Прехвърляне на акции
Статията на проф. Поля Голева
Заради казуса с акциите на ПФК „Левски“ и множеството коментари за това кой сега е мажоритарен собственик на клуба, „Лекс“ се обърна към двама водещи специалисти – проф. Иван Русчев и проф. Поля Голева.
В статията си проф. Русчев анализира проблема и заявява, че джирото на акции няма прехвърлителен ефект при липса на съгласие за придобиването им (повече за виждането му прочети тук).
Проф. Голева разяснява подробно как се извършва прехвърлянето на акции и също заявява, че няма как при даряването им то да се случи без волеизявление на дарения.
1.Акцията е основната клетка на капитала на акционерното дружество. Тя е съществена част от дефиницията на aкционерното дружество (АД). Според чл. 158, ал. 1, изр. 1 от Търговския закон (ТЗ) АД е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Капиталът на АД е разделен на равни по номиналната си стойност акции – чл. 175, ал. 2 ТЗ.
2. Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят ѝ участва с посочената в тях номинална стойност в капитала – чл. 175, ал. 1 ТЗ. При поименните акции акционер е този, чието име е посочено на лицевата страна на акцията или последният джиратар, ако акцията е била прехвърляна чрез отбелязване на приобретателите на гърба на акцията или на приложен към нея алонж. Собственикът на акцията е акционер – член на акционерното дружество, чиято фирма е отбелязана на лицевата страна на акцията. Той има всички права и задължения, произтичащи от членственото правоотношение – право да гласува в общото събрание, право на дивидент и др.
3. Акциите могат да бъдат предмет на прехвърлителни или обезпечителни сделки. Те могат да се продават, заменят, даряват на други акционери, на АД или на трети лица. Те могат да бъдат предмет и на ненаименовани прехвърлителни договори – напр. прехвърляне на акции срещу задължение за издръжка и гледане.
Сделките за прехвърляне на собствеността или за учредяване на залог са договори – договор за продажба, договор за замяна, договор за дарение и др. Договорът е споразумение между две или повече лица, насочено към възникване, изменение, допълнение или прекратяване на частноправна връзка. Договорът е двустранна сделка, т.е. за да има сключен договор, се изискват две насрещни волеизявления – на прехвърлителя и на приобретателя.
Прехвърлянето на акциите може да стане възмездно – чрез заплащане на цена или размяна на вещи, или безвъзмездно. В последния случай е налице дарение, което е договор по своята правна същност – чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Надареният трябва да го приеме, за да се счита, че е налице правното основание той да стане собственик на акциите. Тъй като поименните налични акции са особен вид движими вещи, дарението може да стане чрез приемане.
Приемането е фактическо действие, извършено лично от лицето, на което са джиросани акциите. Ако има джиросване на акциите, но джиратарят отказва да ги приеме (противопоставя се на безвъзмездното едностранно волеизявление на прехвърлителя) – няма договор за дарение, защото липсва волеизвление на дарения, а без волеизявление на дарения, няма дарение. Както се посочи, Законът за задълженията и договорите изрично определеля дарението като договор – чл. 225, ал. 1. Необходимо е съгласието и на дарителя, и на дарения.
Акциите могат да се залагат, т.е. върху тях да се учредява залог за обезпечаване на вземане на кредитор, както и да се запорират.
Характерно за акциите е, че могат да се прехвърлят свободно, без да се изисква съгласието на АД, за разлика от дружествените дялове при ООД. Изключение правят само така нар. винкулирани акции или акции, относно които уставът може да предвиди някои ограничения или условия за тяхното разпореждане – чл. 185, ал. 2, изр. 2.[1]. Винкулирането на акции може да се изразява в това, че акционерът – прехвърлител е длъжен първо да прехвърли акциите на друг/други акционери или на АД, преди да ги продаде на трети лица или да иска съгласие от общото събрание, за да ги прехвърли на друго лице. Винкулирането може да бъде предвидено в устава или да се приеме с решение на общото събрание. Винкулирането може да се отнася само до определен клас акции или до всчки акции, от които се състои капиталът на дружеството. Но то не може да се превръща в средство за забрана на прехвърлянето на акции, не може да доведе до заробване на акционера, до обвързването му „до гроб” с едно АД.
