Новата концепция за наказателна политика:
Премахване на доживотния затвор без замяна, обвързване на глобата със заплатата и по-ефективна пробация
Залага се на балансиран подход при криминализацията
Новата концепция за наказателната политика на държавата, от която тя трябва да се ръководи от 2020 г. до 2025 г., е готова. Засега е само проект, който трябва да бъде гласуван от Министерския съвет, за да стане задължителен документ, но министърът на правосъдието Данаил Кирилов вече я огласи пред депутатите от правната комисия (Пълният текст на концепцията за наказателна политика). Предстои по нея да бъде проведена обществена дискусия.
България няма концепция за наказателната си политика от 2014 г., когато изтече последната. В документа различните правителства през годините традиционно залагаха създаването на нов Наказателен кодекс (НК), което така и не се случи, въпреки проектите, огласявани периодично от управляващите. Сега за първи път в концепцията до 2025 г. изрично е записано, че целите ѝ може да бъдат постигнати и само с промени в действащия НК.
Картината – ръст на телесните повреди, на данъчните и транспортните престъпления
Преди да бъдат определени целите на държавата, в концепцията се прави анализ на състоянието на престъпността и се открояват фактори, въздействали върху нея от 2014 г. до 2017 г. „По-високите равнища на безработица в определени области на страната, както и т.н. относителна бедност, маргинализират лицата с ниски доходи в обществото и повишават тяхната склонност да извършват престъпления“, заявяват авторите ѝ. И посочват, че допълнителни причини за повишаването на престъпността са както обезлюдяването, така и пренаселването, защото допринасят за липсата на контрол от страна на общността.
В концепцията се констатира, че между 2014 г. и 2017 г. се е увеличил броят на телесните повреди и на данъчните престъпления. „Най-притеснително е увеличението на престъпленията срещу транспорта – до 16 хил. през 2017 г., като почти 10 хил. от случаите са за управление на моторно превозно средство в пияно състояние. Тези 10 хил. случая представляват и повече от една пета от всички наказателни производства в съдебна фаза през същата година – общо 48 хил. Наблюдава се сериозно увеличение на производствата за престъпления, свързани с наркотици, като общоопасните престъпления, заедно с престъпленията против собствеността и против личността, наброяват почти три четвърти от всички наказателни производства“, чертае картината на престъпността документът.
В него специално се отбелязва, че рецидивът е най-висок при кражбите на коли, при които има „висока степен на престъпна специализация и устойчивост на престъпните нагласи“, както и при престъпления срещу собствеността. Склонни към рецидив са и изнасилвачите, и сводниците.
Най-масовото наказание е от три до шест месеца затвор. За това авторите на концепцията правят следния коментар: „При наказание лишаване от свобода за кратък срок превъзпитателният ефект е изключително спорен поради обективната невъзможност за осъществяване в достатъчна степен на социални дейности и възпитателна работа с осъдените, а превантивната цел изначално не може да бъде изпълнена поради факта, че лицето престоява в затвора твърде кратък период от време“.
Балансиран подход при криминализацията
Концепцията твърдо застъпва идеята за балансиран подход при криминализацията. В нея се критикува тенденцията през последните години непрекъснато да се завишават наказанията. „Постоянното увеличаване на размера на наказанията не позволява те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществената опасност на престъпното поведение. Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността“, се изтъква в нея.
Като се заявява, че трябва да се извърши внимателна преценка на адекватността на наказанията при съобразяване на обществената опасност на значителна част от съставите в НК. „Придържането към балансиран подход при криминализацията ще спомогне за повишаването на ефективността на наказателната репресия и за оптимизацията на наличните ресурси. Трябва да се вземе предвид високата натовареност на разследващите органи и на органите на съдебната власт, доколкото към момента се наблюдава претрупване с дейности, които не би следвало да попадат в приложното поле на наказателния процес“, се посочва в документа.
В него се съдържа и констатацията, че „наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като специфични криминогенни фактори, поради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност“. Като дори се заявява, че за някои хора стандартът на живот в затвора е по-добър от този, който имат навън, и това е стимул за формиране на трайно престъпно поведение. „В тези случаи ограничаването на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания (напр. пробация) би дало по-добър резултат“, заявяват авторите му.
