева и Филипова . Факт е , че банките са ги изчистили за новите кредити . БАНКИТЕ ПАК ЩЕ ВИ ДЕРАТ , АМА „ПО УСТАВ“. Чудя се на акъла на съдиите Кунчев и Чехларов , защото като пречат на чл.417 ГПК резултатът ще е плачевен за СРС – с повече искови производства – а като краен резултат – и за длъжниците . Тези , които са стигнали до съд са неспасяеми и рано или късно ще се разделят с жилищата си. Банките биха им опростили тези 5-6 %… Покажи целия коментар »
Чудя се как не могат да разберат, че неравноправните клаузи вече са малко и не са такъв проблем, а банките ще си съберат всичко по един или друг начин, абсолютно сте прав/права. За длъжниците няма да е нито по-евтино, нито по-щадящо.
не могат да докажат 90 % толкова са алчни
ВКС вече им видяхме никаквия капацитет.
Какво обидно и нецензурно се съдържаше в изтрития коментар?! Само верни факти, при това и публично оповестени !!! В написания коментар дори имена на конкретни лица не бяха споменати, но изглежда някои хора въпреки това припознаха себе си. Толкова ли сте наивни и глупави да си мислите, че всичко това не се знае и коментира?! Да не забравяме, че стана достояние и на широката общественост.
Днес е тъжен ден за българските банки.
А така! Нека ги озаптят малко тези кожодери. По-големи обирджии от тях няма.
По-тъжен е за раздаващите бързи кредити и за колекторските компании. Особено за последните, на които като им се прехвърлят вземанията често не разполагат даже с договора за кредит, а какво остава за приложенията към него и общите условия. Много добре знаят, че няма какво да представят в съда. А сега ще са длъжни да правят това още в заповедното производство.
В България Андрешко е Цар и това не се е променило. Тази държава никога няма да се оправи – с такъв народ и с такъв парламент. Това е ИСТИНАТА!!!
Ей, усетиха се най накрая, че заявления не трябва да се подават до районния съд по постоянния адрес на длъжника.
Дългоочаквани и изстрадани промени. Време беше малко да се нормализират практиките на банки, монополисти, колекторски компании, дружества за бързи кредити и всички останали, които с неравноправни клаузи и практики на ръба на закона, а често – и много отвъд, трупат баснословни печалби.
Особено тези с бързите кредити. Там лихвата расте в геометрична прогресия.
Само че преди тези промени можеше да се възрази БЛАНКЕТНО и вече в исковото да се изложат аргументи и съдът да следи. малка подробност.
Чудесна новина и то точно преди празниците. А и естествено, че делата срещу потребители са граждански.
Този път нормотворците ни не успяха да се изложат. Браво! От тук нататък все така.
Не успяха, защото ги написаха съдии от СРС и СГС. Браво и за 415, ще се върне смисълът от заповедното производство
Тези съдии ли написаха и 445? че малко пресиленко ми се вижда, все едно маяма го е забила
Заповедното производство отдавна няма никакъв смисъл за който и да е. Заслугата за това е на „видни“ адвокати и съдии, които с глупостите си, възприети от неграмотния и още по-глупав законодател, окончателно отказаха кредиторите да ползват заповедното производство за събиране на вземанията си, като по-евтин и бърз начин за това, каквато беше идеята с новия ГПК през 2007 и 2008 г., когато влезе в сила. И да не забравяме – вземанията така или иначе ще се съберат, но по исков ред, а това нито ще е бързо, нито по-евтино, нито по-щадящо за длъжниците. А за цялата икономика ще е пагубно,… Покажи целия коментар »
Заслугата е на „видни“ банкери и кредитори, които за 500 лв. почнаха да търсят 5 000 лв. И прекрасно ги устройваше досегашният ред. Ама сега вече кранчето пресъхна. Kато претендираш тези суми – докажи си ги. И не се крий зад миловидни оправдания за бързина и лицимерна грижа за длъжника.
Пак рев за нищо – виждал съм издадени заповеди, в които от километър се личи сумати нищожни клаузи, напр такси за неосигуряване на поръчител в троен размер на дълга и други подобни. И сега съдът има задължение да отхвърли подобни претенции -411 ГПК, но не винаги го прави, повечето заповеди влизат в сила и хората плащат. Хайде да не се правим на луди, всички знаем каква е съдбата на тези вземания в едно исково производство,не може съдът да е съучастник на подобни схемаджии (отделен е въпросът къде спи КЗП, КЗК и прочие неработещи държавни органи). В 90% от случаите съм… Покажи целия коментар »