Както във всяко дружество, и в АД не може да има принудително членство. Всеки има право да се сдружава свободно и право да напуска когато пожелае едно дружество. Това в най-голяма степен важи за АД, защото по самото си естество и предназначение то е призвано да предостави най-голяма свобода на своите членове.
Именно затова и акциите са ценни книги. Те трябва да се продават свободно на пазара. Ако винкулационната клауза в устава доведе до непрехвърляемост на акциите, тя противоречи на чл. 185 ТЗ и следва да бъде отменена. Винкулацията няма за цел да забрани прехвърлянето, а само да регулира личния състав на дружеството и да забрани трети лица да придобият акции. На практика обаче е възможно обратното – ако за прехвърлянето се изисква разрешение от съвета на директорите, респ. надзорния съвет, а той не дава разрешение, акционерът няма да може да прехвърли акциите си никога. Реално той се закрепостява към АД. Дори да ги прехвърли – напр. дари на трето лице или на друг акционер, АД няма да отрази прехвърлянето в книгата на акционерите и приобретателят няма да бъде допуснат до работата на общото събрание. В такъв случай той трябва да търси защита на членството си по съдебен ред – чл. 71 ТЗ.
4. Прехвърлянето на акциите не става по един и същи ред за всички видове акции. По друг начин казано, редът и формата за прехвърлянето на акциите зависи от техния вид.
Акциите на приносител (които у нас вече са отменени) се прехвърлят чрез предаването им – чл. 185, ал. 1 ТЗ (отм. от 2018 г.). Чрез предаване (предоставяне на фактическата власт върху акцията на приобретателя) се извършва и тяхното залагане.
Поименните акции (акциите, на чиято лицева страна е записано името на първия собственик) се прехвърлят чрез джиро. На гърба на акцията – ин досо, се отбелязва името на приобретателя. Джирото се определя по своята правна същност като едностранно писмено волеизявление на акционера – прехвърлител[2]. Джирото е едностранна формална сделка[3]. Собствеността се прехвърля по деривативен начин. Необходимо е и предаване на фактическата власт върху акциите на приобретателя, макар това да не е елемент от фактическия състав.
Но, както посочих по-горе, при дарение на акции, т.е. при безвъзмездното им прехвърляне, освен джиро и самият договор за дарение, сключен по взаимно съгласие на прехвърлителя и приобретателя, е необходимо акциите и да се предадат и приемат от дарения. С други думи, ако поименните акции се продават, фактическият състав, който поражда правните последици – смяната на собственика, включва два задължителни елемента – договор за продажба и джиро.
А при безвъзмездното прехвърляне, фактическият състав, от който възниква смяната на собствеността, се състои от три елемента: договор за дарение, джиро, в което прехвърлителят на гърба на акцията записва името на приобретателя и реално предаване на документите, в които са инкорпорирани поименните акции. Отсъства ли един от тези елементи, прехвърляне няма и джиратарят не става собственик на акциите.
Не е достатъчно само джирото, защото, както при възмездното, така и при безвъзмездното прехвърляне на акциите не е възможно да липсва съгласие на приобретателя. Никой не може да бъде принуден да стане собственик на акции, защото това означава да стане акционер, член на дружество. А у нас е недопустимо принудителното членуване в каквото и да било търговско дружество. Още повече, че придобиването на акции е свързано и със задължения – съгласно чл. 186 ТЗ приобретателят отговаря солидарно с прехвърлителя за неплатените акции или други задължения, които прехвърлителят е имал към дружеството. Затова, ако някой джироса акциите си на друг, а той не ги иска, собственик остава прехвърлителят. Защото не е осъществен фактическият състав на прехвърлянето, а от тук – не са настъпили и вещноправните последици. Няма пречка да се извърши безвъзмездно прехвърляне на акциите на самото акционерно дружество обаче – чл. 187а, т. 3 ТЗ. Разбира се, то не може да ги задържи дълго, т.е. не може да бъде акционер на самото себе си, а трябва да прехвърли акциите на други лица.