Според тях трябва да се преосмисли необходимостта от налагането на ефективно лишаване от свобода на извършителите на деяния с ниска обществена опасност. „Неоправданото изолиране на осъдените лица пречи на нормалното развитие на обществото (създаването на семейства, отглеждането на деца, образованието, участието в пазара на труда). Тези процеси се отразяват отрицателно на икономиката не само докато осъдените лица изтърпяват наказанието си, а и след това – поради намалената възможност за наемане на работа на вече осъждани лица“, посочват те.
Концепцията залага и на повишаването на ефективността на пробацията, която сега се налага рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нея за задоволителни. В документа се посочва, че по-широкото ѝ прилагане, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я превърне в предпочитана алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок, доколкото при нея десоциализиращият ефект е слаб, а рисковете от социално отпадане – ниски. Като авторите ѝ заявяват, че разбирането, че тя е твърде леко наказание е погрешно. Според тях адекватно изпълняваната пробация, включваща разнообразни мерки (общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие), ангажира огромна част от времето на осъдения.
Обратният ефект на тежките наказания
„Въвеждането на несъразмерно високи минимуми/максимуми на наказанията изоставя обществената опасност на престъплението като мярата, от която законодателят следва да се ръководи и с която трябва да се съобразява при определянето на строгостта на наказанието“, се изтъква в концепцията. В нея се коментира, че засилването на строгостта на закона понякога има обратен на целения ефект: „…изпълнявайки иманентната си функция да защитава правата и законните интереси на гражданите, съдът е длъжен да спази изискванията на НК за налагане на съответно на престъплението наказание. Това насочва практиката към търсене на принципно нежелателни в наказателното правосъдие компромисни варианти за изход с цел спазване на принципите на пропорционалност и справедливост и преодоляване на дисбалансите в законодателството чрез понякога изкуствено адаптиране към норми от Общата част на НК (напр. разпоредбите относно изключителните и многобройни смекчаващи обстоятелства). По този начин възникват системни разминавания между предвидените в закона и практически налаганите наказания, а от друга страна е налице липса на предсказуемост и стабилност в съдебната практика“.
Затова отново залагат на баланса и на ограничаване на наказателната принуда единствено до прояви, при които други мерки биха били неефективни. „От съществено значение за постигането на баланса и за ефективността на наказването е избягването както на необосновано лекото, така и на неоправдано тежкото наказание. Противното води до ограничаване на поправителния ефект на наказанието, респ. на успеха на социалната реинтеграция на лицата, извършили престъпление“, се посочва в документа.
И се поставя цел да бъдат преразгледани наказанията в редица състави от НК, за да се осигури „съзвучието им с принципа за съответствие между престъпленията и наказанията“.
Какви трябва да са промените
„Съществува очевидна диспропорция между обществената опасност на деянието и предвиденото наказание при престъпления с по-ниска обществена опасност при сравнение с други, за които обаче са предвидени по-ниски наказания – например основният състав на убийството и квалифицираният състав на отвличането по чл. 142, ал. 3, организирането на боеве с животни и противозаконното причиняване на смърт на гръбначно животно, отвличане на лице под 18 години с цел предоставяне за развратни действия на чл. 156 и отвличане на лице под 18 години по чл. 142 и др.„, се посочва в концепцията.
В нея се казва още, че при определени състави на транспортните престъпления се стига до твърде голяма разлика между минимума и максимума на лишаването от свобода – чл. 343, ал. 3, т. „б“ НК.
Други пък предвиждат необосновано леко наказание, като сериозно е подценена обичайната обществена опасност на деянието – например при квалифицираните състави на трафик на хора, измама, незаконосъобразно производство на взривни вещества и оръжия.
Освен това авторите на концепцията са установили, че има случаи, при които наказанията за квалифицираните състави на някои престъпления, практически са по-леки от тези по основните, тъй като предвиждат по-ниски размери на минимума или максимума или включват алтернативни санкции, вместо кумулативните по основния състав – например за умишлено заразяване с венерическа болест.
Те препоръчват за престъпленията, свързани с наркотици, които са с ниска обществена опасност – за държане на дрога от наркомани, да не се пренебрегва пробацията.