С прехвърлянето на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права – членствените права като право на глас, право да дивидент и др. (р. 327 от 14.04.2003 г. по гр.д. 2650/2002 г. на ВКС, р. 204 от 06.06.2012 г. по т.д. 898/2010 г. на ВКС, р. 220/14.02.2012 по т.д. 839/2010 г. на ВКС и др.). Освен това се изисква вписване на джирото в книгата на поименните акционери. Но това вписване няма конститутивно действие за прехвърлянето. То се извършва, за да има прехвърлянето действие спрямо дружеството – чл. 185, ал. 2 ТЗ, т.е. за да може да се противопостави на АД. Висването няма действие на противопоставяне спрямо трети лица[4]. Според ВКС вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото на поименните акции, а уведомяването от приобретателя прави противопоставими на дружеството неговите права като акционер (р. 1860/2001 – ВКС по гр.д. 478/2001, V г.о[5].; р. 327 от 14.04. 2003 по гр.д. 2650/2002 г., V г.о.[6]) Според чл. 185, ал. 4 ТЗ уведомяването на дружеството за прехвърляне и подаване на заявление за вписване на прехвърлянето в книгата на поименните акционери трябва да стане в 7-дневен срок от извършване на джирото[7].
Прехвърлянето на акциите не подлежи на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Не се вписват и имената на приобретателите, освен когато всички акции след учредяването на дружеството биват придобити от едно лице. Само в този случай в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата и единният идентификационен код на акционера – чл. 174, ал. 2 ТЗ.
Вписването на поименните акции в книгата за акционерите обаче има важно значение. Според чл. 185, ал. 4 ТЗ в 7-дневен срок от извършване на джирото приобретателят, съответно заложният кредитор, е длъжен да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на прехвърлянето, съответно залога в книгата за акционерите. Цитираната норма няма информационно или инструкционно значение, а тя е същинска императивна норма с определено правно значение и последици.
Тази норма е установена в интерес на акционерното дружество и на правния оборот. Тя произтича от същността на акционерното дружество и основната му клетка – акцията. Неслучайно във френското право то се нарича още „анонимно дружество”. Имената на акционерите не се вписват в търговския регистър. Прехвърлянето на акциите се извършва без съгласието и знанието на акционерното дружество. Единственият начин акционерното дружество да узнае кои са негови членове и колко акции от капитала му притежават, е книгата на поименните акционери, в която е необходимо да се впишат всички притежатели на поименни акции. АД определя кворума и представените на общото събрание акции само и единствено на базата на сравнение на участващите в общото събрание с вписаните в книгата за акционерите поименни акционери с право на глас. Неслучайно и кворумът, и мнозинството, необходими за вземане на определено решение, се определят на базата на представените на общото събрание акции, а не на базата на всички акции. Обстоятелството, че към момента на провеждане на общото събрание, на което е прието решението, предмет на отмяна, е бил вписан предишният акционер, а не приобретателят на акциите, означава, че акционерното дружество е действало съобразно правните норми на акционерното право, действало е законосъобразно и е било добросъвестно. То не е могло и не е било длъжно да проверява дали сделката по прехвърляне на акциите между стария и новия собственик е била действителна, или не и при спор между две лица (спор, за който АД не е било уведомено и е нямало как да узнае), то не е знаело кой е действителният собственик на акциите.
При провеждане на общото си събрание АД не е длъжно да проучва кой и на какво основание е собственик на съответния брой акции, които образуват изискуемия кворум. Неговото задължение е само да провери, дали на общото събрание е представен достатъчен брой акции, който образува необходимия кворум, и дали присъствалият акционер е бил вписан в книгата за акционерите с поименни акции, със съответния брой акции.
Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при провеждане на Общото събрание на акционерите, изразяващо се в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери, се потвърждава и от задължителната практика на ВКС. Така в р. №204 от 6.06.2012 г. – ВКС, II ТО, по т.д.№898/2010 г. се приема, че установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ задължение за вписване в книгата за акционерите на извършваното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение (предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ), цели създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях обем права, което е абсолютно необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на книгата за акционерите, по своята правна същност, същата представлява частен документ от категорията на така наречените свидетелстващи документи и като такъв тя се ползва с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното книгата за акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно. Акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата за акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Обвързващото действие на вписването в книгата за акционерите при провеждане на общото събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери.
В този смисъл са още р. №52 от 25.04.2013г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д.№472/2012 г.; р. № 204/06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на ВКС; р. № 220/14.02.2012 г. по т. д. № 839/2010 г.; р. №14/25.03.2010 г., по т.д.№524/2009 г. на ВКС, както и съдебната практика по отменения ГПК, а именно р № 327/14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, разрешенията на което са приети за правилни, и се споделят от съставите по горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и имащи характер на задължителна практика.
Освен прехвърляне, с джиро се и залагат поименни акции. Но за да се различава прехвърлянето от залога, при последния трябва да се впише уговорката „за гаранция”, „за залог” или друг израз. Залогът има действие от вписването му в книгата на поименните акционери – чл. 185, ал. 3 ТЗ. Правата по заложената акция се упражняват от акционера, а не от заложния кредитор, освен ако не е уговорено друго.
Ако поименните акции не са изплатени изцяло или ако от тях произтичат други задължения към дружеството, прехвърлителят е солидарно отговорен с приобретателя. Отговорността на прехвърлителя се погасява с изтичането на две години от деня на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите – чл. 186 ТЗ.
5. В заключение искам да направя следното обобщение:
Разпореждането с акции, независимо от кой вид са – безналични, налични поименни или на приносител (у нас вече не съществуват) – прехвърляне или залагане, подобно на издаването им, се осъществява чрез договор между прехвърлителя и приобретателя. При акциите на приносител не се изисква специална форма, а формата на прехвърлянето им е фактическото предаване на наличните акции. При поименните акции обаче законът въвежда специална форма за прехвърляне на собствеността и това е джирото. Съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие за дружеството. При прехвърляне на безналични акции освен писмения договор се изисква и регистрация на сделката в Централния депозитар. Тя произвежда действие от регистрацията на сделката в централния депозитар – чл. 127, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
На действието на прехвърлянето на акции е приравнено прехвърлянето на временните удостоверения, които те удостоверяват – чл. 187, ал. 3 ТЗ. Самото прехвърляне на временните удостоверения става по реда на прехвърлянето на поименните акции.
[1] За специалната процедура за прехвърляне на акции вж. повече у Голева, П. Правна защита на акционерите, С. 1994, 112 и сл.
[2] Вж. Григоров. Търговско право. Кратък курс, 2013, Издателство Fast Print Books.., с 136.
[3] Така Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част., с. 208.
[4] Така Григоров. Цит. съч., с. 137.
[5] В посоченото решение правилно ВКС приема, че процесуалната легитимация на акционера- ищец по иска по чл. 74 ТЗ не е обусловена от вписване на придобиването на поименните акции в книгата на поименните акционер. АД не може да откаже участие на лице, което се легитимира като носител на поименна акция, независимо че все още не фигурира в книгата на поименните акционери.
[6] Решението е публикувано в «Търговско право», 2003, кн. 3, с. 78-80.