Концепцията изтъква нуждата да се актуализира размерът глобата като наказание, която в много състави е от 100 до 300 лева, а това е доста под глобата по чл. 78а НК при освобождаването от наказателна отговорност. „Долният праг в настоящата си стойност от 100 лева се явява неадекватен на съвременните икономически условия. В други случаи горният праг в предвидените в Особената част на НК глоби се явява несъразмерно висок“, обясняват авторите на концепцията. Те предлагат и ново разрешение по отношение на глобата – тя вече да не е с фиксирани граници в закона, а да се определя от съда като процент от получаваното от осъдения възнаграждение за определен период от време.
В концепцията се предлагат и промени, свързани с маловажния случай, с конфликта между наказателна и административно-наказателна отговорност и дублирането на състави на нарушения и наказания.
Нерешителност за декриминализация и отпадане на доживотния затвор без замяна
„Понастоящем се наблюдава нерешителност от страна на законодателя да прилага функцията на декриминализацията чрез отмяна на текстове от НК с отпаднала значимост, като последицата е снижаване на общата ефективност на наказателния закон“, констатират авторите на концепцията. И заявяват, че декриминализацията е неразривно свързана с качеството на нормотворческия процес и с умението да се намират оптимални и адекватни на съвремието решения, които да не бъдат отменяни впоследствие.
Те изтъкват, че има редица състави на престъпления, които вече са неприложими, като чл. 225 НК, който инкриминира спекулативната търговия.
Освен „заличаването“ на състави на престъпления, те предлагат да се премахне и най-тежкото наказание по българския закон – доживотният затвор без право на замяна.
„Това наказание в същността си не се различава от наказанието доживотен затвор, като единствената разлика е в отчитането на потенциалната поправимост на осъдения, когато се допуска неговата замяна. Съществуването на такава възможност в принципен план би могло да бъде фактор за стимулиране на осъдения към положителна промяна. Освен това приложимостта на разпоредбата на чл. 58а НК и към този вид наказание чрез замяната на доживотния затвор със срочно лишаване от свобода сама по себе си разколебава идеята за необходимост от съществуването му, което по същество представлява стъпка на законодателя към отпадането му от системата на наказанията“, заявяват авторите на концепцията. И изтъкват, че според съда в Страсбург, когато няма възможност за периодичното му преразглеждане, наказанието доживотен затвор без замяна е несъвместимо с чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
28
Коментирайте
Пак ала-бала. Пробацията в България е абсолютно неефективна. Получават заплати един много голям брой служители без да има никакъв ефект от дейността им. В Полша я премахнаха. Ако все пак искаме да е малко по-ефективна, трябва да има възможност да се постановява само веднъж по отношение на даден правонарушител – както е при чл. 78а от НК. Не може едно лице да търпи по пет пъти „Пробация“ и да очакваме някакъв ефект. Пробационните служители са едни високоплатени безработни.
Не съм съгласен, че доживотния затвор без право на замяна следва да се премахне. От една страна са миналите събития – след изменението на закона и отпадане на смъртното наказание, като същото бе трансформирано в доживотен затвор без замяна, а на следващо място са и фактите, че такива наказания са налагани като пропорционални на извършените престъпления. Следва да се даде оценка на обществената опасност на деянието, както и на дееца, защото в тези случаи е преценено от ВКС, че деецът е просто непоправим и изключително опасен. Изключителността не следва да се ограничава до времеви параметри, а до конкретните обстоятелства свързани… Покажи целия коментар »
Концепцията е добра. И защо да не е, след като прилича на извадка от началото на учебник по криминология и заключение на курс по особената част на НК. Всичко това смляно в 15 страници – с булети и голямо междуредие. Съответно изводите и плановете са разумни. Дано да успеят да ги проведат на практика…
Тъжна статистика… Ръст на престъпленията. Явно трябва по скоро да се направят законодателни промени.
За управлението на моторно превозно средство в пияно състояние законът трябва да е безкомпромисен. Те са потенциални убийци.
Има резон глобата да е обвързана със заплатата. Да му мислят тези с високите доходи.
Нормотворците ни да се стягат за промени в НК.
Не зная какво сочи статистиката, обаче повишаването на размерите на наказанията е необходимо когато престъпленията са по-тежки.