[7] В българската книжнина се поставя въпросът дали е допустимо, освен с джиро, правата в ценна книга на заповед, каквито безспорно са и поименните акции, да се прехвърлят с цесия. Въпросът се поставя относно записа на заповед , но е актуален и по отношение на другите ценни книжа на заповед – вж. Lega Inter Consult News, 2014, January, p. 31. В публикувания материал се цитира решение 218/2013 г. на ВКС, с което се приема, че правата по запис на заповед могат да се прехвърлят освен чрез джиро на ценната книга, и с цесия. В материала се изразява съмнение относно тази възможност. Присъединявам се към това съмнение, но само с оглед прехвърлянето на поименните акции. Считам че поименните акции не могат да се прехвърлят с цесия, дори да се приеме, че правата по други ценни книжа на заповед биха могли да се прехвърлят с цесия. Аргументът за това е, че записът на заповед инкорпорира в себе си вземане, което няма пречка да се прехвърля и чрез договор за цесия – чл. 99 ЗЗД, докато поименната акция материализира не вземане, не облигационно, а едно членствено право, което се прехвърля единствено чрез прехвърляне на акцията.
26
Коментирайте
Удоволствие за юрист е да прочете едно професионално обосновано становище. Повече такива да има! Не е лошо, както и в немалко чужди даконодателства, въпросът изрично да се уреди!
Проф. Голева пропуска, че джирото е АБСТРАКТНА сделка. Но ако го беше написала, това щеше да опровергае всички останали доводи в статията. Всичко, за което тя пише, е относимо не към джирото, а към друго правоотношение – каузалното, което може да е възмездно или безвъзмездно. Това разделение не се отнася за джирото – то произвежда правните си последици с едностранното абстрактно волеизявление и прикачането му като алонж към акцията или временното удостоверение. Джирото е валидно, независимо какво е каузалното отношение и дали ние ще го узнаем. Спрямо казуса ПФК „Левски“ чл. 186 ТЗ е неприложим, защото акциите отдавна са изплатени… Покажи целия коментар »
Колега, никак не съм съгласна с Вас, че джирото е валидно, независимо какво е каузалното отношение. Проф. Голева съвсем правилно е отбелязала, че прехвърлянето на акции, независимо от вида им, се осъществява чрез договор между прехвърлителя и приобретателя. Джирото не е елемент от фактическия състав на договор за продажба на поименни акции (тук буквално цитирам ВКС – Решение № 222 от 16.01.2014 г., ТК, 2-ро о.). В посоченото решение е казано още, че договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката – предмет и цена, а джирото представлява правно действие,… Покажи целия коментар »
Интересно ми е вие като учите всички тези термини и практики, не четете ли едни и същи учебници. Ако питаме Ученик на друг професор, вероятно ще има трето мнение по въпроса.
Сега Борисов ще остави ли Колев и Хубчев начело на отбора?
Ма той не е собственик бе, патко заспала. Не е разписал нищо никъде. Сега акциите си висят ей така. И аз обаче не виждам проблем клуба да се издържа чрез спонсорство!
Церков, това е идеята на Тити Папазов, Хиндлян и Колев. Дано стане! А Хубчев е свикнал да работи в клуб без пари. Дано привлекат таланти и да успеят с школата да работят за нови таланти от нея. Други – за къси пари от балканите и да ги доразвиват.
Е, кой е луд да ги спонсорира точно тези? В последно време ги мързи даже да тичат по терена.
Не можем да оставим това така. Не може този модел да управлява футбола ни с години! Не може такива куриози да се случват година след година! Не е редно това. А купи и титли да няма!
Като са некадърни, няма да има. Те купите не се раздават току-така.
Гледайки така нещата и превъртайки ленатат назад, наистина е странно как пък все благодетелите на големите клубове в страната са все най-големите престъпници и все са най-лоши. А Пеевски, Прокопиев и другите не са? Как пък Василев преди да направи стадиона на Ботев бе съсипан? Как пък Божков преди да подпише договор за реконструкция на стадиона бе сринат? Егати съвпаденията бе. Защо не ги оставихте поне да вдигнат стадионите и тогава да кажете, че са престъпници!?