Не знам дали проф. Панайотов, или някой друг е писал тази концепция, но се радвам най-накрая да видя нещо смислено като идеи за развитие на наказателното законодателство. Ако поне 60% от идеите, залегнали в текста, се възприемат в НК, ще имаме един много по-балансиран и разумен закон. И няма да се чудим защо за убийство по чл. 115 НК наказанието е между 10 и 20 години, а за подкуп в особено големи размери – от 10 до 30 + конфискация.
За мен всеки има право да живей кои сме ние да съдем хората и да слагаме мнение ехооо доживотен затвор е все едно със смъртна присъда ние да не сме Варвари Всеки прави грешка Всеки има право на живот утре може да е твоето дете Пак ли такива коментари ще оставите?????
Според мен някои наистина си заслужават доживотния затвор без замяна. Може да звучи коравосърдечно, обаче е превенция срещу тежките престъпления.
Не само хората в тежко социално положение имат склонност да извършват престъпления. Вижте корупцията по високите етажи на властта.
Кога най-после ще имаме нов НК? От десетилетия се говори колко е остарял и изтънял от кръпки, но все не се намират юристи, които да седнат и да напишат нов.
Тук ти казват, че няма нужда от нов. И с този става, просто трябва да се направят много обмислени промени.
А какво правим с текстовете от 60-те години на миналия век? Просто хабим хартия и не ги спазваме или пък може да се окажат полезни, когато трябва да се разправим с някого?
Пак изпуснахме момента, защото нов НК се пише в условията на политическа стабилност, за да не влияят партийни и популистки интереси върху правото. Но стабилност вече няма, другарки и другари.
Излиза, че наронаселението оскотява, но притежава коли, които масово се карат от пияни, същите, които се бият и крият данъци. Клета майка България.
Хаха, това ни напомня за случай, за който наскоро четох. Мъж краде кола, тръгва с нея към някакъв планински курорт, забравих кой. Спират го полицаи, проверяват го с дрегер, той пиян. За да се спаси, онзи предложил подкуп на полицаите. Звучи като виц, ама не – за един ден три престъпления 🙂
Няма да коментирам предложението за отпадане на доживотния затвор без замяна, защото за това се говори от години. Но ми се струва добра идея за обвързване на глобата със заплатата. Само трябва да се гарантира събираемостта. Да не стане така, че човекът ще получава официално минималната заплата, пък на ръка остатъка. Освен това трябва да се измисли и механизъм за определяне на процента – дали според престъплението или по друг начин, но да се направи така, че хем човекът да не остане без пари, хем глобата да се събере.
Кирилов е защитил концепцията пред депутатите?!?! Направо не мога да повярвам. Тя е в пълно противоречие на поведението му като депутат и председател на правната комисия. Докато беше в парламента той не подкрепяше ли идеи за увеличаване на наказания за различни престъпления? Нали е привърженик точно на репресивната политика, а не на балансираната. Невероятно
Какво се изненадващ. Всеки има право да претърпи катарзис 🙂
Доста добре звучи. Но от опит бих казала, че няма да се изпълни в цялост, за съжаление
Само аз ли усещам стила и класата на проф. Пламен Панайотов?
Не, не си само ти 🙂 Няма съмнение, че професорът е авторът или основен участник 🙂
Дълбоко се съмнявам Кирилов да е написал тази обективна, принципна и издържана концепция. Всъщност дори се изненадвам, че той я е харесал и представил. Просто не е в негов стил
Обаче този път промяната на стила му ми допада.
Не е първият на когото му пишат нещата.
Би било добре при налагане на пробационните мерки съдът да има предвид някои данни за подсъдимото лице и негови личностови особености, за да има ефект пробацията. А това може да стана чрез изискване на предсъдебни доклади, което е утвърдена практика в пробационните служби на ЕС. Добре би било също така съдът да се интересува и изисква актуален настоящ адрес, трудов договор, експ. решение на ТЕЛК от подсъдимите лица…..Така ще се избегне например налагането на пробационната мярка „поправителен труд“/т.е. ежемесечно процентно удържане от БТВ/ на лице, което е безработно или работи без трудов договор, както и да се налага мярка „безвъзмезден… Покажи целия коментар »