О да, забравих. Защото няма така Борисов да излезе после и да даде пари за реконструкцията…
Боко по принцип много обича сам да си прави реклама. Обаче в последно време направо прекалява.
Едно е сигурно. Не се смей, когато на комшията плевника гори. Защото сега се обърна палачинката и вече не ЦСКА е за смях, а Левски. Преди бяха Ботев с Василев и Локото. И Лудогорци също да не се кискат, защото знаем, че те са най-неустойчивите. Каквото и да правят сега, те нямат фенове. Ако няма Домусчиеви, то те ще кретат в средата на таблицата до някое време и до там. Жалко , но факт. Устойчивост при тях, както има Олимпиакос и Бешикташ и Галатасарай няма как да има. Колкото Истанбул ББ на Ердоган е устойчив, толкова и Лудогорец и Хофенхайм… Покажи целия коментар »
Малко хора съобразяват, че пожарът може да дойде и при тях. Ама чуждите проблеми не ни касаят, докато не застигнат и самите нас.
Малко лекционен курс за всички, които се упражняват 😉 не е зле опресняването
Аз друго се питам. Явно е имало някакъв план всички големи клубове в България, които се издържат с любовта на феновете и не са плод на някакъв проект на бизнесмен от някое забутано градче, та всички те изкараха кризисен период. Някой фалираха, други си останаха в А група… в крайна сметка свърши ли се? Локо и Ботев, Левски и ЦСКА и ЛОКО Сф. сега ще бъдат ли оставени на мира?
И аз не разбрах защо мъстити бизнесмени не искаха да наливат пари в Левски, ЦСКА, Локомотив от София или Пловдив и Ботев или Берое и Морето, а вместо това развиха проекти, като Лудогорец или Литекс. Знаем, че Лудогорец сега може да пръска пари и да се фука, че модела им е устойчив и се управляват модерно, но когато цялата власт е концентрирана в един човек, то той рано или късно ще се махне. И тогава клуба отива в забвение, независимо от модела си внедрен в него. В същото време Клубове с фенска маса ако им се направи модел при който… Покажи целия коментар »
Подобна идиотщина може да стане само в България или като цяло на Балканите. Знаем, че Стяуа бе съдена и военните си взеха името, не че им трябва, но сега клуба се нарича FC FCSB! Което е изключителна гавра и с този клуб. Подобни измислици могат да станат на Балканите и никъде другаде.
„Не е достатъчно само джирото, защото, както при възмездното, така и при безвъзмездното прехвърляне на акциите не е възможно да липсва съгласие на приобретателя. Никой не може да бъде принуден да стане собственик на акции, защото това означава да стане акционер, член на дружество. А у нас е недопустимо принудителното членуване в каквото и да било търговско дружество.“
Точно и ясно!
Изключителни каши се забъркаха от Борисов и Божков. За какво му беше да национализира лотарията бе? За какво? Да приемеха закон, който да важи с бъдещата дата след 5-10 години и да се свърши. Не от днес за днес!
Джирар ми звучи, като Призовкар! хахаха
Ясно е – Бойко не е собственик на „Левски“ и няма да бъде. Но се чудя как всички малко не се засрамиха и не помислиха за отбора и феновете му. Баща ми е заклет левскар, така е възпитал и мен. А през последните месеци страда за отбора, истински страда. Дано някой бързо го поеме и вдигне на крака.
Да ти имам проблемите. Хората за какви неща страдат!
Например, че дълго време не можеха да се разхождат по моловете.
Казал съм го отдавна-футболът в България трябва да се забрани! В момента е пълна излагация, само пози и чупки в кръста. Никакво покритие. За БФС да не говорим.
Всичко хубаво, но хем казват, че е едностранна сделка, хем джиратара трябва да е съгласен – тоест двустранна.
Друг пример за едностранна сделка е завещанието. Там ти трябва да се откажеш от него, за да не получиш активите и пасивите. Може би и случая на борисоФ е такъв….